Решение по дело №325/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№281

гр.Шумен, 12 Декември 2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                   Председател: М. Маринов

                                                                                           Членове:1. Р. Хаджииванова

2. С. Стефанова

 

при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №325 по описа за 2019 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №169 от 21.02.2019г. по гр.д.№1292/2018г., допълнено с Определение от 16.05.2019г. в частта за разноските по чл.248 от ГПК, с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението с Решение от 09.08.2019г., Районен съд - гр.Шумен е признал за установено в отношенията между страните, че С.Р. Ш.не дължи на Държавата вземания, за които се води изпълнително дело №2015*0400381 по описа на ЧСИ , сума в размер на 434,48 лв. /разликата над 419 лева до 853,48 лева/, представляваща публично държавно вземане, както и сума в размер на 675 лева - частно държавно вземане с взискател НБПП, поради изтекла погасителна давност, и е отхвърлил иска за сума в размер на 419 лева. Ищеца е осъден да заплати деловодни разноски на Държавата в размер на 100 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника - Държавата, представлявана от министъра на финансите, който обжалва решението на районния съд в частта с която е признато за установено, че ищеца не дължи на Държавата сумата от 434,48 лева, като сочи доводи за недопустимост и неправилност на решението, и моли съда го отмени в атакуваната част, и да отхвърли изцяло исковете срещу него, като недопустими или като неоснователни.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба /в частта, касаеща процесното въззивно производство/ ищецът е предявил иск по реда на чл.439, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника - Държавата, сумата от 835,48 лева, като погасена по давност. Излага, че по издадени срещу него изпълнителни листи е образувано изпълнително дело №2015*0400381 на ЧСИ , и доколкото за присъдените суми била изтекла предвидената в закона погасителна давност след издаване на изпълнителните листи, моли да бъде уважен предявения иск. Не е спорно между страните, че изпълнително дело №2015*0400381, по описа на ЧСИ  с район на действие - района на ШОС, е образувано на 17.08.2015г., по молба от Националната агенция за приходите, след представен от Националното бюро за правна помощ изпълнителен лист от 24.08.2010г., издаден от РС-Нови Пазар за сумата от 675,00 лева. На 25.08.2015г., на основание чл.459 от ГПК, ЧСИ е присъединил НАП като взискател по делото за сума в размер на 104631,37 лева, актуализирана в последствие, след служебно отписване, поради погасяване по давност до размера на 853,48 лева. От събраните по делото писмени доказателства е видно, че срещу ищеца има издадени следните изпълнителни листи: по НАХД №13/2002 г. на НПРС, изд. на 21.01.2002г. за 43 лева /глоба и разноски/; НОХД № 201/1997г. на НПРС, изд. на 15.05.2003г. - 255,20 лева разноски; НОХД № 4816/2001г. на ВРС; изд. на 02.07.2003г. - 29,90 лева разноски; НОХД № 629/2005г. на НПРС, изд. на 21.06.2006г. - 19 лева - държавна такса и разноски; НОХД №359/2006г. на НПРС, изд. на 11.10.2007г. - 9,25 лева разноски; НОХД № 298/2007г. на НПРС, изд. на 21.06.2007г. - 21 лева разноски; НОХД № 365/2007г. на НПРС, изд. на 16.08.2007г. - 123 лева глоба и разноски; НОХД № 559/2007г. на НПРС, изд. на 10.03.2008г. - 50 лева разноски; НОХД № 373/2008г. на ШОС, изд. на 07.10.2008г. - 100 лева разноски; НОХД №1123/2012 г. на ШРС, изд. на 23.11.2012г., - 45 лева разноски; НОХД №1123/2012 г. на ШРС, изд. на 23.11.2012г., - 134 лева държавна такса и деловодни разноски; НОХД №547/2010 г. на ШОС, изд. на 23.04.2012г., - 115 лева държавна такса и разноски; НОХД №547/2010 г. на ШОС и ВНОХД №415/2010г. на ВнАС, изд. на 28.05.2012г., - 45 лева държавна такса и разноски; ЧНД №704/2010 г. на ШОС, изд. на 06.04.2011г., - 125 лева, от която само 5 лева публично вземане - такса за издаване на изпълнителния лист /търсено като публично от жалбоподателя/ и 120 лева в полза на Националното бюро за правна помощ - разноски за предоставена правна помощ - служебна защита.

На първо место е необходимо да се обсъдят наведените от жалбоподателя доводи за недопустимостта на решението в обжалваната осъдителна част във връзка със сочената от жалбоподателя липса на пасивна процесуална легитимация. В настоящото производство надлежен ответник е Държавата представлявана от министъра на финансите съобразно чл.31, ал.1 от ГПК, доколкото НАП е оправомощена единствено да събере държавното вземане, и не е страна в това правоотношение. Националната агенция за приходите не разполага с обща представителна власт по отношение на държавата, а законодателя е предоставил на НАП правосубектност с оглед правоотношения, в които агенцията е встъпила в качеството ѝ на самостоятелен правен субект, както и изрично предвидената хипотеза на представителство на държавата по чл.3, ал.1, т.10 от ЗНАП - в производството по стабилизация на търговец и в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай.

Основния спорен въпрос между страните е дали вземането на ответника е погасено по давност. Съобразно чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Процесното вземане на жалбоподателя е публично по смисъла на чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК, и вземанията по издадените изпълнителни листи пет години преди образуване на изп.д. №2015*0400381 - 25.08.2010г. са погасени с давността предвидена в чл.171, ал.1 от ДОПК. Изпълнителните листи издадени след тази дата не са погасени по давност нито по ал.1 нито по ал.2 на горния законов текст. От общо претендираната от жалбоподателя сума в размер на 853,48 лева, непогасената по давност главница е в размер на 344 лева, а погасената - 509,48 лева. Всички останали твърдения на жалбоподателя за неоснователност на претенцията /поради наличие на друго изпълнително производство и др./, на първо место са преклудирани съобразно чл.133, чл.147 и чл.266 от ГПК, и поради тази причина не са изследвани и доказвани в исковото производство. Независимо, че първоинстанционния съд не е изчислил правилно точния размер на погасеното по давност вземане, доколкото чл.271, ал.1, изр.2 от ГПК, забранява да се влошава положението на жалбоподателя, ако решението не е обжалвано от другата страна, съдебният акт следва да се потвърди в атакуваната част.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №169/21.02.2019г. по гр.д.№1292/2018г. на Районен съд - гр.Шумен, допълнено с Определение от 16.05.2019г. в частта за разноските по чл.248 от ГПК, с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението с Решение от 09.08.2019г., В ЧАСТТА с която е прието за установено между страните, че С.Р. Ш.с ЕГН , не дължи държавни вземания, за които се води изпълнително дело №2015*0400381, по описа на ЧСИ , сума в размер на 434,48 лв. /разликата над 419 лв. до 853,48 лева/, представляваща публично държавно вземане, с взискател Държавата, представлявана от министъра на финансите.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                               2.