Решение по дело №112/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 29
Дата: 14 април 2021 г.
Съдия: Мария Янева Блецова Калцова
Дело: 20212200500112
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. С. , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мария Я. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500112 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
1/08.01.2021г. по гр.д. № 20202230102945/2020г. на СлРС, с което е предоставено
упражняването на родителските права спрямо малолетно дете на майката, при нея е
определено местоживеенето му, на бащата е определен режим на лични контакти с
детето и той е осъден да му заплаща чрез неговата майка и законен представител
месечна издръжка до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи факти,
ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва, присъдена е държавна
такса.
Решението е обжалвано частично от ответницата в първоинстанционното
производство, само по отношение на режима на лични контакти, като тя счита, че той
не е съобразен с ниската възраст на детето, с дневния му режим и отражението му
върху психическото и емоционалното му развитие. Според въззивницата режимът не
следва да е спреспиване до навършване на 5 годишна възраст на детето и без един
месец през лятото на настоящата година. Твърди, че до настоящия момент бащата се
среща с детето единствено в късните часове на денонощието, след като е употребил
1
алкохол, няма представа какъв е режимът на детето и свързаните с него отговорности,
има и още две деца, за които не полага грижи и те се справят сами. Заявява още, че
бащата е агресивен и е имал прояви на буйство към нея и своята майка, вследствие
прекомерна употреба на алкохол. Въззивницата твърди още, че на 01.01.2021г. е завела
детето при баща му, но той бил пиян и започнал да говори глупости. В обобщение
счита, че следва да се осигури повече време, за да порасне детето и да се укрепи
психиката му преди да остане да преспива при ответника, тъй като той представлява и
опасност за него. Оплаква се, че съдът не е допуснал никакви свидетели, което
представлява процесуално нарушение.
Моли въззивния съд да отмени в обжалваната част решението на
първоинстанционния и да постанови ново, с което бъде определен режим на лични
отношения на детето с бащата без преспиване и без един месец през лятото на
настоящата година. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Моли да бъдат допуснати при режим на довеждане двама свидетели, които не
били допуснати пред първата инстанция.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т.1 от ГПК, който поддържа
въззивната жалба, и иска атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната му
част и вместо него се определи поисканият от нея режим -без приспиване и без един
месец през лятото. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява. В
писмено становище процесуалният му представител адв. К. заявява, че оспорва
жалбата като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от въззивната страна и моли то да се намали.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално
легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
2
частичния обхват на обжалването - и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред PC доказателствени средства, намира, че обжалваното решение е частично
неправилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично неоснователни.
Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства, от които се
установи следното:
На 16.01.2021г. въззиваемият е бил освидетелстван от съдебен лекар във връзка с
негово оплакване за получени травми по ръката от въззивницата. Окръжна и Районна
прокуратура - С. отказали да образуват наказателно производство по случая. На
02.03.2021г. била издадена заповед за незабавна защита на С.Т. от С.Д..
От разпита на св.Златкова - майка на въззивницата се установи, че ежедневните
грижи за детето Роберто се упражняват от майка му, която е подпомагана от
свидетелката. Бащата не полага грижи за него и не се интересува от него. Докато са
живели заедно е полагал частични грижи. След употребата на алкохол използвал
цинични думи дори в присъствието на детето. Съдът отчита както обстоятелството, че
свидетелката е била пряк очевидец на отглеждането на детето, така и обстоятелството,
че като майка на въззивницата е заинтересовано лице, поради което кредитира
показанията и доколкото съответстват на останалия доказателствен материал.
С решението си по делото съдът е възложил на майката да осъществява
родителските права спрямо малолетното дете Роберто, което налага на бащата да се
определи режим на виждане и лични контакти с него. Той следва да е съобразен с
местоживеенето, времето и възможностите на двамата родители, с възрастта и общото
състояние на детето.
Детето е родено на 13.10.2017г. и понастоящем е на 3 г. и половина, посещава
детска градина. Бащата живее с партноьорката си и с двете им деца. При това
положение, макар и да са установени отношения на взаимна привързаност между него
и Роберто, настоящата инстанция счита, че действително в интерес на малолетното
дете, с оглед крехката възраст, необходимостта от създаване на трайни ежедневни
навици, свързани с хигиена, хранене, спане и свободни занимания, и с оглед
задължението на бащата да се грижи и за другите си две деца, е по-удачно до
навършване след 1г. и половина на 5 годишна възраст на Роберто посещенията през
3
събота и неделя при баща му да са без преспиване. Това няма да създаде затруднения
на страните, доколкото и двамата родители живеят в гр. С., а ще осигури по-голям
комфорт и сигурност на малкото дете.
По отношение на пребиваването му при бащата през лятото, този въззивен състав
намира, че за настоящата календарна година би било по-подходящо то да продължи 2
седмици, вместо 1 месец, както по гореизложените съображения, така и с оглед
необичайната обстановка в страната, свързана с неовладяната още епидемия от ковид-
19, за спирането на чието разпространение през летните месеци не може да се
гарантира.
Поради това въззивната жалба се явява основателна и следва да се уважи, като
обжалваната част на първоинстанционното решение бъде отменена и вместо това бъде
постановен режимът, описан по-горе.
В необжалваните части решението е влязло в сила.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да
се възложи на въззиваемия, който следва да понесе своите, както са направени и
заплати тези на въззивницата. Същата е направила разноски в размер на 600.00лв., за
адвокатско възнаграждение. По делото е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение заплатено от въззивницата, но същото не следва да се
уважава, защото в случая заплатеното възнаграждение е в минимален размер според
чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата и ДТ
заплатена за въззивна инстанция в размер на 12.50лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстаннионно решение № 1/08.01.2021г. по гр.д. №
20202230102945/2020г. на СлРС. в частта, с която е определен на бащата С. Ж. Д.
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ с малолетното дете Р. С. Д., род. 13.10.2017г. всяка
първа и трета събота и неделя от всеки месец от 09.00 ч. в събота до 17.00ч. в неделя и
един месец през лятото, несъвпадащ с годишния платен отпуск на майката, като
НЕПРАВИЛНО и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на бащата С. Ж. Д. ЕГН ********** от гр.С., кв. „Д.** РЕЖИМ НА
4
ЛИЧНИ КОНТАКТИ с малолетното дете Р. С. Д., род. ** г.
- всяка първа и трета събота и неделя от всеки месец от 09.00 ч. до 17.00ч. през
всеки от дните, до навършване на 5 годишна възраст на детето, а след тази дата - всяка
първа и трета събота и неделя от всеки месец от 09.00 ч. в събота до 17.00ч. в неделя;
- за календарната 2021г. - две седмици през лятото, несъвпадащи с годишния
платен отпуск на майката, а за всички следващи - един месец през лятото, несъвпадащ
с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА С. Ж. Д. да заплати на С. Т. Т. направените разноски по делото в
размер на 612.50 ( шестстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки)лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5