Присъда по дело №387/2024 на Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ ПО Внохд №387/2024 год. по описа на ОС Б., изготвени на
22.07.2024 год.

Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната
жалба на адв.Н., в качеството му на защитник на подсъдимия А. Г. А., с ЕГН
********** от гр.Б., и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 2 от
10.01.2024 год., постановена по нохд №728/2023 год. по описа на РС Б..
С цитираната присъда подсъдимия А. Г. А. е признат за виновен в това, че на
**** год. около 03:30 часа в близост до входа на заведение “Д.Р.“, намиращо се
в гр. Б., ул. “И.М.“ № 9, се е заканил на Л.А.Ч. от гр. Б. с убийство, като
отправил към него заплахи за живота му с думите "*****" и му нанесъл удари
с метална палка в областта на главата, удрял го и го ритал, причинявайки му
наранявания в областта на главата и тялото, довели временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му, заради което и на основание чл. 54,
ал.1 вр. с чл. 144, ал. 3 /стар/ във връзка с ал. 1 от НК, районният съд му е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието
изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил за срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
Недоволни от така постановената присъда подсъдимия и неговия защитник в
срока за обжалване са депозирали жалбата си до ОС Б., в която твърдят, че
атакувания съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован. Мотивира
твърдението си с липса на доказателства за отправена закана, като сочи, че
нито един от свидетелите не подкрепя заявеното от пострадалия, че
подсъдимия А. му е отправял думите „ще те убия, ще те утрепам“. Прави
искане въззивната инстанция да отмени присъдата, предмет на проверка и да
постанови нова такава, с която да оправдае подсъдимия.
В съдебно заседание се явява и подсъдимия и защитника, поддържат жалбата.
Подсъдимия дава обяснения и пред въззивния съд, в които твърди, че
пострадалия Ч. е този който го е хванал за ревера и съборил на земята, след
което и двамата се „сборихме“, като ги разтървал свидетеля Р..
В хода на съдебните прения адв.Н. поддържа искането си за отмяна на
присъдата и оправдаване на А..
Представителят на Окръжна прокуратура оспорва жалбата. Счита, че
обясненията на подсъдимия, дадени пред въззивната инстанция не следва да
се кредитират, тъй като те противоречат на останалите доказателства по
делото. Прави и алтернативно искане- в случай, че въззивният съд приеме, че
не са налице достатъчно доказателства за отправена закана за убийство към
пострадалия, както и в предвид на безспорните доказателства за нанесената
лека телесна повреда от А. на Ч., по реда на чл.287,ал.5 от НПК, подсъдимия
да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130,ал.1 от
НК.
1

Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното във
въззивната жалба, становищата на страните, събраните по делото
доказателства, след като проведе съдебно следствие с извършване на нов
разпит на свидетеля К. и повторен на свидетелката О. и след като извърши
цялостна проверка на атакуваната присъда, и извън основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира
следното:
От фактическа страна се установява, че подсъдимия А. Г. А. е от
Б., понастоящем живее и работи в чужбина. Реабилитиран е за осъждане през
1996 год., с чисто съдебно минало. Не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК. Пострадалият Л.Ч. също е от Б. , но постоянно живее във
Великобритания, където работи. Двамата се познават, тъй като от деца са
живели в един квартал на гр. Б., като били в добри взаимоотношения. Двамата
– подсъдим и пострадал се познавали и със свидетелите Л. О. и Д. Р., като
преди години подсъдимия А. имал близки взаимоотношения със свидетелката
О.. Родителите на Л. О. към 2021 год. стопанисвали заведение “Д.Р.“, в гр. Б.,
ул. “И.М.“ № 9, като О. също ходила там, за да им помага в работата.
Към **** год. и подсъдимия А. и пострадалия Ч. , живеещи в чужбина се
намирали в Б..
Вечерта на посочената дата около 00:30 часа, пострадалия Л.Ч. отишъл в
заведението „Д.Р.“ , находящо се в гр. Б., ул. “И.М.“ № 9. По същото време в
заведението била свидетелката Л. О., както и свидетеля Д. Р.. Заведението
вече било затворено, като вътре били само тримата свидетели и употребявали
алкохол. Междувременно О. чистела заведението. Ч. и Р. й правили компания,
изчаквайки да стане четири часа през нощта, когато О. щяла да отпътува на
почивка.
Около 03.30ч. подсъдимият А. А. минал край заведението, на път за вкъщи,
тъй като живее на същата улица- „И.М.“ ****. Докато преминавал край
заведението видял, че вътре на една маса са примата свидетели.Направил опит
да влезе в заведението, при което установил, че то е заключено. Тогава
започнал да пише на Ч. съобщения чрез приложенето “Фейсбук“, което било с
текст “Излезни, отвори, да не влизам с крако напред. Ха, жена, пола носиш. С
Л. ли се съобразяваш. Нали се сещаш, че ако реша, влезнах и ви ****. Лека
вечер“. Ч. показал това съобщение на О. и на Р., като същевременно и
отговорил на подсъдимия и между тях били разменени още няколко
съобщения. Малко след това Л.Ч. станал от масата и излязъл навън, за да
отиде до тоалетна. В този момент бил нападнат от подсъдимия А., който в
ръката си държал предмет, наподобяващ метална палка, замахнал и ударил Ч.
в областта на лявата страна на лицето, пред ухото, след което му нанесъл и
още един удар в областта на тила. В резултат на нанесените удари Ч. паднал
на земята, а А. продължил да му нанася удари с палката и го ритал по тялото,
като в даден момент и А. се оказал на земята върху Ч.. В този момент
2

свидетеля Р. чул викове и удари, идващи от терасата на заведението и излязъл
отвън. Видял, че подсъдимия и пострадалия са на земята, като Ч. лежи по
гръб, а върху него е подсъдимия, видял размахване на ръце, но в бързината не
успял да възприеме кой кого удря. Намесел се незабавно, сграбчил подсъдимия
А. и го изтикал извън терасата на заведението, като успял да види, че по него
няма видими наранявания, след което се върнал при Ч.. В същия момент от
заведението излязла и свидетелката Л. О.. И двамата свидетели- О. и Р.
видели, че пострадалия Ч. е окървавен в областта на главата, текло му кръв- и
по лицето и по дрехите. В 04:14 часа свидетелката О. позвънила на тел.112 и
съобщила , че в заведението „…нахлу един мъж, който удари с желязо един
мой приятел и всичко е в кръв…“ До идването на екип на спешна помощ и
полиция, О. помогнала на Ч. да седне на стол в заведението, след което екип
на ЦСМП Б. отвели пострадалия с линейка н центъра. След извършен му
преглед, обективиран в лист от **** год. – 04:53 часа е отразено, че пациента
„….при битов скандал е ударен с нещо твърдо. Внезапно. Пациента е
употребил алкохол. Не е губил съзнание“. Обективно при прегледа са
установени следните увреждания: „разкъсно- контузна рана с размери 5/5см;
темпорално, слабо кървяща, разкъсно-контузна рана зад ляво ухо в окосмената
част с размери около 2 см.; хематом с размери около 8 см.окципитално“.
Освободен от спешния център пострадалия отишъл в 01РУП Б., за да подаде
жалба. Там разговарял със свидетеля С. М., който към този момент бил
оперативен дежурен и бил извикан по този повод в управлението. Ч. разказал
на М., че около 04:00 часа отишъл към тоалетната на заведението, като бил
нападнат от подсъдимия А., който го ударил с метален предмет по главата и
му потекло кръв. Полицейският служител М. възприел пострадалия като лице
в адекватно състояние, но видимо употребил алкохол, говорил заваляно, ту
избухвал, ту се успокоявал. Не е споделял пред свидетеля, подсъдимия А. да
му се е заканвал с убийство, не е казвал да го е страх за живота.
На 24.08.2021г. пострадалият Ч. е освидетелстван от съдебен лекар и е
издадено медицинско свидетелство № 129/24.08.2021г. от д-р Яни Златин. В
него са описани сведенията за нанесения на Ч. побой, оплакванията му и
обективните травми.
На 27.08.2021 год. Ч. подал жалба до Районна прокуратура Б. „тъжба“, в която
е описал случилото се вечерта на 21.08.2021 год. , като в нея е посочил и „…
А. беше подготвен, държейки в ръка метален прът, с който ме удари по главата
три пъти. Това бе неочаквано за мен. Аз паднах на земята и извиках от болка,
тъй като усетих, че от главата ми вече тече кръв и много ме заболя. Добре, че
след мен е тръгнал и Д. Р., който успя да спре А. А. да не ме убие“. Не е
посочил подсъдимия А. да му е отправял думи на закана за убийство.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебномедицинска
експертиза, изготвена от в.л. д-р Чакъров, който е установил, че на
пострадалия са причинени:
-лентовидно охлузване по лявата тилна област на главата, косо разположено, с
3

размери 10/2 см;
-умерено изразен, напрегнат на пипане оток с размери 14/5 см в лявата тилна
област на главата;
-линейна рана на около 3 см над и зад горния край на лявата ушна мида в
слепоочно-тилната област на главата с размери 0,5/3 см;
-Г-образна рана пред лявата ушна мида с повърхностно охлузване и
подлежащо кръвонасядане с правоъгълна форма, с размери 2/1,6 см в същата
област;
-повърхностно, лентовидно охлузване в предната част на теменната област на
главата вдясно с размери 4/0,8 см;
-охлузване с триъгълна форма с размери 1,5/1,5 см в горната част на гърба
вляво.
-оплаквания от главоболие, болки и изтръпване в областта на лицето и главата
повече вляво, болки по тила и врата и болки в областта на дясното рамо.
Тези увреждания в своята съвкупност са квалифицирани от експерта по
медико- биологичен признак като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Травматичните увреждания, локализирани в лицевата и в
окосмената част на главата, и в областта на гърба са получени в резултат от
действието на твърд, тъп, в т.ч. продълговат предмет и е възможно да са
получени в резултат от нанесени удари с продълговат метален предмет, за
какъвто пострадалият е съобщил. В съдебно заседание вещото лице заявява,
че под твърд, тъп предмет могат да се разбират и удари с ръце и крака.
В хода на досъдебното производство е изготвено заключение по комплексна
психиатрична и съдебно-психологична експертиза, от което се установява, че
пострадалият Л.Ч. не страда от психично заболяване, психоза, умствена
изостаналост, няма данни за зависимост към алкохол и наркотични вещества.
Той е вменяем, правилно е възприемал фактите за случилото се и е бил годен
да даде достоверни показания за това. В резултат на извършеното на **** год.
Л.Ч. е изпитал обида, унижение и притеснение. Вещите лица сочат, че е приел
заканата “*****.“ / за която пострадалия сочи в разпитите си в хода на ДП,
после и в съдебна фаза/ сериозно, изпитал е страх, че е възможно да бъде убит
и е споделил, че ако не е присъствало трето лице, е било възможно да бъде
убит от нападателя си. Като следствие от побоя и заплахата Л.Ч. е изпитал
усещане за застрашеност, притеснение, натрапливост, бил е в състояние на
остра стресова реакция, а впоследствие за период от време е персистрирало
разстройство в адаптацията с тревожно-хиподепресивна реакция. Първите
оплаквания са отшумели за срок от около 3-4 дни, а последвалото
разстройство в адаптацията е продължило за около месец. В момента на
изследването, около една година след случая, Л.Ч. продължава да изпитва
притеснение и усещане за застрашеност и тревожност при припомняне на
нападението и личността на А. А.. Не е прилагал специфично лечение.
Така установеното във фактическо отношение от въззивния съд се различава
4

от приетите за доказани факти от решаващия такъв, само в частта за
наличието или не на обективния признак, който може да се квалифицира като
закана за убийство, а именно думите, които пострадалия твърди, че са
изречени от подсъдимия: “*****.“. За изясняване на този основен факт,
настоящият състав намира на първо място да отбележи, че по делото са
събрани всички обективно възможни доказателства и доказателствени
средства, за да се изясни обективната истина по делото. Единствено при
разглеждане на делото пред първата инстанция не е разпитван полицейският
служител Н. К., който е призован в хода на съдебното следствие пред
въззивния съд, но същият с показанията си не допринесе за изясняване на
обективната истина, доколкото заяви, че не си спомня нищо от случая в
предвид на изминалото време и естеството на работата му. За първи път пред
въззивния съд обяснения дава и подсъдимия А. и те ще бъдат обсъдени по-
долу.
От гласните доказателствени източници се изясняват еднопосочно и
категорично - времето на извършване на деянието и мястото. Показанията на
свидетелите О., Ч. и Р. , свързани с твърденията им, че вечерта на **** год. са
се намирали в заведение „Д.Р.“ в Б., кореспондират и с обясненията на
подсъдимия , и с показанията на оперативния дежурен – свидетеля М. . Друга
група доказателства подкрепят показанията на така посочените свидетели и
обясненията на подсъдимия в тази насока- данните от аудиозаписа от
обаждането на тел.112 от свидетелката О.- приобщен като веществено
доказателство СД, медицинската документация- листа от извършен преглед на
пострадалия , непосредствено след деянието в ЦСМП. По тези обстоятелства
липсват и възражения на страните и те не се оспорват.
Изяснено е също така от показанията на свидетелите Ч., Р. и О., по-голямата
част от последователността на събитията- същата вечер, докато са вътре в
заведението е протекла кореспонденция, между подсъдимия и свидетеля Ч. по
мобилно приложение. Този факт се изяснява и от обясненията на подсъдимия,
който не оспорва факта, че е искал да влезе в заведението, което било
заключено, че намиращите се вътре лица не са отключвали, поради което и той
е отправил към Ч. и съобщение, в което го попитал „ти пола ли носиш, не
искаш да се видим“. Подсъдимия е възприел, че пострадалия вижда това
съобщение. Това се потвърждава и от показанията на Р. и О., които макар
категорично да не изясняват съдържанието на съобщението, разбират за
същото и за това, че подсъдимия иска да влезе в заведението.
Обстоятелството, че малко след това пострадалия Ч. излиза извън заведението
на т.нар. тераса, която е на отрито и където се намирала тоалетна отново е
изяснено и от свидетелите Р. и О. и от обясненията на подсъдимия, който не
отрича, че отвън на терасата, бил пострадалия Ч.. След този момент се
формират различия в доказателствените източници, тъй като пострадалия
твърди, че е нападнат с метален прът от подсъдимия, а А.- обратно, че той е
нападнат от Ч.. Настоящият съдебен състав, като единствен пред когото
подсъдимия дава обяснения, не кредитира твърденията му относно факта, че
5

се намирал в дома си, когато се чули викове с неговото име, идващи от
посоченото заведение, което станало причина той да излезе от дома си и да
отиде в заведението, където пък бил нападнат от Ч.. Очевидно тези му
твърдения не са израз на желание да се изясни обективната истина по делото,
а опит да реализира негова защитна версия, поради което и в тази част съдът
намира, че не следва да им се дава вяра. Това е така, поради факта, че те
напълно се опровергават от останалия доказателствен материал- показанията
на тримата Ч., Р. и О.. Последните двама нямат друго процесуално качество,
като Р. е и в добри взаимоотношения както с подсъдимия, така и с
пострадалия, а О. само се поздравява с подсъдимия, поради което възизвния
съд намира, че показанията им достоверно, правдиво изясняват възприетите
от тях факти, без заинтересованост и необективност на твърденията им. А те
са, че след като Ч. излязъл, за да отиде до тоалетна , веднага бил нападнат от
подсъдимия, който държал неустановен по делото метален предмет и му
нанасял удари. В този смисъл са и показанията на самия пострадал, като в тази
част и поради факта, че те са кореспондиращи с показанията на О. и Р. , се
кредитират от настоящия състав и съдът намира, че безспорно е установен
факта, че подсъдимия е нападнал, държейки предмет в ръка пострадалия. След
ударите с посочения предмет, които Ч. твърди, че били в областта на главата ,
той паднал по гръб, а върху него и подсъдимия, който продължил да нанася
удари. Именно това е разположението на телата на двамата, възприето първо
от Р., който излязъл от заведението първи, а и на О., която също видяла
двамата на земята. Посочените свидетели- О. и Р. не са категорични в
показанията си какво точно е държал в ръцете си подсъдимия, но това, че е
имало предмет те твърдят в показанията си, дадени в хода на ДП. Въззивния
съд, след като разпита свидетелката прочете показанията на О., на основание
чл.281,ал.4 във вр. с ал.1т.1 пр.1 и 2 от НПК, а показанията на Р. са четени в
хода на първоинстанционното производство по делото. И двамата поддържат
показанията си от ДП, и съдът напълно им дава вяра, тъй като те са дадени
много близо като време до датата на деянието и при ясни спомени за
случилото се. Така и двамата свидетели сочат, че са видели предмет в ръцете
на подсъдимия, поради което и съдът намира, че и Ч. в тази част изяснява
правдиво и обективно случилото се. Тук е мястото да се отбележи, че
обясненията на подсъдимия, в по-голямата си част- за това къде се е намирал
преди деянието, за това, че майка му чула, че някой вика неговото име се
явяват напълно изолирани. Още повече, че видно от адреса на който се намира
заведението *** на ул.“И.М.“ и този на който живее подсъдимия- на същата
улица но ****, предполага наличието на разстояние между тях и правят
невъзможно вътре от дома да се възприемат викове от заведението, и то
конкретно с името на подсъдимия, които пък да не са възприети нито от Р.,
нито от О.. Наред с това следва да се отбележи, че този въпрос- къде се е
намирал подсъдимия преди деянието не е от изключително значение за
изясняване на съставомерните факти. Обстоятелството, че именно той- А. А. е
нападнал пострадалия Ч. е безспорно изяснено, тъй като в тази насока са
6

