Определение по дело №364/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 296
Дата: 27 юли 2022 г.
Съдия: Галина Грозева Арнаудова
Дело: 20225000500364
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 296
гр. Пловдив, 27.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500364 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от ПЛ. АЛ. АС. чрез процесуалния му
представител адвокат Х.Н. против определение № 327/20.05.2022 г.,
постановено по гр.д. № 171/2022 г. по описа на Хасковския окръжен съд - ІІІ
гр.с., в частта, в която исковата му молба е върната и производството по
делото е прекратено. Жалбоподателят твърди, че това определение е
неправилно и незаконосъобразно по изложените в частната жалба
съображения, поради което моли съда да го отмени и да върне делото на
окръжния съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия.
Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване,
налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и
редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от ПЛ. АЛ. АС.
против М. Н. Н. иск за сумата 29 315,47 лв., представляващи обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и искане да се
признае за установено, че въз основа на условията за банков кредит/ипотека
от 16.03.2016 г. върху недвижимия имот на ищеца, описан в исковата молба,
1
не следва да се извършват изпълнителни действия съобразно разпоредбите на
ГПК.
С разпореждане № 160/28.03.2022 г. исковата молба е оставена без
движение до отстраняване на констатираните нейни нередовности по чл. 127,
ал. 1, т. 4 от ГПК /посочване на фактически обстоятелства, въз основа на
които да се определи основанието за присъждане на исковата сума и начина
за формиране на размера й, извършена ли е публична продан по образуваното
изпълнително дело, на каква цена, платена ли е тя, извършено ли е
разпределение на постъпилата сума и каква част от нея е послужила за
удовлетворяване вземането на Банката-взискател, съответно до размера на
която ищецът се е суброгирал в правата на взискателя срещу длъжника, въз
основа на които обстоятелства евентуално ще се формира цената на иска/ и по
чл. 128, т. 2 от ГПК /представяне на платежен документ за заплащане на
държавна такса в размер на 1 172,62 лв., или 4 % върху претендираната сума,
ако се посочи друга цена на иска, или представяне на доказателства за
размера на доходите, получавани от ищеца и членовете на семейството му,
здравословното им състояние и трудова заетост във връзка с искането му за
освобождаване от такси и разноски в производството/, като на ищеца е даден
двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението, за отстраняване на
тези нередовности, като му е указано, че при неотстраняване в срок на
нередовностите исковата молба ще бъде върната.
Съобщението за постановеното от съда разпореждане е получено от
процесуалния представител на ищеца адвокат Х.Н. лично на 15.04.2022 г.
На 27.04.2022 г. е постъпила молба от П.А. чрез адвокат Х.Н., с която е
поискано издаването на три съдебни удостоверения, с които той да получи
препис на ч.гр.д. № 14/2020 г. по описа на РС – С., заверен препис на
действията на ЧСИ З. З. по изп.д. № 666/2020 г., касаещи изнасянето на
публична продан на процесния имот, собственост на ищеца, и въвода във
владение на купувача, както и заверен препис от банковото досие, касаещо
договора за банков кредит от 16.03.2016 г., като заявява, че едва след това би
могъл да направи необходимите уточнения на исковата претенция и
поддържа искането си за освобождаване от държавна такса.
С обжалваното определение от 20.05.2022 г. съдът е оставил без
уважение искането на ищеца за освобождаване от задължението за заплащане
2
на такси и разноски в производството, върнал е исковата молба поради
неотстраняване на нейните нередовности и е прекратил производството по
делото.
Настоящият състав споделя направените от окръжния съд правни
изводи.
За да бъде предявен редовно един иск, ищецът следва да формулира
точно и ясно фактическите обстоятелства, въз основа на които претендира да
черпи материални права, нарушени му от ответника, като въз основа на тях
следва да формулира конкретно искане към съда за защита на тези права, а
спазването на посочените изисквания е необходимо както за да бъде
осигурено правото на ефективна защита на ответника, така и възможност на
съда правилно да квалифицира правния спор.
В конкретния случай в исковата молба е посочено, че ответницата е
сключила на 16.03.2016 г. договор за банков кредит с „Б. Д.“ АД – клон С., а
за обезпечение на задължението й по договора тя учредила ипотека върху
имот в гр. С., нейна собственост, подробно описан в исковата молба, като
такава ипотека учредил и ищецът върху собствения си имот – апартамент №
18 в гр. С., ул. „Г. С. № ** а впоследствие той разбрал, че имотът му е обект
на принудително изпълнение по изп.д. № 666/2020 г. по описа на ЧСИ З. З. с
рег. № *** и с район на действие района на Окръжен съд – Хасково. След
извършени справки А. установил, че след внасяне на сумата 50 000 лв. и по
искане на кредитора ипотеката върху имота на Недялкова била заличена, но
след като длъжникът не изпълнил задължението си да заплати остатъка по
кредита, било образувано посоченото изпълнително дело и принудителното
изпълнение било насочено срещу неговия недвижим имот, за което
ответницата не възразила, а по този начин тя умишлено и недобросъвестно не
спазила задължението си по договора за банков кредит, като със своите
действия му нанесла имуществена вреда в размер на 29 315,47 лв., която сума
моли съда да му присъди.
От изложените в исковата молба фактически обстоятелства не може да
бъде изведен категоричен извод с какъв иск е сезиран съдът, дали ищецът
претендира, че е изпълнил едно чуждо задължение и встъпва в правата на
кредитора или претендира обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнението вместо да се суброгира в правата на кредитора или заедно с
3
него, както и как е формирана исковата сума, поради което настоящият състав
счита, че правилно исковата молба е била оставена без движение до
отстраняване на тази нейна нередовност.
В дадения му от съда срок ищецът не е отстранил посочената
нередовност, като единственото извършено от него процесуално действие е
искането за издаване на три съдебни удостоверения.
Съдът намира, че за отстраняване на констатираната нередовност, т.е.
за излагане на точни и ясни фактически твърдения за възникналия между
страните правен спор, не е било необходимо издаването на посочените
удостоверения, тъй като носителят на твърдяното материално право знае на
какво основание и в какъв размер претендира от друг правен субект исковата
сума, като съдебните удостоверения биха могли да послужат единствено като
доказателство в подкрепа на твърденията му, но не и за уточняване на същите.
Следва да се добави, че ищецът като ипотекарен длъжник, върху
имуществото на когото е започнало принудително изпълнение, е страна в
изпълнителното производство и като такава е можел преди завеждане на
исковата молба или в срока за отстраняване на нейните нередовности да
извърши всички необходими справки, като неиздаването на съдебното
удостоверение не му е попречило да упражни правата си.
Останалите две съдебни удостоверения, чрез които иА. би могъл да се
снабди с преписката по сключване на договора за банков кредит и издадения
изпълнителен лист в полза на „Б. Д.“ АД, не биха му помогнали да
конкретизира в по-пълна и точна степен твърденията си, респ. неиздаване на
същите не му е попречило да изпълни задължението си за отстраняване
нередовностите на исковата молба.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в дадения му от
съда срок ищецът не е отстранил и втората констатирана от съда нередовност
на исковата молба – не е внесъл изискуемата държавна такса и не е
представил всички необходими документи, за да бъде освободен от внасяне
на такава по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, като впоследствие дори не е
обжалвал определението, с което е оставено без уважение искането му за
освобождаване от такси и разноски.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното
4
определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, а
подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ПЛ. АЛ. АС., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., бул. В. № **, Т. д., к. *** /чрез адвокат
Х.Н./ частна жалба вх. № 4689/21.06.2022 г. против определение №
327/20.05.2022 г., постановено по гр.д. № 171/2022 г. по описа на Хасковския
окръжен съд - ІІІ гр.с., в частта, в която искова молба с вх. № 2259/23.03.2022
г., подадена от ПЛ. АЛ. АС. против М. Н. Н., е върната и производството по
делото е прекратено.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5