РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Бургас, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря МАРИЯ Н. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20212100100987 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова молба от Г. К. Н., ЕГН **********
от гр. ********************* чрез адв. Здравка Марчева., със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Сердика“ 2Б, ет. 1 против Т. К. Т., ЕГН ********** от гр. ******** за осъждане на
ответницата да заплати сумата от 26 856.03 лева, представляваща заплатена от ищеца сума
по договор за кредит ПК-****** от ******г., сключен между Т. К. Т. и „Общинска банка“
АД, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Препис от исковата молба, след изправяне на нередовностите и приложенията към
нея са изпратени на ответницата, на която е указана възможността да подаде писмен
отговор, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и
неупражняването на права.
Отговор на исковата молба не е депозиран.
Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи. С договор за банков кредит ПК-
****/*****г., сключен между „Общинска Банка“ АД и Т.К. Н.а банката предоставила на
последната сумата от 60 000 евро, с краен срок за издължаване- 18.04.2024г. С два анекса-
анекс №* от **** г. и анекс №* от ****г., сключени към договора за кредит, страните
предоговорили част от условията по договора, като крайния срок за погасяване е фиксиран
на 18.02.2025г. За обезпечаване на вземанията на банката на 19.02.2009г. е учредена
договорна ипотека върху недвижими имоти, находящи се в гр. **********, а именно: 1.
самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор *************, с площ от
90кв.м., представляващ жилище, апартамент, разположен на етаж- 1; 2. самостоятелен обект
в сграда с кадастрален идентификатор **********, с площ от 80кв.м., представляващ
жилище, апартамент, разположен на приземен етаж; 3. сграда с кадастрален идентификатор
************, с площ от 45 кв.м., представляваща гараж, както и 1/2ид.ч. от поземлен имот
с кадастрален идентификатор ***************, целият с площ от 490кв.м. Собственици на
имотите към датата на учредяване на ипотеката са Г. К. Н. и Т.К. Н.а, поради което и
ищецът подписал нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, в качеството си на
1
ипотекарен длъжник. Посочва се, че с решение от 08.10.2013г. по гр.д. №4860/2013г. по
описа на Районен съд гр.Бургас, бракът между ищеца и ответницата е прекратен. С решение
№13/15.02.2018г. по гр.д. №19/2014г. по описа на РС- Несебър, страните разделили цялото
си движимо и недвижимо имущество, придобито по време на брака им в режим на
съпружеска имуществена общоност, в това число имотите, предмет на ипотеката. Тези
имоти станали изключителна собственост на ищеца. С нотариален акт за прехвърляне право
на собственост срещу задължение за издръжка и гледане № 17, том 9, рег.№9477, дело
№1211/16.11.2018г. ищецът се разпоредил с недвижимите си имоти в полза на Н. Т., ЕГН
**********. С покана за доброволно изпълнение изх.№506/ 30.12.2019г. ищецът е уведомен,
че на основание сключения договор за кредит са налице просрочени задължения, общо в
размер на 2 955.24 евро към 30.12.2019г. Поради неплащане от страна на ответницата,
последният встъпил в дълг и внесъл сумата, натрупана като просрочена главница, за да се
преведе кредита в редовност и да не се пристъпва към изпълнение върху ипотекираните
имоти.
На 03.04.2020г. между ищеца и „Общинска банка“ АД е сключен договор за
встъпване в дълг, съгласно който първият се задължил да отговаря солидарно с длъжника
Т.Т. по договора за банков кредит ПК-****/****г. и във връзка с това именно съглашение,
заплатил на банката сума в общ размер на 26 856.03 лева.
С допълнително становище от 08.10.2021г. ищецът конкретизира размера на
погасените от него задължения към кредитната институция, а именно: 9/девет/ забавени
погасителни вноски, дължими за периода от 18.07.2019г. до 18.03.2020г., включващи сумата
от 3 503.90 евро- главница /6832.6лв./ и 1711.78 евро /3337.97лв./- възнаградителна лихва,
начислена за периода от 18.08.2019г. до 18.03.2020г. , общо в размер на 10 170.57лв.; 203.70
евро /397.21лв./, представляващи изискуеми и забавени лихви за забава, начислени за
периода от 29.10.2019г. до 02.04.2020г.; 91.81 евро /179лв./ - неустойка, начислена за
периода от 29.10.2019г. до 02.04.2020г., както и 13/тринадесет/ погасителни вноски, платени
за периода от 04.04.2020г. до 20.04.2021г. от които главница, в размер на 11 085.58лв. или
5684.9 евро и 5023.67 лв. или 2576.2 евро възнаградителна лихва, начислена за периода от
04.04.2020г. до 20.04.2021г.
Съдът намира, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл.239 ГПК, тъй като макар и на страните да са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и при
отчитане неподаването на отговор и неявяването на ответницата в първото по делото
заседание, съобразяването на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства не води до еднозначен и несъмнен извод за вероятна основателност на
претенцията. При това положение искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение следва да се отхвърли, като съдът се произнесе по съществото на спора с решение
по реда на общото исково производство.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 18.02.2009г. между Т.К. Н.а и „Общинска Банка“ АД е сключен договор за банков
кредит ПК-****/*****г., като сумата от 60 000 евро е усвоена от ответницата. С нотариален
акт от *****. върху недвижимите имоти, подробно индивидуализирани по-горе,
представляващи съпружеска имуществена общност към датата подписване на договора е
учредена договорна ипотека. Бракът между ищеца и ответницата е разтрогнат през 2013г., а
имотите, предмет на ипотеката са поставени в дял на Н. с решение на Районен съд гр.
Несебър №13/15.02.2018г. по гр.д. №19/2014г. Като резултат от възникналата, съгласно
договор за встъпване в дълг от 03.04.2020г., подписан между ищеца и кредитната
институция, облигационна връзка, Н. се задължил да отговаря солидарно с длъжника за
изпълнение на задълженията му за погасяване на кредита, включително възнаградителни
2
лихви, лихва за забава, неустойки, такси, застрахователни премии и разноски до
окончателното погасяване на дължимите суми.
От страна на ищеца, след встъпването му в дълга по договора за кредит са погасени
суми в общ размер на 26 856.03 лева, представляващи общо 22 /двадесет и две/ месечни
погасителни вноски, дължими за периода 18.09.2019г.- 20.04.2021г., включващи главница и
начислена възнаградителна лихва.
Изложената фактология не се оспорва, а и намира цялостна подкрепа в приобщените
по делото писмени доказателства.
За установяване на въведените с исковата молба обстоятелства са представени
договор за кредит и анекси към него, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека,
решения на Районен съд гр.Бургас и Районен съд гр.Несебър, покана за доброволно
изпълнение, договор за встъпване в дълг и и удостоверения от „Общинска банка“АД.
Допусната и приета е съдебно-икономическа експертиза, от заключението, на която
става ясно, че ответницата е усвоила предоставения от банката кредит като по-голямата част
от сумата е изтеглила в брой- 45 842.74 евро, а друга част- 7795 евро превела по банков път
на физически и юридически лица, като включително погасила стари задължения в размер на
4 320.60 евро.
Уважаването на регресния иск по чл.127 ал.2 ЗЗД от платилия солидарен длъжник
срещу съдлъжника му предпоставя установяването в кумулативна даденост на две
положителни предпоставки, а именно: наличие на солидарно задължение в лицето на
страните по делото и плащането на задължението, при това- в повече от дължимото от
ищеца длъжник- в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници. Освен това
следва да се установи, че във вътрешните отношения между солидарните длъжници не е
уговорено нещо различно, което да измени уредената в цитираната норма презумпция за
разпределяне на общия дълг по равно.
Между страните в настоящото исково производство несъмнено е породена пасивна
солидарност (на договорно основание, след встъпването в дълга от страна на ищеца), като
при заплащане на общо задължение на солидарните длъжници- в патримониума на ищеца,
при липса на друга уговорка, следва да възникне регресно право за връщане на припадащата
се на другия солидарен длъжник част от целия дълг. По делото не са въведени фактически
твърдения след възникване на солидарната отговорност да е уговорено нещо различно
между страните, нито е проведено успешно доказване такава друга уговорка между бившите
съпрузи да е съществувала. От факта, че Т.Т. е усвоила отпусната сума по договора
категорично не се извежда такова съглашение, още повече тегленето на средствата се е
случило по време на брака, поради което и при липса на данни за противното следва да се
приеме, че същите са разходвани за покриване нужди на семейството.
Правната уредба на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в
Закона за кредитните институции/ЗКИ/. Съгласно легалното определение в чл.430 ал.1 ТЗ с
този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика
договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който
целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия
3
договор. Както вече се каза при сключен такъв договор с уговорен начин на погасяване за
определен срок на месечни вноски на падеж, за да се уважи регресният иск по чл.127 ал.2
ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другите солидарни длъжници следва първият да
е изпълнил повече от своята част от една или няколко месечни вноски. В тази хипотеза
предвиденото в чл.127 ал.2 изр.1 ЗЗД „изпълнил повече от своята част” трябва да се разбира
платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или няколко
месечни вноски по договора за банков кредит. Изводът се извежда от предвиденото в
разпоредбата на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, според която, когато
кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане,
както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане
в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на
извлечение от счетоводните си книги. С посочените разпоредби е уредена възможността
банката да се снабди с изпълнителен лист за всяка една неплатена вноска по договор за
банков кредит, което означава, че вземането на банката за всяка неплатена вноска на падежа
е изискуемо. Във вътрешните отношения между солидарните длъжници всеки от тях дължи
плащане на солидарния длъжник, който е платил тази вноска. /решение №191/23.02.2018г.
на ВКС по гр.дело №3907/2016г., четвърто г.о./
Твърдения ответницата да е правила каквито и да е погашения по договора за кредит
за времето от 18.09.2019г.- 20.04.2021г., въобще не са изложени, като такива доказателства
не са приобщени в хода на съдебното дирене. Напротив, от представените удостоверения от
кредитната институция става ясно, че единствено ищецът е заплащал тези, дължими по
договора месечни вноски.
При това положение и като се вземе предвид изложеното и спецификата на договора
за банков кредит съдът намира, че ищецът в качеството му на солидарен длъжник по този
договор с уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни вноски, след като е
изплатил общо 22/ двадесет и две/ такива на обща стойност 26 856.03 лева има правото да
претендира на основание чл.127 ал.2 ЗЗД от другия солидарен длъжник- ответницата Т. К.
Т. да му върне припадащите и се части от тях.
Налице са основания за частично уважаване на предявената претенция, която се явява
основателна за сумата от 13 428.01 лева, представляваща половината от даденото от ищеца,
тъй като последният е изплатил повече от неговата част от задължението към банката. В
останалата му част за разликата до общия, предявен размер от 26 856.03 лева, искът трябва
да се отхвърли.
Основателна е и претенцията за заплащане на законна лихва върху уважената част от
иска, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Предвид изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски
в размер на 637.11 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца Г. К. Н., чрез процесуален представител адвокат
Марчева от БАК за постановяване на неприсъствено решение по делото по реда на чл.239
ГПК.
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН ********** от гр.******** да заплати на Г. К. Н., ЕГН
********** от гр.*************чрез адв. Здравка Марчева., със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.„Сердика“ 2Б, ет.1 сумата от 13 428.01/тринадесет хиляди четиристотин двадесет и осем
лева и една стотинки/ лева, представляваща половината от заплатеното от ищеца- солидарен
длъжник по договор за кредит ПК-**** от *****., сключен между Т. К. Т. и „Общинска
банка“ АД, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за разликата над присъдената сума до
претендираната такава от 26 856.03 /двадесет и шест хиляди осемстотин петдесет и шест
лева и три стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН ********** от гр.************* да заплати на Г. К. Н., ЕГН
********** от гр.*********** чрез адв. Здравка Марчева., със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.
„Сердика“ 2Б, ет.1 направените по делото разноски в размер на 637.11 / шестстотин тридесет и
седем лева и единадесет стотинки/ лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5