№ 8591
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110165147 по описа за 2024 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 350068/01.11.2024г. на СРС,
подадена от В. Х. Р. срещу Б. Б. К..
Ищцата В. Х. Р. чрез адв. М. Й. – АК-София, е предявила срещу ответника Б. Б. К.
иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да ú заплати сумата от
15000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените ú неимуществени вреди –
страдания, неудобства и уронване на доброто ú име и авторитет, последица от подадената от
ответника срещу нея Тъжба, вх. № 34563/22.02.2022г. на СРС, по която било образувано
НЧХД № 2436/2022г. по описа на СРС, НО, 5 състав, ведно със законната лихва от датата,
на която е влязло в сила определението за прекратяване на наказателното производство
/22.11.2023г./ до окончателното ú изплащане.
Ищцата твърди, че се познава с ответника от повече от пет години. Той завел десетки
дела от граждански и наказателен характер срещу бившата си съпруга К.Л.И., срещу
родителите ú и срещу сестра ú. По по-голямата част от тях ищцата била адвокат на К.И., на
родителите и сестра ú. Ответникът многократно се заканвал на ищцата и ú отправял закани,
че ще си има проблем с него, ако не се откаже да бъде процесуален представител на бившата
му съпруга и роднините ú. През 2022г. К. депозирал срещу Р. тъжба пред Софийския
районен съд, по което било образувано НЧХД № 2436/2022г. на СРС, НО, 5 състав.
Ответникът обвинявал ищцата в извършено престъпление обида и клевета, изразяващи се в
разгласяване на позорни обстоятелства и нанесена обида в документ – подадена касационна
жалба от ищцата като процесуален представител на К.И.. Изтъква се, че е задължително
касационната жалба да се приподпише от адвокат. Като такъв ищцата изразявала становище
и формирала изявления от името на представляваното от нея лице. В продължение на дълъг
период от време ищцата получавала призовки, явяла се многократно в съдебни заседания, за
които трябвало да чака пред залата. Фактът, че била подсъдима, станал известен сред
колегите и съседите ú, включително и на съдебни служители, като предизвиквал интерес
сред тях и ищцата трябвало да се обяснява защо е подсъдима и за какво. Изпитвала срам и
1
неудобство, притеснявала се как ще приключи делото. Била възмутена и ядосана от това,
което ú се случва. Уронен бил авторитетът ú като професионалист и адвокат. Тези емоции се
отразили на здравословното ú състояние: чувствала се замаяна, започнала да вдига кръвно и
трябвало да пие лекарства. След неколкократни прекратявания и произнасяния на въззивния
съд, в крайна сметка с окончателно Решение № 818/22.11.2023г. по ВЧНД 5070/2023г. на
СГС, НО, ХІІІ възз.с-в, било потвърдено определението на първоинстанционния съд за
прекратяване на наказателното производство по тъжбата на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ищцата се явява лично и с адв. Й.. Предявеният иск се поддържа, включително в хода на
устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. №
156174/05.05.2025г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. Б. К. чрез адв. Н. Б. – АК-София, е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 13466/15.01.2025г. на СРС, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба. Изтъква се,
че ответникът няма юридическо образование и не е знаел, че касационната жалба трябва да
се приподпише от адвокат. Обосновава, че поведението му е правомерно и няма
противоправен характер. В подадената от ищцата касационна жалба се съдържали редица
абсурдни и неотговарящи на обективната действителност твърдения, от които ответникът се
е почувствал обиден, с накърнен престиж и достойнство. В тази връзка с подаването на
тъжбата той се е стремил да защити доброто си име, реализирайки конституционно
гарантираното си право на защита. Оспорва се воденото наказателно производство да е
причинило на ищцата вреди. Предявеният иск се оспорва и досежно неговия размер. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се явява лично или не се
явява, като се представлява от адв. Б., който оспорва предявения иск, включително в хода на
устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. №
158739/07.05.2025г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и депозирания отговор на същата, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска и
с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищцата. Същата следва при условията на пълно и главно
доказване да установи извършено от ответника деяние, неговия противоправен характер,
наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, причинната връзка на
същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че е
заплатил търсените спрямо него суми, както и наличието на обстоятелства, които го
освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представените по делото заверени копия, по Искова молба, вх. №
818/27.06.2019г. на РС-Елин Пелин, подадена от К.Л.И. срещу Б. Б. К. е образувано гр.д. №
512/2019г. на РС-Елин Пелин, предмет на което е промяната на режима на родителските
права по отношение на общите на И. и К. деца. Ответникът е подал отговор на исковата
молба и насрещен иск. С Решение № 66/29.06.2020г. по гр.д. № 512/2019г. на РС-Елин
Пелин предявеният от И. иск е отхвърлен, а насрещният иск на К. е уважен, като е изменен
режимът на личните контакти с бащата. Решението е потвърдено с Решение
2
№260152/12.05.2021г. по в.гр.д. № 20/2021г. на Окръжния съд в град София. Срещу същото
от страните са подадени касационни жалби, включително Касационна жалба, вх. №
265071/02.07.2021г. на ОС-София, от адв. В. Й.а в качеството ú на пълномощник на К.Л.И..
Ищцата не оспорва, че е подала тази касационна жалба /л. 123/. С Определение №
606/04.07.2022г. по к.гр.д. № 631/2022г. на ВКС, ІІІ г.о., решението на ОС-София не е
допуснато до касационен контрол. С Решение № 146/20.03.2025г. по в.ч.гр.д. № 74/2025г. на
ОС-София е обезсилено Определението от 28.10.2024г., имащо характер на решение по чл.
251 ГПК, постановено по гр.д. № 512/2019г. на РС-Елин Пелин, в частите му, с които на
бащата К. е предоставено право на компенсация в случай, че ежеседмичният му режим не е
изпълнен в полагащите му се дни, както и в частта му, с която на майката И. е дадено право
да прекара с децата си по 20 дни непрекъснат период през лятото по време на полагащия ú
се платен годишен отпуск. В останалата си част определението е потвърдено. Върху
представения на СРС екземпляр не е удостоверено дали това решение е влязло в сила.
По делото за послужване е изискано НЧХД № 2436/2022г. на СРС, НО, 5 състав.
Видно от същото, Б. Б. К. е подал Тъжба, вх. № 34563/22.02.2022г. на СРС, срещу В. Х. Р., с
която я е обвинил в извършено спрямо него престъпление по чл. 147 НК, осъществено
посредством оклеветяването му с подадената от нея Касационна жалба, вх. №
265071/02.07.2021г. на ОС-София, в която според тъжителя тя е разпространила за него
позорни обстоятелства – че упражнява системно домашно насилие спрямо децата си, че им
нанася физически травми и ги поставя в риск за живота им, здравето и психическото им
състояние. Наред с това срещу Р. е предявен граждански иск за причинени неимуществени
вреди в размер на 5000,00 лева. С Разпореждане от 01.06.2022г. В. Х. Р. е предадена на съд
за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 пр. 2 и т. 4 пр. 1 вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 НК. С
Определение, постановено в открито съдебно заседание на 14.06.2022г., съдът е прекратил
производството, тъй като не е отстранена нередовност в тъжбата – непосочване на датата на
извършване на деянието. С Решение № 330/09.05.2023г. по ВНЧД №4312/2022г. на
Софийския градски съд, НО, І възз.с-в, прекратителното определение на
първоинстанционния съд е отменено, тъй като не е налице сочената нередовност на тъжбата,
в която е вписана датата на узнаване на извършените деяния – 12.08.2021г., когато е
довършено и престъплението. С Определение, постановено в открито съдебно заседание на
04.07.2023г., първоинстанционният съд отново е прекратил наказателното производство, тъй
като тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК: по отношение на
престъплението клевета не са посочени дата и място на извършване, а по отношение на
престъплението обида – не е посочено мястото, където тъжителят е узнал за отправените
спрямо него обидни квалификации. Б. К. е осъден да заплати на В. Х. Р. – Й.а 3000,00 лева за
разноски по делото, както и по сметка съда 12,00 лева невнесена такса. С Решение №
818/22.11.2023г. по ВЧНД № 5070/2023г. на СГС, НО, XIII възз.с-в, първоинстанционното
прекратително определение е потвърдено. Решението е окончателно. С Определение от
13.02.2024г. по НЧХД 2436/2022г. на СРС в полза на В. Р. са присъдени и 1400,00 лева за
разноски във въззивното производство.
По делото като свидетели са разпитани К.И., Л.П., Пл.Б. и А.Ц.. Свидетелката И.
съобщава, че между нея и бившия ú съпруг К. се водят множество дела. Знае за заведеното
от К. срещу адв. Й.а дело. Когато връчили на Й.а документите по делото, свидетелката
отишла в кантората ú. Ищцата била в състояние на афект, шокирана, ядосана и разстроена, а
по принцип била спокоен и уравновесен човек. Заплахите, които били отправяни и в съдебна
зала, и извън нея, ставали реалност и се завеждали нови дела. Касационната жалба била
подписана от адв. Й.а, но свидетелката я е чела – това били фактите, които се изтъквали още
от исковата молба и били верни. Лично пред нея колеги-адвокати изразявали учудване и
възмущение как такъв професионалист като адв. Й.а бил подсъдим. Свидетелят П. е клиент
на ищцата. Присъствал в кантората ú, когато дошъл призовкар да ú връчи книжа и я попитал
дали е вярно, че получава призовка за обвиняем. Тя много се учудила и след като прочела
3
документите много се притеснила. Знае, че адв. Й.а е ходила на заседания по наказателното
дело, където се налагало да отговаря на свои колеги каква е причината да е там. Била
замислена, пребледняла, не комуникирала както по-рано. Веднъж колега-адвокат я попитал
как се чувства, като веднъж влиза в залата като адвокат, а след това като подсъдима.
Станало ú неудобно. Свидетелят Борисов е бил адвокат на ответника К.. Съобщава, че
ищцата си позволявала да прави квалификации и нападки към клиента му. По всяко дело го
представяла колко е лош и с изявления, които били извън рамките на адвокатската етика.
Във въпросната касационна жалба били употребени доста обидни квалификации, поради
което изготвили и тъжба. Не е имало случай К. да реагира, да отправя груби и цинични
думи. Когато прочел заявеното по отношение на него, се почувствал много засегнат и
фрустриран. Лично към свидетеля имало нападки. Свидетелката Ц. е сестра на ответника К..
Знае за подадената тъжба. Подадена била, защото била подадена касационна жалба, в която
по отношение на брат ú били написани неверни неща – че упражнява насилие над децата, че
е агресивен. Брат ú бил много ядосан, не можел да спи /живеел на етажа под нея – чувала го,
че става/, отслабнал. Отношенията между К. и бившата му жена били много лоши. Пред нея
не е имало квалификации и обиди, но е чувала лично пред съдебна зала адв. Й.а да го нарича
„архитектчето“ и „селското архитектче“.
Законодателството на нашата страна в съответствие с идеите и принципите на
правовата държава предвижда възможност за защита пред съд на накърнените лични и
граждански права. Конституцията в чл. 56, ал. 1 изрично прогласява, че всеки гражданин има
право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.
Този, който счита, че са накърнени негови права, може свободно да се обърне към съда за
защита, без да се налага да понесе от действията си други неблагоприятни последици, освен
необходимостта да заплати разноските на другата страна, ако искането му се окаже
неоснователно и загуби делото. Затова, когато някой предяви неоснователен иск или подаде
тъжба срещу друг, той не носи отговорност за причинените по този начин неудобства,
притеснения и душевни страдания, тъй като предявяването на иск, съответно подаването на
тъжба, представлява правомерно действие, възможността за което е специално предвидено в
Конституцията и законите на Република България. От своя страна отговорността за
извършен деликт по чл. 45, ал. 1 ЗЗД се поражда само за този, който причинява вреди със
своето виновно и противоправно поведение. В тази светлина отговорността по чл. 45, ал. 1
ЗЗД и чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ е принципно различна, тъй като и държавните и общинските
органи и органите на съдебната власт имат задължение да действат законосъобразно при
осъществяване на своите действия. Докато за Прокуратурата на Република България е
налице задължение да повдига само законосъобразни обвинения, тя носи отговорност, ако
обвини някого пред съда в извършване на престъпление, но той бъде оправдан. Такова
задължение обаче няма за гражданите, затова и те не носят отговорност /извън тази за
съдебни разноски/, ако предявеният от тях иск бъде отхвърлен, съответно производството по
подадената тъжба приключи с оправдателна присъда. Да се допусне противното би
означавало да се ограничи конституционно гарантираното право на защита, включително
поради страх от ответно търсене на отговорност. Нещо повече: тъжителят няма как преди
произнасянето на съда по тъжбата му да знае дали тя е основателна или не. Единствено в
хипотезата, в която наказателният съд е сезиран с тъжба при ясното съзнание на тъжителя,
че липсва основание за търсене на наказателна отговорност, подаването на тъжбата би
могло да се разглежда като противоправно деяние, тъй като по същината си е израз на
злоупотреба с право.
