РЕШЕНИЕ
№ 673 дата 17 юни 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 08 юни 2020г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 2263 по описа за 2019год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Предмет на оспорване е Ревизионен акт №
Р-02000218005316-091-001/06.06.2019г.,
издаден от началник сектор „Ревизии” в ТД на НАП Бургас и главен инспектор по
приходите в ТД на НАП София, с който, в тежест на Б.Б. ***, са установени
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
календарните 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. Начислени са
съответните лихви. При оспорването по административен ред е постановено Решение № 153/23.08.2019г. на директора на
Дирекция „ОДОП” Бургас, с който ревизионният акт е потвърден изцяло.
Жалбоподателката Б.Б. обжалва издадения ревизионен акт
с твърдения за неговата нищожност, както и
незаконосъобразност, като го счита за издаден при нарушение на
императивните правила за провеждане на ревизията, като посочва, че ревизионният
доклад е бил съставен извън преклузивния 14-дневен срок, възразява, че органът
по приходите незаконосъобразно е
преминал към особения ред на провеждане на ревизията по чл.122 от ДОПК без да
са били налице предпоставките за това, не са били изследвани всички
обстоятелства относно извършените продажби на имоти в Армения, както и не са
съобразени и обсъдени възраженията за извършени плащания от трети лица. Иска се
отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява
от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и
ангажира допълнителни доказателства, а подробни съображения по същество е
развил в допълнителни писмени бележки, в които възражението за нищожност на
издадения ревизионен акт е обосновано с липса на териториална компетентност на
органа по приходите.
Ответникът – директор на Дирекция ”ОДОП”– Бургас се
представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата, като
подробни съображения е изложил в писмена защита. Претендира възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
установи следното:
Със Заповед № Р-02000218005316-020-001/04.09.2018г. на
началник сектор в ТД на НАП – Бургас, е възложено извършването на ревизия на Б.Б.,
с предметен обхват – установяване на задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, с ревизиран период 01.01.2012г.-31.12.2017г.
Поименно са посочени органите по приходите, включени в ревизиращия екип.
Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД №
Р-02000218005316-092-001/22.04.2019г., видно от който, въз основа на данните,
съдържащи се в информационната система на НАП, ревизиращият орган е установил,
че за процесните години 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.,
жалбоподателката Б. няма получени доходи, респ. не е подавала годишни данъчни
декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Събраната е информация и за постъпленията на
средства и извършените разходи от лицето, за наличните парични средства в брой
и по банкови сметки, в резултат на което органът по приходите е направил
съпоставка на имущественото и финансово състояние на Б.Б. с получените от нея
доходи, при което са били установили несъответствие между получени доходи и
извършени разходи за пет от ревизираните години - 2013г., 2014г., 2015г.,
2016г. и 2017г., за които е бил установен недостиг на парични средства.
Направен е извод, че жалбоподателката Б. е разполагала със средства с недоказан
произход, с които е покривала разходите си и е подобрила финансовото си
състояние. Установеният недостиг по години (коригиран след подадено възражение)
е както следва: за 2013г. в размер на 35 077,72лв., за 2014г. в размер на
9 545,25лв., за 2015г. в размер на 62 380лв., за 2016г. в размер на 3 500лв.
и за 2017 г. в размер на 3 600лв. При тези фактически констатации, на
жалбоподателката е било връчено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК
за преминаване към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, като е определена нова данъчна основа за облагане с данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.
съобразно установения недостиг на средства, а за 2012г. е установено
получаването на сума от чуждестранно физическо лице в размер на 300 евро (586,75лв.), за която не
са били представени доказателства за основанието за нейната дължимост, поради
което е прието, че тя представлява друг доход съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Въз основа на съдържащите се в ревизионния доклад
фактически констатации за наличие на средства с недоказан произход и наличие на
друг доход, издаден е процесният РА № Р-02000218005316-091-001/06.06.2019г. от
началник сектор „Ревизии” в ТД на НАП Бургас и главен инспектор по приходите в
ТД на НАП София, с който, в тежест на жалбоподателката Б., върху определената
данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и на основание чл.48 от ЗДДФЛ, при приложена ставка от 10 на сто, са установени задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за календарната 2012г. в
размер на 58,68лв., 2013г. в размер на 3507,77лв., за 2014г. в размер на
954,53лв., за 2015г. в размер на 6238лв., за 2016г. в размер на 350лв. и за
2017г. в размер на 360лв. Начислени са съответните лихви за невнесените в срок
данъци.
При оспорването по административен ред е
постановено Решение № 153/23.08.2019г.
на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, с който ревизионният акт е потвърден
изцяло.
Съдът разгледа приоритетно възражението за нищожност
на ревизионния акт и счете същото за основателно.
Видно от заповедта за възлагане на ревизия, определено
е тя да се извърши от състав, включващ лицата И.А.– главен инспектор по
приходите (ръководител на ревизията), Н.М.– старши инспектор по приходите, С.П.–
старши инспектор по приходите и С.П.– старши инспектор по приходите. По
инициатива на жалбоподателя, по делото
бяха събрани доказателства за командироването на органите по приходите от ТД на
НАП София в гр.Бургас за времето на извършването на ревизията. В тази връзка се
представиха Заповед № РД-03-3342/10.10.2018г. на директор на ТД на НАП София, с
която, на основание чл.86 от ЗДСл, И.А.– главен инспектор по приходите в ТД на
НАП София, е била командирована за срок от 1 един в гр.Бургас на дата
11.10.2018г., със задача – връчване на ЗВР №
Р-02000218005316-020-001/04.09.2018г. на жалбоподателката Б.Б.. Видно от
изготвения доклад на гърба на командировъчната заповед, органът по приходите е
посочил изпълнението на задачата – връчването на заповедта на 11.10.2018г.
Представена беше и Заповед № РД-03-3342/10.10.2018г. на директор на ТД на НАП
София, която е с аналогично съдържание и основание, с която е бил командирован
и друг член от ревизиращия екип – С.П.– орган по приходите в ТД на НАП София.
Приложени бяха и заповедите за назначение на лицата, включени в ревизиращия
екип, като е видно, че четиримата са служители в ТД на НАП София.
Процесният РА № Р-02000218005316-091-001/06.06.2019г.
е издаден от началник сектор „Ревизии” в
ТД на НАП Бургас и главен инспектор по приходите в ТД на НАП София – И.А., като
ръководител на ревизията.
Видно е, че всички лица в ревизиращия екип са органи
по приходите в ТД на НАП София, а едното от тях е и ръководителят на ревизията,
издал процесния ревизионен акт.
Съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, актовете по този кодекс се издават
от орган по приходите от компетентната ТД по постоянния адрес на физическите
лица. Не спорно по делото, че жалбоподателката Б. е местно физическо лице с
постоянен адрес по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК в гр.Бургас. Съгласно посочената
норма компетентна териториална дирекция на НАП относно производства по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е
тази по постоянния адрес на физическото лице, в случая това е ТД на НАП Бургас.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал. 8 от ЗНАП при необходимост за изпълнение на
възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от
него длъжностно лице може да нареди служители от една териториална дирекция да
преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният
териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при
условия и по ред, определени в Кодекса на труда. От представените командировъчни
заповеди се установява, че органите по приходите И.А.и С.П.са били
командировани единствено за 1 ден от целия период на ревизията, а именно на
11.10.2018г. само за връчването на заповедта за възлагане на ревизията, а за
останалите двама членове на екипа дори няма данни за командироване за каквото и
да е процесуално действие, в т.ч. и при издаването на РД. Всички процесуални действия,
свързани с установяване задълженията на жалбоподателката Б. очевидно са били
извършени след 11.10.2018г. - датата на връчване на ЗВР, вкл. издаването на
ревизионния доклад и на ревизионния акт, респ. по делото няма никакви
доказателства за командироване на органите по приходите и след 11.10.2018г. за
извършване на други процесуални действия.
В този смисъл съдът счете, че органите по приходите,
извършили ревизията и съставили ревизионния доклад, а единият от тях, като
ръководител на ревизията и участвал при издаването на процесния РА, не са били
териториално компетентни да извършват процесуални действия по провеждането на
ревизията, след като не са били командировани за срока на ревизията, с
изключение на действието по връчване на ЗВР. Липсата на териториална
компетентност е основание за нищожност на издадения ревизионен акт. В
аналогичен смисъл е и становището на Върховния административен съд, видно от
постановените от него актове – Решение № 17295/17.12.2019г. по адм.дело №
9339/2019г., Решение № 14982/06.11.2019г. по адм.дело № 5670/2019г., Решение №
8639/26.06.2018г. по адм. д. № 2537/2018г., Решение № 7876/12.06.2018г. по адм.
д. № 12352/2017г., Решение № 3361/16.03.2018г. по адм. д. № 7101/2017г.,
Решение № 9116/11.07.2017г. по адм. д. № 3331/2017г. и др.
При установената нищожност на издадения РА не е
необходимо обсъждането на останалите въпроси от съществото на спора, свързани с
материалната законосъобразност на акта.
При този изход на процеса в полза на жалбоподателката
следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1410лв.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА Ревизионен акт №
Р-02000218005316-091-001/06.06.2019г.,
издаден от началник сектор „Ревизии” в ТД на НАП Бургас и главен инспектор по
приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 153/23.08.2019г. на директора
на Дирекция „ОДОП” Бургас, за НИЩОЖЕН.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП да ЗАПЛАТИ
на Б.Б. ***, с ЕГН **********, сумата от 1410лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: