Р Е Ш Е Н И
Е
№281
гр.Шумен, 12
Декември 2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание
на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №325 по описа за 2019 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №169 от 21.02.2019г. по гр.д.№1292/2018г.,
допълнено с Определение от 16.05.2019г. в частта за разноските по чл.248 от ГПК, с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението с Решение
от 09.08.2019г., Районен съд - гр.Шумен е признал
за установено в отношенията между страните, че С.Р. Ш.не дължи на Държавата
вземания, за които се води изпълнително дело №2015*0400381 по описа на ЧСИ , сума
в размер на 434,48 лв. /разликата
над 419 лева до 853,48 лева/, представляваща публично държавно вземане, както и
сума в размер на 675 лева - частно държавно вземане с взискател НБПП, поради
изтекла погасителна давност, и е отхвърлил иска за сума в размер на 419 лева.
Ищеца е осъден да заплати деловодни разноски на Държавата в размер на 100 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника
- Държавата, представлявана от министъра на финансите, който обжалва решението
на районния съд в частта с която е признато за установено, че ищеца не дължи на
Държавата сумата от 434,48 лева, като сочи доводи за недопустимост и
неправилност на решението, и моли съда го отмени в атакуваната част, и да
отхвърли изцяло исковете срещу него, като недопустими или като неоснователни.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова
молба /в частта, касаеща процесното въззивно производство/ ищецът е предявил
иск по реда на чл.439, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на
ответника - Държавата, сумата от 835,48 лева, като погасена по давност. Излага,
че по издадени срещу него изпълнителни листи е образувано изпълнително дело №2015*0400381 на ЧСИ , и доколкото за
присъдените суми била изтекла предвидената в закона погасителна давност след
издаване на изпълнителните листи, моли да бъде уважен предявения иск. Не
е спорно между страните, че изпълнително дело №2015*0400381, по описа на ЧСИ с район на действие - района на ШОС, е
образувано на 17.08.2015г., по молба от Националната агенция за приходите, след
представен от Националното бюро за правна помощ изпълнителен лист от
24.08.2010г., издаден от РС-Нови Пазар за сумата от 675,00 лева. На 25.08.2015г.,
на основание чл.459 от ГПК, ЧСИ е присъединил НАП като взискател по делото за
сума в размер на 104631,37 лева, актуализирана в последствие, след служебно
отписване, поради погасяване по давност до размера на 853,48 лева. От събраните
по делото писмени доказателства е видно, че срещу ищеца има издадени следните
изпълнителни листи: по НАХД №13/2002 г. на НПРС, изд. на 21.01.2002г. за 43 лева /глоба и разноски/; НОХД № 201/1997г. на НПРС, изд. на
15.05.2003г. - 255,20 лева разноски;
НОХД № 4816/2001г. на ВРС; изд. на 02.07.2003г. - 29,90 лева разноски; НОХД № 629/2005г. на НПРС, изд. на
21.06.2006г. - 19 лева - държавна
такса и разноски; НОХД №359/2006г. на НПРС, изд. на 11.10.2007г. - 9,25 лева разноски; НОХД № 298/2007г.
на НПРС, изд. на 21.06.2007г. - 21
лева разноски; НОХД № 365/2007г. на НПРС, изд. на 16.08.2007г. - 123 лева глоба и разноски; НОХД №
559/2007г. на НПРС, изд. на 10.03.2008г. - 50
лева разноски; НОХД № 373/2008г. на ШОС, изд. на 07.10.2008г. - 100 лева разноски; НОХД №1123/2012 г.
на ШРС, изд. на 23.11.2012г., - 45
лева разноски; НОХД №1123/2012 г. на ШРС, изд. на 23.11.2012г., - 134 лева държавна такса и деловодни
разноски; НОХД №547/2010 г. на ШОС, изд. на 23.04.2012г., - 115 лева държавна такса и разноски; НОХД
№547/2010 г. на ШОС и ВНОХД №415/2010г. на ВнАС, изд. на 28.05.2012г., - 45 лева държавна такса и разноски; ЧНД
№704/2010 г. на ШОС, изд. на 06.04.2011г., - 125 лева, от която само 5 лева публично вземане - такса за
издаване на изпълнителния лист /търсено като публично от жалбоподателя/ и 120
лева в полза на Националното бюро за правна помощ - разноски за предоставена
правна помощ - служебна защита.
На първо место е необходимо да се обсъдят наведените
от жалбоподателя доводи за недопустимостта на решението в обжалваната
осъдителна част във връзка със сочената от жалбоподателя липса на пасивна
процесуална легитимация. В настоящото производство надлежен ответник е Държавата представлявана от министъра на финансите
съобразно чл.31, ал.1 от ГПК, доколкото НАП е оправомощена единствено да събере
държавното вземане, и не е страна в това правоотношение. Националната агенция
за приходите не разполага с обща представителна власт по отношение на
държавата, а законодателя е предоставил на НАП правосубектност с оглед
правоотношения, в които агенцията е встъпила в качеството ѝ на
самостоятелен правен субект, както и изрично предвидената хипотеза на
представителство на държавата по чл.3, ал.1, т.10 от ЗНАП - в
производството по стабилизация на търговец и в производството по
несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични или
определени със закон частни държавни вземания, пред каквато хипотеза не сме
изправени в настоящия случай.
Основния спорен въпрос между страните е дали вземането на ответника е погасено по давност. Съобразно чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Процесното вземане на жалбоподателя е публично по смисъла на чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК, и вземанията по издадените изпълнителни листи пет години преди образуване на изп.д. №2015*0400381 - 25.08.2010г. са погасени с давността предвидена в чл.171, ал.1 от ДОПК. Изпълнителните листи издадени след тази дата не са погасени по давност нито по ал.1 нито по ал.2 на горния законов текст. От общо претендираната от жалбоподателя сума в размер на 853,48 лева, непогасената по давност главница е в размер на 344 лева, а погасената - 509,48 лева. Всички останали твърдения на жалбоподателя за неоснователност на претенцията /поради наличие на друго изпълнително производство и др./, на първо место са преклудирани съобразно чл.133, чл.147 и чл.266 от ГПК, и поради тази причина не са изследвани и доказвани в исковото производство. Независимо, че първоинстанционния съд не е изчислил правилно точния размер на погасеното по давност вземане, доколкото чл.271, ал.1, изр.2 от ГПК, забранява да се влошава положението на жалбоподателя, ако решението не е обжалвано от другата страна, съдебният акт следва да се потвърди в атакуваната част.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №169/21.02.2019г. по гр.д.№1292/2018г. на Районен
съд - гр.Шумен, допълнено с Определение от 16.05.2019г. в частта за разноските
по чл.248 от ГПК, с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решението с Решение от 09.08.2019г., В
ЧАСТТА с която е прието за установено между страните, че С.Р. Ш.с ЕГН , не
дължи държавни вземания, за които се води изпълнително дело №2015*0400381, по
описа на ЧСИ , сума в размер на 434,48 лв.
/разликата над 419 лв. до 853,48 лева/, представляваща публично държавно
вземане, с взискател Държавата, представлявана от министъра на финансите.
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.