В тежест на ищеца е да докаже по категоричен начин противоправния характер на
деянието, т.е. наличието на злоупотреба с право, каквато по делото не се установява да има.
Напротив: видно от представените по делото писмени доказателства, Б. К. и К.Л. са в
изключително влошени отношения, изразяващи се както в междуличностно напрежение,
така и във воденето на многобройни дела, данни за които са представени от страните.
4
Конфликтът между страните ескалира и се разраства, като въвлича в себе си и
процесуалните представители на страните, включая и ищцата. Липсва основание да се
приеме, че К. е подал тъжбата при ясно съзнание, че изложеното в нея не е верно. Напротив
– в нея подробно са цитирани пасажи от подадената от адв. Й.а касационна жалба. В същата,
приложена по делото, се твърди за негови прояви на агресия и неглижиране на децата, че е
лош родител, че ги връща с наранявания, включително по слабините, че децата твърдят да
„спят с тати голи, защото той спи гол с тях“ /л.430/, и т.н. Проблемите относно родителския
капацитет на К. и И., полагат ли адекватни грижи за децата си и какъв трябва да е режимът
им на контакти, налице ли са прояви на агресия, неглижиране и насилие, не са предмет на
решаване в настоящото производство. За установяване, преценка и предприемане на
действия в тази насока са предвидени съответни органи и процедури. Съдържанието на
касационната жалба, обтегнатите отношения в една насока между страните и в друга между
страната и процесуалните представители на другата страна, в светлината на събраните по
делото доказателства обуславят за настоящия съдебен състав извод, че К. е подал тъжбата не
при ясно съзнание, че липсва извършено спрямо него престъпление /обида/клевета/ и с
единствена цел да нанесе вреди на адв. Й.а, а тъй като е бил обиден, унизен и раздразнен от
съдържанието на жалбата. Ирелевантно е дали К. е знаел или не е знаел, че Гражданският
процесуален кодекс изисква касационната жалба задължително да се приподпише от адвокат
/чл. 284, ал. 2 ГПК/. Представената в съдебно заседание на 29.04.2025г. кореспонденция по
електронна поща също не може да обоснове извод в противна насока. Тя съдържа
единствено изявления за негативна оценка на действията и поведението на процесуалните
представители на И. и неблагоприятните последици от това и за двете страни, но не и на
преднамерена „атака“, като каквато разпознава ищцата маркираните с оранжев маркер
изрази.
В подкрепа на изложеното е и практиката на Върховния касационен съд:
Определение № 449/17.05.2018г. по гр.д. № 4758/2017г. на ВКС, ІV г.о., Решение №
245/05.11.2014г. по гр.д. № 1734/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 657/09.12.2009г. по гр.д.
№ 500/2008г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 1347/18.12.2008г. по гр.д. № 5006/2007г. на ВКС, ІІ
г.о., Решение № 53/04.04.2018г. по гр.д. № 1913/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., и др.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като обсъждането
на доказателствата по делото извън горното се явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. Доказани са разноски в
размер на 1750,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се
присъдят в тежест на ищцата. С оглед защитавания по делото материален интерес,
фактическата, правната и процесуалната сложност на спора, както и съответстващата им и
реализирана степен на интензитет на професионални усилия, възражението за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Х. Р., ЕГН **********, от град София, срещу Б. Б. К.,
ЕГН **********, от град Елин Пелин /Софийска област/, иск с правно основание по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да ú заплати сумата от 15000,00 лева, представляваща
обезщетение за причинените ú неимуществени вреди – страдания, неудобства и уронване на
доброто ú име и авторитет, последица от подадената от ответника срещу нея Тъжба, вх. №
5
34563/22.02.2022г. на СРС, по която било образувано НЧХД № 2436/2022г. по описа на СРС,
НО, 5 състав, ведно със законната лихва от датата, на която е влязло в сила определението
за прекратяване на наказателното производство /22.11.2023г./ до окончателното ú изплащане.
ОСЪЖДА В. Х. Р., ЕГН **********, от град София, да заплати на Б. Б. К., ЕГН
**********, от град Елин Пелин /Софийска област/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 1750,00 лева, представляваща разноски по делото в производството пред районния съд
(гр.д. № 65147/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6