показанията на Р. и О., така и данните от листа за извършен медицински
преглед в ЦСМП, медицинското свидетелство, издадено от д-р Яни Златин и
съдебно-медицинската експертиза на д-р Чакъров. Твърденията, че
подсъдимия е ударил в областта на главата с метален предмет пострадалия
напълно кореспондират с обективните находки на уврежданията, описани в
посочените писмени доказателства и експертиза. От заключението на
последната пък, която съдът кредитира напълно като пълна, ясна и изготвена
от лице с необходимата квалификация да стори това, както и от изявлението
на д-р Чакъров при изслушване на заключението се изяснява, че всички
увреждания могат да бъдат получени по начин, по който пострадалия
свидетелства.
От друга страна твърденията на подсъдимия, че Ч. го е хванал за ревера,
съборил на земята и нанесъл удари, като само се „боричкали“ се съдържат
само и единствено в неговите обяснения. Нито един от свидетелите- очевидци
на случилото се не сочат, по подсъдимия да е имало видими следи от нанесен
побой, докато свидетеля Ч. е видимо пострадал- текло е кръв от главата му,
което силно е притеснило свидетелката О., заради което и тя е позвънила на
тел.112 и там, видно от аудиозаписа е подала именно такъв сигнал- че на Ч. са
нанасяни удари с желязо и всичко е в кръв. Поради това тези му обяснения
като изолирани и неподкрепени с никакви доказателства, не се кредитират от
съда.
Така анализираните до тук доказателства, дават основание на въззивния съд
да приеме, че именно това е последователността на събитията. От съществено
значение за изясняване на обективните признаци на деянието, в което
подсъдимия е обвинен е обстоятелството, изричал ли е подсъдимия А. на
пострадалия думите "*****", докато е нанасял удари на Ч.. Решаващия съд е
приел, че подсъдимия А. е изрекъл тези думи, без да изложи убедителни
мотиви за наличието на доказателствена обезпеченост за това, базирайки се
само на показанията на самия пострадал. Поначало няма процесуална пречка,
при липса на очевидци, основен доказателствен източник да бъдат
показанията на пострадалия, като във всеки случай, в предвид факта, че той
поради процесуалното си качество би могъл да е заинтересован, те следва да
бъдат внимателно анализирани и съпоставени с останалите доказателствени
източници. В този смисъл и Решение №11 от 16.04.2020 год. на ВКС по дело
№1163/2019 год.. В конкретиката на казуса, въззивния съд намира, че не
следва да се дава вяра на пострадалия, че подсъдимия е изрекъл цитираните
по-горе думи, поради следното: Наказателното производство е иницирано по
„тъжба“, която пострадалия е депозирал до Районна прокуратура Б., в която на
27.08.2021 год., т.е. пет дни след деянието той е описал фактите, като те
съдържат твърдения само за това, че подсъдимия е държал метален прът и с
помощта на него го е нападнал и удрял. Не сочи в тъжбата, че А. му се е
заканвал с убийство с посочения израз. Този факт-за да приеме, че
думите/израза не са изречени от подсъдимия, сам по себе си нямаше да е
достатъчен за въззивния съд, ако съпоставен с всички останали доказателства
7

