№ 2812
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110216058 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72 от ЗМВР.
Предмет на оспорване в настоящето производство е заповед за задържане на лице №
228зз1359/14.10.2024 г. за задържане на жалбоподателя Н. В. Ч., съставена от ответника ДХ
М на длъжност „разузнавач IV степен“ в група „Престъпления против личността“ в сектор
„ПКП“ към 04 РУ СДВР. В подадената от адв. М. Н. жалба се навеждат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на заповедта за задържане и се моли за нейната
отмяна. Защитникът намира, че в заповедта за задържане не е посочено фактическото
основание за задържането, като липсва и посочване на номера на бързото производство, по
което е задържан жалбоподателя. Намира, че в случая не са установени и обстоятелства,
налагащи задържането на Ч., доколкото още към момента на задържането му, полицейските
служители са разполагали с данни, че друго лице е вероятният извършител на
престъплението. Допълва, че по време на задържането му, не са проведени процесуално-
следствени действия с Ч., у него не са открити наркотични вещества и той не е създавал
никакви пречки за работата на полицейските служители. затова намира, че наложената ПАМ
не е съобразена и с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като се представлява от своя
упълномощен процесуален представител адв. М. Н., който поддържа жалбата. В пледоарията
си адв. Н моли за отмяна на заповедта за задържане като незаконосъобразна, поради липсата
на мотиви относно фактическото основание за задържането на Ч.. Намира, че в случая
задържането на Ч. не е преследвало и легитимна цел. Сочи и допълнително основание за
отмяна на заповедта, свързано с липсата на достатъчно доказателства за компетентност на
органа, издал заповедта. Моли за присъждане на заплатените разноски за адвокатска защита
и за ДТ за разглеждане на делото.
Ответникът по делото - ДХ М на длъжност на длъжност „разузнавач IV степен“ в група
1
„Престъпления против личността“ в сектор „ПКП“ към 04 РУ СДВР, се явява лично и
посочва, че в заповедта е посочена както правната квалификация на разследваното
престъпление, така и кратко описание от фактическа страна. Допълва, че при задържането
на лицето му е предоставена декларация, чрез която е запознато с правата му. Сочи, че
жалбоподателят е разпитан на следващия ден след задържането си, след което е освободен.
Ответникът се представлява от юрисконсулт В, която също оспорва жалбата и моли за
отхвърлянето й. Изтъква, че по делото е представено удостоверение за компетентността на
издалия заповедта за задържане. Намира, че в заповедта е посочена достатъчно ясно
причината за задържането на лицето, което е разбрало за какво е задържано и поради
извършените с него процесуално-следствени действия. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
След като се запозна с конкретната заповед за задържане и материалите по
делото, Съдът намира следното от фактическа страна:
На 14.10.2024 г., ответникът по делото ДМ и негови колеги от отдел „ПКП“ в 04 РУ
СДВР изпълнявали служебните си задължения и получили оперативна информация, че в гр.
София, ул. Св. Теодосий Търновски № 1 живее лице с имена НСГ който държи наркотични
вещества. М, заедно със свои колеги посетили мястото около 14:30 часа и забелязали, че от
входа на сградата излиза лице с външността на НГ, като същият бил придружен от
неизвестно за полицейските служители лице - жалбоподателя. Полицейските служители
извършили проверка на лицата и установили самоличността им, като в разговора с тях, НГ
потвърдил, че живее на адреса и след като му било казано, че ще бъде извършена проверка
на жилището му за наркотични вещества, той признал, че в дома си държи марихуана за
лична употреба.
На мястото, в 15:00 часа двете лица били задържани, като жалбоподателят Ч. бил
отведен в сградата на 04 РУ-СДВР, където му бил извършен и личен обиск, при който не са
открити забранени вещества. Междувременно, в дома на НГ и в два автомобила, които
ползвал, било извършено претърсване и изземване в условията на неотложност, като в
стаята му били открити наркотични вещества – коноп с тегло около 40 грама. С първото
действие по разследването било образувано и бързо производство № 2203/2024 г. за
престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК за това, че в ап. 2 на ет. 1 на ул. Св. Теодосий
Търновски № 1 е държано наркотично вещество без надлежно разрешително.
Ответникът ДХ М на длъжност на длъжност „разузнавач IV степен“ в група
„Престъпления против личността“ в сектор „ПКП“ към 04 РУ СДВР издал заповед за
задържане на Н. Ч. с рег. № 228зз1359/14.10.2024 г. за срок до 24 часа, на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР с посочено фактическо основание за задържането „във връзка с
установяване на съпричастност по БП …./24 г. по описа на 04 РУ СДВР във връзка с
престъпление по чл. 354а, ал. 3 – Държане на НВ без надлежно от закона разрешително“.
Заповедта била надлежно връчена на задържаното лице, което се разписало за това. След
връчване на заповедта на Ч., в екземпляра по делото ръкописно бил добавен номера на
бързото производство. На 15.10.2024 г. в 12:10 часа Ч. бил освободен, като преди това той
попълнил ръкописно обяснение от 14.10.2024 г. /без посочен час/, в което посочил, че бил на
гости на НГ и двамата изпушили цигара марихуана, която Г осигурил. Незабавно след
освобождаването му, в 12:15 часа, Н. Ч. бил разпитан като свидетел по ДП, като в разпита си
отново уточнил, че е бил на гости на Г и двамата са изпушили цигара марихуана, като
последният държал в стаята си наркотичното вещество.
2
На 22.10.2024 г. в СРС била подадена жалбата срещу заповедта за задържане на Н. Ч.
от адв. Н..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК -заповед за задържане на лице,
протокол за личен обиск, удостоверение от отдел "Човешки ресурси" - СДВР, както и преди
всичко от изпратените копия на материали по ДП № 2203/2024 г. по описа на 04 РУ СДВР и
др.
Видно от материалите по досъдебното производство, то касае данни за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК от НГ, като наркотичните вещества са били намерени
в дома му и подадената оперативна информация е касаела именно него.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК,
тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка
по начина, възприет от съда.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна :
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.
149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
В производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове,
каквато е въпросната заповед на полицейския орган, съдът следва да провери
съществуването на петте основания за законосъобразност на оспорения административен акт
- наличие на компетентност; спазване на изискуемата писмена форма; спазване на
съответните административно-производствени правила при издаване на акта; спазване на
материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат по аргумент от чл.146 от
АПК. Липсата на който и да било от съответните реквизити прави съответния акт
незаконосъобразен, а в някои тежки форми на порока - и нищожен.
Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, а именно полицейски
орган в отдел „Противодействие на криминалната престъпност“ в 04 РУ СДВР, в рамките на
неговата материална, темпорална и териториална компетентност, което се установява от
представеното удостоверение от СДВР. Съдът намира, че удостоверението е официален
удостоверителен документ и липсват основания съдът да се съмнява в неговата истинност и
достоверност.
Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма и е подписана от лицето,
посочено за неин автор, както и от задържаното лице.
Съдът обаче намира, че заповедта за задържане на лице не съдържа всички законови
реквизити, макар в нея да е посочено правното основание за нейното издаване, а именно
това по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Заповедта съдържа част от реквизитите по чл. 74, ал. 2 от
ЗМВР, но при издаването й е допуснато нарушение на чл. 72, ал.2, т. 2 ЗМВР, свързано с
липсата на посочване на фактическото основание за задържане на жалбоподателя Ч.. Освен
това, съдът намира, че задържането на Ч. е било нецелесъобразно и необосновано.
Като материалното основание за издаването на оспорената заповед е посочена
разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който предоставя правото на полицейските органи
да задържат лица, за които има данни да са извършили престъпление. В заповедта обаче е
посочено, че Ч. е задържан „във връзка с установяване на съпричастност по БП …./24 г. по
описа на 04 РУ СДВР във връзка с престъпление по чл. 354а, ал. 3 – Държане на НВ без
надлежно от закона разрешително“. Това според съда е крайно недостатъчно, като не са
3
посочени конкретни факти, включително дата, място и действия на задържаното лице, които
да бъдат приети за вероятно извършване на престъпление.
Действително, с оглед спецификите при издаване на заповеди за задържане на лица в
условията на незабавност, не може да се очаква или изисква посочване на всички признаци
на евентуално престъпно деяние, както например в постановлението за привличане към
наказателна отговорност или обвинителния акт. Действително, поради бланкетния характер
на заповедта за задържане и условията на незабавност, в които се съставя, не може да се
очаква в нея да се изписва цялата установена фактическа обстановка, каквито изисквания
поставя наказателния процес. Достатъчно е да се установи, че в случая са били събрани
данни, че лицето е извършило престъпление, като същото бъде описано със своите основни
характеристики. Понятията „данни за извършване на престъпление” по ЗМВР и „достатъчно
данни” по смисъла на чл.207 от НПК имат различно съдържание и законът при издаване на
заповед за задържане на лице не поставя изискване вината му да е несъмнено доказана по
предвидения в НПК ред. Но стандартът относно преценката за наличието на достатъчно
пълно и ясно описание на фактическите и правни основания за задържането по ЗМВР, е
зададен в Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България,
което приема, че обоснованото подозрение, че лицето е извършило престъпление, което е
основание за задържането му, не може да бъде общо и абстрактно. Именно поради това е
необходимо в заповедта за задържане да се посочат конкретни данни, свързани с твърдяното
престъпление и отношението на задържания към него.
В обжалваната заповед обаче не е посочено каквато и да е информация относно
поведение на Ч., даващо основание за неговото задържане, като от материалите по делото
изобщо не се установява такова.
Съдът взе предвид, че всички събрани към момента на задържането данни са сочели
съпричастност към престъплението единствено на другия задържан – НГ. Именно за него е
подаден сигнала до полицейските служители, лицата са установени пред дома му и Г лично
си е признал, че в стаята си държи наркотично вещество. В последствие при претърсването
на жилището в стаята му е открито такова наркотично вещество – марихуана. Тези
обстоятелства са дали основание за задържането на НГ, но не и на лицето, което го е
придружавало – жалбоподателя Н. Ч.. По отношение на него са липсвали каквито и да е
данни за съпричастност към деянието – не е установено наркотично вещество в негово
владение или дори съмнение, че намереното в дома на Г вещество е донесено от Ч.. Такива
данни не са установени и в последствие. В случая изначално е било ясно, че Н. Ч. би могъл
да има единствено качеството на свидетел в производството, но не и на извършител.
Съдът намира и че фактически доводи за основанието за задържане на лицето не могат
да бъдат изведени и от каквито и да е други документи по преписката. В този смисъл не са
приложими и доводите на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, дори
да се приеме, че същото не е загубило своята актуалност по отношение на заповедите за
задържане по чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР с оглед приемане на Директива 2012/13/ЕС на ЕП и
Съвета относно правото на информация в наказателното производство.
Разпоредбата на чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР не дава основание на органите на МВР да
задържат всички вероятни свидетели на престъпление, а единствено лица, за които има
данни да са извършили такива. Но в случая такива основания не са били установени от
издателя на заповедта или от неговите колеги. Това несъмнено води до извод за
необоснованост на заповедта за задържане на Н. Ч..
Съдът намира, че задържането на жалбоподателя не е преследвало легитимна цел, като
той е съдействал на разследването, дал е извънпроцесуални обяснения, а след
4
освобождаването си е бил разпитан и в качеството на свидетел. Прави впечатление, че освен
това и задържането на Ч. е продължило неоправдано дълго, над 20 часа, като той е
освободен едва в 12:10 часа на 15.10.2024 г., което е допълнително нарушение на правото му
на свободно придвижване.
Поради всичко изложено, Съдът намира, че в конкретния случай заповедта за
задържане не е била мотивирана по надлежния начин, като освен това е липсвало и
фактическо и правно основание за задържане на жалбоподателя Ч., т.е. задържането му не е
преследвало легитимна цел.
Воден от всичко изложено, Съдът намира, че издадената заповед за задържане на лице
не отговаря на законовите изисквания и следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
В този смисъл се явява основателна и претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски по делото и на адвокатско
възнаграждение. От представените с жалбата доказателства е видно, че жалбоподателят е
заплатил държавна такса за образуване на делото в размер на 10.00 лева, която сума следва
да му бъде присъдена.
По делото е представен договор за процесуално представителство, правна защита и
съдействие от 21.10.2024 г., сключен между жалбоподателя и адв. М. Н., в който е посочено
уговорено възнаграждение в размер на 700 лева. В самия договор е отразено, че
възнаграждението е платено в брой, като договорът служи за разписка за това плащане.
Следователно, СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Но съдът намира за
основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на поисканите разноски,
като взе предвид постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-38/22, съгласно
което съдът не е обвързан с размерите, предвидени в чл.8, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно възнаграждение от 750
лева. Съдът намира, че възнаграждение в размер на 400 лева се явява справедливо и
достатъчно, съобразено с липсата на фактическа или правна сложност по делото и
проведеното едно съдебно заседание по него с участието на защитника. В случая
процесуалният представител е изготвил жалба срещу заповедта за задържане и се е явил в
едно съдебно заседание, при явен порок на оспорения административен акт, поради което
съдът намира за прекомерно уговореното възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 172 и чл.172а от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 228зз1359/14.10.2024 г. за задържане на
жалбоподателя Н. В. Ч., съставена от ответника ДХ М на длъжност „разузнавач IV степен“ в
група „Престъпления против личността“ в сектор „ПКП“ към 04 РУ СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Ч. с ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 10.00 /десет/ лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Ч. с ЕГН
********** част от направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
5
на 400.00 /четиристотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от получаването на
съобщение за него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6