РЕШЕНИЕ
№...............
Гр. София, 30.10.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на
07.10.2024 г. в състав:
СЪДИЯ :
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N
1861 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.362, ал.2 ГПК.
Образувано е по искане на Б. ЕООД за обезсилване на
влязлото в сила решение № 260403/20.11.2020 г., постановено по дело, с което е
обявен за окончателен на основание чл.
19, ал. 3 ЗЗД, сключения на 06.10.2017 г. предварителен договор, с който Б.ООД,
ЕИК ******продава на И.Л. ООД, ЕИК ****** следните недвижими имоти, находящи се в сградата с идентификатор 68134.1932.2155.1, с
адрес:гр.София, Столична община, ул.*****, а именно: 1.)
АТЕЛИЕ А4 (буква „А"
четири), вход „А", съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.11 (ЕКАТТЕ шестдесет
и осем хиляди сто тридесет и четири, кадастрален район хиляда деветстотин
тридесет и две, поземлен имот две хиляди сто петдесет и пет, сграда едно, обект
единадесет),с изложение - север-юг, на първия надпартерен/втори
надземен етаж, на кота "+2,95" (плюс два
деветдесет и пет), със застроена площ 125,06 (сто и пет цяло и петдесет и една
стотни) кв.м, състоящ се от два кабинета за творческа дейност, общо помещение,
кухненски бокс, склад, баня с тоалетна и балкон, при съседи: двор, стълбищна клетка, етажен коридор, апартамент № АЗ (буква
„А" три), асансьорна шахта, стълбище, двор и
калкан, при съседи по кадастралната
карта: на същия етаж - обект с
идентификатор 68134.1932.2155.1.8 и обект с идентификатор 68134.1932,2155,1.7, под обекта - обект с идентификатор
68134.1932.2155.1.2, обект с идентификатор 68134,1932.2155.1.1 и обект с
идентификатор 68134.1932.2155,1.4, над
обекта - обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.18 и обект с идентификатор
68134.1932.2155.1.14, заедно с принадлежащите му 3,530 % (три цяло петстотин и
тридесет хилядни процента) идеални части от общите части на надземната част на
сградата, съответните идеални части от общите части на цялата сграда; 2.) 43,31/854,17 (четиридесет и три цяло и тридесет и една стотни върху
осемстотин петдесет и четири цяло и седемнадесет стотни) идеални части от общия подземен гараж на втория сутерен на кота «-5,95» (минус пет деветдесет и пет), съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1932.2155,1.48 (ЕКАТТЕ шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири, кадастрален район хиляда деветстотин тридесет и две, поземлен
имот две хиляди сто петдесет и пет, сграда едно, обект четиридесет и осем),
целият с площ 854,17 (осемстотин петдесет и четири цяло и седемнадесет стотни)
кв.м; при съседи: вътрешен двор, улица, рампа, стълбищна
клетка и коридор, при съседи по кадастралната карта: на същия етаж - обект с
идентификатор 68134.1932.2155,1.49, обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.47
и обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.50, под обекта - няма, над обекта -
обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.44, заедно със съответно принадлежащите
му идеални части от общите части на сградата, при разпределено ползване на МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ № 23 (двадесет и три) с
площ на разпределеното ползване 16,17 (шестнадесет цяло и седемнадесет
стотни) кв.м, при съседи на разпределеното ползване: от две страни - двор,
маневрено пространство и място за паркиране №24 (двадесет и четири); 3.)
34,47/854,17 (тридесет и
четири цяло и четиридесет и седем стотни върху осемстотин петдесет и четири
цяло и седемнадесет стотни) идеални
части от общия подземен гараж на втория сутерен на кота
«-5,95» (минус пет деветдесет и пет), съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1932.2155.1.48 (ЕКАТТЕ шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири, кадастрален район хиляда деветстотин тридесет и две, поземлен
имот две хиляди сто петдесет и пет, сграда едно, обект четиридесет и осем),
целият с площ 854,17 (осемстотин петдесет и четири цяло и седемнадесет стотни)
кв.м; при съседи: вътрешен двор, улица, рампа, стълбищна
клетка и коридор, при съседи по кадастралната карта: на същия етаж - обект с
идентификатор 68134.1932.2155,1.49, обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.47
и обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.50, под обекта - няма, над обекта -
обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.44, заедно със съответно принадлежащите
му идеални части от общите части на сградата, заедно със съответно
принадлежащите му идеални части от общите части на сградата при разпределено ползване на МЯСТО ЗА
ПАРКИРАНЕ № 24 (двадесет и четири) с площ на разпределеното ползване 12,87(дванадесет
цяло и осемдесет и седем стотни) кв.м, при съседи на разпределеното
ползване: място за паркиране № 23 (двадесет и три), маневрено пространство, място за паркиране № 25
(двадесет и пет) и двор и при условие,
че в двуседмичен срок от влизането на решението в сила И.Л. ООД заплати
остатъка от уговорената продажна цена в размер на 161568,50 евро.
Твърденията на молителя са, че решението
е влязло в сила на 21.06.2024 г., като в двуседмичния срок за изплащане на
остатъка от дължимата цена купувачът И.Л. ООД не е заплатил в цялост сумата от
161568,50 евро, а само сумата от 145206,20 евро, като за разликата от 16362,30
евро е заявил, че я погасява чрез прихващане с вземанията за съдебни разноски
по настоящото дело, присъдени му от трите инстанции, след което на 08.07.2024 г. е поканил молителя да му
възстанови разноски в размер на 14400 лв., която сума е част от разноските, за
които е направено и изявлението за прихващане.Поддържа, че прихващането е неприложим
способ за изпълнение на задължението за заплащане на дължимата цена в
хипотезата на чл.361, ал.1 ГПК.
Насрещната страна И.Л. ООД оспорва
основателността на искането, като не оспорва твърденията относно плащането на
сумата от 145206,20 евро, както и че задължението за остатъка от цената е
погасено чрез прихващане с изявление, получено от Б. ЕООД на 03.07.2024 г., с
вземанията за присъдени разноски по делото. Оспорва доводите за недопустимост
на прихващането като способ за изпълнение на задължение за заплащане на цената
в хипотезата на чл.362, ал.1 ГПК.
Съдът, като съобрази изявленията на
страните и събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и
правна страна:
Постановеното по делото решение за
обявяване на окончателен на сключения между страните предварителен договор при
условие, че купувачът И.Л. ООД заплати в двуседмичен срок от влизането му в
сила сумата от 161568,50 евро на продавача Б. ЕООД, е влязло в сила на
21.06.2024 г. с постановяване на необжалваемото определение
№ 1727/21.06.2024 г. на ВКС по т.д.№ 696/2024 г., с което не е допуснато до
касационно обжалване въззивното решение. Влязлото в
сила решение и следователно двуседмичния срок за изпълнение на задължението за
цената изтича на 05.07.2024г.
От представените от ответника по
искането писмени доказателства се установява, че на 26.06.2024 г. Б. ЕООД е
получило чрез частен съдебен изпълнител М.П.покана от И.Л. ООД, която съдържа
изявление за прихващане на задължението на И.Л. ООД за заплащане на остатък от
цена в размер на 161568,50 евро с вземането му за съдебни разноски в общ размер
на 16362,30 евро с левова равностойност от 32001,88 лв., която сума
представлява сбор от разноски в размер на 9601,88 лв. за първа инстанция, 8000
лв. за въззивното производство и 14400 лв. за
касационното производство, присъдени с крайните актове по настоящото дело, въззивно гражданско дело № 1551/2021 г. на САС и т.д.№
696/2024 г. на ВКС.
На 03.07.2024 г. по банковата сметка на Б. ЕООД е постъпило плащане
от купувача И.Л. ООД в размер на 284008,64 лв., която сума е с левова
равностойност от 145206,20 евро.
Така установените факти сочат, че в
срока по чл.362, ал.1 ГПК купувачът И.Л. ООД е изпълнило задължението си за
заплащане на остатъка от продажна цена в общ размер на 161568,50 евро на
купувача Б. ЕООД, като част от това задължение в размер на 16362,30 евро е
изпълнена чрез прихващане с насрещни изискуеми и ликвидни вземания, което
прихващане е породило погасителен ефект на 26.06.2024 г. с получаване на
изявлението за извършването му, а останалата част от задължението в размер на
145206,20 евро е изпълнена чрез плащане
и следователно не са налице предпоставките на чл.362, ал.2 ГПК за обезсилване
на влязлото в сила решение № 260403/20.11.2020 г., постановено по настоящото
дело.
Неоснователни са доводите на Б. ЕООД за
недопустимост на прихващането като способ за изпълнение на задължението за
заплащане на цената по предварителен договор, обявен за окончателен със съдебно
решение. Законът не поставя такова ограничение, тъй като разпоредбата на
чл.361, ал.1 ГПК изисква „изпълнение“ на задължение, а не само „плащане“,
поради което и няма основание прихващането да се изключи като способ за
погасяване. Не следва друг извод от изрично предвидената възможност за
„прихващане“ на платени данъци, а тъкмо обратното – прихващането е признато
като способ за погасяване на задълженията, а изричната уредба по отношение на
публичните задължения на продавача е обусловена от предвидените норми в защита
на публичния интерес, които поставят погасяването им като изискване за
сключването на сделки / чл.264 ДОПК/. Следователно прихващането е допустим
способ за изпълнение на задължението за заплащане на цената в хипотезата на
чл.362, ал.1 ГПК, като в същия смисъл е налице
и съдебна практика на касационната инстанция /решение № 226/08.09.2010
г. по т.д.№ 141/2009г. на ВКС, Второ търговско отделение, решение
№50266/10.01.2023 г. по гр.д.№ 4826/2021 г.на ВКС, Четвърто гражданско
отделение/.
Единственото ограничение във връзка с
прихващането като способ за изпълнение произтича от обстоятелството, че срокът
за изпълнение е преклузивен, респективно неспазването
му влече като последица обезсилване на решението за обявяване на предварителния
договор за окончателен, поради което и за да настъпят и да се зачетат
последиците на прихващането именно в този срок, е необходимо насрещните
вземания да са безспорни и изискуеми и изявлението на прихващащия да е получено
също в двуседмичния срок, като характера на производството по чл.362, ал.2 ГПК
изключва разглеждане на възражения за съдебно прихващане и такива относно
спорни вземания.
Цитираната от молителя съдебна практика е относима към исковото производство по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, което има за предмет упражняване на потестативно
право, респективно изключва разглеждането на възражения за прихващане във
връзка със задълженията на купувача за заплащане на цена, каквито са допустими
като защитно средство само срещу осъдителни претенции за еднородна престация.
По изложените съображения искането за
обезсилване на постановеното решение следва да се отхвърли.
Право на разноски при този изход от
спора има И.Л. ООД, което ги е претендирало, като следва да му се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 19200 лв., за което са
представени доказателства да е било уговорено и заплатено.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
искането на Б.ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***62,
ал.2 ГПК за обезсилване на постановеното по делото решение № 260403/20.11.2020 г.
ОСЪЖДА Б.ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на И.Л. ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, ж.к.Манастирски ливади- запад, бул.******, магазин 8
сумата от 19200 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по искането за обезсилване на съдебно решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: