Р Е Ш Е Н И Е № 173
гр. ВРАЦА, 04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 29.05.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:М. Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Виолета Вълкова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 262 по описа за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано не по жалба на И.И.Р. ***, чрез процесуалния й представител
адв. М.Г., срещу решение на районен съд гр. Враца № 109/11.02.19 г. постановено
по гр. дело № 2021/18 г. по описа на същия съд, с което районен съд е УВАЖИЛ
предявения от дружеството ответник по спора ООД "Д.Д.Д.-1" със
седалище гр. София инцидентен установителен иск прогласявайки на осн. чл. 26,
ал. 1 пр.първо и във вр. с чл. 38 от ЗЗД нищожността на договор за наем от
25.04.17 г. с нот. заверка на подписите и е ОТХВЪРИЛ като неоснователни
предявените първоначални обективно съединени осъдителни искове от въззивника И.И.Р.
за заплащане на сумата 2 640 лв. представляваща незаплатени наемни вноски за
периода от 25.04.17 г. до 24.04.18 г. по договора за наем от 25.04.17 г.,
заедно със законната лихва върху от датата на предявяване на иска 11.05.18 г.
до окончателното изплащане на сумата и 268.94 лв. лихва за забава върху
главницата за периода от 21.05.17 г. до 11.05.18 г. Със същото решение е
осъдена да заплати на ответника съд. разноски в производството в размер на 1
185.60 лв.
В жалбата се сочат подробно пороците на атакувания акт. Според
жалбоподателя решението на районен съд е нищожно, тъй като от писмения текст не
може да се разбере волята на съда, като не би могло тя да се изведе и по пътя
на тълкуването. Алтернативно, в жалбата се излагат обстоятелствата по спора и
формираните от районен съд правни съждения, като в тази връзка въззивникът Р.,
чрез адв. Г., мотивира оплаквания за допуснати от съда нарушения на
материалноправни норми /чл. 20, чл. 38, чл. 39, чл. 42 от ЗЗД и чл. 301 от ТЗ/,
а също така и за неправилност и необоснованост на атакуваното решение.
Жалбоподателят Р. намира, че от данните по спора следва извода, че ответното
дружество е знаело, че за процесния обект /гр. Враца, ул. ***/ има сключен
договор за наем, тъй като това е била волята му в изричното пълномощно, което
не е оттеглено или унищожено по реда на закона. И тъй като процесният договор
за наем е действителен, то според въззивника са доказани по основание и размер
и първоначално предявените от него осъдителни искове за заплащане на наемна
цена и лихва за забава.
В заключение, по изложените оплаквания, ваззивникът И.Р. моли изцяло да
се отмени обжалваното решение, като окръжен съд постанови решение по същество,
с което първоначално предявените искове бъдат уважени, а предявеният насрещен
от дружеството-ответник иск бъде отхвърлен. Претендира съдебни разноски. Ако
окръжен съд приеме, че решението е нищожно, то въззивникът моли за негово
обезсилване и връщане на делото на районен съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
Ответното дружество ООД "Д.Д.Д.-1" със седалище гр. София,
представя отговор, чрез адв. А.Й.", в който оборва и намира за
неоснователни оплакванията на въззивника Р.. Моли атакуваното решение на
районен съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
съдебни разноски за настоящата инстанция.
Страните нямат доказателствени искания.
С вх. № 5403/05.04.19 г. по делото е постъпила и частна жалба от ООД
"Д.Д.Д. - 1" гр. София, също чрез адв. А.Й., срещу определение на
районен съд гр. Враца № 687/19.03.19 г. постановено по гр. дело 2021/18 г. по
описа на същия съд, с което на осн. чл. 248 от ГПК районен съд е изменил свое
решение № 109/11.02.19 г. постановено по цитираното гр. дело в частта за
разноските, като е осъдил на осн. чл. 78 ал. 1 и ал. 3 И.И.Р. за заплати на ООД
"Д.Д.Д.-1" съдебни разноски на
първа инстанция в размер на 825.60 лв., вместо първоначално определения размер
на разноските от 1 185.60 лв. Частният жалбоподател намира, че определението на
районен съд е неправилно и моли да бъде отменено, като му се присъдят
първоначално определените съдебни разноски в размер на 1 185.60 лв.
По делото е представен отговор на частната жалба от И.И.Р., чрез адв. М.Г.,
в който се мотивира становище за неоснователност на жалбата и правилност на
атакуваното определение за разноските.
Окръжен съд намира, че подадените жалби са редовни от външна страна и
са процесуално допустими.
По същество на постъпилата въззивна жалба срещу решение на районен съд
гр. Враца № 109/11.02.19 г. окръжен съд намира следното:
И.И.Р. *** е предявила пред районен съд гр. Враца срещу бившия си
работодател ООД "Д.Д.Д.-1" гр. София
осъдителен иск за заплащане на сумата 2 640 лв. представляваща неплатен
наем във вр. със сключения между тях договор за наем от 25.04.17 г. за периода
от сключване на договора до неговото извънсъдебно прекратяване на 26.04.18 г.,
заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
исковата сума, както и на сумата 268.94 лв. представляваща мораторна лихва
върху неплатения наем за периода от 21.05.17 г. до 11.05.18 г. В исковата молба
се съдържат фактически твърдения, че с нот. заверено пълномощно рег. №
1074/12.04.17 г. ответното дружество, чийто работник била ищцата за длъжността
"офис мениджър", я упълномощило да сключи договор за наем за
помещение в гр. Враца, ул. ***, обект две. В изпълнение на упълномощителната
сделка, на 25.04.17 г., като пълномощник на ООД "ДДД-1", ищцата
сключила договор за наем за помещението в гр. Враца договаряйки със себе си,
тъй като била собственик на помещението. Твърди, че го ползвала за изпълнение
на служебните си задължения като офис мениджър. През м. март 2018 г. трудовият
й договор с ответника бил прекратен и тъй като дружеството не заплащало
договорената наемна цена от 220 лв. на месец, ищцата изпратила 27.04.18 г.
извън съдебно съобщение до ответника, че прекратява договора за наем, считано
от 26.04.18 г., получено от него на 30.04.18 г. На 03.05.18 г. бил изготвен
протокол между страните за предаване на помещението и намиращите се в него
движими вещи на дружеството ответник. При изготвяне на протокола, ответникът
бил представляван от Р.А..
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е представило отговор, с
който оспорва предявения иск и намира, че не дължи исковите суми. Твърди, че не
е сключвало договор за наем с ищцата и не знае за съществуването на такъв
договор, също така, че ищцата не е заявявала претенции за заплащане на наем и в
счетоводството на дружеството няма отразени взаимоотношения с ищцата във вр.
със заплащане на наем или други разходи за помещението в гр. Враца, ул. ***.
В срока за отговор, на осн. чл. 212 от ГПК ответникът е предявил
инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на процесния договор за
наем, поради противоречие със закона, липса на съгласие и предписана от закона
форма. ООД "Д.Д.Д.-1" обосновава предявения инцидентен установителен
иск с обстоятелството, че при сключване договора за наем от 25.04.17 г., ищцата
И.Р. го е представлявала в нарушение нормата на чл. 38 от ЗЗД, доколкото с
пълномощно рег. № 1074/12.04.17 г. дружеството не е давало съгласието си г-жа Р.
да договоря със себе си.
По делото са представени документи, разпитани са свидетели, изслушана е
и специализирана счетоводна експертиза, които доказателства районен съд е
анализирал правилно и е приел за установена и подробно описал в решението си
фактическа обстановка по спора, която се споделя от настоящата инстанция и към
която окръжен съд препраща на осн. чл. 272 от ГПК.
Накратко фактическите данни по делото според окръжен съд са следните:
По силата на сключен трудов договор от 28.02.17
г. между ищцата И.И.Р. и ответното дружество ООД "ДДД-1" гр. София е
създадено трудово правоотношение в сила от 1.03.17 г. за изпълнение от работника Р. на длъжността
"офис мениджър" с работно място в гр. Враца. На 12.04.17 г. ответното
дружество "Д.Д.Д.-1" е упълномощило И.И.Р. да го представлява при
подписване на договор за наем на помещение находящо се в гр. Враца, бул. ***,
обект 2, като подписът на управителя на ООД "Д.Д.Д.-1" Р.С. е нот.
заверен от нотариус Й.Л., с р-н на действие СРС, с рег. № 1074. От представения
на стр. 42 нот. акт № 92/20.11.15 г. на нотариус В.В., с р-н на действие
районен съд гр. Враца се установява, че ищцата И.И.Р. и съпругът й Н.И.Р. са
закупили помещението в гр. Враца с посочения по-горе адм. адрес - бул. ***, ет.
1, обект 2. На стр. 6 е представен
договор за наем от 25.04.17 г., според който на основание посоченото пълномощно
рег. № 1074/12.04.17 г., ищцата И.Р. е договаряла от името на представляваното
дружество ООД "ДДД-1" със себе си и е сключила договор за наем за
помещението в гр. Враца, бул. ***, обект 2, с месечна наемна цена от 220 лв.,
която сума следвало да се превежда по банков път не по-късно от 20 число на
месеца, за срок от три години. В раздел І, т. 2 от договора е посочено, че неразделна
част от договора е протокола за предаване на наетия имот подписан от
договарящите страни, какъвто протокол по делото не е представен. Не са
представени и други доказателства, от които да се установи, че помещението
предмет на наемния договор от 25.04.17 г. е било предадено от наемодателя Р. на
дружеството наемател ООД "Д.Д.Д.-1".
От справка в службата по вписвания гр. Враца се установява, че между
ищцата г-жа Р. и ЕООД "Маус Груп - Н.И." е сключен друг
договор за наем на процесното помещение в гр. Враца, с адм. адрес бул. ***,
който договор е вписан в СВ с рег. № 5067/09.08.16 г. Това обстоятелство не се
оспорва от ищцата Р..
На стр. 7 и на стр.44 са представени две писма на ищцата И.Р., от една
и съща дата 26.04.18 г., първото адресирано до настоящия ответник ООД "Д.Д.Д.-1",
а второто до ЕООД "Мас Груп-Н.И.". В първото писмо ищцата заявява, че
прекратява договора за наем от 25.04.16 г., въпреки, че договорът е сключен
2017 г., за помещение в гр. Враца, бул. ***, обект 2, поради неплащане на
наемната цена. С второто писмо адресирано от ЕООД "Маус Груп-Н.И."
ищцата заявява, че прекратява вписания в СВ гр. Враца договор за наем за същото
помещение, също поради неплащане на наемната цена.
От справка в търговския регистър се установява, че ответното дружество
е собственик на ЕООД "Маус Груп-Н.И.", като и двете дружество имат
сходен предмет на дейност - борба с вредителите.
В с. з. проведено на 09.11.18 г. е разпитан свидетелят Р.А.. Той
твърди, че ЕООД "Мас Груп" и ответното дружество ООД "Д.Д.Д.-1"
имат сходна дейност - борба с вредителите, като дейността се извършва "под
шапката" на ООД "ДДД-1". Той и ищцата И.Р. били управители на
ЕООД "Маус Груп", като с ответника ООД "Д.Д.Д.-1" били в
трудови правоотношение. Дейността на "Д.Д.Д.-1" и на "Маус
Груп" в района на гр. Враца се извършвала от него и ищцата Р.. Дружествата
осъществявали дейност и в района на гр. Монтана и имали офис. За осъществяване
дейността на дружествата в гр. Враца бил сключен наемен договор между ЕООД
"Маус Груп" като наемател и И.Р. като наемодател, за собственото й
помещение в гр. Враца, бул ***. Този договор бил вписан и за него се заплащал
наем. Свидетелят не знае за друг договор за наем сключен между ООД "Д.Д.Д.-1"
и ищцата Р.. Твърди, че многократно са се събирали на оперативки за обсъждане
на работата на двете дружество, но никога не ставало дума за наемен договор сключен
между ООД "Д.Д.Д.-1" и ищцата или за някакви претенции за наем от
нейна страна. Свидетелят твърди, че след прекратяване на наемния договор с
"Маус Груп" и отказа на наемодателя И.Р. да допусне дружеството да си
вземе вещите от помещението предмет на договора, се наложила намесата в тази
връзка на прокуратурата, след което г-жа Р. ги допуснала до помещението, бил
съставен приемно предавателен протокол от 03.05.18 г., като едва тогава И.Р.
представила наемения договор сключен между нея и ООД "Д.Д.Д.-1"
Свидетелят твърди, че до тогава не е виждал този договор, не е чувал за него и
не знае ответникът ООД "Д.Д.Д.-1" да е правил някакво разходи във вр.
с този договор. По делото е изслушана и счетоводна експертиза, която
установява, че в счетоводството на ответника ООД "ДДД-1"няма
счетоводни записвания за извършени плащания към дружество доставчик на интернет
услуги за исковия период от 25.04.17 г. до 26.04.18 г. за имот находящ се в гр.
Враца, бул. ***.
При изложените фактически обстоятелства от ПРАВНА страна окръжен съд намира следното:
Окръжен съд първо следва да се произнесе по основателността на
предявения от дружеството-ответник инцидентен устновителен иск, тъй като от съществуването
на оспореното наемно правоотношение между страните създадено от договора за
наем от 25.04.17 г. зависи основателността на първоначално предявените от
ищцата обективно съединените осъдителни искове за заплащане на наемна цена във
вр. с този договор и лихва за забава, с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, тоест първоначалните искове имат характера на обусловени
искове от предявения инцидентен установителен иск.
Като съобрази изложените в предявения от дружеството-ответник
инцидентен установителен иск обстоятелства, според окръжен съд правната
квалификация на спорното материално право е по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. От
съдържанието на пълномощно рег. № 10745/12.04.17 г., следва категоричния извод,
че дружеството упълномощител ООД "Д.Д.Д.-1" не е дало съгласието си
упълномощената И.Р. да договаря от негово име лично със себе си. При това
положение, неправилно районен съд е приел, че договорът за наем от 25.04.17 г.
при сключването, на който наемателят ООД "Д.Д.Д.-1" е представляван
от мнимия пълномощник И.Р., е нищожен на
осн. чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД поради противоречие със закона -
чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Като е прогласил нищожността на атакувания договор за
наем, районен съд е постановил решението си в противоречие с даденото
разрешение в т. 2 от ТР № 5/14 г. на ОСГК на ВКС. Нищожността по чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД /противоречие със закона/ е абсолютна, не само изначална, а и
окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни
последици. За договора сключен чрез мним представител, какъвто е процесния
договор за наем от 25.04.17 г., тоест представител без представителна власт,
нормата на чл. 42, ал. 2 изрично предвижда възможност договорът да бъде
потвърден. След като договорът може да бъде потвърден от мнимо представлявания,
в казуса това е ООД "Д.Д.Д.-1" и заздравен по този начин, като с
обратна сила се заличават последиците от недействителността и договорът може да
породи действие, считано от момента на неговото сключване, то възможността за
наличие на абсолютна нищожност, както е приел районен съд, е логически
изключена. Мнимият представител ищцата И.Р. е формирала и е заявила поначало
валидна воля от името на мнимо представляваното дружество ООД "Д.Д.Д.-1",
поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на противоречие
със закона /чл. 38, ал. 1 от ЗЗД/ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и
може да бъде преодоляна чрез предвидената в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД възможност за
потвърждаване на договора. Принципно отказът за потвърждаване на договора е
равнозначен на позоваване на недействителността от страна на мнимо
представлявания. В този случай висящата недействителност се трансформира в
окончателна.
В конкретния случай мнимо представлявания е търговец, при което е
налице хипотезата на чл. 301 от ТЗ. В този случай ефектът на потвърждаване на
действията, извършени без представителна власт от името на търговеца, настъпва
при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването им. Противопоставянето
на търговеца, но само ако е направено веднага след узнаването, представлява
отказ от потвърждаване и позоваване на недействителността. По делото, носещата
доказателствена тежест ищца, не е провела пълно и главно доказване, тоест не е
представила доказателства, които да създадат сигурна убеждение на съда, че
ответното дружество е узнало, че е било мнимо представлявано от нея при
сключване на договора за наем от 25.04.17 г. и не се е противопоставило веднага
след това. Напротив, по делото са представени, макар и косвени доказателства,
от които следва извода, че ответникът ООД "ДДД-1" не е знаел за
сключването на наемния договора на 25.04.17 г. до прекратяването му по искане на
наемодателката ищца И.Р. на 26.04.18 г. Това така, тъй като през целия период
на действие на договора за наем от 25.04.17 г. до 26.04.18 г., по делото няма
твърдения и доказателства ищцата наемодателка да е претендирала от ответника
заплащане посочената в договора наемната цена от 220 лв. на месец, съответно
ответника да е заплащал такъв наем или някакви други разходи във вр. с ползване
на помещението - за интернет услуги, охрана и др. Ищцата е била в трудови
правоотношения с дружеството ответник за длъжността "офис менаджер" и
в тази връзка е ползвала помещението в гр. Враца, бул. ***, в периода от м.
април 2017 г. до м. март 2018 г., но тя е била и управител на друго дружество
собственост на ответника - ЕООД "Маус Груп", с което дружество и
сключила договор за наем на помещението в гр. Враца, бул. *** и й е заплащан редовно наем, а двете дружества
- ответникът ООД "Д.Д.Д.-1” е ЕООД "Маус Груп" имат сходен
предмет на дейност - борба с вредителите. При тези обстоятелства от факта, че
ищцата е ползвала помещението в гр. Враца не следва категоричния извод, че
ответникът е знаел за сключването на процесния договор за наем. Според
установеното по делото, ответникът е узнал за договора, едва след като на 30.04.18 г. е получил писмото на
ищцата, с което тя го уведомява че прекратява извънсъдебно договора, но това
узнаване е без значение за приложението на чл. 301 от ТЗ, тъй като към този
момент договорът за наем при сключването, на който ООД "ДДД-1" е
мнимо представлявано, вече е бил прекратен и не е съществува.
В обобщение, предявеният от ООД "Д.Д.Д.-1" инцидентен
установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване
недействителност на договора за наем от 25.04.17 г. е основателен, тъй като при
сключването на договора за наем дружеството е било мнимо представлявано от
ищцата И.Р., доколкото в пълномощното рег. № 1074/12.04.17 г. то /ООД "Д.Д.Д.-1"/
не я е упълномощило да договоря със себе си и по изложените по-горе правни
съображения, дружеството не е потвърдило извършените от мнимия представител
действия.
Тъй като договорът за наем е недействителен, то той не поражда желаните
правни последици, при което и първоначално предявените от ищцата И.Р.
осъдителни искове за заплащане на наемна цена за срока на действие на договора
от 25.04.17 г. до 26.04.18 г. в размер на 2 640 лв. и мораторна лихва в размер
на 268.94 лв. за периода от 21.05.17 г. до 11. 05.18 г. са неоснователни и недоказани
и следва да се отхвърлят.
За пълнота на изложението следва да се добави и друго основание за
неоснователност на предявените от И.Р. първоначални осъдителни искове. Задължението
на наемателя за заплащане на наем е обусловено от предходно изпълнение на
насрещно задължение на наемодателя да му предостави на разположение вещта,
обект на наемното правоотношение - в този смисъл е и практиката на ВКС в
постановени по чл. 290 от ГПК съдебни актове - реш. №238/04.09.13 г. по т. дело
№ 123/11 г. на ІІ т. о. Ищцата наемодателка Р. не е доказала да е изпълнила
посоченото задължение, поето от нея и с клаузата на раздел І, т. 1.2 от
процесния договор от 25.04.17 г., което води до извод недоказаност и
неоснователност на иска за заплащане на наем и акцесорния иск по чл. 86, ал.а 1
от ЗЗД. Недоказаността на предаването от страна на наемодателя-ищец И.Р. на
ответното дружество наемател на помещението предмет на договора за наем от
25.04.17 г., има значение освен в изложения смисъл, също и за недоказаността на
обстоятелството, че ответника ООД "ДДД-1" е знаел за сключване на
договора за наем и не се е противопоставил веднага.
