Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          №                     /08.04.2021г.                                                      гр.Търговище

     в името на народа

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  първи състав

 

На двадесет и девети март                                                         2021 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА                                 

           ЧЛЕНОВЕ: ТИХОМИР П.

                 МИЛЕН СТОЙЧЕВ                 

                                                              

Секретар: Ирина Василева

 като разгледа докладваното от съдия Т.П.  в.гр.д.№ 27 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                        Производството е по чл.258 от ГПК.

 

Производството по в.гр.д.№27/2021г. по описа на Окръжен съд-Търговище е образувано по въззивни жалби на ПРОКУРАТУРАТА на РБ, представлявана от Мартин Кузманов-прокурор в Районна прокура-тура гр.Търговище и адв. Л.И.И., като пълномощник на П.Ц.П., против Решение № 260160/17.12.2020 г. на Районен съд Търговище, постановено по гр.д. № 542/2020 г., с което съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на П.Ц.П., ЕГН ********** *** сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от  12.12.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди, в останалата му част и до пълния му размер от 10 000 лв., както и иска за обезщетение за забава върху главницата за периода 17.05.2019год.-12.12.2019 год., като неоснова-телни; отхвърлил е предявения от П.Ц.П. иск против Прокуратурата на Република България за сумата 3575,16 лв., за претърпени имуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2019г., до окончателното й изплащане, като неоснователен. Присъдил е разноски.

Считайки решението за неправилно и незаконосъобразно, в осъдителната му част, ПРОКУРАТУРАТА на РБ, представлявана от Мартин Кузманов-прокурор в Районна прокуратура гр.Търговище моли съда да го отмени, алтернативно да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 52 от ЗЗД, както и да намали размера на присъдените разноски.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК  въззивае-мият моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ответника, като неоснователна и го осъди да заплати на доверителя му направените разноски по жалбата.

Жалбата на П.Ц.П., действащ чрез адв. Л.И.И. е против решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди, в останалата му част и до пълния размер от 10 000 лв., като неоснователен, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 3575.16 лв. за претърпени имуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2019 г., до окончателното й изплащане. Не е доволен от решението и в частта за разноските. Моли съда да отмени решението като присъди изцяло предявените размери на неимуществените и имуществени вреди, както и да му присъди изцяло направените по делото разноски.

Писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от Районна прокуратура Търговище не е постъпил.

 

В съдебно заседание за въззивника се явява процесуалният му представител адв. Л.И. от ТАК, който поддържа жалбата, оспорва насрещната въззивна жалба. Представя списък на разноските.

В съдебно заседание за Прокуратурата  на Република България  се явява прокурор Николай Казаков от Окръжна прокуратура гр.Търговище, който поддържа жалбата. Оспорва насрещната жалба.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Видно е от материалите по досъдебно производство № 329/2019 г. по описа на РП – Търговище, че същото е започнато на основание чл. 212, ал.2 НПК, срещу ищеца за това, че на 17.05.2019 г. в гр.Търговище е управлявал, след употреба на наркотични вещества - метадон, установено по надлежния ред с техническо средство "Drager Drag Chek 5000" с фабричен номер ARLK 0005 и номер на тестова касета ARLK 0211 - престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. На ищеца бил съставен АУАН с № 752806/17.05.2019 г., и тъй като същия възразил срещу резултата, отчетен от техническото средство, му бил издаден талон за медицинско изследване, бил придружен от служителите на РУ Търговище до МБАЛ Търговище, където дал кръвна проба и урина за химическо изследване. На ищеца била наложена и ПАМ – отнемане на СУМПС, със Заповед № 19-1292-000170/17.05.2019 год. на ОД МВР Търговище, Сектор Пътна полиция, като няма данни в приложеното досъдебно производство, както и по делото ищеца да е обжалвал същата по административен ред. Ищеца е бил задържан за срок от 24 часа, със Заповед от 17.05.2019 год., издадена по реда на чл.72 от ЗМВР. В хода на разследването по досъдебното производство е назначена и изготвена химическа  експертиза на МБАЛ Варна към ВМА София, като видно от същата заключението на експерта, изготвил експертизата на 05.06.2019 год. е било, че в предоставените от ищеца биологични проби не е открито наличие на наркотични вещества, техни метаболити или аналози. С постановление от 14.06.2019 год. на наблюдаващия прокурор от РП Търговище, който е изразил съмнение в правилността и обективността на представеното заключение е назначил повторна химическа експертиза в НИК София. Видно от Заключението на експертизата от 11.11.2019 год., изготвена в НИК София, в предоставените проби кръв и урина, взети от ищеца на 17.05.2019 год. не е установено наличие на наркотични вещества, като заключението е било сведено до знанието на наблюдаващия прокурор на 18.11.2019 год. От така събраните доказателства в хода на разследването наблюдаващия прокурор, е заключил, че липсват доказателства ищеца да е извършил престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. С оглед на това и на основание чл.199, чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено образуваното досъдебно производство №329/2019 г. по описа на РП – Търговище с постановление от 12.12.2019 г.

Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка напълно се споделя от настоящия съдъбен състав, поради което и на основание чл.272 от НПК, съдът препраща към мотивите му.

 

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По отношение на решението, в частта му, в която е бил уважен до размер на 6 000 лв. искът по чл.2, ал.1, т. 3, във вр. с чл.4 от ЗОДОВ против Прокуратура на Република България:

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата за действия на органите на следствието и прокуратурата, в посочената хипотеза по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е незаконно обвинено в извършване на престъпление, а впоследствие е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено. За успешното провеждане на осъдителения иск в тежест на ищеца е докаже, че по отношение на него е повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда или наказателното производство е било прекратено, както и обстоятелството, че от действията на длъжностните лица на ответника за него са произлезли конкретни вреди, техния вид и размер. Това дава основание на законодателят да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствия със закона и правомощията на съответните органи. В случая са налице всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на прокуратурата – спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, като впоследствие на основание чл.199, чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено образуваното досъдебно производство № 329/2019 г. по описа на РП – Търговище с постановление от 12.12.2019 г. Незаконно повдигнатото обвинение е рефлектирало по неблагоприятен начин върху личната, неимуществена сфера на ищеца, поради което следва да се приеме, че същият е претърпял действителни вреди, пряк и непосредствен резултат от повдигнатото му обвинение.

 

По иска за обезщетяване за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението, което следва да се присъди, първоинстанционният съд отчитайки спецификите на конкрет-ния случай по изложените в мотивите му критерии – продължителност на делото, интензитет на проведени процесуални действия, взета мярка за неотклонение, тежест на обвинението и възможното наказание при осъдителна присъда, съдебното минало на ищеца, както и с оглед данните за емоционалното и психическото състояние на ищеца, причинено от воденото наказателно производство, е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че размера на справедливото обез-щетение за претърпени неимуществени вреди е сумата от 6 000 лева, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния размер от 10 000 лв.. Изложените подробни мотиви напълно се споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл.272 от НПК, съдът препраща към тях.   

 

Предвид горното, оплакванията по въззивните жалби за размера на присъденото обезщетение са неоснователни. Обжалваното решение на първоинстанционния съд, в тази му част, е постановено в съответствие със закона и съдебната практика, поради което и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

 

По иска за обезщетяване за имуществени вреди:

Ищецът обосновава тази своя претенция с твърдения, че поради отнемане на свидетелството му за правоуправление е прекратено трудовото му правоотношение, вследствие на което той е бил лишен от получаваните до този момент доходи.

Установено  е, че ищецът е работил на длъжност „снабдител-доставчик“, като за изпълнение на трудовите функции е било необходимо ищеца да е правоспособен водач на МПС, и след отнемането на СУМПС от органите на полицията, наложено като ПАМ на 17.05.2019 год. трудовия договор на ищеца е бил прекратен, считано от 11.06.2019 год., на осн. чл.328, ал.1, т.12 от КТ, поради обективна невъзможност на работника да изпълнява трудовия договор.

Както по-горе бе посочено, свидетелството за правоуправление на ищеца е отнето по силата на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1292-000170/17.05.2019 год. на ОД МВР Търговище. Следователно основанието за отнемане на СУМПС е акт на административен орган – началника на РУ-Търговище. Видно от съдържанието на цитираната заповед, същата е издадена във връзка с нарушение на ЗДвП, констатирано с Акт за установяване на административно нарушение № 752806/17.05.2019 г. Установява се, че фактическият състав на административното нарушение се припокрива с деянието, за което е образувано и процесното наказателно производство. Въпреки това следва да се съобрази самостоятелността на двете производства – административно-наказателното и наказателното. Първото е образувано още на 17.05.2019 г. и именно в неговите рамки, от компетентния административен орган, е постановена принудителната административна мярка отнемане на СУМПС. Няма каквито и да било действия на органите на досъдебното производство, които да са свързани с отнемане книжката на ищеца. Неоснователни в тази връзка са доводите, изложени в неговата въззивна жалба, че съставянето на АУАН и на заповедта за отнемане на СУМПС са „действия от самото наказателно производство“.

Следователно липсва пряка причинно-следствена връзка между действията на Прокуратурата и отнемането на СУМПС на ищеца, което именно според неговите твърдения е довело до прекратяване на трудовото му правоотношение. В този смисъл въззивният съд напълно споделя извода на РС-Търговище за неоснователност на претенцията за обезщетяване на имуществени вреди от воденото наказателно производство. Първоинстанционният съд правилно я е отхвърлил, поради което решението му следва да бъде потвърдено и в тази му част.

От изложеното е видно, че решението на ТРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, съобразено с посочената в мотивите практика на ВКС.

С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, разноските следва да останат за направилата ги страна.

 

         Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260160/17.12.2020 г. на Районен съд Търговище, постановено по гр.д. № 542/2020 г, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на основанията по чл. 280, ал.1 и 2 от ГПК.

                                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:  1.             2.