№ 128
гр. Ловеч , 05.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на пети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ЕМИЛ ДАВИДОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214300600109 по описа за 2021 година
Производство с правно основание член 243,ал.8 от Наказателно процесуалния
кодекс.
Постановено е Определение № 16/10 февруари 2021 година по
частно наказателно дело № 202114330200038 по описа на Районен съд
Тетевен.С цитираното Определение съдът е оставил без разглеждане жалбата
на Л. против Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 22.01.2021 година на Районна прокуратура Ловеч,ТО Тетевен по досъдебно
производство № 150/2020 година по описа на РУП на МВР Тетевен за
престъпление по член 313,ал.1 във връзка с член 26,ал.1 от Наказателния
кодекс като недопустима и е прекратил производството по делото.
Против Така постановеното Определение е подадена частна жалба от
ТД на НАП – ИРМ Ловеч.В жалбата се сочи,че Постановлението на
прокуратурата е неправилно и незаконосъобразно.Сочат,че безспорно
обвиняемия А.М. има подлежащи на изпълнение публични
задължения,установени с ревизионни актове,както и производство по
принудително събиране на същите при публичен изпълнител.Развиват
съображения,че ако М. се е съобразил с разпоредбата на член 264,ал.1 от
ДОПК,то вещите,предмет на разпоредителната сделка,още щяха да са в
неговия патримониум и НАП в качеството си на приходна администрация би
могла да се удовлетвори от тях.Считат,че въпреки формалния характер на
престъплението по член 313,ал.1 от НК,приходната администрация е
1
претърпяла щети в точно определен размер – именно стойността на
имуществото,с което М.,неправомерно според жалбоподателите,се е
разпоредил.
Молят,съда да постанови по реда на член 243,ал.8 и 9 от НПК
определение,с което отмени обжалваното Определение № 16/10 февруари
2021 година по частно наказателно дело № 202114330200038 по описа на
Районен съд Тетевен и рамките на процесуалното си задължение по член
345,ал.2 от НПК се произнесе по същество,като отмени Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 22.01.2021 година на Районна
прокуратура Ловеч,ТО Тетевен по досъдебно производство № 150/2020
година по описа на РУП на МВР Тетевен за престъпление по член 313,ал.1
във връзка с член 26,ал.1 от Наказателния кодекс.
От съвкупната преценка на събраните в хода на Досъдебно
производство № 150/2020 година по описа на РУП на МВР Тетевен и
вложените в първоинстанционното дело доказателства,от мотивите на
обжалвания съдебен акт и развитите в жалбата оплаквания въззивния съд,в
рамките на процесуалните си задължения по член 243,ал.8 от НПК констатира
следното :
Жалбата е подадена в преклузивния срок по член 243,ал.7 от НПК,но по
същество изводите на Районен съд Тетевен са правилни – Л. нямат активна
легитимация да обжалват по реда на член 243 и сл. от НПК Постановлението
за прекратяване на наказателното производство от 22.01.2021 година на
Районна прокуратура Ловеч,ТО Тетевен по досъдебно производство №
150/2020 година по описа на РУП на МВР Тетевен за престъпление по член
313,ал.1 във връзка с член 26,ал.1 от НК.
Съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК право на обжалване на постановление за
прекратяване на наказателното производство от прокурора имат обвиняемият,
пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице,
което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен
съд в 7-дневен срок от получаване на преписа от постановлението. В
разглеждания случай жалбата пред Тетевенски Районен съд е подадена от
институция, която няма качеството на пострадал от престъплението по чл.
313, ал. 1 от НК по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, поради което и за
2
жалбоподателите не е налице правен интерес от обжалване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство,
респективно депозираната от нея жалба е процесуално недопустима.
Обществените отношения, които са обект на съответния вид
престъпления по НК, определят кръга на лицата, които имат качеството на
пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат
конституирани като частни обвинители и /или граждански ищци в съдебното
производство по него. Обект на документните престъпления, каквото е
престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, са обществените отношения, свързани
със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те
накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват
дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между
тях и гражданите /Постановление № 3/82 г. на Пленума на ВС/.
