РЕШЕНИЕ
№ 910
гр. Благоевград, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100537 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от М. С. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. Б, чрез пълномощника адв. И. К.Д-Н. срещу С. К. Я., ЕГН **********, с постоянен
адрес: град Б
Предявен е ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с който се претендира да бъде установено
по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на основание наследствено
правоприемство от наследодателя си Лазар Костадинов Попов, роден на 11.09.1892г., б.ж.
на Благоевград, починал на 03.07.1949г. и при условията на евентуалност, че е собственик
въз основа на давностно владение върху 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор
04279.606.272 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и шест,
точка, двеста седемдесет и две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б
одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по
кадастъра, с адрес на поземления имот: гр.Б, с площ 385 кв.м. /триста осемдесет и пет/
квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план: 2288 /две хиляди двеста
осемдесет и осем/, квартал 130 /сто и тридесет/, парцел 16 /шестнадесети/, при
съседи:поземлени имоти с идентификатори: 04279.606.271, 04279.606.268, 04279.606.276,
04279.606.275, 04279.606.225, както и ответницата да бъде осъдена да предаде на ищцата
владението върху 3/12 идеални части от имота (съобразно допуснато изменение на иска от
установителен по чл. 124, ал. 1 ГПК в осъдителен по чл. 108 ЗС, извършено на основание
чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК с протоколно определение, постановено в открито съдебно
заседание, проведено на 09.10.2023г.).
Ищцата твърди, че е собственик на 1/2 ид.ч.от следния имот: поземлен имот с
идентификатор 04279.606.272 по КККР на гр. Благоевград, индивидуализиран в исковата
молба. Поддържа, че е придобила правото на собственост върху сочените ид.ч. на основание
наследствено правоприемство от наследодателя й и неин дядо Л, роден на 11.09.1892г., б.ж.
на Благоевград, починал на 03.07.1949г. Заявява, че ответницата не притежавала ид. част от
имота. Излага, че била направила справка в имотния регистър и била установила, че
ответницата се била снабдила с Констативен нотариален акт, издаден на основание чл. 587,
ал. 2 ГПК от нотариус Красимира Минкова, по силата на който била призната за собственик
на 3/12 ид.ч. от имота на основание давностно владение. Смята, че ответницата не е
1
придобила 3/12 ид.части от имота, тъй като живеела в Гърция. При условията на
евентуалност заявява, че е придобила 1/2 ид.ч. от процесния имот на основание давностно
владение, продължило повече от 10 години /от 1995г./.
Ответницата оспорва предявения иск с доводи, че била притежавала 3/12 ид.части от
процесния имот, като винаги е владяла своята ид.ч. от имота. Не оспорва, че ищцата
притежава 1/2 ид.ч. от имота на основание наследствено правоприемство от Л роден на
11.09.1892г., б.ж. на Благоевград, починал на 03.07.1949г.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация
по чл. 108 ЗС, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищцата на 1/2
ид.ч. от процесния имот, както и за осъждане ответницата да предаде владението върху
спорните 3/12 ид.ч. на ищцата.
Предявеният ревандикационен иск е допустим. В тази връзка следва да се изтъкне, че с
тази искова претенция може да се ползва и съсобственик, желаещ да ревандикира своите
идеални части от съсобствен имот, ако друго лице е установило фактическа власт върху
него и така нарушава владението на съсобственика. В този смисъл е налице правен интерес
за ищцата от предявяване на настоящия ревандикационен иск, доколкото твърди, че
ответницата владее 3/12 ид.ч. от имота, с което накърнява собственическите й правомощия
върху 1/2 ид.ч. от имота. След оглед изложеното не могат да се споделят възраженията на
ответницата за недопустимост на предявения иск.
Основателността на предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищцата да е титуляр на
правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот на посочения
придобивен способ /наследствено правоприемство от наследодателя си Лазар Костадинов
Попов, роден на 11.09.1892г., б.ж. на Благоевград, починал на 03.07.1949г. или при
условията на евентуалност, че е собственик въз основа на давностно владение/, като 3/12
ид.ч. от същите да се владеят или държат без правно основание от ответницата, т.е. ищцата
да е лишена от упражняването на фактическа власт, като елемент /правомощие/ от правото й
на собственост.
Безспорно е по делото, че към момента на приключване на устните състезания по делото
фактическата власт върху 3/12 ид.ч. от имота, предмет на спора, се упражнява от
ответницата С. К. Я..
От удостоверение за наследници на Лазар Костадинов Попов, с изх. № ., издадено от
Община Б, се установява, че ищцата М. С. Н. е наследник по закон на своя дядо Л починал
на 03.07.1949г.
Процесния имот, който представлява дворно място, ведно в построената в него къща, е бил
придобит от Лпрез 1924г. Този факт се установява от приетия по делото Нотариален акт
покупко-продажба на недвижим имот № 52 от 22.05.1924г., по дело № 81/1924г. по описа на
Горноджумайския окръжен съд.
От представените по делото доказателства следва изводът, че в действителност ищцата М.
Н. е собственица на 1/2 ид.ч. от процесния имот на основание наследствено правоприемство
от наследодателя си Ла роден на 11.09.1892г., б.ж. на БТова обстоятелство не се оспорва и
от ответната страна.
С оглед факта, че съдът приема, че ищцата е собственица на 1/2 ид. ч. от имота на
основание наследствено правоприемство от нейния дядо Лазар Попов, съдът не се
произнася по предявеното при условията на евентуалност основание, че е собственица на
1/2 ид. ч. от имота на основание давностно владение.
Основният спорен въпрос по делото е дали ответницата С. Я. е собственик на владените от
нея 3/12 ид.ч. от имота. Ответницата се легитимира като собственик на 3/12 ид.ч. от имота
съгласно нотариален акт № 45, том I , рег.№ 11481, дело № 545/10.11.2021г. на нотариус К
рег. № 415 и район на действие PC Благоевград, който е издаден по реда на чл. 587, ал. 2
2
ГПК. С гореописания нотариален акт ответницата въз основа, извършена от нотариуса
обстоятелствена проверка, е била признат за собственик на 3/12 ид.ч. от имота на основание
давностно владение. В практиката на ВКС (вж. Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г.
по тълк. дело № 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, както и постановените след неговото
приемане Решение № 153 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение №
208 от 24.09.2013 г. по гр. д. № 1961/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 108 от 28.10.2015 г.
по гр. д. № 1854/2015 г., II г. о. на ВКС и Решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр. д. №
1147/2016 г., I г. о. на ВКС) е абсолютно утвърдено разбирането, че нотариалният акт, с
който по реда на чл. 587 ГПК се признава право на собственост върху недвижим имот,
макар да не притежава материалната доказателствена сила по чл. 179 ГПК, има
легитимиращ ефект за лицето, в чиято полза е издаден; тази легитимация е обвързваща за
третите лица и за съда досежно удостовереното в акта право на собственост;
доказателствената сила на нотариалния акт може да бъде оспорена от всеки субект, който
има правен интерес да твърди, че титулярят на акта в действителност не е носител на
спорното вещно право; при такова оспорване тежестта на доказване се носи от оспорващата
страна, без да намира приложение специалният процесуален режим, регламентиран в чл. 193
– чл. 194 ГПК; тогава оспорващият трябва да опровергае констатациите на нотариуса било
като докаже свои права, противопоставими на титуляря на акта, било като опровергае
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание.
В настоящия казус, въпреки разпределената й доказателствена тежест, ищцата не е
провела оборване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, който е бил издаден в
полза ответницата.
Напротив, в хода на съдебното дирене бяха констатирани факти, които ясно показват, че С.
Я. е упражнявала фактическа власт спрямо 3/12 ид. ч. от имота с намерение за своене дори и
след издаването на този констативен нотариален акт.
С цел да докаже, че е придобила спорните 3/12 ид.ч. от имота в резултат на давностно
владение ответницата е ангажирала гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Емилия Христова Маркова и Атанас Малинов Гаджелов /съседи/, от които може
да се направи извод за основателност на правоизключващото й възражение за придобивна
давност.
От разпита на първия от доведените от ответницата свидетели – Еа, става ясно, че в част от
имота синът на ответницата гледал ловни кучета, като за кучетата имало изградени
къщички. В имота имало и изграден кокошарник, който е бил в близост до мястото, в което
синът на ответницата отглеждал кучета, като този кокошарник бил на ищцата М. Н.. Този
свидетел поддържа, че ответницата С. й е казвала, че е засадила в двора цветя, лапад.
Заявява, че С. е имала спор с бившия й девер Л и неговата съпруга за имота, като спорът е
бил свързан с това, че Ли неговата съпруга, са изчистили двора, в тази част от двора, за
която ответницата смята за нейна. Сочи, че била виждала ответницата С. в къщата, която
построена върху процесното дворно място, когато нейният съпругът й бил болен.
От разпита на втория от доведените от ответницата свидетели – А също се установява, че
ответницата в част от дворното място е садила билки и цветя. Този свидетел поддържа, че
ответницата С. живее в Б, като не знае С. да е имала спорове, във връзка с това, че тя нямала
право да владее двора. В тази връзка сочи, че дворът не е бил разделен, за да се знаело коя
част е на ответницата С., ищцата М. или на братовчеда на ищцата св. Л. Заявява, че откакто
бил роден, от 40 години, ответницата С. си живеела в този имот и ползвала около 30 кв. м.
от имота. Този свидетел поддържа, че синът на ответницата Иво ползвал също имота. В
имота имало и изграден кокошарник, който е бил в близост до мястото, в което синът на
ответницата отглеждал кучета, като този кокошарник бил на ищцата М. Н..
С цел провеждане на насрещно доказване по отношение на възражението на ответницата
за придобивна давност, ищцата е осигурила при режим на довеждане двама свидетели – Л
(братовчед на ищцата) и Т
От разпита на първия от доведените от ищцата свидетели – Л става ясно, че в процесния
3
имот била построена къща, като имало и дворно място към къщата. Този свидетел ползвал
това дворното място повече от 30 години. В това дворно място имало лозници, които
пръскал. Заявява, че тази година не бил ползвал двора, защото като отишъл със съпругата да
чистили двора от трева, ответницата С. се показала на терасата и започнала да ги наричала
„крадци, лъжци“. В тази връзка сочи, че С. се била оплакала в полицията, като свидетелят
заедно със съпругата му са били скубали цветята и босилека на ответницата, засадени в
процесния двор. Тази година св. К само си кроил лозниците, но не си бил обрал гроздето.
Заявява, че бил викан в полицията, по оплакване на ответницата С. Я.. Става ясно, че освен
С. и нейният син ползвал част от дворното място, като в него гледал кучета. Установява се
също така, че ищцата М. Н. също ползвала двора, като в него имала кокошарник повече от
40 години.
От разпита на втория от доведените от ищцата свидетели – Тстава ясно, че в имота ищцата
М. гледала кокошки, както и че синът на ответницата Иотглеждал кучета.
От показанията на всички свидетели се установява, че ответницата често е отсъствала от Б
като е гостувала на дъщеря си К в Гърция, но когато се е връщала е живеела в къщата, която
е построена в процесното дворно място.
Комплексната преценка на поведението на ответницата е опора за заключението, че
действията, обективирани в него, са били въплъщение на фактическото съдържание на
собственост върху 3/12 ид.ч. от имота. Периодичното пребиваване в чужбина на
ответницата не води до различен извод, тъй като то е било свързано с гостуване на
ответницата на нейната дъщеря и през него С. Я. пак е осъществявала фактическа власт
върху имота, но чрез нейния син, който продължил да отглежда в него кучета. Следователно
ответницата надлежно е придобила по давност част от спорния имот, а именно 3/12 ид.ч. от
същия.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи.
Установителната част на предявения ревандикационен иск е основателна. Това е така,
защото по делото се установи, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от имота.
Осъдителната част на предявения ревандикационен иск е неоснователна. Това е така,
защото ответницата владее на правно основание 3/12 ид.ч. от имота, които е придобила по
давност.
Относно искането на ищцата по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Отмяната на нотариалния акт по чл. 537, ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск, а последица
при уважаване на иска за материално право на третите лица, засегнати от акта. Независимо
дали страна е поискала това, съдът и служебно постановява отмяна, когато това се следва от
резултата по материалноправния спор, като не става реч за произнасяне „свръх петитум“. В
случая предявеният ревандикационен иск по чл. 108 ЗС в осъдителната му част се отхвърля,
поради което правилото на чл. 537, ал. 2 ГПК не следва да се прилага, като не се дължи и
произнасяне по същество, защото, както стана ясно, правилото на чл.537, ал. 2 ГПК урежда
само една последица при уважен иск за собственост.
Относно разноските:
При този изход от делото всяка една от страните има право на разноски. Искане за
присъждане на разноски е направено както от ищцата, така и от ответницата. При
определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния
представител на ищцата възражение за прекомерност за претендираното от ответницата
адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за основателно.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат,
ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски
възнаграждения. Ответницата претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лв.,
като с оглед цената на иска минималният размер на адвокатския хонорар е 1500 лв. (арг. от
чл. 7, ал. 5 от Наредбата). Исканото адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед
4
действителната фактическа и правна сложност на делото. При това положение размерът на
адвокатското възнаграждение на ответницата следва да се редуцира в размер на минималния
от 1500 лв.
На ищцата следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят разноски в размер на
785,35 лв. (съобразно уважената част от иска). На ответницата следва на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в размер на 750 лв. (съобразно отхвърлената част от
иска).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на ответницата С. К. Я., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град , че ищцата М. С. Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Бе собственица, на основание наследствено правоприемство от наследодателя
си Л, починал на 03.07.1949г. на 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор
04279.606.272 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и шест,
точка, двеста седемдесет и две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б,
одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по
кадастъра, с адрес на поземления имот: гр.Б.... двадесет и шест/, с площ 385 кв.м. /триста
осемдесет и пет/ квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план: 2288
/две хиляди двеста осемдесет и осем/, квартал 130 /сто и тридесет/, парцел 16
/шестнадесети/, при съседи:поземлени имоти с идентификатори: .....
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 ЗС, в частта за осъждане на ответницата С. К. Я., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град Б да предаде на ищцата М. С. Н., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Б владението върху 3/12 идеални части от описания имот с
идентификатор 04279.606.272.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. К. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес:
град Б6 да заплати на М. С. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бразноски в
производството в размер на 785,35 лв. /седемстотин осемдесет и пет лева и тридесет и пет
стотинки/, съобразно уважената част на предявения иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. С. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. Б да заплати на С. К. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Бсумата от 750 лв.
/седемстотин и петдесет лева/, представляваща общ размер на дължимите разноски,
съобразно отхвърлената част от предявения иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Бв двуседмичен срок, считано
от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез
Районен съд – гр.Б
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5