по делото / без твърденията на Ч. дадени в разпит като свидетел/ , не
формираше извод за липса на какъвто и да е друг доказателствен източник- в
случая възможен само косвен, при липса на очевидци за това, който да
подкрепя заявеното от пострадалия. Двамата свидетели, които веднага,
непосредствено след започване на ударите върху пострадалия от подсъдимия
се озовали при тях са Р. и О., като първи от тях- Р.. В разпитите си – както от
хода на ДП, така и пред РС, така и в разпита си пред въззивната инстанция /за
О./ нито един от посочените свидетели не твърди, да са чули такива изрази
или пострадалия да им е споделил за закана от страна на подсъдимия. Такива
данни не се съдържат и в посоченото от О. на тел.112, където тя е заявила
като единствена информация, че на Ч. е нанесен побой и всичко е в кръв. След
като пострадалия е бил прегледан в ЦСМП е бил освободен, като е бил
насочен за извършване на изследване след 12 часа, поради употреба на
алкохол и същият е отишъл в 01 РУП. Там е провел разговор със свидетеля
М.- оперативен дежурен, същата нощ, на който също е разказал единствено,
че е нападнат с метален предмет от подсъдимия, като боя бил прекъснат от
неговите приятели- Р. и О.. Не е споделил по отношение на него да е
отправяна закана, не е споделял да се чувства застрашен за живота си, и че ще
бъде убит.
На тези доказателствени източници се противопоставя само заключението на
комплексната съдебно- психиатрично- психологична експертиза /КСППЕ/,
изготвена от вещите лица д-р Иванова и Емелина Цанева- психолог. В
заключението на същите се сочи, че Л.Ч. е изпитал усещане за застрашеност,
притеснение, натрапливост, бил е в състояние на остра стресова реакция, а
впоследствие за период от време е персистрирало разстройство в адаптацията
с тревожно-хиподепресивна реакция. Първите оплаквания са отшумели за
срок от около 3-4 дни, а последвалото разстройство в адаптацията е
продължило за около месец. В момента на изследването, около една година
след случая, Л.Ч. продължава да изпитва притеснение и усещане за
застрашеност и тревожност при припомняне на нападението и личността на А.
А.. По отношение на това заключение следва да се посочат няколко
обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото. На първо
място, за да е съставомерно деянието по чл.144, ал.3 от НК от обективна
страна не е необходимо пострадалия да е изпитвал страх за осъществяване на
заканата, а само деецът да е възбудил такъв страх, поради което и за
изясняване на обстоятелствата по делото не са били необходими специални
знания, по смисъла на чл.144 от НПК, за да е била налична и необходимост от
назначаване на посочената експертиза. Независимо от това, тя е изготвена по
делото и следва да бъде обсъждана, при съпоставянето й и с останалите
доказателства по делото. Въззивният съд, намира, че следва да се кредитира
експертизата в частта, в която експертите твърдят, че пострадалия не страда
от психично заболяване, че разбира свойството и значението на извършеното
и може да ръководи постъпките си. Няма пречка да се приеме, че в резултат на
извършеното, Ч. изпитал усещане за застрашеност, притеснение,
8