В допълнение следва да се отбележи, че деянието по чл. 313, ал. 1 НК не
е от категорията на резултатните престъпления и не включва в състава си
настъпването на имуществени вреди. И след като настъпването на вредни
последици не е обективен елемент от състава на престъплението, то от това
престъпление обективно не може да има и пострадало лице. Вредите, които
биха обусловили легитимацията на едно лице като пострадал, трябва да са
пряко и непосредствено следствие на конкретното престъпление, а не на
деянието в широк смисъл, тъй като причинната връзка между деянието и
престъпния резултат е иманентен обективен елемент на конкретното
престъпление. В случая липсва причинно следствена връзка, която да направи
жалбоподателя пострадал по смисъла на НПК, респ. лице със законно признат
интерес да атакува акта на прокурора, отнасящ се до престъплението по чл.
313,ал.1 от НК. Иначе казано преценката дали от престъплението може да има
пострадал следва да се основава на положителен извод за наличието на
съставомерни общественоопасни последици /т.е. в състава на престъплението
да е предвиден определен престъпен резултат/ или алтернативно – обектът на
престъпното посегателство /защитените чрез криминилизацията обществени
отношения/ да е свързан с правната сфера на определен правен субект. Както
правилно е изтъкнала първата съдебна инстанция престъплението по чл. 313
от НК има за обект на посегателство обществените отношения с
документооборота и при него няма пострадало физическо или юридическо
3
лице по смисъла на чл. 74, ал.1 НПК, тъй като от това престъпление не се
причиняват като пряка и непосредствена последица имуществени или
неимуществени вреди на друго лице - физическо или юридическо.
Следователно престъплението не причинява съставомерни вреди, поради
което и не засяга по такъв начин чужда лична правна сфера, че да обуслови
легитимация по смисъла чл. 74 НПК. Ето защо жалбоподателят няма
качеството на пострадал от престъплението по чл. 313 от НК, съответно няма
право на жалба до съда срещу постановлението за прекратяване. Няма спор,
че наказателното право осъществява своята защитна функция и чрез
санкционирането на формални престъпления; това обаче има значение за
наказуемостта на деянието, а не за допустимостта на участието на пострадал
според наказателнопроцесуалното право. Визираното престъпление по член
313,ал.1 от НК е формално, на просто извършване т.е. единствената
съставомерна последица е самото извършено деяние, което априори изключва
наличието на пострадал /в този смисъл е трайната практика на върховната
съдебна инстанция по отношение на формалните престъпления: Решение №
1081-2006-III н.о. на ВКС, Решение № 301-2003-I н.о. на ВКС, Решение №
596-2002-II н.о.на ВКС и др./ А след като от извършването на такова
престъпление не могат да настъпят пряко и непосредствено имуществени или
неимуществени вреди, жалбоподателят не може да придобие качеството на
"пострадал" и произтичащата от него възможност да обжалва
постановлението по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК. Необходимо е вредите да
бъдат в резултат на деянието, за което е предприето наказателното
преследване, за да се материализира правото на достъп до съдебен контрол
върху онези актове на прокурора, с които се прекратява или временно се
преустановява развитието на наказателния процес.
Това, че досъдебното производство е инициирано от жалбоподателите/
Сигнал изх.№ 4884/16.03.2020 година по реда на член 205 от НПК/ само по
себе си не обосновава качеството им на "пострадали", уредено от
законодателя като понятие в чл. 74 от НПК.
Водим от горните мотиви,съдебния състав приема,че обжалваното
Определение № 16/10 февруари 2021 година по частно наказателно дело №
202114330200038 по описа на Районен съд Тетевен е правилно и
законосъобразно – правните и фактически изводи на решаващия
4
първоинстанционен съд изцяло съвпадат с тези на въззивната
инстанция,поради което на основание член 243,ал.6,т.1 от НПК то следва да
се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243,ал.6,т.1 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 16/10 февруари 2021 година по
частно наказателно дело № 202114330200038 по описа на Районен съд
Тетевен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5