РЕШЕНИЕ
№ 2835
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330100332 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1,
предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.
В исковата молба от В.С.М. против „Кредит Тайм“ ЕООД и уточняваща молба от
17.01.2022г. се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит №
*** от 28.02.2021г., по силата на който на ищеца били предоставени в заем 1500 лв. Била
уговорена възнаградителна лихва в размер на 10 %, а ГПР бил 10.40 %. Заемателят следвало
да заплати еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен
заем от 1362.80 лв. и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение също в размер на
1362.80 лв. Така при заемна сума от 1500 лв. следвало да върне общо 4360 лв., с
изплащането на 20 месечни погасителни вноски, за периода от 28.03.2021г. до 28.10.2022г.
От датата на сключване на договора до момента на депозиране на исковата молба ищецът
бил заплатил на ответника 1650 лв., с които погасил заемната сума и възнаградителната
лихва. Договорът бил потребителски по чл.9 ЗПК, недействителен бил на основание чл.22
ЗПК и по –конкретно т.9 – възнаградителната лихва била нищожна, поради противоречието
й с добрите нрави. Освен това в противоречие с т.10 не бил посочен начин на изчисляване
на ГПР, липсвала яснота как е формиран същият, респ. общо дължимата сума по него. Ако
двете такси били добавени към общата сума за плащане потребителят щял да установи, че
ГПР надвишава 50 %, с това се допускало нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР
била нищожна. Оттук нищожен бил и целият договор. Двете такси не се дължали и на
самостоятелно основание – поради противоречие с чл.10а ЗПК, тъй като те представлявали
1
такси по отпускане и управление на кредита. Поради това е направено искане да се признае
за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1362.80 лв.
еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем по
договор за паричен заем № *** от 28.02.2021г. и сумата от 1362.80 лв. такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение по договора. Претендирани са разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от „Кредит
Тайм“ ЕООД.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени форма за кандидатстване за кредит № *** от 28.02.2021г., както и
договор за паричен заем № *** от 28.02.2021г., сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД и
В.С.М., в качеството им съответно на заемодател и заемополучател, по силата на който е
предоставена заемна сума в размер на 1500 лв., при фиксиран лихвен процент от 10 % и
годишен процент на разходите на заема 10.40 %. Представен е и погасителен план към
договора за заем.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на
28.02.2021 г. между страните е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който е
отпусната парична сума в размер на 1500 лв., фиксиран лихвен процент – 10 %, ГПР – 10.40
%. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките
на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на
своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната
за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по
правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху
действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В исковата молба се твърди недействителност на договора за кредит по чл.22, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, но според настоящия състав не са налице нарушения на тези разпоредби. Съгласно чл.
22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски кредит е недействителен,
ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в
договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 10 %, а от приложения погасителен
план може да се направи извод, че лихвеният процент е разпределян във времето съобразно
поетапното намаляване на главницата. Размерът на дължимата възнаградителна лихва също
може да бъде установен, тъй като в погасителния план се съдържа отделна колона за
2
договорната лихва, като част от всяка от погасителните вноски.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в
договора е посочен ГПР – 10.40 %, а от погасителния план са видни следните суми – обща
сума главница и договорна лихва; обща сума главница, договорна лихва и такса експресно
разглеждане; обща сума главница, договорна лихва и такса индивидуално кредитно
предложение; обща сума главница, договорна лихва, такса експресно разглеждане и такса
индивидуално кредитно предложение. Посочена е и общо дължимата от потребителя сума, с
предоставена от заемодателя отстъпка, при наличие на предвидените в договора условия за
това. Поради това съдът намира, че потребителят е имал възможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Не са доказани
твърденията по исковата молба, че ако бяха добавени двете такси към общата сума за
плащане, посочена в договора, потребителят щял да установи, че ГПР ще надвиши 50 %, с
което щяло да се допусне нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР ще е нищожна. С
оглед на изложеното съдът намира, че не се установява недействителност на договора за
заем в неговата цялост.
В договора е предвидено, че общата сума за плащане включва такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение и такса за експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем, в размери съответно от 1362.60 лв. и 1362.80 лв. Съдът намира,
че и двете такси представляват установено задължение на кредитополучателя, свързано с
усвояване на кредита. Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие,
като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката),
подадени от всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал форма
за кандидатстване за кредит, което се явява задължителна и необходима стъпка за
усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за
изготвяне на кредитно предложение и за разглеждане на документите, без оглед на това в
какъв срок се разглежда заявката за кредитиране. Поради това съдът намира, че предявените
искове за недължимост на таксата за експресно разглеждане на заявката за одобрение на
паричния заем и на таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение са
основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане, следва да му се присъдят
разноски в размер на 109.02 лв. заплатена държавна такса. По делото ищецът се е
представлявал от адв. Б., който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ЗА. Представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА, като съгласно чл.38, ал.2 ЗА на
адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
3
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв. Д.Б. в общ размер на 650.77 лева или 780.92 лв. с ДДС, което ще му
се присъди.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В.С.М., ЕГН ********** от *** не дължи на „Кредит
Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Анна
Ахматова“ № 9, със законен представител М.Т.И. сумата от 1362.60 лв. такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение и 1362.80 лв. такса за експресно разглеждане на заявка
за одобрение на паричен заем по договор за паричен заем № *** от 28.02.2021г.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, със законен представител М.Т.И. да заплати на В.С.М.,
ЕГН ********** от *** сумата от 109.02 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, със законен представител М.Т.И. да заплати на адв.
Д.Г. Б., с личен № ***, вписан в ***, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 780.92 лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4