РЕШЕНИЕ
№ 1618
гр. Варна, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100502254 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. А. М. срещу Решение № 2277/11.07.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 15085/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, XLVІІ състав, с което
е отхвърлен иска на жалбоподателката против община Варна с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че М. е собственик на
ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 510 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор ***,
ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, на основание
изтекла придобивна давност.
Във въззивната жалба на А. А. М. се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е
постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че са
неправилни изводите на ВРС досежно необходимостта да се приемат за установени
посочените в АОС факти, както и за записванията в разписните листи към съответните
планове. Оспорва се и позоваването на действащия мораториум за придобиване собственост
върху държавни и общински имоти, както и на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Оспорва се
процесният имот да съставлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ.
1
Въззиваемата страна община Варна в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира
отговор на подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на А. А. М. с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК против община Варна за приемане за установено, че ищцата е собственик
на ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 510 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор ***,
ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по давност
чрез владение, упражнявано в периода от 1980 г. до 19.10.2021 г. – датата на предявяване на
иска в съда /периода на давностното владение е уточнен с молба с вх. № 42827/08.11.2021
г./.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника община Варна, с
който оспорва иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК като неоснователен и отправя
искане за неговото отхвърляне.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК,
от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим, тъй като ищцата се позовава на самостоятелни
собственически права върху имота, наличие на титул за собственост у ответника община
Варна /АОС № 6158/02.07.2010 г./ и упражнявана фактическа власт върху недвижимостта
към момента на предявяване на иска, а и към настоящия.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
От съобщение на Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ до А. М. от 28.06.2021
г. се установява, че съгласно подадена декларация по реда на чл. 14 ЗМДТ от 19.03.2007 г.
по отношение на недвижим имот, находящ се в ***, представляващ земя с площ 480 кв. м. е
открита партида за заплащане на данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци с
2
облог от 01.01.2002 г. като към 25.06.2021 г. няма неплатени изискуеми задължения.
Представени са съобщения, изпратени от Община Варна с получател А. А. М.,
относно дължимия данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за имот, находящ
се в *** за периода от 2008 г. до 2020 г. , както и доказателства за заплащане на дължимите
данъци.
От АЧОС № 6158/02.07.2010 г. е видно, че поземлен имот № ***, находящ се в ***
със стар кадастрален № 2142 е актуван като частна общинска собственост на основание чл.
2, ал.1, т.7 ЗОС.
От писмо от 23.12.2021 г., изходящо от Община Варна, район A. се установява, че
поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна попада извън регулационните
граници на район A. и се намира в границата на ЗРП на 28-ми м.р. на град Варна, одобрен
със заповед № 115/07.08.1978 г. на Председателя на ИК на ГНС – Варна, действащ и към
настоящия момент, която граница се явява *** Съгласно кадастралната основа, приета към
1968 г., послужила за изработването на действащия ЗРП от 1978 г., процесния имот
представлява част от бивш ПИ с пл. № 2142 с предназначение - нива като същият не е заснет
от действащата уличната. Със заповед от 16.02.2000 г. на МРРБ е одобрен кадастрален план
за 28-ми м. район, в който поземлен имот с идентификатор *** е заснет като същият е с пл.
№ 1240. Със заповеди от 03.09.2012 г. на МРРБ е одобрен Общ устройствен план и съгласно
неговите предвиждания процесният имот попада в устройствена зона Смф2 – смесена
многофункционална зона, предимно за новоурбанизираните територии като за имота няма
влязъл в сила ПУП – ПРЗ/ПЗ, както и данни за промяна предназначението на земята и
заповед за попълване на възстановени имоти.
Към горното писмо е представен разписен лист към ЗРП на 28-ми м.р. на гр. Варна,
одобрен със Заповед № 115/07.08.1978 г. на Председателя на ИК на ГНС имот с пл. № 2142,
представляващ нива е записан като собственост на ГНС – Варна, а от регистъра на имотите
към КП от 2000 г. се установява, че имот № 1240 с административен адрес: град Варна,
***№ 36 с начин на трайно ползване – двор е собственост на Община Варна.
Представена е преписка на община Варна във връзка с извършен публичен търг
относно имот частна общинска собственост, за който има съставен АОС № 6158/02.07.2010
г., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, от която е видно,
че същият е приключил с прекратяване на процедурата поради неподаване на предложения
за участие в публичен търг с явно наддаване.
По делото е прието заключение по назначената СТЕ, от което се установява, че
действащите за процесния имот планове са КК, одобрена със заповед № РД -18 -
73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК и РП на 28-ми м. р. на град Варна, одобрен със заповед №
РД – 115/07.08.1978 г. на председателя на ИК на ГНС – Варна. Съобразно действащата КК
процесният имот е с идентификатор ***, с площ 510 кв.м. в урбанизираната територия с
начин на ползване – средно застрояване при граници ПИ с идентификатор ***, ПИ с
идентификатор *** /второстепенна улица/, ПИ с идентификатор *** /горска територия,
гора/, ПИ с идентификатор *** – земеделска територия, нива. В действащия регулационен
3
план не е отразен процесния поземлен имот. Същият попада под трасето на проектна улица
и в земеделска територия. От комбинирания цифров модел между Кадастралния план от
1968 г. на 28-ми м. р. с нанесена улична регулация с процесния имот се установява, че
процесния поземлен имот не е нанесен в плана и е извън строителните граници на
населеното място като попада в ПИ 2142 с начин на трайно ползване нива и е записан на
ГНС – Варна и граничи с улица, която се явява и граница на населеното място. Кадастралния
план от 1968 г. с нанесена улична регулация и регулационния план от 1978 г. не съвпадат в
частта на процесния имот с нанесената улична регулация по РП от 1978 г., а уличната
регулация, нанесена на КП от 1968 г. в частта на процесния имот, съответства на улиците
отразени в кадастралната карта на район A.. Регулационният план на 28-ми м. р. от 1974 г. е
изработен върху кадастралната основа на кадастралния план 1968 г. и не е отразен върху
регулационния план. От комбинираните скици на КП от 1968 г. и на РП от 1974 г. е видно,
че проектната улица, явяваща се граница на населеното място е с различно местоположение
затова и процесният поземлен имот се явява граничещ с населеното място по КП от 1968 г.
и част от него попада в населеното място по регулационния план от 1974 г. Съгласно КП,
одобрен със заповед от 10.02.2000 г. на МРРБ процесния имот не е отразен в плана, а от
кадастралната карта е видно, че е извън територията на кадастралния план и попада в
земеделска територия и граничи с ПИ 1240 по плана. От карта на възстановената
собственост на землището на к***, предоставена от Общинска служба земеделие – град
Варна е видно, че процесният имот попада в територията на ПИ № 53 с площ 62,302 дка,
който съгласно заповед от 23.06.2008 г. е бил земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, общинска
частна собственост, без документ за собственост за нуждите на селското стопанство с начин
на трайно ползване нива като няма данни за реализирани реституционни претенции по
отношение на ПИ 53. Съобразно ОГП на град Варна, одобрен с решение от 21.12.1982 г.,
процесният поземлен имот е извън строителните граници на населеното място, а съгласно
общ устройствен план, одобрен със заповед от 03.09.2012 г. е в жилищна зона с
преобладаващо средно застрояване. Територията на процесния поземлен имот е включена в
строителните граници на град Варна с одобряването на КК на град Варна от 23.06.2008 г. на
ИД на АГКК. Във всички предходни кадастрални и регулационни планове процесният
поземлен имот е извън строителните граници на населеното място. В КП от 1968 г.
процесният поземлен имот е част от ПИ 2142, който в разписния лист е записан като
земеделска земя с начин на ползване – нива. За собственик на земята е записан ГНС – Варна.
Процесният поземлен имот е бил земеделска земя до одобряването на КК на град Варна през
2008 г. С одобряването на ОУП на град Варна през 2012 г. територията на процесния
поземлен имот е включена в строителните граници на населеното място и се отрежда за зона
за жилищно застрояване с преобладаващо средно застрояване. Няма данни имотът да е
включван в ТКЗС или ДЗС и няма данни да е бил одържавяван и да е издаван АДС. Има
издаден АОС от 02.07.2010 г. на основани чл. 2, ал.1, т.7 ЗОС. Процесният поземлен имот не
попада в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е предоставян за ползване и съответно
не провеждана процедура по ЗСПЗЗ и ЗВСВНОИ. На място процесният поземлен имот е
ограден с паянтова ограда, изградена от бетонни колове и оградна мрежа, ползва се за
4
овощна и зеленчукова градина като в него има преместваем обект – фургон и изграден
навес, който се ползва за лятна кухня.
Пред ВРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите T. И. С. /без родство и дела със страните/ и Н.М.Н. /без родство и дела със
страните/, които съдът възприема в частта, в която се съдържат данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. В тежест на ищцата е да докаже, че спорното право е
възникнало /правото си на собственост върху ПИ № *** по КК на гр. Варна/, а ответникът
следва да докаже фактите, които изключват това право.
Ищцата твърди, че е собственик на ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 510 кв.м.,
при граници: ПИ с №№ *** по давност, чрез владение упражнявано в периода от 1980 г. до
датата на предявяване на иска в съда – 19.10.2021 г. Придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на
тези права в продължение на определен от закона срок. При придобиване на едно вещно
право по давност, се прекратява правото на досегашния му носител.
Становището на ВРС, че процесният имот, като земеделски такъв до 2008 г., когато е
приета КК, е изключен от действието на придобивната давност с разпоредбата на чл. 86 от
ЗС до изменението й в ДВ, бр. 31/1990 г. не са съобразени със законовата регламентация на
правото на собственост на гражданите върху земеделски земи в периода след 1944 г. Не
всички земеделски имоти, находящи се извън строителните граници на населените места, са
били държавна или кооперативна собственост и съответно не са попадали в обхвата на
действие на забраната за придобиване по давност по чл. 86 от ЗС. Освен държавна
собственост и такива, върху които ТКЗС е установило право на кооперативно
земеползуване, е имало и земеделски земи, правото на собственост върху които е
принадлежало в пълен обем на физически лица и съответно биха могли да бъдат обект на
придобивна давност. Това следва от анализа на правната уредба, регламентираща
притежанието на земеделски земи от граждани.
На първо място следва да се посочи, че имотите, изключени от строителната част на
населените места по реда на ПМС № 216/61 г. или по реда на ЗПИНМ, са подлежали на
включване в блокове на ТКЗС, а не в държавния поземлен фонд, при това не автоматично и
безусловно, а ако са били налице предвидените в постановлението предпоставки и по
установен за това ред. Доказателства за причисляването на процесния имот към фонда на
обработваемата земя по реда на ПМС 216/61 г. или на ЗПИНМ няма, поради което не може
да се приеме, че за него се е прилагала забраната на чл. 86 от ЗС за придобиване по давност.
5
Не са събрани и доказателства ПИ № *** по КК на гр. Варна да е бил част от блок на
ТКЗС/ДЗС или друга кооперативна организация. Видно от приложения по делото разписен
лист към ЗРП на 28-ми район на гр. Варна, одобрен със Заповед № 115/07.08.1978 г. на
Председателя на ИК на ГНС – Варна, имот № 2142, част от който е процесният представлява
нива с вписан собственик именно ГНС - Варна, а не ТКЗС/ДЗС/АПК или Държавата. Друг е
въпросът, че към 1968 г. не съществува общинска собственост, тъй като собствеността в РБ
към онзи момент е била само държавна, кооперативна или частна.
По силата на чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС членовете на ТКЗС са имали
задължение да внесат в стопанството своята собствена земя, земята на членовете на техните
домакинства, както и земята, придобита в последствие от тях и членовете на домакинствата
им. Внесената от членовете на стопанствата земя за общо ползуване остава съгласно чл.
11 от Примерния устав на ТКЗС собственост на лицата, които са я притежавали до
включването й в стопанство, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните
блокове. Върху тези земи ТКЗС е придобивало право на кооперативно земеползуване. По
делото няма доказателства физическо лице, легитимирало се като собственик на процесния
имот към момента на обобществяването на земята да е член на ТКЗС, поради което не може
да се направи извод, че процесният имот се е считал внесен в кооперативното стопанство, за
да бъде третиран като социалистическа собственост, попадаща в приложното поле на чл. 86
от ЗС. От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от първоинстанционния
съд СТЕ, неоспорена от страните, се установява, че няма данни имотът да е включван в
ТКЗС или ДЗС и няма данни да е бил одържавяван и за него да е издаван АДС. Същият не
попада в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е предоставян за ползване и съответно
не провеждана процедура по ЗСПЗЗ и ЗВСВНОИ.
Не е установено имотът да е бил отчужден и причислен към ДПФ по реда на ЗТПС от
1946 г., отм., ДВ, бр. 98/28.10.1997 г. При действието на този закон частните стопани са
имали право да запазят собствеността си върху обработваема земя до определен размер. На
отчуждаване и причисляване към държавния поземлен фонд са подлежали притежаваните в
повече от този размер земи - чл. 14 от ЗТПС /отм./. Друга категория земи на частни стопани,
подлежащи на включване към ДПФ, са били пустеещите земи, чиито собственици се
откажат или не успеят да проведат в срок подобренията, предвидени в Закона за подобрение
и увеличение на работната земя /чл. 21, т. 6 от ЗТПС – отм./. Няма доказателства процесният
имот да е причислен към ДПФ като отговарящ на тези критерии, поради което и на това
основание не може да се приеме, че е станал държавна собственост и като такъв е бил
изключен от действието на придобивната давност по силата на чл. 86 от ЗС.
Установеният от ЗСГ ограничителен режим относно собствеността на гражданите
включва и притежаваните от тях селскостопански имоти. Съгласно чл. 12 , ал. 2 от ЗСГ
/отм./ лицата, занимаващи се със селскостопанска дейност, са можели да притежават такива
имоти до размер, определен от Министерския съвет. Въз основа на тази законова делегация
Министерски съвет е приел Постановление № 25 от 8.III.1975 г. С него са определени
размерите на селскостопански имоти, които могат да се притежават от физически лица
6
/лична собственост/. Гражданите и членовете на семействата им, които се занимават със
селскостопанска дейност, от която получават главния си доход, са имали право да
притежават в полските районни до 5 дка поливни или 10 дка неполивни площи, а в
планинските и полупланинските районни - до размерите, които са притежавали към
01.03.1975 г. Тези, които се занимават със селскостопанска дейност, но не получават от нея
главния си доход за издръжка, са могли да притежават в собственост до 2 дка, при условие,
че земята се обработва лично от тях или с труда на членовете на семействата им.
Селскостопанските имоти на гражданите, които не упражняват селскостопанска дейност,
както и притежаваните в повече от определения размер имоти на граждани, които се
занимават с такава дейност, са държавна собственост по силата на чл. 12, ал. 2 от ЗСГ от
момента на влизане в сила на закона. Няма доказателства процесният имот да е бил
одържавен по реда на чл. 12 от ЗСГ.
С оглед на изложеното и при липса на доказателства от ответната страна Държавата
да е придобила имота на друго правно основание или същият да е бил включен в ТКЗС, ДЗС
или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, следва да се направи
извод, че процесният имот е запазил статута си на частна собственост и е могъл да бъде
обект на придобивна давност.
От показанията на разпитаните пред ВРС свидетели С. и Н., кредитирани от съда,
като кореспондиращи и вътрешно непротиворечиви, тъй като същите имат непосредствени
впечатления от имота /живеят на същата улица, на който се намира и ПИ № 501/, се
установява, че към 1997 г., от която година познават М., ищцата вече е била установила
фактическа власт върху процесния имот. Същият е заграден, обработва се от нея, тя събира
плодовете и поставя преместваем обект и навес в него. От доказателствения материал по
делото е видно, че упражняваното от ищцата владение върху недвижимия имот е
необезпокоявано, тъй като не се установи да е имало оспорване на собствеността й и
претенции от трети лица за същия. Не се установи проведената от община Варна неуспешна
тръжна процедура за имота да е достигнала до знанието на М.. Още повече, че от гласните
доказателства е видно, че процесният имот е изцяло заграден, т.е. налице е явно владение,
което е открито манифестирано. За периода от 1997 г. до 19.10.2021 г. – датата на
предяваване на иска в съда, е налице изтекъл десетгодишен давностен срок, поради което А.
А. М. се легитимира като собственик на ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 510 кв.м.,
при граници: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и
ПИ с идентификатор *** по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1997 г. до
датата на предявяване на иска в съда – 19.10.2021 г., на основание на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Представеният АЧОС № 6158/02.07.2010 г. не може да легитимира община Варна по
безспорен начин като собственик на ПИ № 501, тъй като същият не създава право на
собственост, а декларира придобиването вече на такава.
Разпоредбата на чл. 2 от ЗДИ /в сила от 1948 г. и отменен 1951 г./ прогласява за
държавни имотите, придобити от държавата по силата на законите в страната, както и
имотите, които не принадлежат на кооперации, физически или юридически лица. Съответна
7
е разпоредбата на чл. 6 от ЗС /редакция от 1951 г./. Видно, че разпоредбата визира две
хипотези на собственост на държавата. Първата изисква имотът да е придобит от държавата
по ред, установен в закон, т.е. чрез осъществяване фактическия състав на конкретен
придобивен способ. Втората хипотеза се отнася до имотите, които нямат друг собственик.
Това обстоятелство обикновено се установява от факта, че при съставяне на различни карти,
регистри и друга документация относно имотите и при отреждането им чрез съответен
кадастрален, регулационен или друг план, имотът няма известен собственик. Доводите на
ответника община Варна в случая се отнасят до тази втора хипотеза. Същевременно,
според чл. 5 от ЗДИ /отм./ правото на собственост върху държавните недвижими имоти се
установява с удостоверения, издадени въз основа на актовите книги на недвижимите имоти.
Съответна е разпоредбата на чл. 19 от ЗС в първоначалната редакция на закона.
Събраните по настоящето дело доказателства не установяват по категоричен
начин, че имотът е бил безстопанствен и като такъв е придобит от държавата по силата на
чл. 2 от ЗДИ /отм./. На първо място, няма данни държавата да се е позовала на свои права
върху имота и да е съставила актове за констатиране на тези права по предвидения в закона
ред. Първият съставен акт за имота е АЧОС № 6158/02.07.2010 г., в които като правно
основание за придобиване на собствеността е посочен чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС. Цитирана е
разпоредбата без да е конкретизирано дали общината е придобила собствеността чрез
правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон, в последния случай - по
силата на коя законова разпоредба, нито са посочени правопораждащите собствеността
факти. Тази норма предвижда трансформиране на определени имоти от частна държавна в
общинска собственост, т.е. предпоставка е преди това имотите да са били държавна
собственост, да са придобити от държавата на конкретно правно основание. Такива
доказателства, за придобиване на спорния имот от държавата чрез настъпване на факти,
реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, липсват. Единствено
фактът, че в разписния лист към плана от 1968 г. същият е част от нива, като за чийто
собственик е отбелязан ГНС - Варна не е достатъчен за обосноваване правото на
собственост на Държавата. Още повече, че включването на процесния имот в КВС /карта на
възстановената собственост, която се изготвя от МЗГ/ е признание от страна на Държавата,
че същият е бил частна собственост преди обобществяването на земеделската земя. Поради
изложеното съставеният акт за частна общинска собственост не е в състояние да легитимира
община Варна като собственик на процесния имот. Още повече, че към съставянето му
ищцата вече е придобила имота по силата на изтекла в нейна полза десетгодишна
придобивна давност /1997 г. – 2010 г./.
Въз основа на всичко гореизложено предявеният установителен иск за собственост е
основателен и следва да бъде уважен. Този извод налага отмяна на обжалваното
първоинстанционно решение, с което искът е отхвърлен и постановяване на ново за
уважаването му.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
2277/11.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 15085/2021 г. по описа на Районен съд - Варна,
8
XLVІІ състав следва да бъде ревизирано.
В първоинстанционното производство ищцата е отправила искане с правно
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като
такива следва да й се присъдят, поради което ответникът община Варна следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 1729.85 лева, представляваща заплатена държавна такса –
179.85 лева, заплатен депозит за СТЕ – 350 лева и заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие /лист 209/ и намалено по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размера на 1200 лева. Възражението на ищеца с правно основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно предвид това, че минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /действала към
момента на заплащане на хонорара/ е в размер на 1103.28 лева, а заплатеното такова е в
размер на 2000 лева, но тъй като като делото се характеризира с фактическа и правна
сложност, предвид извършените процесуални действия – събирани са писмени и гласни
доказателства и ползването на специални знания, горното следва да бъде намалено само до
сумата от 1200 лева, а не до минималния определен размер в Наредба № 1/09.07.2004 г.
Във въззивното производство ищцата е отправила искане с правно основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като такива следва да й се
присъдят, поради което ответникът община Варна следва да бъде осъдена да заплати сумата
от 1198.83 лева, представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване – 95.55
лева и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна
защита и съдействие /лист 209/ и намалено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размера на
1103.28 лева. Възражението на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява
основателно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /действала към момента на заплащане на хонорара/ е в
размер на 1103.28 лева, а заплатеното такова е в размер на 2000 лева, предвид броя на
проведените заседания пред ВОС /едно/ и липсата на извършени процесуални действия по
събиране на доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2277/11.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 15085/2021
г. по описа на Районен съд - Варна, XLVІІ състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ВАРНА, Булстат
*********, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, представлявано от Иван
Портних, в качеството му на Кмет, че А. А. М., ЕГН **********, с адрес: *** Е
9
СОБСТВЕНИК на ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 510 кв.м., при граници: ПИ с
идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с
идентификатор *** по силата на давност, чрез владение упражнявано в периода от 1997 г. до
датата на предявяване на иска в съда – 19.10.2021 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, Булстат *********, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, представлявано от Иван Портних, в качеството му на Кмет ДА
ЗАПЛАТИ на А. А. М., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва: сумата от 1729.85
/хиляда седемстотин двадесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева – разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 1198.83 /хиляда сто деветдесет и осем лева
и осемдесет и три стотинки/ лева – разноски за въззивното производство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10