Р
Е Ш
Е Н
И Е
№ /27.02.2017
гр. П. 27.02.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с. в публичното заседание на първи февруари
през две хиляди и седемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря К.Д. и в присъствието на прокурора Й.А., като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА
гр. дело № 728 по
описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Иск с правно
осн.чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ .
Постъпила е ИМ от М.И.С. ,чрез
пълномощника му адвокат Б.П. от ПАК срещу Прокуратурата на Република България. В
исковата молба се твърди,че с постановление от 03.11.2010г. на ОСлС П., съгласувано
с наблюдаващия прокурор от РП П. по ДП №556/2010г.по описа на РП П., на ищеца е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.311 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 НК,в качеството му на длъжностно лице-началник на РПУ-МВР гр.Г..Твърди се ,че
срещу ищеца е внесен обвинителен акт в Районен съд П.,като съдебен състав от
ПРС е прекратил производството по делото ,тъй като ищецът и всички свидетели са
от гр.Г.,че впоследствие всички съдии от
РС Г. са се отвели от разглеждане на делото и състав на ВКС е определил
то да се гледа от РС Велико Търново,въз основа на което пред РС Велико Търново
е образувано НОХД №984/2011г.Изложени са твърдения,че с присъда №129 от 20.06.
2011г.на РС Велико Търново,постановена
по НОХД №984/2011г. ищецът е признат за невиновен в извършването на престъплението,за
което е обвинен,че срещу тази присъда е постъпил протест от РП П.,въз основа на
което е образувано ВНОХД №444/2011 по описа на Окръжен съд Велико Търново,че с
решение №181 от 20.10.2011г. на ВТОС ,постановено по цитираното дело е
потвърдена присъдата на РС Велико Търново №129 от 20. 06. 2011г. Ищецът
твърди,че работи в системата на МВР от 1991г.,като първоначално е заемал
сержантски длъжности ,а впоследствие и офицерски,че в периода,в който е работил
в системата на МВР е изградил име и авторитет на спокоен и уравновесен човек
,като винаги се е стремял да изпълнява стриктно задълженията си, да бъде пример
,както пред колегите си,така и в обществото. Твърди се,че от започване на
службата си в МВР до края на 2010г.ищецът е заемал ръководни постове,в
т.ч.Началник сектор „Криминална полиция“към ОД на МВР Г. , Началник сектор БОП към ОД на МВР гр.Г.,а от 2005г.до 2010г. е заемал длъжността
Началник РПУ МВР гр.Г.,като твърди,че винаги е имал добра комуникация,както с
ръководството на ОД на МВР Г.,така и с неговите подчинени служители.Ищецът
твърди,че когато е започнало разследването срещу него е бил изключително
омерзен и притеснен в личен и служебен
план ,че образуваното ДП е дало повод за притеснения от страна на ищеца пред всичките му колеги и подчинени,че воденото
разследване срещу него е станало достояние на голяма част от служителите на ОД
на МВР Г.,тъй като почти всички служители на РПУ Г. са разпитани като
свидетели.Ищецът твърди,че е изпитвал големи притеснения, както по време на
досъдебното производство,така и при разглеждане на делото от първа и въззивна
инстанция,че след внасяне на обвинителния акт в РС П.,ищецът е бил отстранен от
заеманата длъжност Началник РПУ МВР гр.Г.,като
е понижен в ръководител“Регистрация на МПС“ в сектор „Пътна полиция“при ОД МВР Г.,което
се е отразило негативно,както на отношенията му с колегите,така и относно
получаваното възнаграждение,което е било драстично намалено.Изложени са
доводи,че внесеният срещу ищеца обвинителен акт
е широко оповестен в обществото,като има многобройни публикации в местни
и електронни издания за престъпленията, за които ищецът е бил обвинен,че впоследствие след постановената оправдателна
присъда,няма нито една публикация или изявление за изхода на наказателното
производство, шумно разгласено в началото на съдебния процес.В ИМ ищецът
твърди,че от дълги години е ловец и член на ловна дружина“Козирог“,че за
упражняване на това си хоби е закупил законно притежавани оръжия,а именно :1
брой ловна карабина “Броунинг“,2 броя ловни гладкоцевни пушки“МС-2112“ и „ТОЗ“
34Р, двете 12-ти калибър,както и пистолет „Джерико“ 941 F ,ведно с боеприпаси към тях.Твърди се,че на
29.11.2010г.всички гореописани оръжия са отнети на ищеца като са му върнати след 20.10.2011г.,когато е
влязла в сила оправдателната присъда,че
за целия период ищецът е бил лишен от възможността да осъществява хобито си на
ловец,че е изтърпял унижения и лишения в тази насока,че на практика е пропуснал
почти два ловни сезона.В ИМ са изложени съображения,че за периода от повдигане
на обвинението до 20.10.2011г., семейството му
е било подложено на притеснения,поради факта,че срещу ищеца се води
наказателно производство,че това се е отразило изключително негативно, както на
атмосферата в семейството му ,така и в отношенията с най-близките му приятели.Твърди
се ,че ищецът е имал сериозни притеснения от това,че е привлечен като обвиняем
за деяние,което не е извършил,че е изпитвал несигурност от това дали ще бъде
оправдан ,чувство на тревога,че в резултат на повдигнатите му незаконни
обвинения ,са унижени честта и достойнството му, злепоставено и опозорено е
доброто му име пред обществото и пред близките му, нарушено е общото му
здравословно състояние като ищецът счита,че е претърпял неимуществени
вреди,които самият той оценява на 40 000лв. В заключение моли съда да
постанови решение,с което ответникът-Прокуратурата на РБ да бъде осъден да му
заплати обезщетение в размер на 40 000лв.за претърпени неимуществени вреди
, вследствие привличането му като обвиняем за престъпление по чл.311 ал.1 вр.с
чл.26 ал.1 НК, за което престъпление е оправдан с влязла в сила присъда. Върху
сумата се претендира и законна лихва ,считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда- 20.10.2011г.до окончателното й изплащане. Претендират
се и направените по делото разноски.В съдебното заседание на 01.02.2017г., на
което бе даден ход по същество ищецът лично и чрез своя пълномощник адвокат Б.П.
от ПАК поддържа така предявения иск и моли съда да го уважи.Подробни доводи и
съображения в тази насока са изложени и в депозираните от пълномощника писмени
бележки.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника –Прокуратурата на РБ ,представлявана
от главен прокурор Сотир Цацаров,чрез проц.представител прокурор Й.А. от
Окръжна прокуратура П..В отговора е
взето становище,че е налице противоречие между правната квалификация на
предявения иск,тъй като в исковата молба като основание е посочен чл.2 ал.2 ЗОДОВ ,която разпоредба предвижда,че Държавата отговаря за вредите,причинени на граждани от съдебни
актове по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,в която
хипотеза Прокуратурата не следва да носи отговорност,а същевременно в ИМ е
посочено,че се претендира обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на
повдигнато обвинение,за което е налице влязла в сила оправдателна
присъда.Изложени са доводи,че това противоречие в ИМ нарушава правото на защита на ответника,че
ИМ следва да бъде оставена без движение,а при неизпълнение на указанията на
съда,производството по делото да се прекрати като недопустимо.Посочено е ,че в
тежест на ищеца е да ангажира доказателства, които да установят действително претърпени вреди,като пряка и
непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство.В
отговора ответникът твърди,че не са доказани твърденията на ищеца за уронване и
злепоставяне на доброто му име в обществото,че Прокуратурата не е разпространявала
информация за воденото разследване и не следва да носи отговорност за отзвука
му в обществото,че публикациите в пресата не се основават на официална
информация на Прокуратурата. Взето е становище,че не са представени
доказателства в подкрепа на твърденията,че в резултат на воденото наказателно
производство ,за ищеца са възникнали проблеми със здравословното и психическото
му състояние,както и негативни преживявания, изразяващи се в чувство на
страх,притеснения и стресови периоди.В отговора са изложени съображения,че ДП
срещу ищеца е образувано на 08.03.2010г.и е приключило с внасяне на обвинителен
акт на 03.02.2011г.,като то е продължило 11 месеца,а съдебната фаза на
нак.производство около 10 месеца,че не следва да бъде ангажирана отговорността
на Прокуратура във вр.с
продължителността на нак.производство в съдебната фаза,че нак. производство е
приключило в разумен срок.Ответникът посочва,че спрямо ищеца е била взета
най-леката мярка за неотклонение“Подписка“,която дава възможност на лицето да обитава домашната и социалната
си среда ,да осъществява контакти с членовете на семейството си и на
обществото.Изложени са доводи,че макар да е бил отстранен от заеманата длъжност
–началник на РУ на МВР гр.Г.,ищецът е бил преназначен на работа отново в
системата на ОД на МВР гр.Г. като
началник група „Регистрация на МПС“ в сектор „Пътна полиция“при ОД на МВР гр.Г..В
отговора ответникът е направил възражение,че претендираното обезщетение за неим.вреди в размер на
40 000лв.е прекомерно завишено, несправедливо и не
съответства на принципа на справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД,с
оглед съдебната практика при аналогични
хипотези, социално икономическите условия на живот в страната,броя и
интензитета на извършените процесуално-следствени действия с участието на
ищеца,липсата на др. процесуални ограничения и приключилото в разумни
срокове досъдебно производство .В
съдебното заседание на 01.02.2017г.Прокуратурата на РБ чрез прокурор Й.А. от ОП
П. взема становище,че предявеният иск е недоказан,както по основание,така и по
размер и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.В тази насока са изложени
подробни доводи в пледоарията по същество.Алтернативно в случай,че съдът
приеме,че искът е основателен ,е направено
възражение,че претендираното
обезщетение в размер на 40 000лв.е
твърде завишено и не кореспондира с икономическата обстановка в страната .На
основание чл.78 ал.5 ГПК е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,заплатено на адвокат П.,пълномощник на ищеца.
Окръжният
съд като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните,приема за установено следното:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от М.И.С. *** срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2,ал.1,т.3
от ЗОДОВ,като се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
40 000лв., на основание обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление
по чл.311 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК ,за което е оправдан с присъда №129 от
20.06.2011г.на Великотърновски РС по НОХД №984/2011г.,влязла в сила на
20.10.2011г.Върху сумата се претендира и законна лихва,считано от датата
на влизане в сила на оправдателната
присъда-20.10.2011г. до окончателното й
изплащане.Както е прието в изготвения от съда проекто-доклад,съгласно
определение №1256/09.11.2016г.,по който страните не са направили
възражения,фактът,че в ИМ ищецът е посочил като правно основание разпоредбата
на чл.2 ал.2 от ЗОДОВ,предвиждаща отговорност на Държавата за вреди,причинни от
съд.актове по ЗОПДНПИ ,не представлява нередовност на ИМ,нито обуславя извода
за недопустимост на предявения иск.Правната квалификация се определя от съда на
база фактическите твърдения в ИМ.От обстоятелствената част и от представените с
ИМ доказателства е достатъчно ясно,че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е в резултат на обвинение в извършване на престъпление,за
което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда,т.е.иск по чл.2 ,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Безспорно от представените с ИМ писмени доказателства ,а и
от приложеното НОХД №984/2011г. по описа
на Великотърновски Районен съд и ВНОХД №444/2011г.по
описа на Великотърновски Окръжен съд ,както и от съдържащото се към тях ДП
№556/2010г.по описа на РП се установява,че
с постановление от 03.11.2010г.на следовател в ОСлО при ОП П. по ДП
№556/2010г.по описа на РП П. ищецът М.И.С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.311 ал.1 във вр.с чл.26
ал.1 НК –затова,че през периода 12.04.2007г.-01.08.2008г. в гр.Гарово като
длъжностно лице –началник РПУ Г. ОД“Полиция“Г. ,при условията на продължавано
престъпление и в немаловажни случаи ,в кръга на службата си съгласно вменената
му длъжностна характеристика съставил официални документи –писма на РПУ Г.,подробно
описани,в които удостоверил неверни обстоятелства. Със същото постановление на
РП П. ,на ищеца е взета мярка за неотклонение “Подписка“.За горепосоченото
престъпление срещу ищеца М.С. е внесен обвинителен акт от РП П. на 03.02.2011г.в
ПРС,като първоначално е образувано НОХД
№327/2011г. по описа на ПРС.Производството по това дело е прекратено и то е
изпратено по подсъдност на Габровски РС,тъй като деянието е извършено в гр.Г..В
Габровски РС е образувано НОХД №180/2011г.Поради отвод на всички съдии от ГРС
делото е прекратено пред този съд и изпратено на ВКС на осн.чл.43 т.3 НПК за
определяне на друг равен по степен съд.С определение на ВКС №55 от 04.04.2011г.
по ч.н.д.№1282/2011г.,НОХД №180/2011г.по описа на РС Г. е изпратено за
разглеждане на РС Велико Търново.На това основание пред ВТРС е образувано НОХД
№984/2011г.
Безспорно е ,че с
присъда на Великотърновски РС №129 от 20.06.
2011г. по НОХД №984/2011г. ищецът М.И.С. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл.311 ал.1
вр.чл.26 ал.1 НК.Оправдателната присъда на ВТРС е протестирана от РП П.,въз
основа на което е образувано ВНОХД №444/2011г. по описа на ВТОС.С решение на ВТОС
№181/20.10.2011г. по ВНОХД №444/2011г.е потвърдена оправдателната присъда на
ВТРС №129 от 20.06.2011г.по НОХД №984/2011г.като правилна и
законосъобразна.Поради необжалваемост на решението на ВТОС,оправдателната
присъда е влязла на датата на постановяването му-20.10.2011г.
Няма спор,че по време на провежданото
наказателно производство,както в досъдебната,така и в съдебната фаза ищецът С.
е бил с мярка за неотклонение ”Подписка”.
От представените с ИМ писмени
доказателства безспорно се установява,че във вр.с повдигнатото срещу М.С. обвинение
и воденото срещу него нак.производство,с решение на началника на РУ“Полиция“гр.Г.
от 29.11.2010г./л.9 от делото/ от ищеца са отнети разрешенията за носене на
ловно оръжие,за носене на късо нарезно оръжие,за съхраняване на огнестрелно
оръжие и боеприпаси ,като са иззети и притежаваните от последния огнестрелни
оръжия и боеприпаси:1./ловна карабина“Броунинг“;2./ловна гладкоцевна пушка“МС
-2112 „ 3./ ловна гладкоцевна пушка“ТОЗ“-34Р и 4./пистолет „Джерико“941 F.
От изисканата от ОД на МВР
справка/л.50-61/ се установява,че ищецът М.С. е дългогодишен служител на
МВР,като е започнал работа през 1991г.на длъжността милиционер,последователно е
заемал длъжностите младши районен инспектор от 1991г.-1993г. в РПУ Г.,младши
разузнавач 1993-1997г.,разузнавач от 1997-2001г.,районен инспектор в РПУ Г. през 2001-2002г.,началник на група“Охрана на
обществения ред „в същото РПУ за периода 2002-2004г.,началник на група
„Териториална полиция“през 2004-2005г., началник на РПУ Дряново за
2004-2005г.Видно от същата справка за периода 2005-2010г.ищецът е заемал
длъжността началник на РПУ Г.,а от 2010 до настоящия момент заема длъжността
началник на група „Регистрация и отчет на ППС,водачи адм.наказателна дейност“ в
сектор „Пътна полиция“. В справката е отразено,че през 2008г.на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“.Представени са и служебни бележки
за получаваното от ищеца възнаграждение за периода 2006-2016г.
Спорни в настоящото производство са
въпросите налице ли са предпоставките на чл.2 ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
Държавата за вреди от действия на правозащитни органи,респ.на Прокуратурата на
РБ ,дължи ли се на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди и в какъв размер.
Съгласно
чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди ,причинени на граждани от
органите на дознанието,следствието,прокуратурата и съда в посочените в закона
хипотези,като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде
оправдано,какъвто е и конкретният случай.
Тази отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на
изчерпателно посочените в закона основания . Предпоставка за ангажиране на
отговорността по чл. 2,ал.1 т. 3 от
ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът е уличен в извършване на престъпление по
чл.311 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 НК,повдигнато му е обвинение ,а впоследствие е оправдан с влязла в сила
присъда .При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението
като незаконно, независимо от обстоятелството,че отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на разследващия орган.В конкретната хипотеза са
налице предпоставките на чл.2 ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
Държавата.Действията или бездействията на държавните органи по
смисъла на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДВПГ са презумптивно правилни, поради което, за
разлика от деликта, вината не се предполага. За уважаване на претенцията,
следва да е доказано по предвидения в закона ред, че те са били неправилни. В
случая това е влязлата в сила оправдателна присъда. Пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск е Прокуратурата на РБ,като държавен орган, който има правосубектност и
чиито длъжностни лица, с неправилни действия или бездействия са причинили вреди
на граждани.В този смисъл са дадените разяснения в ТР №3 от 22. 04.2004г.на ОСГК на ВКС.
От данните по делото е видно,че наказателното
производство срещу ищеца М.С. е продължило година и 9 месеца общо в досъдебната и съдебната фаза ,съответно
от 08.03.2010г.,когато срещу ищеца е образувано ДП №556/2010г.по описа на РП П. до влизане в
сила на оправдателната присъда-20.10.2011г.
От
представената извадка от сайта DarikNews.bg е видно,че на 03.11.2011г.в интернет е публикувана статия,че РП П. е
внесла срещу М.С.,*** обвинителен акт за извършено от него в качеството му на
длъжностно лице престъпление,като
подробно е описано деянието,за което ищецът е обвинен.За подигнатото срещу
ищеца обвинение статия е публикувана и във вестник“100 вести“,в броя от
04.02.2011г.,където също подробно е описано престъплението,за което ищецът е
обвинен.Видно е,че и в двете статии авторите се позовават на предоставена
информация от пресцентъра на прокуратурата.В този смисъл неоснователни са
изложените в отговора на ответника възражения,че Прокуратурата не следва да
носи отговорност за медийните публикации.
В
подкрепа на твърденията си ,че е ловец и в резултат на воденото срещу
нак.производство е бил лишен от възможността да упражнява това свое хоби, ищецът
е представил удостоверение изх.№93/18.11.2016г.издадено от председателя на УС
на СЛРД“Чардафон“Г..От същото се установява,че М.С. през 2005г.успешно е
завършил курс за придобиване право на лов, след което е приет за член на
ЛРД“Враниловци“при СЛРД“Чардафон“. Посочено е ,че ищецът притежава изискуемите
документи за упражняване право на лов-членска карта,билет за лов,удостоверение
за подборен лов и удостоверение за ръководител на групов лов,че ежегодно е
подновявал членството в сдружението и
ловния си билет в ДГС Г..В същото е
отразено,че в периода 2008-2010г.С. е бил член на УС на сдружението,а в периода
29.11.2010г.-29.10.2011г.не са му издавани разрешителни за индивидуален лов.
От
представения препис от решение на Дряновски РС №5 от 13.02.2012г.по
гр.д.№57/2012г.се установява,че със същото е прекратен с развод брака между М.И.С.
и К.Й.С.,по взаимно съгласие,като съдът
е одобрил постигнатото от бившите съпрузи споразумение .
По делото събрани и гласни доказателства.От
показанията на свидетеля Х.Ц. се установява,че познава ищеца от 1997-1998г.,с
когото са близки приятели,че М. ***,че след започване на делото е станал много
затворен,отключил е диабет.Свидетелят посочва,че преди обвинението ищецът е бил
весел и позитивен човек,всеки ден го е търсил,а по време на наказателното
производство е загубил много от социалните си контакти, станал е
по-затворен,изживял е много тежко всичко,което се случва.Този свидетел
установява,че във вр.с делото е имало публикации по медиите,че самият той е чел
изказване на прокурор,че М. ще бъде съден
и осъден,като е чувал негативни коментари във вр.със заеманата
длъжност-като шеф на РПУ.Според свидетеля всичко това се е отразило и на
семейството на ищеца,като дъщеря му е била тормозена в училище.От показанията
на Ц. се установява,че в резултат на обвинението,от ищеца са иззети личното и
ловното му оръжие,че последният не е могъл да ходи на лов,че се е чувствал
неудобно и не приемал покани на свидетеля
да ходи с него в ловната дружинка.Свидетелят посочва,че ищецът постоянно
е бил притеснен,с високо кръвно,че той самият го е водил на лекар,при което е
установено ниво на захарта-18,че преди воденото дело М. не е имал здравословни
проблеми,не се е оплаквал,бил е спортист,здрав като канара, ръгбист,че преди е
заемал длъжността началник РПУ,а впоследствие е станал началник регистрация в
КАТ.
От
показанията на свидетеля Х.П. се установява,че е приятел с М.,че му е
съдействал да си купи място в с.*******,където си е направил къща. Свидетелят
посочва,че ищецът му е споделил за повдигнатото срещу него обвинение,че се е скрил да живее на село,въпреки,че къщата му
не е била съвсем готова,тъй като е известен в Г.,че жена му и детето му също са
били много притеснени,а впоследствие съпругата му го е напуснала.Според
свидетеля причината за развода е именно обвинението срещу М.,като съпрузите са
се развели в гр.Дряново,за да се избегнат коментарите в гр.Г.,че детето му също
е било много травмирано и досега М. не може да възстанови връзката с дъщеря
си,че е бил набеден за най-големия престъпник.Свидетелят П. посочва,че М. е
станал като отшелник,живял е сам на село,че е
бил страстен и запален ловец,а отнемането на оръжието му допълнително го
е сломило,че е бил в УС на ловно-рибарското дружество,но е престанал да идва на
събиранията,тъй като се е чувствал
неудобно.Този свидетел установява,че независимо,че е бил оправдан , петното
върху М. е останало,че след това обвинение са започнали и здравословните му
проблеми ,че постоянно е с високо кръвно и приема лекарства, че в резултат на
стреса е получил и диабет,че преди да се заведе наказателното дело М. е бил в
цветущо здраве,като бивш спортист никога не е оплаквал от здравословни
проблеми,но след това е станал друг човек-и психически и физически.Свидетелят
установява ,че ищецът е бил началник на РУП,но въз основа на обвинението е
пренасочен на друга длъжност ,в КАТ Г. на регистрациите,че съпругата и детето на М. са го напуснали,тъй
като не са могли да издържат на стреса.
Свидетелят
Н.Н. депозира показания,че от дълги
години познава М.,тъй като са съседи ,че са били ловджии с майка му,която впоследствие се е отказала и М. е заел нейното място,че М.
е бил член на УС на сдружението и е отговарял за ловната етика.Свидетелят
посочва,че не знае подробности за обвинението,но заради делото М. се е
разболял,затворил се е , бил е много разстроен ,спрял е да ходи на лов,тъй като
са му отнели пушката и вече не е бил същият човек,а преди това са се събирали
на беседката до блока. Свидетелят посочва,че лично е давал на ищеца лексотан,за
да се успокои,че преди това е бил здраво момче,но след обвинението е започнал
да вдига високо кръвно, че след като са му отнели ловното оръжие е
отказвал да посещава сбирки и банкети на
сдружението,тъй като се е чувствал неудобно,че не е добре и психически вече не
е същият,че някои от хората в гр.Г. са разбрали,че той е оправдан,че по време
на делото ищецът е работил в КАТ,където
е и в момента.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите,тъй като се базират на непосредствените им впечатления за
състоянието на ищеца в периода на воденото срещу него нак.производство,а и
кореспондират с представените писмени доказателства .
По делото е назначена и
съдебно-медицинска експертиза.От заключението на ВЛ –проф.д-р С.Т., което не е
оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло,се
установява,че при М.С. от м.април 2010г.е изявена умерена артериална хипертония
,за която е провеждал системно медикаментозно лечение с двойна антихиперинтензивна
терапия/бета-блокер и сартан/.В експертизата е посочено,че по данни на самия
ищец за периода 2010-2016г.същият е имал чести хипертонични кризи,които са се
проявявали с повишаване на АН,кръвоизливи от носа и двукратно конюнктивални
кръвоизливи. Според ВЛ пациентът е
фамилно обременен за артериална хипертония и е работил под висок системен
стрес,с оглед професионалната характеристика на работата му,като напрежението
на което е бил подложен е задълбочило изявата на заболяването и е определило
кризисното протичане на същото.ВЛ посочва,че причинно-следствената връзка между
артериалната хипертония и психоемоционалния стрес е трудно дефинируема,поради
влиянието и на др. рискови фактори, но приема,че системния психоемоционален
стрес е задълбочил хода на това социално значимо заболяване при М.С.. В устните
си обяснения в съд.заседание на 01.02.2017г.д-р Т. посочи,че според нея има
причинна връзка,макар и не толкова строга
между заболяването на ищеца и преживения стрес ,тъй като макар и
генетично предопределена артериалната хипертония при пациента е изявена през
2010г.,въпреки,че до този момент същият е заемал управленска позиция,която също
е стресова.
При съвкупна преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства ,съдът приема,че ищецът е претърпял
неимуществени вреди , вследствие повдигнатото срещу него обвинение и то като длъжностно лице-бивш
началник на РПУ Г.,за което е оправдан с влязлата в сила присъда. От събраните
по делото гласни доказателства се установи,че в резултат на започналото срещу
ищеца наказателно производство,същият се е променил,станал е
по-затворен,изолирал се е от близките и приятелите си.Установи се,че до 2010г. ищецът
се е ползвал с добро име и авторите сред колегите си и гражданите на гр.Г.,бил е общителен и
контактен.Аргумент е в тази насока е и кадровата му справка,приложена на л.4-5,том
3 от ДП.От същата е видно,че от
постъпването си на работа в системата на МВР през1991г. до привличането му като
обвиняем в началото на 2010г.,за дълъг период от 19 години,същият 5 пъти е
награждаван с „Обявяване на благодарност“,през 1993г.,2003г.,2004г.,2005г.и
2007г.;3 пъти е награждаван с парична награда-2 пъти през 1991г. и през1996г.;3
пъти е награждаван с „Колективна парична награда“-през 2003г. и 2 пъти през
2006г.За целия си стаж в системата на МВР ищецът е наказан един път с
„порицание“ през 2008г.,за неупражнен контрол над подчинени.С оглед тези данни
съдът приема,че по време на дългогодишният си стаж в системата на МВР, ищецът е
създал добро име и авторитет ,ползвал се е с уважение сред колегите,служителите
и подчинените си в РПУ Г..За времето от около година и 9 месеца , през
което е водено нак.производство в досъдебна и съдебна фаза, ищецът е преживял негативни емоции, свързани с
притеснения, стрес, неудобство и срам ,което се е отразило неблагоприятно и върху неговото семейство-съпруга и дъщеря. На база събраните
по делото доказателства не може да се направи категоричен извод,че причината за
развода на ищеца със съпругата му е само
и единствено повдигнатото срещу него
обвинение,доколкото се касае за лични отношения,а от др.страна бившите съпрузи
са се развели по взаимно съгласие,в която хипотеза съдът не се произнася за
вината и причините довели до дълбокото и непоправимо разстройство на
брака.Неминуемо обаче, повдигнатото обвинение в извършване в престъпление се е
отразило негативно не само на ищеца,но и на най-близките му хора,а именно
съпругата и детето му.Въз основа на медийните публикации повдигнатото
срещу С. обвинение е станало достояние на широк кръг лица с
оглед заеманата от последния публична длъжност-началник на РПУ Г..Както вече бе
посочено и в двете горепосочени статии-в интернет сайт и в местен вестник,почти
изцяло е възпроизведен текста на обвинителния акт, посочено е ,че ищецът именно
като длъжностното лице-началник на РПУ Г. е съставил официални документи с
невярно съдържание,че информацията е дадена от съответния пресцентър на
Прокуратурата. Воденото срещу ищеца наказателно производство е довело до уронване на престижа му като гражданин и
публична личност,до накърняване на авторитета му сред неговите колеги и
подчинени,още повече,че голяма част от служителите на РПУ Г. са били разпитани
като свидетели.В резултат на незаконното обвинение на ищеца са отнети
разрешителните за носене на оръжие,съответно иззети са притежаваните от него ловни
оръжия:2 броя ловни пушки,1 брой ловна карабина ,служебния пистолет и
съответните боеприпаси.По този начин същият почти за два ловни сезона е бил
лишен от възможността да практикува хобито си на ловец ,което допълнително го е
сринало психически.Въз основа на започналата проверка срещу ищеца,последният
през 2010г.е преназначен и понижен от началник на РПУ Г. в началник група
регистрация на ППС в сектор „Пътна полиция“,където работи и до момента.Тези
негативни емоции са довели и до влошаване здравословното състояние на ищеца
,като през 2010г. се е отключило заболяването артериална хипертония.Както се
установи от приетата медицинска експертиза, независимо,че ищецът е наследствено обременен,че е работил дълги години
в системата на МВР,заемал е и управленска позиция,свързана с напрежение и
стрес, заболяването се е появило именно през 2010г.,в резултат на много силен
психо-емоционален стрес.Разпитаните по делото свидетели също установяват,че
преди повдигане на обвинението,ищецът не е имал здравословни проблеми,бил е в
цветущо здраве като бивш спортист,а по време на нак.производство често е бил с
високо кръвно и е започнал да употребява
лекарства. Тези негативни последици върху личността на ищеца,според съда
са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно
производство и обвинението,за което е бил оправдан с влязла в сила присъда.
Налице са предпоставките на чл.2
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата за претърпените
от ищеца неимуществени вреди и искът се явява доказан по
основание.Неоснователни са изложените в тази насока възражения на
Прокуратурата,че искът е изцяло неоснователен и недоказан. Съгласно чл.52 ЗЗД
размерът на дължимото обезщетение се
определя от съда по справедливост.Справедливостта не е абстрактно понятие ,като
следва да се преценят всички конкретни обстоятелства.При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази периода на воденото срещу ищеца нак. производство-година
и 9 месеца,което е приключило в разумни срокове,фактът ,че същият е бил с мярка
за неотклонение“подписка“,общественото и
социалното му положение-заемал е публична
длъжност,бивш началник на РПУ Г., характера и вида на обвинението -за престъпление по чл.311 ал.1 НК , обществената
опасност на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, фактът ,че
незаконното обвинение е станало
достояние на неограничен брой лица и е било разгласено в местни медии и
интернетсайтове,преживеният стрес , негативни емоции ,влошено здравословно
състояние,уронване авторитета и доброто име на ищеца в обществото.При преценка
на всички тези обстоятелства съдът приема ,че за претърпените от М.С. неимуществени вреди следва да му бъде
присъдено обезщетение в размер на 15 000лв.,което отговаря на критерия за справедливост.За
разликата до 40 000лв.искът следва да се отхвърли като неоснователен,тъй
като не са доказани претърпени неимуществени вреди с такъв интензитет. Върху
сумата от 15 000 лв.се дължи и законна лихва от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда 20.10.2011г.до окончателното й изплащане,в който
смисъл са дадените разяснения в ТР№3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-т.4 от същото.
В съдебното заседание на 01.02.2017г.,на което бе даден ход по същество представителят на ОП П. направи възражение по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване размера на адв.възнаграждение на пълномощника на ищеца.От представения договор за правна помощ от 19.09.2016г.е видно,че ищецът е заплатил в брой на своя пълномощник адвокат Б.П. от ПАК адвокатско възнаграждение в размер на 3 500лв.,км датата на подписване на пълномощното. Към настоящия момент Наредбата за мин.размери на адвокатските възнаграждения е изменена с ДВ бр.86 от 25.10.2016г.В случая за да се прецени дали заплатеното адв.възнаграждение е прекомерно следва да се съобрази размера на същото,съгласно действащата Наредба №1 за мин.размери на адв. възнаграждения в редакцията преди последното изм.ДВ бр.86/25.10.2016г.,към момента,когато е заплатен процесния хонорар -19.09.2016г.Съгласно чл.7 ал.2 ,т.4 от Наредбата,действаща към този момент при интерес над 10 000 лв. ,възнаграждението е 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000лв.Изчислен по този ред адвокатският хонорар е в размер на 1 730лв.Заплатеното от ищеца адв.възнаграждение в размер на 3 500лв.е два пъти по-високо от минималния размер,същото е прекомерно и с оглед правната и фактическата сложност на делото,на основание чл.78 ал.5 ГПК следва да се намали до размер на 1 730лв.
При този
изход на процеса и на осн.чл.10 ал.3 ЗОДОВ във вр. с чл.78 ал.1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца внесената ДТ
в размер на 10лв., разноските за ВЛ в размер на 150лв. и разноските за адвокат,съобразно
уважената част от иска и извършеното намаление на хонорара в размер на 649лв.или
общо деловодни разноски в размер на 809лв.
Водим от
горното,Окръжният съд
|
|
Р е ш и:
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на М.И.С.
,ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***,офис №**-адвокат Б.П. от ПАК сумата от 15 000 лв.,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,в резултат на обвинение в
извършване на престъпление ,за което М.С. е оправдан с присъда на Великотърновски
Районен съд №129/20.06.2011г. по НОХД №984/2011г.по описа на същия съд,потвърдена
с решение на Великотърновски Окръжен съд №181/20.10. 2011г.по ВНОХД №444/2011г.,влязла
в сила на 20.10.2011г.,ведно със законна лихва върху сумата, считано от 20.10.2011г.
до окончателното й изплащане,като за разликата до 40 000лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във вр.с чл.78
ал.1 ГПК Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на М.И.С. ,ЕГН ********** ***,със съдебен
адрес ***,офис №5-адвокат Б.П. от ПАК деловодни разноски в размер на 809
лв.,съобразно
уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: