№ 2640
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело №
20231100101918 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от М. М. С. срещу Л. Ю. И., Д. Л. И. и Ю. И. И.
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с
които се претендира солидарното осъждане на ответниците да заплатят в полза на
ищеца следните суми:
- сумата от 40000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причиняване на средна
телесна повреда на 31.10.2018г., ведно със законната лихва за периода от 31.10.2018г.
/датата на деликта/ до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 1650.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за наказателното производство,
ведно със законната лихва за периода от 30.09.2020г. до окончателното изплащане на
вземането /съобразно УМ на л. 59/.
Релевират се доводи, че на 31.10.2018г. около 20.30ч., в гр. София, до оградата
на двора на 151 НСУ, находящо се в ж.к. „Овча купел", ул. „*******“ № 21 ищецът М.
М. С. е бил нападнат от група момчета, сред които ответникът Л. Ю. И. и приятелите
му И.Я. и М. Б.. На ищеца е бил нанесен побой, като ответникът Л. И. му е нанесъл
силен удар с коляното в лицето, при което му е счупил долната челюст в дясно, довело
до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни. Във
връзка с така настъпилото събитие е образувано наказателно производство НОХД №
1
6330 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 13 състав, което е приключило с
Присъда № 20024164 от 23.03.2022г., с която ответникът в настоящето производство Л.
Ю. И. е признат за виновен за това, че на 31.10.2018г. около 20.30ч., в гр. София, до
оградата на двора на 151 НСУ находящо се в ж.к. „Овча купел“, ул. „*******“ 21, като
непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, нанесъл удар с коляното на десния си крак в областта на
лицето на М. М. С., с което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на долната челюст в дясно, реализирало медикобиологичната характеристика
счупване на челюст, с което е осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.З НК, поради което и на основание по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.63 ал.1 т.З от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от осем месеца. Наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1, вр. чл. 69,
ал. 1 НК за срок от три години. Присъдата на Софийски районен съд е потвърдена с
Решение 813 от 15.12.2022г. по ВНОХД № 20221100603917 по описа за 2022г., XIII
въззивен състав на Софийски градски съд. Присъда № 20024164 от 23.03.2022г. на СРС
е влязла в законна сила на 15.12.2022г.
В исковата молба се сочи, че след инцидента ищецът е прегледан от
специалисти, като се е наложила хоспитализация в Клиниката по лицево челюстна
хирургия към УМБАЛ „Света Анна" АД, гр. София за периода от 02.11.2018г. до
05.11.2018г., като е приет в тежко общо състояние, при огледа е установено
отклонение от анатомичната норма на главата, споделял е за болка в областта на долна
челюст в дясно и затруднено отваряне на устата. От извършените изследвания е
поставена окончателна диагноза - счупване на долната челюст, закрито. Незабавно са
извършени необходимите образни и инвазивни изследвания, като е назначена
оперативна интервенция. Извършена е операция, изразяваща се в поставяне на 4
фиксиращи винта, по два в горната челюст и на долната, като през същите е прокарана
стоматологична тел и е направена фиксация. Назначено е антибиотично лечение, като е
следвало да спазва и хигиенно-диетичен режим и е насочен за амбулаторно
проследяване. Поддържа се, че лечението на ищеца е продължило в домашни условия,
като е бил подложен на хигиенно-диетичен режим съчетан с медикаментозно лечение.
Възстановителният период е отнел около два- три месеца лечение, като през този
период пострадалият е приемал само течна и мека храна, изпитвал е трудност при
говор и много неудобства при комуникация с околните. Същевременно е имал нужда
от чужда помощ – от човек, който да му помага и съдейства в ежедневието. Ищецът
релевира, че първите месеци след инцидента са били изключително трудни за
преживяване, травмата и силната болка са били причина за проблеми със съня,
кошмари и множество неудобства. В ИМ е посочено още, че ищецът се е затворил в
себе си, отказвал е да общува с близки и приятели, изпитвал е страх да излиза от дома
си. Възстановителният период на увреждането е отнел около 6-7 месеца от датата на
2
инцидента, като въпреки проведеното лечение възстановяване на увреждането не е
настъпило. В резултат на случилото се ищецът освен болки страдания и неудобства от
фрактурата е загубил много килограми, което е повлияло на общото му здравословно
състояние.
В ИМ се заявява още, че към датата на инцидента ищецът е страдал от
юношески полиартрит – диагноза, която му е поставена през месец октомври 2015г.
Релевира, че това заболяване е персестирало, като ищецът е доагностициран с артрит
на двете гривени стави, провеждани са и пункции в гривените стави. За лечение на това
състояние ищецът е следвало да провежда постоянно лечение с Хумира /медикамент
предписан за лечение на умерено до тежко изразен активен ревматоиден артрит/,
метотрекса и медрол по схема. След инцидента и фрактурата на челюстта се е
наложило да бъде прекъснато провежданото лечение, касаещо артрита. В резултат на
това е констатирано, че артритът еволюира към типа Ентезит – свързан артрит и се
очаква еволюция в болест на Бехтерев. Медицинските лица приемали, че обострянето
на артрита е свързано със спирането на лечението, продиктувано от провеждане на
операция на челюстта.
След инцидента и спирането на медикаментозното лечение, провеждано за
лечение на артрита състоянието на ищеца рязко се е влошило. На 13.06.2018г. било
проведено оперативно лечение на демоидална киста в областа на сакрума, като ищецът
е постъпвал няколко пъти в медицинско заведение във връзка обостряне на
състоянието си. За периода от април 2021г. ищецът провеждал лечение с по-тежки и
скъпи лекарства, сред които и Енберел, прилаган по повод чести инфекции. В тази
връзка се релевира, че това усложнено състояние е провокирано от процесния
инцидент и необходимостта от прекъсване на провежданото лечение.
В ИМ се изтъква още, че претърпеният от ищеца инцидент с физическо
насилие на тази възраст представлява тежко травматично обстоятелство в живота му,
нарушило за продължителен период от време психологичното му благополучие и е
довело до промяна на усещането му за света и поведението му като цяло, с
неблагоприятни последици за по-нататъшното му развитие като личност. Преживеният
стрес от случилото се е станал причина за силен емоционален шок, множество
негативни емоции и често изпитване на безпокойство. Освен причинените
неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, случилото е довело до остра
стресова реакция /остра кризисна реакция/ при ищеца. В тази връзка се изтъква, че
силните негативни изживявания, предизвикани от побоя продължават и до днес при
спомена за случилото се, доколкото събитието е оставило силен и траен отпечатък
върху личността на М., като е налице липсата на адаптивност, нарушение на
социалното функциониране, чувство на празнота и безнадеждност, нервно напрежение
и отчужденост.
3
В ИМ се посочва, че правният интерес от насочване на иска и срещу другите
двама ответници Д. Л. И. и Ю. И. И. произтича от обстоятелството, че същите са
родители на ответника Л. Ю. И. и същите не са упражнили родителски контрол върху
сина им.
С оглед всички гореизложени съображения ищецът намира предявените искове
за основателни и доказани изцяло.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който заявяват,
че ищецът е съпричинил твърдените от него вреди, поради факта, че същият е участвал
в уговорка за сбиване и същевременно ищецът не е потърсил своевременно
медицинска помощ. В тази връзка се релевира, че описаните усложнения в
здравословното състояние на ищеца са недоказани. Признават наличието на влязла в
сила присъда, с който същите са осъдени за причиняване на средна телесна повреда на
ищеца.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Фактическият състав на иска по чл. 45 ЗЗД включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод
извършването на процесното деяние, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение на непосредствения извършител.
Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент
от чл. 154, ал.1 ГПК. Субективният елемент от състава – вината, се презумира,
съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за нейното
оборване.
При анализа на първата предпоставка от фактическия състав на предявения иск
– наличието на противоправно поведение от ответника, същото е доказано с влязлата в
сила Присъда № 20024164/23.03.2022г. по НОХД № 6330/2019г. по описа на Софийски
районен съд, 13 състав /л. 8/, с която ответникът в настоящото производство Л. Ю. И.
е признат за виновен за това, че на 31.10.2018г. около 20.30ч., в гр. София, до оградата
на двора на 151 НСУ находящо се в ж.к. „Овча купел“, ул. „*******“ 21, като
непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, нанесъл удар с коляното на десния си крак в областта на
лицето на ищеца М. М. С., с което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на долната челюст в дясно, реализирало медикобиологичната
характеристика счупване на челюст, с което е осъществил състава на престъпление по
чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.З НК. Тази присъда, съгласно чл. 300 ГПК и
чл.413, ал.2 НПК е задължителна за гражданския съд относно извършването на
4
деянието от осъдения, неговата вина и противоправността на извършеното.
С оглед изложеното, в настоящото производство следва да бъдат доказани
причинените от деянието вреди – техният характер и размер и причинната връзка с
извършеното деяние.
Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се
изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно
право – здравето му, което е обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност,
прогласено в чл. 28 КРБ.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане
на здравето на ищеца се изразява в отрицателни физически и емоционални
преживявания – причинени болки и страдания в резултат на счупване на долната
челюст в областта на брадичката, причинило трайно затруднение /над 1 месец/ на
дъвченето и говоренето.
Ищецът е понасял значителни по интензитет болезнени усещания за период,
по-голям от 30 дни, необходим за оздравяването на долната челюст. От назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза /л. 101-л. 106/, кредитирана от настоящия
съдебен състав като компетентно изготвена, с необходимите научни познания и опит се
установява следното: ищецът е бил с поставена окончателна диагноза счупване на
челюст като получените телесни увреждания са разкъсно-контузна рана в ляво,
подкожен хематом в областта на долно-челюстния ъгъл в ляво, с оток на меките
тъкани, кръвонасядания и охлузване на лява ушна мида, охлузване в лявата задушна
област, охлузвания по дланта на лявата ръка като тези увреждания са причинили на
ищеца временно разстройство на здравето неопасно за живота; на 02.11.2018г. е било
извършено оперативно лечение на ищеца като в края на първия месец е била извадена
стоматологичната тел; след проведеното оперативно лечение е предписан диетичен
режим: до края на първия месец течна храна, с постепенно захранване – на 3м. смесена
храна и от 4 ½ м. постепенно разширяване на диетата; след 4 м. може да се приеме, че
има възстановяване на функцията на долната челюст; междувременно е настъпило
обостряне на основното заболяване, което има ищецът – юношески полиартрит, което
има прогресиращ ход; преживяната лицево-челюстна травма на фона на основното
заболяване е наложила спиране на лечението за няколко месеца /6м. 1/2/ до м. май
2018г.; причината за влошаване на заболяването, според детския ревматолог проф. С.С.
„вероятно е свързано със спиране на лечението, провеждано до операцията на долната
челюст и 6м. след нея“; самото счупване на челюстта е причина за обостряне на
хроничното заболяване, а причината е проведеното оперативно лечение, което е
5
противопоказание за провеждане на лечението; няма остатъчни последици след
счупване на челюстта, ищецът се оплаква от болка в областта на травмата при промяна
на времето.
В настоящото производство са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите на ищеца М.В.Й. /майка на ищеца, чиито показания, с оглед
съществуващата роднинска връзка са кредитирани от съда, съобразно изискванията на
чл. 172 ГПК/ и Х.К.Л. и на свидетелите на ответника И.Д.Я. и М. М.Б. /л. 142 и сл./.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответника, доколкото същите
противоречат на задължителната за настоящия състав Присъда №
20024164/23.03.2022г. по НОХД № 6330/2019г. по описа на Софийски районен съд, 13
състав в частта досежно извършителят на деликта срещу ищеца.
От показанията на свидетеля на ищеца М.В.Й. /л. 142 и сл./ се установява
следното: след извършеното от страна на ответника Л. И. нападение върху ищеца,
последният е бил с огромна дупка на челото, челюстта от дясната му страна е била
изместена, ищецът е бил леко подут, посинен, една от ушните му миди е била синя и
охлузена; впоследствие се е установило, че ищецът е със счупена челюст, а раната е
останала необработена като и към момента на показанията ищецът има белег на
посоченото място на челото; в болницата са били поставени на ищеца болтове за
счупената челюст; след това е било поставено шиниране на устата на ищеца; ищецът е
престоял три дни в болничното заведение като през цялото време е подскачал, докато е
лежал в леглото; не е можел да спи; отказал е да говори като всъщност не е и можел да
говори, защото устата му е била принудително затворена и не е можел да си я отваря;
след случилото се ищецът се е променил много; възстановяването му е продължило
около 6 месеца, от които в продължение на един месец му е била поставена шина; и
след премахването на шината ищецът е продължил с диетите, хранел се е само с
пасирана храна като не е можел да яде нищо друго; хранел се е със сламка; пиел е вода
с лъжичка; спрял е лечението на основното си заболяване – юношески полиартрит по
предписание на лекарите, което е допринесло за появата на редица неблагоприятни
изменения досежно съществуващото отпреди датата на деликта заболяване; ищецът е
започнал да се храни със смесена храна едва след третия месец като е изпитвал страх
да дъвче; и към момента на показанията ищецът има болка в дясната страна;
климатичните промени оказват влияние върху физическото състояние на ищеца;
ищецът е станал по-сприхав и по-рязък; преди инцидента ищецът не е имал никакви
проблеми от подобно естество; никога не е бил конфликтна личност; в продължение на
три месеца след инцидента ищецът не е могъл да се обслужва сам; след като ищецът е
спрял лечението на основното си заболяване е започнал да се подува единия му крак и
той не е можел да се грижи сам за себе си.
От показанията на свидетеля на ищеца Х.К.Л. /л. 145 и сл./ се установява
6
следното: свидетелят е заварил ищеца на колене върху земята, с дупка на челото, в
лошо общо състояние и го е прибрал в дома си; впоследствие свидетелят е разбрал, че
челюстта на ищеца е била счупена, доколкото ищецът не е можел да се храни с
предложената му от свидетеля пица; след инцидента ищецът е можел да се придвижва
самостоятелно, но е бил доста стресиран; след инцидента свидетелят видял ищеца
един-единствен път, доколкото ищецът е стоял у дома си; ищецът се е затворил в себе
си, не е бил енергичен; ищецът не е бил конфликтна личност; заради счупването на
челюстта ищецът е спрял лечението на основното си заболяване, което е било опасно в
неговото състояние, предвид съществуващото автоимунно заболяване, което от своя
страна е довело до възпаляване на ставите и подуване на крайниците;
възстановяването на ищеца е отнело 3 месеца; десният крак на ищеца и към момента
на показанията е доста подути не може да ходи много добре.
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза /л. 122-л. 131/,
кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена, от която се установява
следното: в резултат на инцидента ищецът е преживял наред с физическата травма и
психическа под формата на остра стресова реакция /свръхсилно емоционално
пренапрежение/; стресиращото събитие е внезапно и със силен отрицателен заряд; това
състояние е безспорно свръхсилно негативно и включва цяла гама от отрицателни
емоционални преживявания – от емоционален шок и ужас от мисълта за това „защо
правят това“? през опасенията и страховете за последствията, преживяваните болки и
страдания към момента на инцидента и към последващите седмици и месеци на
възстановяване и лечение; всички тези негативи рязко снижават качеството на живот
до ниво борба за възстановяване на нормалната физическа форма; описаната остра
стресова реакция при ищеца е психогенна /външно обусловена/ по своя характер и
същност и е пряк резултат от нанесения му побой; след преживяването на острата фаза
на инцидента за ищеца настъпва фаза на реакция на стреса, която преобръща
подредения и структуриран начин на живот, тоест установения динамичен стереотип;
острата стресова реакция по правило продължава от 2 до 4 седмици; към момента на
изследването ищецът е преодолял и надмогнал преживяната травма – самият ищец е
споделил пред експерта, че вече рядко се сеща за инцидента, но е станал по-
наблюдателен, по-внимателен и е осъзнал, че не всеки е готов да разрешава
проблемите с разговор, но това събитие ще остане в съзнанието и спомените му като
тежко премеждие, застрашило живота, здравето, способността му за развитие,
социална реализация и благополучие.
Относно причинната връзка между телесните повреди и процесните
неимуществени вреди, същата се установява от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, от свидетелските показания на свидетелите на ищеца М.В.Й.
и Х.К.Л..
Възражението на ответниците за наличие на съпричиняване е неоснователно,
7
поради следните съображения: съгласно Решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г.
на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на ВКС,
решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение
№99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването
му или го е улеснил. В случая ответниците не са ангажирали каквито и да било
доказателства по делото, че ищецът е участвал в уговорка за сбиване. Напротив – от
приетата СПих. Е се установява, че ищецът е отишъл на мястото на инцидента, за да
потърси разрешение на проблемните си отношения с ответника, а не за да провокира
физическо насилие. Същевременно ответниците не са ангажирали каквито и да било
доказателства, за да установят, че фактът на несвоевременно потърсената медицинска
помощ /ищецът не е посетил медицинско заведение в деня на инцидента, а на
следващия ден/ по някакъв начин е повлиял върху последващото лечение. Напротив –
от приетата СМЕ се установява, че ищецът се е възстановил напълно, поради което
настоящият състав следва да обоснове извода, че тази забава не е повлияла по никакъв
начин върху лечението на ищеца.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари,
претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и
съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде
определен по справедливост от съда. Съдът приема, че за справедливото възмездяване
на неблагоприятното засягане на здравето, резултат от извършения от ответника
деликт, при отчитане на преживяната оперативна интервенция, относително
продължителния период /4 месеца, съгласно приетата СМЕ/ като ищецът до края на
първия месец приема течна храна, с постепенно захранване – на 3м. смесена храна и от
4 ½ м. постепенно разширяване на диетата като след 4 м. може да се приеме, че има
възстановяване на функцията на долната челюст и няма остатъчни последици след
счупване на челюстта. Следва да се съобрази и приетата СПсих. Е, от която се
установява, че острата стресова реакция по правило продължава от 2 до 4 седмици, а
към момента на изследването ищецът е преодолял и надмогнал преживяната травма.
Същевременно следва да се отчете и обстоятелството, че преживяната лицево-
челюстна травма на фона на основното заболяване на ищеца, съществувало преди
датата на инцидента – юношески полиартрит, е наложила спиране на лечението за
няколко месеца /6м. 1/2/ до м. май 2018г. като причината за влошаване на заболяването,
според детския ревматолог проф. С.С. /посочен в приетата СМЕ/ „вероятно е свързано
със спиране на лечението, провеждано до операцията на долната челюст и 6м. след
нея“ като самото счупване на челюстта е причина за обостряне на хроничното
заболяване.
С оглед всички посочени специфични обстоятелства следва да бъде престирана
сума в размер на 20000 лева, която би съставлявала справедливо обезщетение за
причинените от деянието вреди. Престиране на сума над този размер би довела до
8
неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като вреди, надхвърлящи този размер не са
доказани.
Гореизложеното обуславя извод за основателност на иска за сумата от 20000
лева и съответно за неговата неоснователност за разликата над нея до предявения
размер от 40000 лева.
По отношение на претенцията спрямо родителите на ответника Л. Ю. И. – Д. Л.
И. и Ю. И. И., следва да се посочи следното: константната съдебна практика на ВКС
приема, че родителите и осиновителите на непълнолетен извършител на деликт
отговарят по чл. 48 ЗЗД за уврежданията от противоправното деяние, които те лично
не са причинил, като отговорността им не е гаранционно-обезпечителна – вместо
непълнолетното дете – деликвент. Родителите и осиновителите имат задължението да
формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за
живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му
внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие –
18 години. Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична – за неупражнен
родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. /в този смисъл е Решение
№ 270/10.01.2017г. по гр. дело № 916/2016г. по описа на ВКС, IV ГО/.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
31.10.2018г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на вземането/.
По отношение на иска за имуществени вреди за сумата от 1650.00 лева ,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
адвокатски възнаграждения за наказателното производство, следва да се посочи
следното: от представените по делото договор за правна защита и съдействие от
19.11.2018г. на стойност 800 лева /л. 40/; договор за правна защита и съдействие от
30.09.2020г. на стойност 50 лева /л. 41/ и договор за правна защита и съдействие от
17.05.2019г. на стойност 800 лева /л. 42/ се установява, че на посочените в договорите
дати ищецът е заплатил сума в общ размер от 1650.00 лева, представляваща заплатени
адвокатски възнаграждения за процесуално представителство по ДП № 2939/2018г. по
описа на 6РУ и по НОХД № 6330 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 13
състав, поради което искът се явява основателен и доказан изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
30.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за всички страни по
делото, съобразно уважената/отхвърлената част от иска. На основание чл. 78, ал. 1
9
ГПК в полза на ищеца следва да се присъди по съразмерност сумата от 935.65 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците по съразмерност следва
да се присъди сумата от 2881.15 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в общ
размер на 6000 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да заплатят в полза на СГС
сумата от 1651.95 лева /сумата от 866.00 лева – ДТ за предявените и уважени искове и
сумата от 785.95 лева – депозити за вещи лица/.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Ю. И., с ЕГН **********, Д. Л. И., с ЕГН ********** и Ю. И. И.,
с ЕГН **********, с общ адрес: гр. София, ул. „******* да заплатят, на основание чл.
45, ал. 1, вр. чл. 48 ЗЗД солидарно в полза на М. М. С., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, жк „*******, оф. 21 следните суми: сумата от 20000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от причиняване на средна телесна повреда на 31.10.2018г., ведно със
законната лихва за периода от 31.10.2018г. /датата на деликта/ до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 1650.00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за
наказателното производство, ведно със законната лихва за периода от 30.09.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 935.65 лева – разноски за производството пред СГС по съразмерност като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от
20000 лева до пълния предявен размер от 40000 лева.
ОСЪЖДА М. М. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, жк
„*******, оф. 21 да заплати в полза на Л. Ю. И., с ЕГН **********, Д. Л. И., с ЕГН
********** и Ю. И. И., с ЕГН **********, с общ адрес: гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2881.15 лева – разноски по съразмерност за
производството пред СГС.
ОСЪЖДА Л. Ю. И., с ЕГН **********, Д. Л. И., с ЕГН ********** и Ю. И. И., с
ЕГН **********, с общ адрес: гр. София, ул. „******* да заплатят в полза на бюджета
на СГС сумата от 1651.95 лева – разноски за първоинстанционното производството, на
10
основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11