По изложените по-горе правни съображения, настоящият съдебен състав
намира, че следва да се отмени обжалваното решение в частта, с която е обявен
за нищожен на осн. 26, ал. 1 пр. 1 и във вр. с чл. 38 от ЗЗД на договорът за
наем от 25.04.17 г. и вместо него да се постанови друго решение, с което
договорът за наем бъде прогласен за недействителен на основание чл. 42 ал. 2 от ЗЗД.
В останалата част, с която районен съд е отхвърлил като неоснователни и
недоказани предявените първоначални осъдителни искове с правно основание
чл.232, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата 2 640 лв. представляваща неплатена
наемна цена за периода на действие на договора, както и за сумата 268.94 лв.
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.05.17 г. до
11.05.18 г., решението на районен съд като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
По основателността на постъпилата частна жалба срещу определение №
687/19.03.19 г., с което на осн. чл. 248 от ГПК е изменено решение №
109/11.02.19 г. в частта за разноските, окръжен съд намира следното:
При изхода от спора, се дължат от ищеца Р. сторените съдебни разноски
пред районен съд от ответното дружество. По делото са представени
доказателства, че дружеството е направило разноски за д. т. в размер на 105.60
лв. От съдържанието на представения договор за правна защита и съдействие на
стр. 46, е видно, че между ответника ООД "ДДД-1" и представляващия го
адвокат А.Й. е договорено възнаграждение в размер на 540 лв. платена в брой за
процесуално представителство по гр. дело № 2021/18 г. по описа на ВрРС. При
това съдържание на пълномощното следва извода, че сумата 540 лв. е договорена,
както за процесуално представителство във вр. с предявените първоначални
осъдителни искове, така и за предявяване на инцидентния установителен иск. За
това свое становище, окръжен съд съобразява и факта, че в пълномощното на стр.
57, с което ООД "Д.Д.Д.-1" упълномощава адв. А.Й. да го представлява при предявяване на инцидентния установителен
иск, не е договорено допълнително възнаграждение, освен първоначалното от 540
лв. При това положение, според окръжен съд за първостепенния съд на ответника
ООД "ДДД-1" се дължат разноски в размер на 645.60 лв. Въпреки това, атакуваното
определение за разноските, с което районен съд му е присъдил сумата 825.60 лв.,
следва да се потвърди, тъй като е недопустимо да се влошава положението на
обжалващия, без да има жалба от насрещната страна.
За настоящата инстанция, при
изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК на ответника ООД
"ДДД-1" също се дължат съдебни разноски - адв. хонорар за адв. А.Й. в
размер на сумата 1080 лв. Окръжен съд намира за неоснователно възражението на
насрещната страна с правно осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност, с оглед
фактическата и правна сложност на казуса и обстоятелството, че договореното възнаграждение
не надвишава прекомерно определения минимум по Наредбата за минималните размери
на адв. възнаграждения, който е в размерна 849 лв.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Враца № 109/11.02.19 г. постановено
по гр. дело № 2021/18 г. в ЧАСТТА, с която съдът е прогласил на осн. чл. 26,
ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗЗД нищожността на договор за наем от
25.04.17 г. с нот. заверка подписите рег. № 1838/25.04.17 г. на нотариус И.Л., като
сключен в противоречие със закона и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД на договор
на наем от 25.04.17 г. с нот. заверка подписите рег. № 1838/25.04.17 г. на
нотариус И.Л., с р-н на действие ВрРС, сключен между наемодателя И.И.Р. и
наемателя ООД "ДДД-1", действащо чрез пълномощника си И.И.Р. съгласно
пълномощно с нот. заверка на подписа рег. № 1074/12.04.17 г. на нотариус Й.Л. с
р-н на действие СРС.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част цитираното решение на районен съд гр.
Враца.
ПОТВЪРЖДАВА определение на районен съд гр. Враца № 687/19.03.19 г.,
постановено на осн. чл. 248 от ГПК по гр. дело № 2021/18 г. по описа на същия
съд, с което е изменено решение № 109/11.02.19 г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА И.И.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на ООД
"Д.Д.Д.-1" със седалище гр. София и ЕИК ********* сумата 1 080 лв.
представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:..........Членове:1.......... 2..........