Присъда по дело №184/2018 на Районен съд - Исперих

   П  Р  И  С  Ъ  Д  А  № 25,

                                      19.10.2018г., гр.Исперих

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

На  деветнадесети октомври  през 2018 година,

в публично заседание, в състав:           

                                                                                                            

                                    Председател: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Б.А.

                                                    2. И.В.

 

Секретар: Наталия Тодорова,

Прокурор: И. Иванов,

като разгледа докладваното от председателя НОХД № 184 по описа за 2018 година и

 

                                                        П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият О.З.С.,  роден на ***г***, български гражданин, живущ ***, разведен, с начално  образование, неработи, ЕГН: **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 15.06.2018г., в гр.Исперих, обл.Разград, е извършил кражба на чужди движими вещи - 200 евро на стойност 391.16(триста деветдесет и един лв. и 16ст.) лева, собственост на Р.Е.М. - престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, като на посоченото правно основание  и при условията на чл. 54 и чл. 36 НК му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ “Лишаване от свобода” за срок от 8 (ОСЕМ) МЕСЕЦА.

На основание чл. 66 ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното наказание за изпитателен срок от 3(ТРИ) ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подсъдимият О.З.С.,  с установената по делото самоличност, за НЕВИНОВЕН в това, че на 15.06.2018г., в гр.Исперих, обл.Разград, е извършил кражба на чужди движими вещи - 100 евро на стойност 195.58(сто деветдесет и пет лв. и 58ст.) лева и 65.00(шестдесет и пет) лева, всичко на обща стойност 260.58(двеста и шестдесет лв. и 58ст.) лева, собственост на Р.Е.М. - престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, като на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА  по така повдигнатото първоначално обвинение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189 ал. 3 НПК,  О.З.С. да заплати за разноски в хода на наказателното производство следните суми: по сметка на ОД МВР – Разград – 58.65(петдесет и осем лв. и 65ст.) лева и по сметка на Районен съд – Исперих – 60.00(шестдесет) лева за разноски в хода на съдебното производство.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                             2.

      МОТИВИ към Присъда № 25/19.10.2018г.

                              по НОХД № 184/2018г. по описа на РС-Исперих

 

  Районна прокуратура – Исперих е обвинила:

  О.З.С.,***, ЕГН: **********, в това, че на 15.06.2018г., в гр.Исперих, обл.Разград, е извършил кражба на чужди движими вещи - 300 евро на стойност 586.74 лева и 65.00 лева, обща стойност 651.74 лева, собственост на Р.Е.М. - престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.

           Подс.С. дава подробни обяснения, като признава, че действително е откраднал пари от св.Р.М., но само на стойност 200 евро. Отрича да е отнемал останалите 100 евро, както и сумата от 65лв.

         Представителят на РП-Исперих поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказания „Лишаване от свобода” над минимума, изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК, да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.

           Защита на подс.С. в лицето на служебния защитник адв.А.М. *** пледира за налагане на наказание в минимума предвид обстоятелството, че част от сумата е била върната и тежкото социално положение на подсъдимия.

           След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

           Подсъдимият О.З.С. е роден на ***г***, бълг.гражданин, живущ ***,  с начално образование, разведен, неосъждан.

            Свидетелите Р.Е.М. и Г.Р.Н. били колеги. На 14.06.2018г. те, заедно с други техни колеги, отишли с личния автомобил на св.М. на сватба в с. Малък Поровец, обл.Разград. Там св.М. паркирал автомобила си и го заключил. В жабката на автомобила, която се намирала над скоростния лост, свидетелят държал в тефтер за лични документи пари – 300 евро в банкноти по 50 евро и около 100 лева. На излизане от автомобила взел 50лв., които после дал на сватбарите. Другите пари оставил в колата. Към 00.30ч. свидетелите Р.М. и Г.Н. решили да си ходят. На входа на заведението срещнали подс.С., който ги помолил да го закарат до автогарата в гр.Исперих. Тримата тръгнали, като на влизане в гр.Исперих първо се отбили до денонощен магазин, за да купят на св.Г.Н. цигари, а след това се отбили за 10-15 минути в намиращата се наблизо игрална зала „Али Баба“, където подсъдимият играл няколко игри за 15 лева. След това тръгнали към дома на св.Г.Н., за да го оставят, като св.Р.М. възнамерявал в последствие да остави подс.С. на автогарата. Когато стигнали пред дома на св.Г.Н., двамата свидетели слезли и Р.М. отишъл заедно с колегата си до дома му за около 10 минути, тъй като той му бил обещал да му даде един гълъб. Подсъдимият останал сам в автомобила. Докато чакал забелязал тефтера за лични документи на св.Р.М. и го отворил. Видял намиращите се там пари и взел 200 евро. В това време в автомобила влязъл св.Р.М. и видял, че подс.С. се опитва да върне тефтера на мястото му в жабката. Усъмнил се и проверил в тефтера. Когато видял, че част от парите му липсват, казал на подсъдимия да му ги върне. О.С. първоначално казал, че ни ги е взел, но след това отворил вратата на автомобила и побягнал. Свидетелите Р.М. и Г.Н. се опитали да го догонят, след това обикаляли с автомобила из града, за да го търсят, но не успели да го намерят. След това подали сигнал в полицията за кражбата.

            Сутринта към 8.30ч. подсъдимият отишъл до обменно бюро в гр.Исперих, собственост на „Д.М. 2009“ ЕООД, находящо се в близост до автогарата и обменил 2х50 евро при св.Е.С.И. – касиерка в бюрото. Останалите 2х50 евро задържал. Когато бил задържан от полицаите към 9ч. същата сутрин, предал с протокол за доброволно предаване 2бр. банкноти с номинал от 50 евро, 2бр. монети с номинал 2лв. и 1бр. монета с номинал 1лв.

            Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза стойността на 1 евро към датата на инкриминираното деяние възлиза на 1.9558лв.

Изложеното се установява от обясненията на подсъдимия, както и от показанията на свидетелите Р.М., Г.Н., Е.И., Д.М. и Н.Ю., а също и от писмените доказателства по делото.

Авторството на престъплението се установява категорично от обясненията на подсъдимия и от показанията на цитираните свидетели, които съдът кредитира като последователни и непротиворечащи си, коренспондиращи с останалите доказателства по делото. Същите установяват времето, мястото и начина на извършване на процесното деяние. Самият подсъдим потвърждава, че действително е откраднал пари от автомобила на св.Р.М..

Спорният момент в настоящото производство се явява стойността на предмета на посегателство. Според св.Р.М. подс.С. е откраднал 300 евро и 65 лева. Подсъдимият от своя страна твърди, че е взел само 200 евро. В подкрепа на показанията на св.М. относно стойността на откраднатите пари обаче не се събраха категорични доказателства. Единствено той сочи сумата от 300 евро и 65 лева. Св.Г.Н. заявява, че не е виждал парите и не знае колко са били, а само от твърденията на колегата си разбрал колко му пари е откраднал подсъдимия. При това положение остават показанията на св.М. срещу обясненията на подс.С..

Съдът не кредитира показанията на св.М. в частта относно стойността на открадната сума пари поради следните съображения: На първо място самият свидетел заявява, че тези пари ги бил сложил в колата още предната седмица, когато ходил в Турция да пазаруват преди сватбата и те си стояли там. В деня на сватбата за последно ги видял тези пари и ги отделил от българските. От друга страна същият ден свидетелят бил возил и други свои колеги в автомобила си, когато отивали на сватбата. Всички тези обстоятелства пораждат съмнение дали действително когато подс.С. е отворил тефтера, в него е имало точно 300 евро и 65 лева. Вероятността през тази една седмица св.М. да е изхарчил част от тези пари, включително и когато е бил в Турция, за да пазарува, е твърде голяма. Освен това в автомобила са се возили и други, неустановени лица, които също биха могли да посегнат на парите. Не е без значение и факта, че през процесната вечер св.Р.М. е бил употребил известно количество алкохол, което също води до неточна преценка и замъгляване на възприятията. Действително св.М. твърди, че не бил употребявал алкохол на сватбата и колегата му Г.Н. потвърждава това. Същевременно обаче са налице и показанията на св.Н.Ю. – крупие в игралната зала „Али Баба“, който заявява, че и тримата, т.е. свидетелите Р.М. и Г.Н. и подс.С. са били пийнали, когато са дошли в заведението. Подсъдимият от своя страна също твърди, че св.Р.М. е употребил алкохол на сватбата.

Налага се извода, че липсват категорични доказателства, че действително през въпросната вечер в автомобила на св.М. е имало 300 евро и 65 лева. По отношение на левовете самият свидетел заявява, че не помни колко точно са били, че той бил вземал от тях, за да даде на сватбата. При това положение съдът приема за доказано, че подс.С. е отнел само сумата от 200 евро, тъй като за нея има безспорни доказателства по делото – от една страна е протоколът за доброволно предаване, а от друга са гласните доказателства – обясненията на подсъдимия и отчасти показанията на свидетелите М. и Н.. За сумата над 200 евро и за 65 лева не се събраха категорични доказателства, поради което и на основание чл.304 от НПК подс.С. следва да бъде ОПРАВДАН по така повдигнатото първоначално обвинение.

Така с деянието си подсъдимият О.З.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК - на 15.06.2018г., в гр.Исперих, обл.Разград, е извършил кражба на чужди движими вещи - 200 евро на стойност 391.16 лева, собственост на Р.Е.М..

От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице – подсъдимият останал сам в автомобила на св.Р.М., видял парите в тефтера и предприел действия по отнемане на инкриминираните вещи – взел парите и ги прибрал в джоба си. Когато св.Р.М. го видял и му казал да върне парите, той отворил вратата на автомобила и побягнал. След като отнесъл вещите в дома си, предприели действия, като обменил парите започнал да ги харчи.

            Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с едно от основните права на гражданите - правото на собственост, което обуславя висока обществена опасност на нарушенията по охраняване правата и законните интереси на гражданите в тази сфера.

            От субективна страна, подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на противоправния резултата, което е обективирано в поведението му: възползвал се е от отсъствието на собственика на парите от автомобила, взел ги е, а после е отказал да ги върне и е предприел дайствия, за да запази властта си над тях – побягнал от местопрестъплението. Съзнавал, че вещите са чужда собственост, че няма съгласието на собственика за придобиването им, но въпреки това ги е взел. 

            Предвид изложеното съдът признава подс. О.З.С. за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен. Действайки по описания по-горе начин, от обективна и субективна страна подсъдимият ангажира наказателна отговорност и следва да понесе съответно на общественоопасния характер на деянието и степента на обществена опасност на личността си, наказания. При определяне на същото съдът отчете следните отегчаващи вината обстоятелства - висока обществена опасност на деянието, предвид неговия обект – засяга обществените отношения, свързани с упражняване правото на собственост на гражданите,. Смекчаващи вината обстоятелства – възстановяване на част от вредите от престъплението, тежко материално и социално положение, чисто съдебно минало.          

За извършеното от подс. О.З.С. престъпление по чл. 194 ал. 1 НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до 8 години. Отчитайки предходното, при превес на смекчаващите вината обстоятелства и като взе предвид нормата на чл.54 и чл.36 от НК, съдът му налага наказание “Лишаване от свобода” за срок от осем месеца. Така определеното наказание подс.С. не следва да изтърпи в ефективно - подсъдимият не е личност с висока степен на обществена опасност, не е осъждан на лишаване от свобода към момента на извършване на деянието, поради което съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.

            Съдът приема, че така наложеното наказание ще окаже необходимото възпитателно и поправително въздействие върху личността на подсъдимия и ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК за превенция.

            Предвид изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 3 НПК на подсъдимия следва да се възложат и сторените в хода на наказателното производство разноски – 58.65лв. на досъдебното производство и 60 лева в хода на съдебното производство.

            По изложените съображения, възприемайки по този начин обективната истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.

                                                                              

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: