Протокол по дело №643/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 133
Дата: 13 март 2023 г. (в сила от 21 март 2023 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20222200200643
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 133
гр. С., 13.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Стефанов
СъдебниЖельо Р. Радев

заседатели:Валентина П. Станева
при участието на секретаря Пенка Сп. И.ова
и прокурора Б. Н. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. Стефанов Наказателно
дело от общ характер № 20222200200643 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура С., редовно призована, се явява прокурор С..
Подсъдимият И. С. К., редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв. Н. Д. от АК – С., редовно упълномощен от по-рано.
Пострадалите М. Б. З., М. М. А., Л. М. Й., Б. М. З., Л. Х. Х., Б. Д. Х., А.
Д. Х., редовно призовани, се явяват лично и с повереника си адв. А. Н. Б. от
АК С., с пълномощно по делото.
Пострадалата Р. Д. В., редовно призована, не се явява.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила на 09.01.2023 г. молба от адв. А. Б. –
САК, с искане за конституиране в качеството на частни обвинители на М. Б.
З. – съпруг на пострадалата М. Д. З.а, М. М. А. дъщеря на постр. З.а, Л. М. Й.
– дъщеря на постр. З.а, Б. М. З. – син на постр. З.а, Л. Х. Х. – майка на постр.
З.а, Б. Д. Х. – брат на постр. З.а, А. Д. Х. – брат на постр. З.а и Р. Д. В. – сестра
на постр. З.а против подсъдимия И. С. К..
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност за становище по направените
искания с правно основание чл.76 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни
заседател, искането за конституирането на пострадалите в наказателния
процес е своевременно, във връзка с предмета на делото и намирам, че няма
пречка молбата да бъде уважена.
Адв. Д.: Считам, че няма пречка да бъдат конституирани пострадалите
като частни обвинители в процеса.
Подс.К.: Присъединявам се към становището на защитника ми
Съдът НАМИРА за основателно и своевременно направеното искание
1
за конституиране на пострадалите лица в качеството на частни обвинители.
Съгласно разпоредбата на чл. 76 от НПК, пострадалият претърпял
имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва
по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен
обвинител. Със задължителна съдебна практика – Постановление № 4/1961 г.,
Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение от
21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е определен
кръгът на лицата, които имат право на обезщетение, поради смърт на
пострадалия при непозволено увреждане. Исканията по настоящото дело са
направени от лица от най-близкия роднински кръг на пострадалата, очертан с
посочената задължителна съдебна практика.
Така мотивиран и на основание чл.248 ал.2 вр. чл. 76 и сл. от НПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА в качеството на частни обвинители в производството
по настоящото наказателно дело М. Б. З. – съпруг на пострадалата М. Д. З.а,
М. М. А. дъщеря на постр. З.а, Л. М. Й. – дъщеря на постр. З.а, Б. М. З. – син
на постр. З.а, Л. Х. Х. – майка на постр. З.а, Б. Д. Х. – брат на постр. З.а, А. Д.
Х. – брат на постр. З.а и Р. Д. В. – сестра на постр. З.а, като за техен
процесуален представител е упълномощен адв. А. Б. от АК – С..
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът намира, че няма законова пречка да бъде даден ход на
разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на разпоредителното заседание.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на участниците в разпоредителното
заседание да изразят становището си по въпросите, съдържащи се в
разпоредбата на чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни
заседатели, прокуратурата няма да вземам отношение по въпросите визирани
в чл. 248 ал. 1 от НПК. Възползвам се от правото си да не вземам становище.
Адв. Б.: Изненадан съм от такова поведение, за пръв път ми се случва
прокуратурата да не се вземе становище по въпросите съдържащи се в чл. 248
от НПК. Така или иначе в разпоредителното заседание страните са
държавното обвинение, подсъдимия и едва след като бъдат конституирани в
качеството на частни обвинители пострадалите тогава ние ще трябва да
вземем становището. След като прокуратурата е внесла обвинителен акт, не
ми стана ясно как се възползва от правото си да не взема становище по чл.
248 от НПК. Така или иначе делото започва отново, от начало, така че
следвайки НПК след вземане на становище по въпросите по чл.248 от
държавното обвинение и от подсъдимия и неговия защитник едва тогава ние
ще вземем становище по тях.
2
Адв. Д.: Моето становище е следното с оглед изявлението на
държавното обвинение, че не желае да везма становище по реда на чл. 248
считам, че това е основание съдът да отведе настоящия държавен обвинител
от настоящото производство, тъй като процедурата по чл. 248 е императивна
и всяка една от страните следва да вземе становище като не бива да бъдат
подценявани нито една от хипотезите на чл. 248. Както много добре знаете
разпоредбата на чл. 248 е свързана и с преклузии и становището в първото по
делото по своята същност разпоредително заседание е изключително важна и
обезпечава по-нататъшния ход на целия съдебен процес. Нежеланието на
държавното обвинение да вземе становище по този въпрос предопределя и
по-скоро минира развитието на целия съдебен процес и съм категоричен, че
би било основание за отмяна на каквато и да било присъда на крайния
съдебен акт, който ще постанови настоящия съдебен състави и би се явило
процесуално нарушение от категорията на съществените. В този смисъл и
декларираното очевидно нежелание от страна на този прокурор да участва в
настоящото производство аз считам, че е основание държавното обвинение в
лицето на този прокурор да бъде отведен от настоящото производство.Това е
моето виждане.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, аз лично не споделям
виждането на защитата на подсъдимия за императивния характер на чл.248.
Ако беше така видно от делото в протокол от 11.09.2020 г., в който в
разпоредително заседание защитата на подсъдимия заяви, че в хода на
досъдебното производство /ДП/ не са допуснати никакви процесуални
нарушения и не е нарушено правото на защита на подсъдимия. Нещо повече -
те поискаха дори провеждане на съкратено съдебно следствие без признаване
на вина, с разпит само на един свидетел. Това не преклудира по -нататъшните
ми права, да заявя пред ВКС, че всички възможни права на подсъдимия са
нарушени. Така, че за мен няма никакво значене аз продължавам да стоя на
становището си, че в хода на ДП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия. Нещо повече: в 10 съдебни заседания, когато се разглеждаше
делото за първи път в тази инстанция, подсъдимият и неговия защитник
направиха безброй искания, които бяха уважени и категорично не съм
съглА. със становището им, че не знаят срещу какво се защитават. Затова
мнението ми е, че е безсмислено да вземаме отношение по въпросите по
чл.248 от НПК в това производство, тъй като това е едно формално
изявление, което няма никаква процесуална стойност, както се разбра от
развоя на процеса . Иначе за да успокоя адв. Д. ще заявя, че делото е
подсъдно на съда. Няма допуснати процесуални нарушения. Не се налага
привличането на резервни съдебни заседатели и съдии. В хода на ДП
повтарям още веднъж, според мен, не е допуснато отстранимо нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до нарушаване правото на защита
на подсъдимия. Още повече при очертаващото се решение за връщане на
делото на прокуратурата излишно е да си губим тук времето.
3
Адв. Д.: Преди да дадете думата на колегата за становище аз бих искал
да изразя становище, че на практика прокуратурата взе становище по
въпросите по чл. 248 от НПК и в тази връзка оттеглям искането, което
направих официално за отвод на прокурора, за да не натоварваме излишно
протокола.
Адв. Б.:У Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни
заседатели, действително в конкретния случай прокуратурата все пак взе
отношение по въпросите по чл.248 от НПК и както заяви адв. Д. и според мен
тази норма е императивна. В чл. 247 е казано кои са страните участници в
разпоредителното заседание и ако една от тях не вземе становище в
действителност не е редно. Нещо повече: Прокуратурата е вкарала
обвинителен акт, вече беше уточнено становището на прокурора, така че няма
пречка и ние да вземем становище по въпросите по чл.248 от НПК. Моето
становище е следното: Действително делото е подсъдно на ОС - С. като
първа инстанция. Считам, че няма основание за прекратяване и спиране на
наказателното производство по т. 2. По т. 3 дали е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до ограничение на правата на която и да е от страните,
считам, че няма допуснато. По т. 4 дали са налице основания за разглеждане
на делото по реда на особените правила, в случай, че подсъдимият и
защитникът му направят такова искане, ако бъде направено искане за
разглеждане по чл. 371 т. 2, бихме дали съгласие. По останалите точки - не.
По т. 5 не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервен съдия и резервен съдебен заседател, както и назначаване на
защитник, вещо лице преводач на български жестов език, извършване на
съдебно следствени действия по делегация. По т. 6 взетата мярка за
процесуална принуда следва да бъде потвърдена. На този нямам искания за
нови доказателства. По т. 8 - в случай, че защитата не желае разглеждане на
делото по т. 2 на чл. 371 от НПК, следва същото да бъде отложено с
призоваване на посочените лица в списъка за призоваване. Имам едно
единствено искане, което считам, че може да бъде направено и да се избегне
безпредметно отлагане за пореден път на делото е прокурорът да направи
изявление относно попълване на бланкетната правна норма на чл.343 ал. 1 б.
„в“ от НК, тъй като ВКС, връща делото и дава конкретни указания, има
изменение на първоинстанционното решение в тая насока и Вие вкарвате
същия обвинителен акт. Няма пречка прокурорът да изрази становище
относно попълване бланкетната правна норма по чл. 343 с такава по
специалния закон ЗЗДвП. Ноторно известно е, че когато има нарушение на
специална правна норма в диспозитива не участва общата такава.
Адв. Д.: Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни
заседатели, на първо място преди да взема становище по реда на чл. 248 от
НПК аз считам, че изявлението на адв. Б. с дадените от него указания по
отношение на съдържанието на обвинителния акт не следва да бъде взето
предвид от съда, нито пък съдът е в правомощия да указва на прокуратурата,
4
има практика по този въпрос какви да са рамките на обвинителната теза.
Освен това не сме и в процедура по изменение на обвинението, така че
каквато и да била корекция на обвинителния акт, особено на този етап от
процеса считам, че е недопустимо. По реда на чл. 248 моето становище е
следното: Считам, че делото е подсъдно на съда, пред който е образувано,
както родово така и местно. Считам, че няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство. Категорично считам, че няма
допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. В унисон с това мое
изявление са изявленията както на държавното така и на частното обвинение.
Считам, че няма основание за разглеждане на делото по реда на особените
правила, като правя изрично изявление делото да бъде разгледано по общия
ред. Считам, че няма основание за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни и
следствени действия по делегация. По т. 6 - с оглед продължителността на
процеса не по вина разбира се, на моя подзащитен с оглед на негово
перфектно процесуално поведение и активното му участие в процеса, то Ви
моля да му бъде отменена взетата мярка за неотклонение. По принцип нямам
спомен каква беше, но мисля, че беше „Подписка“. Считам, че и без мярка би
могло да продължи настоящото произвоство. На този етап нямам искания за
събиране на доказателства. Моля за следващото с.з. да призовете за разпит
свидетелите от списъка за призоваване, като моля да се съобразите с оглед
спецификата на обвинението да не бъдат призовавани много свидетели за
едно заседание, за да не падне качеството на процеса. Защо считам - искам да
направя едно уточнение, че делото не следва да бъде връщано на досъдебната
фаза, тъй като в тази процедура, в която сме в момента и при изрични
указания на приложение на правото. Аз наистина също считам, че
прокуратурата не е допуснала процесуални нарушения от категорията на
съществените при изготвянето на обвинителния акт, а чл. 248 ал. 3 поставя
задължително условие да се изследва въпР. за такива нарушения само по
отношение на обвинителния акт. В този смисъл недопустимо е делото да се
връща в досъдебната фаза свързани за нарушения свързани с процесуалната
фигура на прокурора, поради ръководното му положение в тази фаза на
процеса. В качеството си на страна в съдебното производство прокуратурата
не може да се ползва от своето процесуално поведение когато е бил „доминус
витис“. Ограниченията на правата на държавния обвинител могат да имат
значение само ако са допуснати в съдебната фаза на процеса, в която той
участва като страна равнопоставена на другите страни, нуждаещи се от
равностойна закрила. Затова в чл. 249 ал. 1 от НПК, респ. чл. 248 ал. 2 т. 3 от
НПК, към който препраща законодателя не е предвидил възможност за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
за допуснати конкретни нарушения в досъдебната фаза на наказателния
5
процес. Още преди приемането на новия НПК в съобразителната част на ТР
№ 2/2002 г. на ОСНК при ВКС в т. 1 е прието, че осъществявайки своите
функции на първата фаза от наказателния процес, прокурорът не само е
длъжен, но е и овластен да съблюдава за обезпечаване правото на защита на
обвиняемия и другите участници в наказателния процес. Решение №
610/2012 г. на ВКС по нак . дело № 2639 2011г. на ІІІ-то наказателно
отделение, Наказателна колегия. Също така бих искал да посоча и че в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително
посочва фактите обуславящи съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в него. Съдът при действията по подготовка за разглеждане на
делото в с.з. не може да преценява пълнотата на доказателствата събрани на
предварителното производство и на това основание прекратява съдебното
производство и връща делото за доразследване. Това е решение №130/2003 г
на ВКС по нак.д . № 825/ 2002 г. на ІІІ-то нак. Отделение, с докладчик К.Х..
В този смисъл моля да постановите своето определение.
Подс. И. К.: Присъединявам се към казаното от моя защитник.

Съдът се оттегли на съвещание.

След съвещание, съдът като взе предвид обстоятелството, че се е
запознал с материалите по делото и като изслуша становището на страните
във връзка с въпросите, съдържащи се в разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от НПК,
констатира следното:
1. Настоящото дело е подсъдно на С.ския окръжен съд.
2. Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
3. Съдът намира, че са допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 вр.чл.248,ал.1, т.3 от НПК,
допуснати в досъдебната фаза на производството.
Производството по настоящото дело е образувано по внесен
обвинителен акт срещу подс. К. с обвинение за извършено престъпление по
чл. 343 ал.1 б. „в“ предл. 1 вр. чл. 342 ал.1 от НК за това, че на 01.10.2019 г. в
гр. С., при управление на моторно превозно средство – „ДАФ ФХ“, модел
„95430“ с рег. № СН **** КА, с прикачено към него ремарке – тип „гондола“
с ДК № СН 73 94 ЕЕ, собственост на „Мелница С.“ АД, нарушил правилата за
движение, визирани в чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП /“Всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“/ и по непредпазливост причинил смъртта на
М. Д. З.а, ЕГН **********.
В обвинителния акт не са посочени конкретните правила за движение,
нарушени от подсъдимия и намиращи се в пряка причинно - следствена
6
връзка с общественоопасния резултат. Когато дейността по транспорта се
осъществява от моторни превозни средства по пътищата на страната,
приложение намират разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП и те са тези, които
следва да запълнят бланкетната диспозиция на нормата на чл. 343 от НК. Това
задължава органите на досъдебното производство да изследват и изяснят кои
от правилата, закрепени в посочените нормативни актове, са били нарушени
от обвиняемия и се намират в пряка причинно - следствена връзка с
настъпилия престъпен резултат. От това произтича и изискването в
обвинителния акт да се посочат конкретните правила за движение по
пътищата, които са били нарушени от обвиняемия, фактическите действия
или бездействия, чрез които е сторил това, причинната връзка между тях и
обществено опасните последици. Неспазването на изискването за посочване
на конкретното правило за движение, което е нарушено наред с наказателния
състав, който следва да намери приложение, както и на фактическите
действия или бездействия на обвиняемия като водач на МПС, чрез които го е
нарушил, ограничава правото му да се запознае с обвинението в неговия
пълен обем, за да може да се защити адекватно и по най - добрия за него
начин. Това води до значително ограничаване на правото на защита и се
приема за съществено нарушение на процесуалните правила. В обвинителния
акт, въз основа на който обв. К. е предаден на съд, е посочено, че е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Тази норма е обща,
съдържа основно правило, адресирано до всеки участник в движението по
пътищата на Република България, указваща му с поведението си да не създава
опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и
здравето на другите и да не причинява имуществени вреди. Тя не визира
конкретно правило за поведение на тези участници, поради което
нарушаването й не се явява самостоятелна форма на изпълнителното деяние
на автотранспортно престъпление, т. е. не може да запълни бланкетната
диспозиция на чл. 343 от НК .Следователно, посочването единствено на
разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП като нарушена, не е достатъчно, за да
се приеме, че е налице прецизно повдигнато обвинение по чл. 343 от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил, че
обвиняемият К. извършил неправилни действия, като предприел движение
напред с управлявания от него влекач „на тласъци“, с вдигнато в горно
положение ремарке, тип „гондола“, при което композицията загубила
стабилност и паднала, върху пострадалата, причинявайки смъртта й. След
като е приел, че описаните действия на обвиняемия са били неправилни,
прокурорът е бил длъжен да посочи, коя е нормата от ЗДвП или ППЗДвП,
указваща какво е следвало да бъде правилното поведение на подсъдимия като
водач на посочения вид превозно средство или конкретната норма,
забраняваща такъв начин на движение на влекач с прикачено към него
ремарке, тип „гондола“. Представителят на държавното обвинение не е
визирал в обвинителния акт конкретните правила от ЗДвП или ППЗДвП,
които е приел, че са били нарушени от подсъдимия и така не е изпълнил
7
задължението си да формулира обвинението пълно, ясно и точно, по начин
даващ възможност на обвиняемия да разбере в какво е обвинен, за да изгради
защитата си.
В разпоредителното заседание, независимо от становището на страните
и с оглед изискването да следи служебно за спазване на процесуалните
правила, първоинстанционният съд е длъжен на основание чл. 249, ал. 4, т. 1,
вр. с ал.1, вр. с чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК да прекрати съдебното производство
и да върне процесуалния документ на неговия вносител, за да отстрани
посочените нарушения.
В този смисъл е становището на ВКС отменил присъдата и върнал
делото в ОС – С. във фазата на разпоредителното заседание.
Предвид гореизложеното и на основание чл.249, ал.4, т.1, вр.чл.248,
ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. Делото, образувано по внесения от Окръжна прокуратура- С.
обвинителен акт против подсъдимия И. С. К. за престъпление по чл. 343 ал.1
б. „в“ предл. 1, вр. чл. 342 ал.1 от НК, е подсъдно на С.ския окръжен съд.
2. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
3. На досъдебното производство са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия да научи за какво обвинение е привлечен
в това качество.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД№ 643/2022г. по
описа на ОС-С. и ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на
допуснатите отстраними процесуални нарушения, описани в
обстоятелствената част на определението.
Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава
22 от НПК пред Апелативен съд-Бургас в седмодневен срок от днес.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13:00 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
8
Секретар: _______________________
9