Решение по дело №19/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Образувано е по жалба на А. Н. Б. от с. Я., обл. Р., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-94 от 08.01.2024 год., издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, с която му е наложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква “а“ и ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС лек автомобил „Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ“ от категория М1 с рег. № ******** и по чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* на А. Н. Б. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В жалбата и по същество се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна. Оспорват се фактическите основания, посочени в нея. Твърди се, че оспорващият не е извършвал международен обществен превоз на пътници. От съда се иска да отмени оспорената заповед с присъждане на сторените по делото разноски съобразно представения списък.

Ответникът по жалбата – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Русе, не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.01.2024 год., при извършване на проверка за осъществяване на нерегламентиран превоз на пътници, инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, съставил срещу оспорващия А. Н. Б. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 333039 за това, че на 05.01.2024 год. около 17,00 часа в гр. Русе, в района на ГКПП „Дунав мост“, като водач на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ“, категория M1 с рег. № ******** и прикачено към него ремарке „Нивиадов“, категория О2 с рег. № ********, собственост на М. Н. Б. с ЕГН **********, е извършил международен обществен превоз на 7 /седем/ броя пътници срещу заплащане по маршрут Република България – Федерална република Германия – Нидерландия, съгласно снетите обяснения на пътниците П. Р. П. с ЕГН ********** и Г. А. М. с ЕГН **********, без за МПС с рег. № ******** да има издадено заверено копие към лиценз на Общността за международен превоз на пътници и без същото да е вписано в списък на МПС към лиценз на Общността, с което Б. е нарушил чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП.

Въз основа на така съставения акт и снетите обяснения на пътниците директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе издал Заповед № РД-14-94 от 08.01.2024 год., с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП постановил временно спиране от движение на МПС лек автомобил „Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ“ от категория М1 с рег. № ********, собственост на М. Н. Б. с ЕГН ********** – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, и на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № *********, издадено на 01.09.2017 г. от МВР – Разград на А. Н. Б. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Като фактическо основание за издаване на заповедта административният орган е посочил, че на 05.01.2024 год. А. Н. Б. е извършил международен обществен превоз на 7 /седем/ броя пътници срещу заплащане от България за Германия и Нидерландия с лек автомобил „Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ“ с рег. № ********, собственост на М. Н. Б., съгласно обясненията на пътниците П. Р. П. с ЕГН ********** и Г. А. М. с ЕГН **********, които заявили, че те, съответно техни работодатели, ще заплатят на водача суми от по 120-150 евро за превоза до Германия и Нидерландия. От направената справка било установено, че международният обществен превоз на пътници е извършен без за автомобила да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и без същият да е вписан в списък на МПС към такъв лиценз на Общността. Заповедта е обжалвана в предвидения от закона 14 дневен срок на 16.01.2024 год., съгласно отметката в печата на входящия регистър на РД „Автомобилна администрация” – Русе.

От събраните по делото доказателства се установява, че оспорващият е правоспособен водач, че МПС „Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ“ с рег. № ******** е собственост на М. Н. Б. с ЕГН **********, както и че същото не е включено в списък към лиценз на Общността за международен превоз на пътници и съответно за него няма издадено заверено копие към такъв лиценз на Общността. Установява се още, че на 05.01.2024 год. при проверка на ГКПП „Дунав мост – Русе“ от служители на Гранично полицейско управление – Русе към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе са снети обяснения от четирима пътници. Д. А. М. с ЕГН ********** /л. 17/ обяснил, че пътува за Нидерландия с цел работа и неговият работодател там е обещал да заплатил на А. за превоза. Уточнява, че работодателят му е изпратил телефонен номер на водача А., с който предварително е било уговорено да го вземе от тях с бус и да го закара до Нидерландия. В деня на пътуването – 05.01.2024 год. той го е взел от паркинга на магазин „Метро“ в гр. Плевен с процесното МПС „Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ“, в което е имало още петима пътници – едно момиче и четирима мъже, и са потеглили към гр. Русе, за да преминат границата с Румъния по Дунав мост. При пристигането им в гр. Русе спрели на една бензиностанция, при което водачът им казал, че трябва да се прехвърлят в едно такси, с което ще преминат през границата, след което той ще ги чака в Румъния, за да продължат с него. Вторият пътник – Г. А. М. с ЕГН *********** /л. 19/ сочи същите обстоятелства – че пътува за Нидерландия заедно с неговата приятелка П., за да работят там. Работодателят им му дал телефонен номер на шофьора, който пътувал за там. На 05.01.2024 год. той ги взел от гр. Плевен с процесното МПС. В гр. Русе шофьорът спрял автомобила и казал на пътниците да се преместят в едно такси, което било там. Водачът продължил с буса с още един човек, а пътниците продължили към Дунав мост с таксито, където били спрени за проверка. Уточнил, че не е плащал за превоза, а неговият работодател е имал уговорка с водача да му плати за превоза около 120 евро, когато стигнат в Нидерландия. Третият пътник – А. Д. В. с ЕГН ********** /л. 18/ също заявил, че пътува за Нидерландия с цел да работи и че неговият работодател там е уговорил превоза му до Нидерландия с микробус, който ще го чака на 05.01.2024 год. след ГКПП „Дунав мост – Русе“ от румънска страна, като му дал телефонния номер на шофьора на микробуса А., който той познавал и от преди, тъй като няколко пъти вече го е возил до Нидерландия и го е връщал в България. След позвъняване до А. последният му казал, че жълт автомобил ще го вземе от гарата в гр. Русе при пристигането му там и ще го преведе през границата, където А. ще го чака, за да продължи с него към Нидерландия. След като го взел жълтия автомобил, спрели на една бензиностанция преди Дунав мост, където в колата се качили още трима пътници и продължили към ГКПП, където били спряни за проверката. Добавя, че неговият работодател в Нидерландия е щял да заплати превоза му до там, както е правил винаги, като незнае за колко пари и в каква валута е уговорената цена. Четвъртият пътник – П. Р. П. с ЕГН ********** обяснява, че пътува за Германия, където работи. Веднъж вече на 20.10.2023 год. пътувал с А. със същия зелен „Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ“ с рег. № ********, от където имал телефонния му номер. Предният ден го потърсил и се уговорили да пътуват за Германия. Сутринта на 05.01.2024 год. А. го взел от с. Обнова, след което от паркинга на „Метро“ в гр. Плевен взели още седем човека. В 14:40 ч. пристигнали в гр. Русе, където спрели на една бензиностанция. Там шофьорът им казал да се качат на един жълт „Фолксваген Шаран“ с русенска регистрация, с който да преминат границата с Румъния през ГКПП „Дунав мост – Русе“, където той щял да ги чака, за да продължат с него. Имало уговорка между А. и таксито, тъй като неговия багаж и багажът на останалите пътници останал в разградския бус. Той самият имал уговорка с А., както и при предишните му пътувания, да го закара до гр. Манхайм, Германия за сумата от 150 евро, който щял да му плати при пристигането в Германия. От представените справки от АИС „Граничен контрол“ се установява, че на 05.01.2024 год. лицата А. Д. В. с ЕГН **********, Г. А. М. с ЕГН **********, П. Р. П. с ЕГН **********, П. Г. В. с ЕГН ********** и А. Б. А. с ЕГН ********** са преминали през ГКПП „Дунав мост – Русе“ в часовия диапазон от 14:50 ч. до 14:53 ч. заедно в лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № *********. За лицата А. Н. Б. с ЕГН *********** и Д. А. М. с ЕГН ********* няма данни за преминаване през ГКПП на Република България, като в справката обаче изрично е посочено, че в АИС не се съдържат изчерпателни данни за всички пътувания на български граждани след 01.01.2007 год. От справките се установява още, че впоследствие на следващия ден – 06.01.2024 год. в 02:54 ч. пътниците все пак са излезли от България през ГКПП „Дунав мост – Русе“ с лек автомобил „Фолксваген Каравел“, собственост на Р. Р. К. с ЕГН ********** от гр. С. п., но това обстоятелство се явява без значение за настоящия случай.

С оглед на така установените по делото факти, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК срок и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП.

Същата обаче се явява частично недопустима в частта ѝ, с която се оспорва т. 1 от заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС „Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ“ с рег. № ********, собственост на М. Н. Б. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, като подадена от лице, което няма правен интерес от оспорването. Оспорващият нито е собственик, нито доказва, че има ограничени вещни права върху процесния автомобил. По тази причина и на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата, в частта ѝ срещу т. 1 от ЗППАМ № РД-14-94 от 08.01.2024 год. на директора на РД „АА” – Русе, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази му част да се прекрати.

В останалата част жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изпълнение на делегираните му на законово основание правомощия, съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и Заповед № РД-01-553 от 23.11.2021 год. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, представена по делото от административния орган.

Оспорената заповед е издадена в установената от закона писмена форма съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и е мотивирана, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП – в нея са изложени фактическите и правните основания, обуславящи издаването ѝ. Доколко тези фактически основания са доказани и съответстват на посочените правни основания е въпрос на доказване и на материална законосъобразност на оспорения акт.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена след като са изяснени всички обстоятелства от значение за случая и са събрани всички необходими доказателства. Фактическите основания за издаване на заповедта са изведени от АУАН, съставен срещу оспорващия от компетентен държавен орган – инспектор в РД „Автомобилна администрация – Русе, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗАвтП, в кръга на службата му, съгласно чл. 91, ал. 3 и ал. 4 от ЗАвтП, и по установения от закона ред и форма. Писмените обяснения на четиримата пътници са събрани по реда на чл. 44 от АПК от служители на РД „Гранична полиция“ – Русе. Според чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗМВР контролната дейност се осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, и чрез гранични проверки. Тази дейност в зоните на ГКПП се осъществява от служителите на ГД „Гранична полиция“ съгласно чл. 39, ал. 3 вр. чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. В случая няма спор, а и от доказателствата по преписката се установява, че проверката е извършена именно в района на ГКПП „Дунав мост – Русе“, т. е. в зона, попадаща в материалната и териториална контролна компетентност на РД „Гранична полиция“ – Русе. Според чл. 29, т. 4 от Инструкция № 8121з-1492 от 4.11.2022 год. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, превозните средства, с които пътуват, и предметите в тяхно владение могат да бъдат обект на допълнителни контролни процедури в рамките на граничната проверка, когато са налице данни за участие на преминаващото през границата лице в подготвено, извършващо се или извършено престъпление или административно нарушение. Цитираната разпоредба не изисква евентуалното административно нарушение непременно да попада в санкционната компетентност на ГД „Гранична полиция“ или по-общо – на органите на МВР, за да възникне правомощието граничните полицаи да извършват и допълнителни контролни процедури в рамките на граничната проверка. От горното се налага извод, че при данни за евентуално извършвано административно нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП в зоната на ГКПП „Дунав мост – Русе“ служителите на РД „Гранична полиция“ – Русе безспорно разполагат с контролната компетентност да съберат сведения/обяснения от пътниците в превозното средство с цел установяване целта на пътуването и възмездността на самата транспортна услуга. На следващо място, разпоредбата на чл. 44, ал. 2, изр. второ от АПК изисква сведенията от неучастващите в административното производство лица да се подписват от лицата, които са ги дали, и да се приподписват от административния орган или от определен от него служител. Доколкото в ЗМВР и Инструкция № 8121з-1492 от 4.11.2022 год. не съществуват специални изисквания относно формата, в която се дават сведенията, то приложение намира АПК. В случая посоченото изискване на чл. 44, ал. 2, изр. второ от кодекса е удовлетворено. Видно от представените по преписката обяснения, те са подписани от лицата, които са ги дали, като обясненията са приподписани и от полицейските служители, които са ги снели, а в случая с обясненията на Д. А. М. и А. Д. В. е спазена процедурата на чл. 44, ал. 3 от АПК, като обясненията са дадени устно пред служителите на РД „Гранична полиция“ – Русе, които са ги записали, подписали са се, и същите са били приподписани от пътниците. Правнозначимите за случая факти са установени с допустими доказателствени средства по смисъла на чл. 39 и чл. 171, ал. 1 от АПК, при спазване на изискванията на чл. 44, ал. 2 и чл. 36 от АПК.

Заповедта, в допуснатата ѝ до оспорване част, не противоречи и на материалния закон.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

Според чл. 7, ал. 1, изречение второ от ЗАвтП за всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство

Според разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗАвтП български превозвач може да извършва международен превоз на пътници, ако притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна.

Според легалните определения дадени в § 1, т. 1, т. 2 и т. 14 от ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, "Превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, а "Международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.

Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от същия закон, ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година“ се прилага на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с МПС, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността.

От анализа на тези разпоредби следва извода, че международният превоз на пътници е вид обществен превоз на пътници, за извършването на който се изисква лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, а за МПС, с което се извършва превоза, трябва да има издадено съответно заверено копие на лиценза на Общността. Липсата на такова е основание за налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтП на водача, осъществил превоза.

По делото не е спорно, че към момента на проверката и към датата на издаване на оспорената заповед за процесното МПС „Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ“ с рег. № ******** няма издадено заверено копие към лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или товари, изискуемо съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП.

Спорен между страните е въпроса извършван ли е въобще такъв превоз от страна на оспорващия. В настоящият случай съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин е доказано, че на 05.01.2024 год. А. Н. Б. е извършвал услуга по извършване на превоз на П. Р. П. с ЕГН *********, Г. А. М. с ЕГН **********, Д. А. М. с ЕГН ********** и А. Д. В. с ЕГН ********** от Република България за Федерална Република Германия и Кралство Нидерландия с лек автомобил „Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ“, категория M1 с рег. № ********, собственост на М. Н. Б. с ЕГН **********, за което му е обещано да му бъдат заплатени суми от по 120-150 евро. Това се установява на първо място от съставения на оспорващия АУАН, който се цени от съда като официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, ползващ се с доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства до доказване на противното. По делото не се събраха доказателства, които да оборят констатациите в акта. Напротив – същите се потвърждават от дадените от пътниците писмени обяснения, от които се установява, че превозът на всеки от тях е бил уговорен с оспорващия Б. Имало е предварителна уговорка последния да извърши превоза чрез преминаване на държавни граници, за което е било обещано заплащането на определени суми пари като цена, т.е. Б. е извършвал международен обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 2 и т. 14 от ДР на ЗАвтП.

Противно на изложеното в жалбата, не само физическото преминаване на държавна граница, но и намерението за това, с предварително определен маршрут и крайна точка, прави превоза международен по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвтП. Както в оспорената заповед, така и в АУАН, от който органа черпи фактическите обстоятелства за прилагане на ПАМ, е посочено, че маршрутът на превоза е бил от България до Германия и Нидерландия, за където са пътували всички пътници, включително и оспорващия. Предвид безспорно установения маршрут на пътуването от България до Германия и Нидерландия, то несъмнено процесният превоз се явява „международен“ по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвтП. Макар в момента на физическото преминаване на границата Б. лично да не е управлявал МПС-то, в което са се намирали пътниците, по делото безспорно е установено, че именно той е водачът, с когото всеки от тях се е уговорил, че ще извърши превоза им до съответната държава. Той ги е качил в процесното МПС в България и ги е закарал до гр. Русе с цел преминаване на границата с Румъния. Там отново той ги е прекачил на друг автомобил, с който им е указал, че ще преминат през ГКПП, след което отново ще се прехвърлят при него и ще продължат заедно пътуването. Багажът на всички пътници е останал в процесното МПС, което е индиция за това, че действително след преминаване на граничния контрол, те ще се прехвърлят обратно при Б. За съда е несъмнено доказан факта, че именно оспорващият е извършил пряко, а в случая с преминаването през ГКПП „Дунав мост – Русе“ и чрез посредствено извършителство, процесния международен обществен превоз на пътници.

Неоснователен е доводът на оспорващия, че той не е извършил процесния превоз, защото когато преминал през държавната граница на България с Румъния, управлявайки процесния автомобил, в него не е имало пътници. Действително от приложените по делото справки от АИС „Граничен контрол“ се установява, че оспорващият Б. въобще не е преминавал границата на Република България на процесната дата. Тази справка обаче не съдържа изчерпателни данни за всички пътувания на български граждани след 01.01.2007 год., както изрично е посочено в нея. Всъщност собствените твърдения на оспорващият в жалбата му, че той е преминал през държавната граница на България с Румъния, управлявайки процесния автомобил, само с брат му М., доказват, че справката не е пълна. На следващо място извършването на превоза, освен пряко, може да е и опосредено, както е и в процесния случай. Прехвърлянето на пътниците през границата с друг автомобил с друг водач, който обаче е бил използван от оспорващия, за да осъществи това преминаване, представлява посредствено извършителство. Това, че Б. е уговорил другия водач, т.е. го е използвал за прехвърлянето на пътниците през границата, е безспорно установено от обясненията на последните.

Неоснователно е и твърдението на оспорващия, че не е извършвал превоза срещу заплащане. Доказаното по делото обещание за плащане е достатъчно да обоснове извод за възмездност на услугата за превоза по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП.

След като фактическите основания, посочени в разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтП са безспорно установени и са били налице към момента на издаване на оспорената заповед, с която е наложена предвидената в нея ПАМ, то заповедта е материално законосъобразна в тази ѝ част.

Съдът счита също, че в допуснатата ѝ до оспорване част заповедта съответства и на целта на закона. За да е налице несъответствие, би трябвало административният орган да е упражнил предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона това публично право, или да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на оспорения акт.

При прилагане на мерките по чл. 106а от ЗАвтП административният орган действа в условията на обвързана компетентност, с оглед императивния характер на разпоредбата. Това означава, че винаги, когато е установено административно нарушение, посочено в някоя от хипотезите на чл. 106а от закона, административните органи са длъжни да приложат съответните мерки. Наред с това следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН ПАМ се прилагат не само за преустановяване на административните нарушения, но и за тяхното предотвратяване. Мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП притежава качествени характеристики и на превантивните и на преустановителните ПАМ. Безспорно е, че тя има преустановителен характер – нейното проявление в обективната действителност прекратява започналото административно нарушение, т. к. отнемането на СУМПС на практика осуетява възможността на водача да управлява съответното МПС, в т. ч. да предоставя услуги по обществен превоз по смисъла на закона. Мярката по своя характер е и превантивна. Автомобилният обществен превоз на пътници и товари е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Значимостта на обществените отношения, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила детайлната ѝ регламентация с преобладаващ императивен характер на правните норми. Нарушаването на законовите изисквания създава реална и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани. С оглед предотвратяване настъпването на подобни нежелани последици, законодателят е регламентирал процесната ПАМ. Отнемането на притежаваното от водача-нарушител СУМПС имплицитно и по принцип осуетява възможността това лице да извърши друго нарушение, поставящо в риск горепосочените правнозащитими блага.

На следващо място, възпроизвеждайки текста на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП в частта относно срока на мярката, органът не е нарушил принципа на съразмерност, а е изпълнил точно нормативното предписание. Предвиденият относително определен срок на мярката съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата, както и от свързаните с регистрационното производство действия на компетентната администрация. От друга страна, в съответствие именно с принципа за съразмерност, е предвиден краен 1-годишен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен.

В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 10771 от 8.11.2023 г. по адм. д. № 1426/2023 г., VII о., Решение № 11714 от 29.11.2023 г. по адм. д. № 6866/2023 г., VII о., Решение № 8135 от 26.07.2023 г. по адм. д. № 10027/2022 г., VII о., Решение № 10262 от 14.11.2022 г. по адм. д. № 3820/2022 г., VII о., Решение № 9355 от 24.10.2022 г. по адм. д. № 3037/2022 г., VII о. и др.

Предвид изложеното оспорената заповед в тази ѝ част е валиден административен акт и не са налице основанията по чл. 146 от АПК за нейната отмяна, поради което следва да бъде потвърдена.

Мотивиран така, съдът на основание чл. 159, т. 4 и чл. 172, ал. 2 от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. Н. Б. от с. Я., обл. Р. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-94 от 08.01.2024 год. на директора на РД „Автомобилна администрация” – Русе в частта ѝ, с която се оспорва т. 1 от заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС „Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ“ с рег. № ********, собственост на М. Н. Б. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на А. Н. Б. от с. Я., обл. Р. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-94 от 08.01.2024 год. на директора на РД „Автомобилна администрация” – Русе, в останалата му част.

Решението, в частта която има характер на определение, може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, чрез Административен съд – Разград, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

В останалата част решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, чрез Административен съд – Разград, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.