Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 847
гр.
Перник, 30.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 16.06.2016г., VIII-ми състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Кристиан Петров
при секретаря А.В., като разгледа гр.дело № 01280 по
описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от А.Р.-Х. срещу “Европейски политехнически университет”, гр. Перник за
заплащане: 1) на осн. чл. 128, т. 2 вр.
чл. 242
КТ общата сума 5066,65 лв. – незаплатени нетни трудови възнаграждения за
периода м.03.2015г. – м.06.2015г. включително, от които м. 03.2015г. – 33,31
лв.; м. 04.2015г. – 1677,78 лв.; м. 05.2015г. – 1677,78 лв. и м. 06.2015г. –
1677,78 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, дължими по трудов договор № 73/26.10.2011г., изменен със споразумение от
01.10.2012г.,
по който изпълнявала длъжността "заместник-ректор, висше училище".
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал
писмен отговор, с който по същество оспорва иск по основание и размер по
подробно изложени съображения. Не оспорва, че по силата на споразумение от 10.07.2015
г. ответникът се е задължил до 30.09.2015г. да преведе на ищеца тр. възнаграждения
и хонорари в общ размер на 5000 лв., а ищцата дарява остатъка от вземанията си
за тр. възнаграждения в размер на общо 5066,65 лв. в полза на ответника.
Изтъква липсата на предпоставките за прекратяване/разваляне на споразумението
от 10.07.2015 г., съответно възразява да е настъпило прекратителното условие по
т. 3 от споразумението, тъй като макар и след падежа – 30.09.2015г., ответникът
е заплатил на ищеца сумата от 5000 лв. на 09.12.2015г. Ето защо, изявлението на
ищеца от 22.02.2016г. за разваляне на инкорпорирания в споразумението договор
за дарение на процесната сума, както и покана от 16.03.2016г. за заплащане на
процесната сума, са извършени след като ищецът е изпълнил задължението за
заплащане на ищеца на тр. възнаграждения и хонорари в общ размер на 5000 лв.,
поради което към момента на развалянето, основанията за това не са налице, и
следователно дарението на процесната сума е извършено при наличие на основание.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ:
Не
е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че съгласно
трудов договор № 73/26.10.2011г., впоследствие
изменен със споразумение от 01.10.2012г. (л. 8 от делото), ищцата е
започнала работа при ответника на длъжност "заместник-ректор, висше
училище". На 10.07.2015 г. е
сключено споразумение между страните (л. 12
от делото), по силата на което ответникът се е задължил до 30.09.2015г. да преведе на ищцата
тр. възнаграждения и хонорари в общ размер на 5000 лв. (т. 1). Съгласно т. 2 от
споразумението ищцата дарява в полза на ответника остатъка от вземанията си за
тр. възнаграждения в общ размер на 5066,65 лв. за периода от м.01 до м.
06.2015г. В т. 3 от споразумението е посочено, че при неизпълнение на условието
по т. 1, споразумението се счита за невалидно. Изявлението и автентичността на
подписите на страните в споразумението не са оспорени и задължава съда да
приеме, че частният документ съставлява доказателство, че изявлението е
направено от страните по споразумението, съгласно чл. 180 ГПК, включително и
дължимостта от ответника спрямо ищеца на посоченото в документа задължение за
остатъка от тр. възнаграждения за периода м. 01. до м. 06.2015 г. общо в размер
на 5066,65 лв. - арг. от чл. 180 ГПК. Не е спорно между страните и се
установява от доказателствата по делото (л. 36 и 38 от делото), че на
09.12.2015 г. ответникът е превел на ищцата по банков път сумата от 12000 лв.,
от които 5000 лв. са тр. възнаграждения за месеците 04, 05 и 06.2015г. Със
заявление (л. 13 от делото) ищцата е уведомила ответника, че тъй като вместо до
датата 30.09.2015 г., е получила частта от полагащото й се възнаграждения месеци
по-късно, счита, че условията на дарението по споразумението от 10.07.2015 г.
не се изпълнени по вина на ответника, поради което разваля дарението по
споразумението от 10.07.2015 г. и се
отказва от извършването на дарение. Със същото писмо ответникът е поканен да плати
на ищцата сумата 5066,65 лв., представляваща остатъка от дължимите й тр.
възнаграждения, като заявлението е входирано в деловодството на ответника на 22.02.2016г.,
видно от отбелязването върху същото. С ново писмо от 16.03.2016 г. (л. 14-15 от
делото) ищецът отново е настоял, че действието на споразумението от 10.07.2015
г. е отпаднало, поради настъпването на прекратително условие – неплащането от
ответника на ищеца в срок на сумата от 5000 лв., с оглед на което клаузата за
дарение е невалидна, което писмо е получено от ответника на 18.03.2016 г.,
видно от приложеното известие за доставяне (л. 16 от делото).
Съобразно
чл. 20 от ЗЗД по уговорките в т. 2 и 3 от споразумението, макар и ясни, е
налице спор, поради което същите подлежат на тълкуване, дотолкова доколкото
следва да се изяснят поетите с тях задължения, с оглед изявената обща воля на
страните и в контекста на сключеното между тях споразумение. Анализирайки
обективираните в споразумението клаузи и чрез тълкуването им по правилата на чл. 20 от ЗЗД - поотделно и във взаимната
им връзка, съдът счита, че действителната воля на страните по споразумението от
10.07.2015 г. е за опрощаване. Съгласно чл. 108 от ЗЗД опрощаването е договор
между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си. Договорът
за опрощаване е каузален, като основанията могат да бъдат различни, включително
и възмездни - в зависимост от изпълнението по друга сделка или отношение. Така
в настоящия случай опрощаването от кредитора се изразява в отказа му от вземанията
си спрямо ответника, посочени в т. 2 от споразумението – остатъка от дължимата
от ответника сума за тр. възнаграждения за периода м. 01. до м. 06.2015 г. общо
в размер на 5066,65 лв. и опрощаването е извършено с цел да се изпълни един
дълг от насрещната страна – плащане от ответника на посочените в т. 1 от
споразумението тр. възнаграждения в размер общо на 5000 лв. Същевременно видно
от т. 3 от споразумението, опрощаването от ищеца-кредитор е дадено под прекратително
условие - при неизпълнение на условието по т. 1 (ответникът да преведе на ищеца
тр. възнаграждения и хонорари в общ размер на 5000 лв. до 30.09.2015г.),
споразумението се счита за невалидно. Касае се до модалитет - прекратително
условие по смисъла на чл. 25 от ЗЗД
при сключване на споразумението, който законов текст позволява действието на
опрощаването да може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно
събитие - такова, за което не се знае дали ще настъпи, и ако зависи от волята
на определено лице (било то страна по сделката или трето лице), то е
потестативно (произволно). В случая при подписване на споразумението за
кредитора не е било ясно дали условието ще настъпи, т.е. дали ответникът-длъжник
ще изпълни задълженията, поети с процесното споразумение. Условието е уговорено
като прекратително - до сбъдването му опрощаването произвежда действието,
целено от страните при подписването му, но при сбъдване на отрицателното
условие "неизпълнение на условието по т. 1" всички правни последици
се прекратяват. Това в конкретния случай означава, че с изтичането на уговорения
в споразумението падеж – 30.09.2015г., на който не е последвало плащане от
ответника, отказът на кредитора от вземанията си спрямо ответника за тр.
възнаграждения за периода м. 01. до м. 06.2015 г. общо в размер на 5066,65 лв.
отпада с обратна сила (чл. 25, ал.2 от ЗЗД). Независимо от използвания в т. 2
от споразумението израз “дарява” в случая опрощаването не е идентично и не може да бъде приравнявано по никакъв
начин с дарение с тежест, защото на
първо място се касае за двустранен договор, който е и възмезден, защото
опрощаването е извършено с цел да се изпълни един дълг от насрещната страна, а
дори и при дарението с тежест договорът винаги е безвъзмезден, независимо че тежестта
поражда задължение за надарения, тъй като това задължение не представлява
еквивалент на получената от надарения облага, поради което дарението с тежест
не се превръща във възмездна сделка, както е при опрощаването в настоящата
хипотеза. На второ място – дори при дарението с тежест надареният получава
веднага и безвъзмездно имуществена престация - чл. 225, ал. 1 от ЗЗД, а в
настоящия случай опрощаването е поставено във висящо състояние в зависимост от
едно бъдещо несигурно събитие, т.е. ако намерението на ищеца, обективирано в процесната
клауза на споразумението е дарение, то не би произвело правно действие,
съобразно чл. 226, ал. 1 от ЗЗД.
Възражението
на ответника за липсата на предпоставките за разваляне на споразумението от
10.07.2015 г. е неотносимо за процесния случай, тъй като в хипотезата на чл. 25 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД законът влага в тях
различно съдържание и последици. Развалянето на договора и последиците му са
изрично уредени в чл. 87 и сл. ЗЗД, като развалянето се упражнява с
едностранно изявление, отправено до отсрещната страна, без да е необходимо
нейното съдействие. Прекратяването на
договорите не е уредено както развалянето им, тъй като в разпоредбите, където
се говори за прекратяване – и конкретно чл. 25 ЗЗД, законът свързва
прекратяването на договорната връзка с конкретни уговорки, обусловени не
само от съдействието на страните, но и от изричното им съгласие, т.е. условието
за разлика от развалянето обхваща волеизявлението и се включва като клауза от
съдържанието на сделката. В случая с
клаузите на т. 2 и 3 от споразумението страните са приели, че при прекратяване
настъпват договорените от тях последици от неизпълнение – възстановяване на
правното положение отпреди опрощаването. Щом това е така, няма основание да се
приеме, че договореното условие за прекратяване на договора и извършеното
такова има действие на разваляне на договора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, както
неправилно приема ответникът. Двете хипотези не са идентични, тъй като при
прекратяването в случая опрощаването се заличава с обратна сила, а от
прекратяването настъпват предварително договорени последици от неизпълнение.
Следователно няма основание да се приеме, че претенциите на ищеца имат
извъндоговорно основание като при развален договор. Горните съображения
налагат извод, че възражението на ответника, че се касае за изискванията на
закона за надлежно разваляне по реда на чл. 87 ЗЗД, е неоснователно. Именно поради сбъдването на отрицателното прекратително условие се е
възстановило правното положение отпреди опрощаването, при което работодателят
дължи трудовите възнаграждения за процесния период и размер от 5066,65 лв., от
което следва извод, че искът за процесния период е доказан по основание и размер
общо за сумата 5066,65 лв., за която сума е предявена претенцията. Върху
неизплатената и доказана сума за главницата се дължи и законна лихва от
исковата молба до окончателното изплащане, както е поискано изрично от ищеца.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението, тъй като присъдената сума по
чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ е възнаграждение за работа, ведно със законната лихва върху
главницата от исковата молба.
По
разноските:
Ищецът претендира
разноски общо в размер на 1236,20 лв., от които 1200 лв. – заплатено адв.
възнаграждение, 6,20 лв. – плащане по обезпечителна заповед, 30 лв. –
транспортни разходи за посещение до РС – Перник, включващи 15 лв. – справка в
деловодството на 25.05.2016 г. и 15 лв. - участие в открито заседание на 16.06.2016г. (съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК).
Граматическото и логическо тълкуване на чл. 78 и сл. ГПК, налага извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират
тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с
извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на
свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса).
Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във
връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна
защита. Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които
да представят по делото, командировки, пътни разноски и пр. не представляват
такива разноски. Заплащането на разходи за транспорт по повод пътуване до седалището на компетентния съд също е извън
обхвата на отговорността за разноски, включително и направените от адвоката пътни разноски. Ето защо, претендираните и включени в представения от ищеца списък по чл. 80 ГПК транспортни разходи не следва да се присъждат, поради което и с
оглед изхода на спора на ищеца се дължи от ответника общата сума 1206,20 лв.,
включваща заплатените от ищеца
възнаграждение за един адвокат и такси за
издаване на обезпечителна заповед.
С оглед изхода на
спора, на ответника не се дължат разноски.
Ответникът следва да бъде осъден по
правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите държавни такси в размер общо
на 202,66 лв. (4% върху уважения размер на иска за главница).
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Европейски политехнически
университет”, гр. Перник, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил и
Методий № 23, да заплати на А.Г.Р.-Х., ЕГН **********, съдебен адрес: *** (чрез
адв. С.Т.): 1) на осн. чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ
общата сума 5066,65 лв. – незаплатени нетни трудови възнаграждения за периода
м.03.2015г. – м.06.2015г. включително, от които м. 03.2015г. – 33,31 лв.; м.
04.2015г. – 1677,78 лв.; м. 05.2015г. – 1677,78 лв. и м. 06.2015г. – 1677,78
лв., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 01.04.2016 г. до окончателното изплащане,
дължими по трудов договор № 73/26.10.2011г., изменен със споразумение от
01.10.2012г., по който изпълнявала длъжността "заместник-ректор, висше
училище".
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в горната осъдителна част, на осн. чл. 242,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “Европейски политехнически университет”,
гр. Перник, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил и Методий № 23, да заплати на А.Г.Р.-Х., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** (чрез адв. С.Т.), сумата 1206,20 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА “Европейски
политехнически университет”, гр. Перник, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Св. Св.
Кирил и Методий № 23, да заплати по
сметка на Пернишкия районен съд сумата 202,66 лв. - държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжния съд в 2-седмичен срок от датата на обявяване на решението –
30.06.2016г., на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК и за което съдът е указал изрично на
страните в открито съдебно заседание.
Копие от решението да се връчи на страните,
на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.