натрапливост. Важното в случая е, че експертите са извършили изследването
изцяло приемайки, че подсъдимия е изрекъл изразите , с които е заплашил
пострадалия. От изложените по-горе мотиви, въззивната инстанция намира, че
такива безспорни доказателства по делото не са ангажирани от страна на
обвинението. От друга страна установения факт - че подсъдимия е нападнал и
удрял пострадалия, при което му е причинил лека телесна повреда, отново е
свързан със засягане на личността на пострадалия, поради което и напълно
нормално е същият да е изпитвал и чувство на застрашеност и притеснение,
както твърдят експертите, от обстоятелството, че е нападнат и то с предмет от
подсъдимия А.. Съгласно съдебната практика тези обстоятелства следва да се
преценяват какви са били по време на извършване на деянието, а не след
определено време, какъвто е и един от отговорите на експертите. /Вж. ТР №53
от 18.09.1989 год. по н.д. №47/89 год. на ОСНК на ВС/.
Другата изготвена по делото експертиза е съдебно-медицинската, която
напълно се кредитира и от въззивния съд, като такава изготвена от експерт с
необходимата квалификация да стори това, пълна, даваща категорични
отговори на поставените въпроси и от заключението на която се установява,
че телесните увреждания, които пострадалия Ч. е получил по медико-
биологичен признак съставляват временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Травматичните увреждания, локализирани в лицевата и в
окосмената част на главата, и в областта на гърба са получени в резултат от
действието на твърд, тъп, в т.ч. продълговат предмет и е възможно да са
получени в резултат от нанесени удари с продълговат метален предмет, в
която насока са не само показанията на пострадалия, а и тези на двамата
очевидци- О. и Р..
Така, с оглед на изложения анализ на доказателствата, въззивната инстанция
намира, че обвинението не е доказано, тъй като не е установено по
категоричен, безспорен начин, че подсъдимия е отправил закана за убийство
към пострадалия, която би могла да възбуди основателен страх у Ч. от
осъществяването й. Тук е мястото и да се отбележи, че следва да се извърши и
анализ на разликата в изпълнителните деяния по чл.130,ал.1 и по чл.144,ал.3
от НК, тъй като е изяснено от доказателствата, че подсъдимия А. е нанесъл
телесна повреда на пострадалия Ч.. На първо място при заканата за убийство
изпълнителното деяние се осъществява с действие, което изразява намерение
от подсъдимия към пострадалия , че ще го убие. Самата закана може да се
изразява и словесно /каквото е обвинението/, писмено или с действия и
жестове по начин, който несъмнено изразява намерението на подсъдимия. На
следващо място при заканата следва да се създава възможност да се възбуди
страх и то основателен у пострадалия от осъществяването й. Също така
деянието ще е довършено само тогава, когато подсъдимия съзнава, че
намерението му за убийство е стигнало до съзнанието на пострадалия и това
би могло да възбуди основателен страх у пострадалия. / Наказателно право на
РБ, особена част, Александър Стойнов/. Именно поради това и
престъплението по чл.144,ал.3 , като квалифициран състав на престъплението
9

по чл.144,ал.1 от НК- закана за убийство, са намира в раздел пети- „Принуда“,
защото се защитава личната свобода на гражданите, а не в раздел първи, глава
2 – „престъпления против личността“- където се защитава живота на
гражданите. /В този смисъл виж и ТР №53 от 18.09.1989 год. по н.д. №47/89
год. на ОСНК на ВС/. Или с други думи, при липса на доказателства за
отправена закана за убийство, установеното и доказано по делото е
обстоятелството, че подсъдимия е причинил на пострадалия лека телесна
повреда, каквито са и твърденията на самия пострадал, при депозиране на
„тъжбата“ му до Районна прокуратура.
В хода на съдебните прения, прокурорът пледира в случай, че въззивната
инстанция счете, че не е отправяна закана за убийство, то да преквалифицира
деянието в лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и тъй като
наказателното преследване за същото се иницира по тъжба на пострадалия, то
на основание чл.287,ал.5 от НПК, съдът да се произнесе и по това деяние.
Въззивната инстанция намира, че такава процесуална възможност не
съществува да измени обвинението в поискания от прокурора смисъл, тъй
като това процесуално е възможно пред първата инстанция и то само ако за
прокурора са налице основанията на чл.48 от НПК, както и това е възможно
по искане на частния обвинител. Видно от данните от първоинстанционното
производство, пострадалия Л.Ч. не се е конституирал като частен обвинител, с
оглед на което и тази процесуална възможност пред РС не е била налична.
В предвид на всичко изложено, въззивният съд постанови новата си присъда, с
която призна подсъдимия А. Г. А. е признат за невиновен в това, че на ****
год. около 03:30 часа в близост до входа на заведение “Д.Р.“, намиращо се в гр.
Б., ул. “И.М.“ № 9, се е заканил на Л.А.Ч. от гр. Б. с убийство, като отправил
към него заплахи за живота му с думите "*****" и му нанесъл удари с метална
палка в областта на главата, удрял го и го ритал, причинявайки му
наранявания в областта на главата и тялото, довели временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му- престъпление по чл. 144, ал. 3 във
вр. с ал.1 от НК, като го оправда по същото.
Районният съд не се е произнесъл по разноските, но в предвид постановената
нова присъда и на основание чл.190,ал.1 от НПК, всички сторени по делото
разноски следва да останат в тежест на Държавата.
По горните съображения, съдът постанови новата си присъда, която подлежи
на обжалване или протестиране пред ВКС.

Председател: Членове:
10

Номер на акта:	32
Дата:	26 юни 2024 г. (в сила от 26 юни 2024 г.)
Съдия:	Росица Бункова

Дело:	20241200600387
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 април 2024 г.

Присъда по дело №387/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите