РЕШЕНИЕ
№ 1925
гр. Бургас, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120103692 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.48, вр. с чл.45, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, предявени от С.Т. Б, непълнолетен,
действащ със съгласието на баща си Т. С.Б., про-тив Д. П. К. и ХР. К. ХР., всички от гр.Б.
Ищецът твърди, че на 31.07.2020г. в ЖК “, гр.Б, синът на от-ветниците – К. Х. Х.,
като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното, и можещ да
ръководи постъпките си, му е нанесъл побой – чрез юмручни удари в областта на лицето,
при което му е причинил средна телесна по-вреда, изразяваща се в оток и фрактура на
долната челюст вдясно и вляво, довела до за-труднение на дъвченето и говоренето. Твърди
също, че със Споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД №
5140/2020г. на РС Б, той е признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл.129,
ал.2, вр. с ал.1 и чл.63, ал.1, т.3 от НК. Сочи и че от нанесения побой е изпитвал силни болки
и страдания за един про-дължителен период от време, което е наложило приемането на
болкоуспокояващи ме-дикаменти; не е могъл да се храни пълноценно и да говори; отслабнал
е; прекъснал е всички физически натоварвания и тренировки; страхувал се е да излиза сам;
станал е затворен и мълчалив; не е могъл да спи спокойно; сънувал е кошмари. Предвид
това ис-ка от Съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да му
заплатят солидарно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000
лв., както и 560 лв. за имуществени такива, изразяващи се в разходи за освидетелстване от
съдебен лекар и за платено адвокатско възнаграждение по досъдебното производство.
Претендира законна лихва върху първата главница и деловодните разноски.
Ответницата К. оспорва претенцията по размер, като счита същата за прека-лено
завишена – излага съображения, че ищецът се е възстановил от травмата за около месец-два
след инцидента, а не както твърди в исковата си молба за повече от три месе-ца. Сочи и че с
поведението си Б. е предизвикал синът й, отправяйки заплахи към компанията му.
1
Претендира разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът Х., чрез назначения му особен представител – адв. Ц.М., също отпорва
иска, като сочи, че по делото няма доказателства К, да е живял при родителите си, за да
носят отговорност за извършеното от него, евентуално – счита сумата от 15 000 лв. за твърде
висока, с оглед на претърпените от Б. неиму-ществени вреди.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писме-ни и
гласни доказателства – Споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД
№ 5140/2020г. на РС Б, медицинска документация, фактура, Решение от 08.09.2011г. по гр.
дело № 3705/2011г., Удостоверение от ПГМЕ – Би показания-та на свидетеля Т.Б., както и
заключението на вещото лице по СМЕ, намира за установено следното:
Около 21.30 часа на 31.07.2020г. в ЖК ””, в гр.Б, синът на от-ветниците – К. Х. Х.,
тогава непълнолетен, е нанесъл побой на ище-ца чрез юмручни удари в областта на лицето.
Около 22.00 часа С, се е прибрал в до-ма си и е съобщил на баща си, свидетеля Т. Б., за
инцидента. През цялата нощ устата на ищеца е кървяла, а опитите на родителите му да спрат
кръвотечението, вклю-чително и след лекарска намеса в спешната помощ, са били
безуспешни. На сутринта са го завели на стоматолог. Направена е била рентгенова снимка,
при което е било устано-вено, че долната му челюст е била счупена на две места. През
цялото време С, е из-питвал много силна болка, въпреки че е вземал болкоуспокояващи.
През деня челюстта му е била обездвижена, чрез поставяне на хоризонтални и вертикални
скоби от лицево-челюстен хирург. Това е довело до невъзможност да си отваря устата. През
първите де-сет дни родителите са му давали да пие вода чрез напоен памук. След това е
започнал да приема течна и пасирана храна със сламка. Поради обездвижването, обаче, е
имало опасност да се задави, поради което е бил под постоянен родителски надзор. Не е
могъл да излиза от дома си, нито да спи. Стоял е на тъмно. Изпитвал е силни болки. Майка
му е слагала инжекции с болкоуспокояващи. Месец след поставянето им скобите са били
премахнати. Болките в челюстта му са продължили още два-три месеца. За това време С,
който е бил активен спортист, е загубил тегло от около 10 килограма, не е могъл да тренира
и е влошил значително спортната си форма. Постепенно е започнал да яде мека храна, а след
около осем месеца и да се храни пълноценно. В първите месеци след инцидента ищецът се е
страхувал да излиза сам от дома си. Притеснявал се е от пре-следване. Имал е кошмари.
Започнал е да спи по-спокойно на втория-третия месец след побоя. Впоследствие и досега
понякога изпитва болки и изтръпване в челюстта, но спо-ред лекуващия го лекар те
постепенно ще изчезнат. На 15.09.2020г. С, е тръгнал на училище, но е бил освободен от
часовете по физическо възпитание.
От представената по делото медицинска документация, както и от заключението по
СМЕ, се установява, че в резултат на нанесените му от К. Х. юмручни удари в лицето, на
С.Б. е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в оток и фрактура на долната
челюст, вдясно и вляво, довела до затруднение на дъв-ченето и говоренето, за срок – повече
от 30 дни. Според вещото лице, оздравителният период при този вид травми е 1.5-2 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес.
Със споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД № 5140
/2020г. на РС Б, Х. е бил признат за виновен в това, че е извършил престъп-ление по чл.129,
ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Обстоятелството, че ответниците К. и Х. са родители на К, не е спорни по делото.
С Решение от 08.09.2011г. по гр. дело № 3705/2011г. бракът им е бил прекратен, като
упражняването на родителските права върху детето е било предоставено на майка-та и му е
било определено местоживеене при нея.
Обстоятелството, че към датата на извършване на деликта К. Х. е живял при Д.К.,
също не е спорно между страните.
2
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Т. е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са:
противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и ви-на у
причинителя. И докато наличието на последния от четирите се предполага – по си-лата на
оборимата презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба, то останалите подле-жат на
доказване чрез предвидените в ГПК способи. Доказателствената тежест за тях-ното
установяване, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, се носи от ищеца – при
условията на пълно и главно доказване.
Според чл.48, ал.1, вр. и с ал.3 от ЗЗД, пък, родителите, които упражняват
роди-телските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили
пълнолетие и живеят при тях, освен ако не са били в състояние да предотвратят
настъп-ването им.
Разпоредбата на чл.300 от ГПК, вр. с чл.383, ал.1 от НПК предвижда, че влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглеж-да
гражданските последици от деянието. Последният е длъжен за я зачете относно след-ните
обстоятелства – дали е извършено деянието, неговата противоправност и винов-ността на
дееца.
Предвид горното, Съдът приема, че в резултат на извършените от сина на ответ-
ниците Д.К. и Х.Х. – К. Х., действия – нанася-нето на побой и средна телесна повреда – оток
и фрактура на долната челюст, вдясно и вляво, довела до затруднение на дъвченето и
говоренето му, на ищеца са били причине-ни неимуществени вреди, изразяващи се в
преживените болки и страдания от травмата, които следва да бъдат обезщетени.
Тук следва да се посочи, че родителите отговарят за обезщетяването на постра-далия
на лично основание – лична вина, изразяваща се в неупражнен достатъчно ефика-сен
контрол върху поведението на ненавършилото пълнолетие дете. Гражданската от-говорност
по чл.48 от ЗЗД е лична отговорност на родителите за неупражнен контрол и недостатъчно
възпитание на децата, в резултат на което те са причинили вреди други-му. Тази
отговорност е отделна и независима от отговорността на децата по чл.45, ал.1 от ЗЗД, ако те
са непълнолетни. Отговорността по чл.48 от ЗЗД се определя към момен-та на извършване
на деянието и затова същата не отпада, когато прекият причинител на вредата навърши
пълнолетие по време на процеса, когато вече е нанесъл вредите като непълнолетен.
Безспорно по делото е установено, че е осъществен фактическият състав на непозволеното
увреждане, регламентиран с разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗЗД, обу-словен от
противоправното поведение от страна на родителя, който е упражнявал роди-телските права
по отношение на непълнолетното дете и при когото то е живяло, изразя-ващо се в
неизпълнение на задължението да възпита и осъществи надзор върху поведе-нието на
непълнолетния си син. Според ал.3 на същия текст, родителите не носят така-ва отговорност
само в случаите, когато не са били в състояние да предотвратят настъ-пилите вреди, като
солидарната гражданска отговорност на родителя е презумптивна, което означава, че той
винаги ще отговаря за вредоносните действия на своето непъл-нолетно дете и че може да се
освободи от такава отговорност само в случаите, когато се установи, че са били налице
изключителни обстоятелства, при които той не е бил в съ-стояние да предотврати
настъпването на вредите. Случаят, обаче, не е такъв, тъй като непълнолетният към датата на
причиняване на увреждането е бил в пълно съзнание при извършването на престъплението
/за което е получил наказание по реда на НК/ и е мо-гъл да преценява и ръководи
постъпките си. Следователно, престъпното деяние не се дължи на друго, освен на това, че
върху него майка му не е упражнила достатъчен ро-дителски контрол и не е изпълнила
родителския си дълг по неговото възпитание. От-ветницата К. – като родител, е следвало да
упражнява контрол върху непълнолет-ния К, както и да положи всички необходими грижи
3
за неговото добро възпита-ние. Грижите на родителите, относно въздържането на детето от
вредоносни действия се изразяват в предварителните мерки, които те са длъжни да вземат.
Съдът счита, че неизпълненият родителски дълг е спомогнал за извършването на
престъплението, пора-ди което и майката следва да носи гражданска отговорност. Тя
отговаря за всички вре-доносни деяния, а не само за тези, които са станали в нейно
присъствие. Отговорността на родителите не следва да се изключва само поради отсъствието
им от мястото, където е станало вредоносното събитие, причинено от детето, защото е
безспорно, че те не мо-гат да го придружават винаги и навсякъде, а разпоредбата на чл.48,
ал.3 от ЗЗД визира случаите на обективна невъзможност за предотвратяване поведението на
непълнолет-ното дете. Същата обаче е неприложима в случая, тъй като се касае до липса на
волеви задръжки в поведението на К, които е следвало до бъдат изградени в периода на
израстването и възпитанието му – майката следва да носи отговорност за вредите, които са в
резултат на недостатъчни грижи за това възпитание и изграждането на дете-то й като
личност.
Ответницата К., в чиято тежест бе да установи възражението си за съпричи-няване от
страна на ищеца на вредоносния резултат не е ангажирала съответни доказа-телства.
Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД справедливото обезще-
тение, което ответницата следва да заплати на ищеца за причинените му неимуществе-ни
вреди – с оглед характера на травмата, интензитета и продължителността на претър-пените
болки и страдания, е в размер на 6 000 лв. За разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 15 000 лв. – претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
Върху главницата се дължи законната лихва от датата на деликта до окончател-ното
й изплащане.
Основателен е и искът на Б. за заплащане на обезщетение за причинените му
имуществени вреди в размер на 60 лв. за СМУ. Претенцията за сумата 500 лв. – пла-тено
адвокатско възнаграждение в наказателното производство следва да се отхвърли, като
неоснователна, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства да е направил таки-ва
разходи. По находящото се в наказателното дело ДП е приложено само пълномощно за адв.
В., но не и договор за правна защита и съдействие, с който да е бил уго-ворен адвокатски
хонорар, съответно – с отразяване на извършено плащане.
По отношение на ответника ХР. К. ХР. исковете за солидарно-то заплащане на
горните суми следва да се отхвърлят изцяло, тъй като за него не са на-лице предпоставките
на чл.48, ал.1 от ЗЗД – по силата на бракоразводното съдебно ре-шение, от 2011г. той не е
упражнявал родителските права по отношение на непълнолет-ния си син К. Х. и детето не е
живяло при него – така решение № 323 от 09.04.2009г. на ВКС по гр. дело № 718/2008г., IV
г. о., ГК.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иско-вете,
а именно – 389.46 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от ис-
ковете, а именно – 598.33 лв.
Ответницата следва да бъде осъдена и да заплати по сметка на РС Бургас сумите 290
лв. – държавни такси и 46.74 лв. за СМЕ, съразмерно с уважената част от иска.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН: **********, адрес: гр.Б, ЖК ”, като родител на К. Х. Х., с
ЕГН: **********, признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.2, вр. с
ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК със Споразумение за решаване на наказателното произ-
водство по НОХД № 5140/2020г. на РС Б, – за това, че не е упражнила достатъчен
родителски контрол и не е изпълнила родителския си дълг по възпитанието на ненавър-
шилия пълнолетие към момента на престъпното деяние неин син, да заплати на СТ. Т. Б., с
ЕГН: ********** – непълнолетен, действащ със съгласието на баща си Т.С. Б., двамата от
гр.Б, съдебен адрес: гр.Б, ул.” адв. В.В., сумата от 6 000 лева, представляваща обез-щетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и стра-дания, в
резултат на нанесената му при побой – на 31.07.2020г., около 21.30 часа, в ЖК ”, гр.Б средна
телесна повреда: оток и фрактура на долната елюст вдясно и вляво, довела до затруднение
на дъвченето и говоренето, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2020г. до
окончателното плащане; сумата от 60 лева – обезще-тение за имуществените вреди от
същия деликт, а именно – разходи за СМУ, както и сумата от 389.46 лева – разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лева
за обезщетението за неимуществените вреди и за сумата от 500 лева – имуществени вреди за
платено в хода на наказателното произ-водство адвокатско възнаграждение, както и за
солидарното осъждане на бащата на де-ликвента – ХР. К. ХР., ЕГН: **********, гр.Б, ЖК ”,
бл., да заплати същите суми, като неоснователни.
ОСЪЖДА К. Х. Х. – непълнолетен, действащ със съгласието на баща си Т. С. Б., да
заплати на Д. П. К. сумата от 598.33 лева – разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. П. К. да заплати по сметка на РС Б, дър-жавни такси в общ размер от
290 лева, както и сумата 46.74 лева за СМЕ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Б, в двуседмичен срок от връч-ването му
на страните.
Вярно с оригинала:З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас:/п/ К.Кунчев _______________________
5