№ 274
гр. Сливен, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500305 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258, и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8335/30.05.2022 г. на „ЕВН Трейдинг Саут
Ийст Юръп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „
Цар Освободител“ № 14, чрез юрк. К. Н. Н., с адрес за призоваване: гр. П., ул. „ Х. Г. Д.“ №
**, срещу Решение № 343/13.05.2022 г. по гр. д. № 5213/2021 г. по описа РС Сливен, с което
въззивникът е осъден да плати на „Аглика“ АД, ЕИК *********, сумата от 4929,68 лв.,
представляваща неоснователно обогатяване за дължима цена за достъп и разпределение на
ел. енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.11.2016 г., начислена от „ЕВН Трейдинг Саут
Ийст Юръп“ ЕАД за обект на потребление гр. В.Т., ул. Н.Г. № ***, ведно със законната
лихва за забава от 17.11.2021 г. до окончателното и плащане. С обжалваното решение
въззивникът е осъден да заплати на „Аглика“ АД сумата от 1597, 15 лв. съдебноделоводни
разноски.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение,
поради нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Съдът не бил съобразил, че ЕВН не предоставя услугите достъп
и пренос през разпределителна мрежа, защото не е оператор на такава мрежа, а е търговец
на ел. енергия на свободния пазар и притежава единствено лицензия № 264-15/14.04.2008 г.
Съдът неправилно също констатирал, че между страните по делото е сключен договор за
доставка на ел. енергия и мрежови услуги. Въззивникът твърди, че страните са обвързани
единствено от договор за продажба на ел. енергия от 03.02.2016 г., но не и за предоставяне
на мрежови услуги, тъй като ЕВН не е оператор на разпределителна мрежа и не притежава
кабелни линии, където и да било на територията на РБ. Въззивникът счита, че не носи
отговорност дали услугите достъп и пренос през разпределителна мрежа са предоставени от
ЕР Север на ищеца, тъй като не е собственик на електроразпределителна мрежа. Тези услуги
сa предоставeni на ищеца от ЕР Север въз основа на сключен между тях договор за достъп и
пренос през разпределителна мрежа. Възраженията на ищеца за недължимост и
недобросъвестност следвало да се отправят именно към ЕР Север, тъй като с това дружество
1
е сключен договора. Претендираните суми също се намирали в патримониума на ЕР Север,
поради което въззивникът счита, че претенцията следва да се насочи изцяло към ЕР Север.
Въззивникът счита още, че безспорно се установило, че е получило претендираната от
ищеца сума въз основа на валидно правоотношение – договор за продажба на ел. енергия от
03.02.2016 г. и декларация от „Аглика“ АД от 08.07.2016 г., както и че е изпълнило точно и
добросъвестно задълженията си по сключения договор. Тоест по делото се е установило, че
е налице правно основание за получената сума, поради което искът се явявал неоснователен.
В заключение иска от съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск
като неоснователен, като претендира и разноски по делото. В условията на евентуалност
релевира възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззиваемия на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по
делото – „АГЛИКА“ АД, ЕИК *********, подаден чрез процесуален представител адв. Р. Т.,
със съдебен адрес: гр. В.Т., ул. „Х.А.“ № **. В отговора на въззивната жалба въззиваемият
оспорва същата като неоснователна и иска от съда да потвърди обжалваното решение. По
делото безспорно се установило, че е собственик на ел. съоръжения и на ЕРП, както и че е
потребител на ел. енергия на процесния обект. Установило се още, че за процесния период
се намира в договорно правоотношение с ЕВН ТСЕЕ по силата на което е извършвана
доставка на ел. енергия и мрежови услуги за обекта му на потребление в гр. В.Т., ул. „Н. Г.“
№ ***. От заключението на СТЕ се установило, че ЕР Север не е собственик на кабелната
мрежа/средно напрежение, разположена от желязо решетъчен стълб(собственост на ищеца)
до трафопост, находящ се в имота на ищеца. Тази кабелна линия била свързана с ВЕЛ
„Абагар“ (собственост на ИПК „Абагар“ АД), захранвана от подстанция с напрежение
110/20 кв ЗПЗ. Границата на собственост била между ножовете на разеденителя на открит
монтаж и след като ЕР Север не е собственик нито на кабелната мрежа, нито на ВЕЛ
„Абагар“, то Аглика АД не е свързана с ЕР Север. От страна на ЕВН ТСЕЕ били издадени
фактури на стойности 2515.32 лв. и 2413.36 лв. ( за пренос и достъп), които били начислени
и заплатени от ищеца. В настоящия случай мястото на присъединяване на ищеца са клемите
за присъединяване на проводниците, собственост на клиента, към електропровода на
„Абагар“. Границата са собственост следвало да се определи съгласно чл. 29, ал. 1, вр. чл.
28, ал. 1, т. 1 от Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителна ел. мрежа
на производители и потребители. Това място в случая било разклонението на ВЕЛ „Абагар“,
където границата на собственост е определена и там е следвало да се монтира СТИ, което да
отчита и измерва употребената ел. енергия, а в случая неправилно е поставено в ТП,
собственост на ищеца. Обекта на ищеца е присъединен към мрежата на ЕР-Север АД
посредством енергийно съоръжение, собственост на ищеца, захранен от въздушен
електропровод с напрежение 20 кВ „Абагар“. СТИ следвало да бъде поставено на границата
на собственост съгласно сключения договор. Така измереното потребление е неправомерно,
тъй като СТИ не е поставено на правилното място, поради което ищецът не е имал
задължение да заплаща начислената му от ответното дружество по фактурите цена за пренос
на средно напрежение и цена за достъп средно/ниско напрежение. Въззиваемият сочи още,
че на 05.04.2016 г. е сключен рамков договор за заплащане на мрежови услуги за клиенти от
търговец на енергия, между Енерго-Про мрежи АД и ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп –
ЕАД, като търговец. Договорът бил валиден до 01.2017 г. На 08.07.2016 г. е сключен
договор за изменение и допълнение на договора за продажба на ел. енергия, като на
31.10.2016 г. въззиваемият твърди, че е заплатило по сметка на ЕВН ТСЕЕ сумата от
17 786.66 лв. и 34 200 лв. Сумите по двете фактури били заплатени, но не били дължими,
тъй като кабелната линия не е собственост на въззивното дружество и не представлява част
от електроразпределителната мрежа на третото лице ЕР-Север АД.
Постъпила е и въззивна жалба от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********,
със седалище: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „ Владислав Варненчик“ № 258 – трето лице
помагач на ответника, чрез адв. Н. Б. – ВАК, срещу Решение № 343/13.05.2022 г., по гр. д. №
5213/2021 г. по описа на РС Сливен. С въззивната жалба третото лице помагач ЕР-Север АД
счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при нарушения на
2
материалния и процесуалния закон. Съдът неправилно достигнал до извода, че не е налице
правно основание за разместване на твърдените блага. Ищецът и ответникът били обвързани
от валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на ел.
енергия от 03.02.2016 г. и процесните плащания били извършени от ищеца в изпълнение на
договорно задължение, поради което ищецът неоснователно претендира връщане при липса
на правно основание. Въззивникът сочи, че заплащането на мрежова услуга „достъп“ е
регламентирано в ПТЕЕ и цената се дължи от всички потребители, освен посочените в чл.
29, ал. 4 от ПТЕЕ, сред които не попада ищцовото дружество. Единственото изискване на
законодателя за да възникне дължимост на цената за достъп е снабдяването на обектите на
ищеца с електроенергия, което в конкретния случай било безспорно установено. Тези факти
счита за безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства и СТЕ.
Присъединяването на дружеството не е на ниво високо напрежение, а нивото на напрежение
е единствения критерий за разграничаване на електропреносната от електроразпределителна
мрежа, то обектът е присъединен към електроразпределителна мрежа. Ищцовото дружество
е краен клиент, който закупува ел. енергия за собствено ползване и е присъединен към
разпределителна мрежа на ниво СрH за процесния период, поради което дължи заплащане
на мрежова услуга „пренос СрH“ и мрежова услуга „достъп HH/СрH”. По делото не е имало
спор, че процесните обекти са присъединени към електроразпределителна мрежа на база
предоставена мощност, заявена от ищеца. С оглед изпълнение на сключения договор за
промяна на страната на мерене, за процесния период на ищеца е начисляване цена за пренос
СрH, доколкото на това ниво е извършено и мерене на употребената в обекта ел. енергия. В
заключение иска от съда да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор и по втората въззивната жалба от
ищеца по делото – „АГЛИКА“ АД, ЕИК *********, подаден чрез процесуален представител
адв. Р. Т., със съдебен адрес: гр. В.Т., ул. „Х.А.“ № **., с която оспорва въззивната жалба на
третото лице помагач. Счита, че безспорно е доказано, че ищцовото дружество е потребител
на ел. енергия на обект, находящ се в гр. В.Т., ул. „Н. Г.“ № ***.и за процесния период се
намира в договорни отношения с Електроразпределение-Север АД, по повод извършвана от
същото доставка на ел. енергия и мрежови услуги за обекта му на потребление. Безспорно се
установило, че Електроразпределение-Север АД не е собственик на кабелната мрежа/средно
напрежение 20 кВ/, която е разположена от желязо решетъчен стълб / собственост на
ищцовото дружество/, до МКТП-СР/H/Трафопост, находящ се в имота на ищцовото
дружество. Тази кабелна линия била свързана с ВЕЛ-Абагар, която също не е собственост
на Електроразпределение-Север АД, а на ИПК „Абагар“ АД. Границата на собственост
между ВЕЛ-Абагар и ищцовото дружество било между ножовете на разединителя открит
монтаж. ВЕЛ-Абагар също така се захранвал от Подстанция „Велико Търново – ЗПС“, която
била собственост на ЕСО. Тези факти обуславяли извода, че Електроразпределение-Север
АД е нарушил разпоредбите на чл. 120 от ЗЕ вр. чл. 30, ал. 2, т. 1 от Наредба № 6. Границата
на собственост между страните по делото не съществувала, поради факта, че ЕРП-Север не е
собственик на ВЕЛ-Абагар. Също така компонентите по смисъла на параграф 1, т. 22 от ДР
на ЗЕ са собственост на ищцовото дружество, а не на ЕРП-Север. Ел. енергията се отчитала
от СТИ по клиентски номер на ответното дружество, а за консумираната ел. енергия са
издавани ежемесечно фактури от тяхна страна, които ищцовото дружество заплащало в
срок. Ел. енергията, която се подава до трафопоста е средно напрежение, което вътре в
трафопоста посредством снижаващи токови и напреженови трансформатори се преобразува
в ниско напрежение. Трафопостът бил собственост на ищцовото дружество, както и на
монтираните в него съоръжения. От посочената граница на собственост до
разпределителната уредба на клиента, където е монтирано средството за търговско
измерване, отчитащо потреблението на ищцовото дружество, транспортираното количество
ел. енергия се извършвало по собствено на ищцовото дружество електрическо съоръжение,
представляващо електропровод 20кВ от ВЕЛ „Абагар“. По посочения начин, чрез основната
си схема на захранване- електропровод 20 кВ не е присъединен към електроразпределителна
3
мрежа на ЕРП-Север. Между въздушният кабелен електропровод Абагар до ТП, в който е
разположено средството за търговско измерване, не са присъединени други потребители.
Обективно липсвала ел. енергия, която да се транспортира чрез електроразпределителна
мрежа на ЕРП-Север, съгласно т. 49, параграф 1 от ЗЕ, и в този смисъл липсва достъп,
съгласно т. 15 от параграф 1 от ЗЕ.В случая мястото на присъединяване на ищеца били
клемите за присъединяване на проводниците, собственост на ищцовото дружество/ към
електропровода на Абагар. Границата на собственост е следвало да се определи съгласно чл.
29, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредбата за присъединяване към преносната и
разпределителна електрическа мрежа на производители и потребители. Тоест мястото е
разклонението на ВЕЛ-Абагар, където границата на собственост е определена. Там следвало
да се монтира СТИ, което отчита и измерва употребената енергия и което е неправилно
разположено в ТП на ищеца. Обекта на ищцовото дружество е присъединен към мрежата на
ЕРП-Север посредством енергийно съоръжение ТП на ищеца, захранен от ВЕЛ-Абагар.
Електромерът, монтиран в ТП на ищеца, следвало да е на границата на собствеността, и
извършеното от ЕРП-Север измерване по досегашния начин било неправилно и поради това
ищцовото дружество не е имало задължение да заплаща начислените му от ответното
дружество с фактури цена за пренос на средно напрежение и цена за достъп средно/ниско
напрежение.
Иска от настоящата съдебна инстанция да потвърди обжалваното решение и да му
бъдат присъдени разноски пред настоящата съдебна инстанция.
В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани, не се явяват и не се
представляват. Депозирали са писмени становища, с които поддържат въззивните жалби и
нямат доказателствени искания. С оглед изложените във въззивните жалби доводи искат
обжалваното решение да бъде отменено и да им бъдат присъдени разноски. Представят
списък по чл. 80 от ГПК. Релевират възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
пълномощника на въззиваемата страна.
Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално
легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното изцяло съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо. С оглед рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е правилно.
Настоящият съдебен състав намира формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, изложена в мотивите на обжалваното решение, за пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК,
ПРЕПРАЩА своята към нея.
Изложените във въззивните жалби доводи са неоснователни.
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като
фактическия състав включва - предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса
на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Такава начална липса на
основание е налице и при плащане на по-големи от нормираните цени за стоки, услуги или
лихви – ППВС № 1/1979 г.. В тежест на ищеца е да установи факта на предаване-получаване
и стойността на полученото от ответника, а в тежест на ответника да установи наличието на
правно основание за полученото.
Фактите на предаване-получаване са безспорни, не само с оглед твърденията на
страните, а и с оглед установеното в заключението на назначената по делото ССЧЕ.
Процесните сумите са заплатени от ищеца на въззивника „ЕВН ТСЕЕ“ и тази пасивна
материалноправна легитимация е безспорно установена. Липсата на правно основание за
4
заплащане на процесните суми следва от обстоятелството, че същите са заплатени поради
неправилно поставеното СТИ за измерване на доставената електрическа енергия. Съгласно
сключения между ищеца и първия въззивник договор за продажба на електрическа енергия,
въззивникът продава активна електрическа енергия на ищеца, която последният е длъжен да
закупи и приеме. Възражението на въззивника, че не носят отговорност за неправилно
изчисление на доставената активна енергия, е неоснователно спрямо ищеца, тъй като
съществуващите договорни отношения между двете страни не ангажират отговорност на
ищеца за това обстоятелство. Това възражение би могло да е основателно единствено
спрямо привлеченото трето лице. Сумите, начислени по процесните фактури, са получени от
„ЕВН ТСЕЕ“ и това, че същите евентуално не се намират в техния патримониум към
настоящия момент е ирелевантно по предявения от ищеца иск за неоснователно обогатяване.
Релевантен е безспорно установеният факт на получаване на сумите от „ЕВН ТСЕЕ“ към
момента на заплащането им.
По делото безспорно е установено, че обектът на ищеца се захранва с ел. енергия на
ниво ниско напрежение 0,4 кВ чрез кабелна линия от метален комплектен трафопост
CpH/HH(20/0,4kV) –„ Аглика“, който е разположен в двора до сградата-обект на
потребление. МКТП „Аглика“ се захранва чрез кабелна линия 20кВ от отклонение
реализирано на стоманено-решетъчен стълб Ст.20, представляващ част от въздушна линия
„Абагар“ с номинално напрежение 20кВ. Въздушната линия от своя страна се захранва от
възлова станция 20кВ – „Западна промишлена зона“. Ел. захранването на трафопоста на
страна средно напрежение се осъществява чрез кабелна линия чрез отклонение от ЖР стълб
20 с табела „СИМАКО“ на ВЕЛ „Абагар“ с ниво на напрежение 20 кВ, която води началото
си от подстанция "Западна промишлена зона“. В МКТП-„Аглика“ се извършва и
трансформация на напрежението от 20/0,4 кВ, като с оглед събраните писмени
доказателствени средства се установява, че съоръженията и уредба CpH са собственост на
ищеца. Измерването се осъществява чрез средство за търговско измерване (СТИ), което е
поставено в табло мерене до трафопост на ищеца, част от МКТП-„Аглика“. Тези
компоненти представляват собствената на ищеца електроразпределителна мрежа, като е
изпълнено условието на т. 22 от ДР на ЗЕ.
Границата на собственост между ел. съоръженията на „Аглика“ АД и ВЕЛ „Абагар“ е
разеденителят за открит монтаж, монтиран на стълб 20 от ВЕЛ „Абагар“, за който няма
данни да е собственост на втория въззивник. Не е налице граница на собственост между
ищеца и „Електроразпределение Север“ АД.
С договор от 06.04.2016 г. „Енерго-Про Мрежи“ АД, праводател на втория въззивник,
и ищецът, е променена страната на измерване на ел. енергия, като е уговорено, че мястото
на монтиране на сти е трафопоста. Страните договорили още, че границата на собственост
на ел. съоръженията е мястото на присъединяване на клемите за присъединяване на
проводниците на електропровода. Обектът, който се захранва е процесния, който е
присъединен към ел. мрежата на въззивника посредством ТП „Симако“, собственост на
ищеца, захранен от ВЕЛ 20кВ „Абагар“. В с. з. на вещото лице е представен този договор, но
последният единствено установява горните факти. В случая обаче от заключението му е
безспорно, че СТИ е поставен поставено в табло мерене до трафопост на ищеца, част от
МКТП-„Аглика“ на ниво средно напрежение.
Съгласно Решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 864/2012 г. І г. о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, "границата на собственост върху електрическите
съоръжения" по смисъла на чл. 120, ал. 2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28, ал. 1 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната електрическа мрежа, визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
От значение за правилното определяне на мястото за поставяне на СТИ е границата на
собственост, която в случая е преди трафопоста /собственост на ищеца/, където е налице
свързване към кабелната линия на ниво средно напрежение, а средството за търговско
5
измерване е поставено след това в трафопоста, собственост на ищеца, т. е. не е поставено на
необходимото място, съобразно чл. 120 от ЗЕ. Дружеството „ ЕВН ТСЕЕ“ не предоставя
мрежови услуги, но получава заплащането на получените услуги и когато същите са
заплатени, макар да не е следвало да бъдат заплатени по сключения между страните договор
за покупко-продажба на електрическа енергия, поради неправилното поставяне на СТИ,
тогава е осъществен съставът на неоснователно обогатяване.
Дължимата цена за пренос на ел. енергия е пряко обвързана от спазването на
изискването консумираната ел. енергия да е измерена именно в местата, установени в
ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за
достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос по електроразпределителната
мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление и
администриране на електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде
съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно
на това специфично предназначение на цената за достъп и на цената за пренос, като
компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и
цената за пренос. При измерване на количеството консумирана енергия на място, различно
от нормативно определеното, тези два елемента на цената на електрическата енергия са
недължими.
Въззивната инстанция приема, че въпреки съществуващия договор за достъп и пренос
на електрическа енергия, за да се начисляват такси по пренос на електроенергия и достъп до
електроразпределителна мрежа, съгласно нормативните разпоредби, следва тази услуга да е
реално предоставена от ответната страна и оттам - основателно нейното заплащане.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищецът не е дължал начислената му и
заплатена от него цена за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа за ел. енергия
на средно, и ниско напрежение, по фактури: № **********/31.10.2016 г. и №
**********/30.11.2016 г. Както беше споменато безспорен е фактът на заплащане на сумата
на електроразпределителното дружество и получаването и от ответника, поради което е
налице имуществено разместване – предаване на паричната сума от 4928,68 лв. без правно
основание. Такова основание е липсвало още към момента на предаване на сумата.
Ответното дружество не твърди и не е установило връщане на получената без основание
парична сума.
Поради съвпадение на крайните решаващи изводи, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл. 271 от ГПК.
При този изход на делото въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемата страна сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски.
Осъществената от процесуалния представител на въззиваемия защита е по двете въззивни
жалби, едната подадена от „ЕВН ТСЕЕ“, а другата от „ Електроразпределение СЕВЕР“ АД.
Възраженията на „ЕВН ТСЕЕ“ за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззиваемия, е неоснователно, защото макар да се касае за поредица от
дела от един и същи вид, делото продължава да се характеризира с фактическа и правна
сложност/ многобройни писмени доказателствени средства, две заключения/. Възражението
на „Електроразпределение Север“ АД за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззиваемия, е основателно, тъй като за разлика от претендираното по
първата въззивна жалба, претенцията за разноски по втората е в размер на 800 лв., което
надхвърля минимума от 575 лв., изчислен по реда на чл. 7, ал. 2 от т.2 от НМРАВ. С оглед
правната и фактическа сложност по делото обаче, същото не следва да бъде редуцирано до
минимума, а до 600 лв.
Ръководен от горното, Окръжен съд Сливен
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 343/13.05.2022 г. по гр. д. № 5213/2021 г. по описа РС
Сливен.
ОСЪЖДА „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „ Цар Освободител“ № 14, чрез юрк. К. Н. Н., с адрес за
призоваване: гр. П., ул. „ Х. Г. Д.“ № **, да заплати на „АГЛИКА“ АД, ЕИК *********,
подаден чрез процесуален представител адв. Р. Т., със съдебен адрес: гр. В.Т., ул. „Х.А.“ №
**, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 600 лв., представляваща разноски сторени
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище: гр.
Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „ Владислав Варненчик“ № 258, чрез адв. Н. Б. – ВАК, да
заплати на „АГЛИКА“ АД, ЕИК *********, подаден чрез процесуален представител адв. Р.
Т., със съдебен адрес: гр. В.Т., ул. „Х.А.“ № **, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от
600 лв., представляваща разноски сторени пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7