Р Е Ш Е Н И
Е № 261461
гр. Пловдив, 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 737 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********
против Г.Б.И., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителен иск по чл. 422 ГПК във вр. чл.
415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД за
признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 103,91 лв. –
незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по Договор с абонаментен № *** за периода от
15.08.2017 г. до 14.01.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 22.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
17095/2019 г. по описа на ПдРС, както и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 176,20 лв. – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 13.09.2017 г. с абонаментен № *** за устройство *** модел *** за периода след м.01.2018 г. до м. 08.2019 г.
Ищецът сочи, че сключил с
ответника договор за мобилни услуги от 03.04.2017 г. с клиентски номер № *** и
титуляр по предпочетен мобилен номер *** с избрана абонаментна програма
Стандарт 20,99 лв. с уговорен срок на действие 24 месеца до 03.04.2019 г.
Отношенията с ответника са новирани посредством подписване на Допълнително
споразумение към договора от 13.09.2017 г., като е избран от ответника
абонамент Тотал – 24,99 лв. промо 2000 МБ с уговорен срок на действие за 24
месеца до 13.09.2019 г. Ответникът сключил и договор за лизинг, по силата на
който му е предоставено мобилно устройство *** модел *** за период от 23 месеца
срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 8,81 лв., съгласно
уговорения лизингов план по лизинговия договор и с правото на абоната след
изтичане на 23 месечния срок по договора срещу заплащане на допълнителна сума
от 8,81 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Въз основа на
сключения договор ответникът ползвал предоставяните му мобилни услуги, като
потреблението му е фактурирано под клиентския номер, посочен по-горе.
Съгласно чл. 26 от Общите условия
на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще
му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.
За потребените от
абоната-ответник услуги за периода 15.08.2017 г. до 14.01.2018 г. ищецът издал
фактура от 15.09.2017 г. за отчетен период на потребление 15.08.2017 г. – 15.09.2017
г. с начислена стойност на разговори и месечни абонаменти в размер на 34,95 лв.
Срокът на плащане на сумата по фактурата бил 30.09.2017 г. На 15.10.2017 г. била
издадена фактура за отчетен период 14.09.2017 г. 14.10.2017 г. с начислена
стойност на разговори и месечни абонаменти в размер на 34,69 лв. Срокът на
плащане на сумата по фактурата бил 30.10.2017 г. Издадена била и фактура от
15.11.2017 г. за отчетния период на потребление 15.10.2017 г. – 14.11.2017 г. с
начислена стойност на разговори и месечни абонаменти в размер на 33,79 лв.
Срокът на плащане на сумата по фактурата бил 30.11.2017 г.
Сочи се, че ответникът е потребил
и не е заплатил мобилните услуги, начислени по горепосочените фактури, които са
на обща стойност 103,43 лв. С кредитно известие се стига до корекция на сумата
и същата е в размер на 103,91 лв.
Ищецът сочи, че неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 103,91 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от
процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 196, в) от ОУ
на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори
на ответника за ползваните абонаменти, като е начислена и неустойка, която не
се предявява в настоящото производство. Като дата на деактивация на абонамента
се посочва 05.12.2017 г.
Посочва се, че поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговия
договор, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство са обявени за предсрочно изискуеми. Сочи се, че съгласно чл. 3, ал.
2 от договора за лизинг месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина на плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и общите условия. Поради неизпълнение на
задълженията на абоната задълженията по договора за лизинг са обявени за
предсрочно изискуеми, като е издадена крайна фактура от 15.01.2018 г. на
стойност 176, 20 лв.
Посочва се, че поради неплащане
на дължимите лизингови вноски в срок са станали предсрочно изискуеми и
лизинговите вноски по договора за лизинг до края на същия в посочения в
исковата претенция размер, които не са платени.
На основание подробно изложените
съображения се моли исковете да се уважат, като основателни и доказани.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез
особения представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че не се доказва
потреблението на претендираните като предоставени услуги от ищеца, както и
предаването на лизинговата вещ. Твърди, че не се установява, че именно общите
условия, с които деклараторът – ответник е заявил, че е запознат са приложимите
такива към датата на сключване на договора. Сочи, че се представят само отделни
страници на договора, като оспорва автентичността на така представените
страници и моли да се открие производство по чл. 193 ГПК. Моли исковете да се
отхвърлят.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да се уважат предявените искове
дружеството – ищец следва да установи вземанията си на претендираните основания
и в претендираните размери, а ответникът да докаже възраженията си за наличието
на предпоставки за отпадане на отговорността.
По предявения установителен иск, съдът намира следното:
По делото е прието ч. гр. д. № 17095
по описа за 2019 г. на ПдРС, от което се установява, че вземането, предмет на
установителния иск съответства на вземането по издадената заповед за
изпълнение, както по основание, така и по размер. Препис от заповедта е връчен
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/, в
която връзка на ищеца му е указано да предяви настоящия установителен иск,
което е сторено в срок. От изложеното следва, че предявения иск е допустим и
следва да се преценят събраните по делото доказателства, касаещи
основателността на същия.
Ответникът, чрез особения си
представител, оспорва твърдяното потребление на предоставени услуги от „Теленор
България“ ЕАД, за които се иска заплащане и за които са издадени фактури за
периода 15.08.2017 г. – 14.01.2018 г.
От приетите по делото заключения
на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че:
за периода 15.08.2017 г. – 14.10.2017 г. – на ответника са предоставяни
телекомуникационни услуги и са потребени такива; за периода 15.10.2017 г. –
14.12.2017 г. – са предоставяни телекомуникационни услуги и не са потребени
такива; по фактура № **********/15.09.2017 г. за отчетен период 15.08.2017 г. –
14.09.2017 г. е дължима сумата от 34,95 лв.; по фактура № **********/15.10.2017
г. за отчетен период 15.09.2017 г. – 14.10.2017 г., е дължима сумата от 34,69
лв.; по фактура № **********/15.11.2017 г. за отчетен период 15.10.2017 г. –
14.11.2017 г., е дължима сумата от 33,79 лв. С кредитно известие №
**********/15.12.2017 г., издадено за отчетен период 15.11.2017 г. – 14.12.2017
г., е сторнирана сумата от 8,33 лв. с ДДС /формирана както следва: 6,94 лв. –
месечни и еднократни такси – абонаменти, доп. пакети и 1,39 лв. – ДДС/, като е
останала дължима сумата от 0,48 лв.
По делото са представени като
доказателства, в заверен препис и в оригинал Договор за мобилни услуги от
03.04.2017 г.; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица
от 03.04.2017 г.; Декларация – съгласие от 03.04.2017 г., както и Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ***
от 13.09.2017 г., като при съвкупния анализ на представените по делото писмени
доказателства, се налага извод, че между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения по договор за предоставяне на мобилни услуги, по
силата на който ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника
телекомуникационни услуги при договорен абонаментен план Стандарт 20,99 лв. за
предпочетен номер *** и срок на договора – 24 месеца до 03.04.2019 г. С
допълнително споразумение от 13.09.2017 г., абонатът е избрал да ползва абонаментен
план „Тотал 24,99 промо 2000 МВ“, като е посочено, че срокът на договора се
продължава до 13.09.2019 г. Във връзка със сторените в отговора на исковата
молба възражения, следва да се посочи, че върху посочените договор за
предоставяне на мобилни услуги, допълнително споразумение, приложение – ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от 03.04.2017 г. и декларация –
съгласие от 03.04.2017 г., на съответното място за „потребител“ са изписани
трите имена на ответника, като е положен и съответен подпис. Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи
факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила
неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които
задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В посочения смисъл, съдът
намира за неоснователно стореното в отговора на исковата молба оспорване истинността
на посочените документи, като при лежаща върху ответника доказателствена
тежест, същият не ангажира доказателства за установяване на възраженията си,
като след представяне на оригиналите, същите не са оспорени от страна на
особения представител на ответника. Ето защо съдът приема, както се
посочи и по-горе, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение по процесния договор за мобилни услуги от 03.04.2017 г., изменен
и продължен с допълнително споразумение за предоставяне на телекомуникационни
услуги, по които ищцовото дружество е изправна страна, като е предоставило
същите /което се установява от приетите по делото съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи/.
С оглед изложеното и предвид
липсата на ангажирани доказателства, от страна на ответника, за плащане на
претендираните суми, съдът намира, че установителните искове са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло в общ размер на сумата от 103,91
лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода 15.08.2017 г. – 14.01.2018 г., дължими по Договор за
мобилни услуги от 03.04.2017 г. и Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *** от 13.09.2017 г., във
връзка с което са издадени фактура № **********/15.09.2017 г. за отчетен период
15.08.2017 г. – 14.09.2017 г.; фактура № **********/15.10.2017 г. за отчетен
период 15.09.2017 г. – 14.10.2017 г.; фактура № **********/15.11.2017 г. за
отчетен период 15.10.2017 г. – 14.11.2017 г. и кредитно известие №
**********/15.12.2017 г., издадено за отчетен период 15.11.2017 г. – 14.12.2017
г.
Като законна последица от уважаване на иска за заплащане на сумата от 103,91
лв., следва да бъде признато за установено и дължимостта на законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.10.2019 г. до
окончателното плащане на вземането.
По предявения осъдителен
иск, съдът намира следното:
Ищецът претендира заплащане на сумата от 176,20 лв., представляваща
равностойността на 20 неплатени вноски, всяка по 8,81 лв., дължима по договор
за лизинг от 13.09.2017 г., по силата на който на ответника било предоставено
мобилно устройство, марка – ***, модел – ***, на обща стойност от 255,25 лв. с
ДДС.
Ответникът, чрез особения си представител, оспорва да му е предадено
мобилно устройство, марка – ***, модел – ***.
По делото са представени в заверен препис и в оригинал: Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ***
от 13.09.2017 г., в част ІІ „Устройства“, на което е посочено, че „при
подписване на настоящото споразумение потребителят получава следното
устройство: марка – ***,
модел – ***, сериен номер – ***,
както и Договор за лизинг от 13.09.2017 г., по силата на който лизингодателят се
е задължил да предостави за временно и възмездно ползване посоченото по-горе
устройство, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в
размер на сумата от 255,25 лв. с включен 20% ДДС. В чл. 1, ал. 2 от договора за
лизинг е посочено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността
върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване
на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на
договора за лизинг, след изпълнение на условията за придобиване на
собствеността на устройството, посочени в ОУ и след като заплати допълнително
сумата от 8,81 лв., като тази сума ще бъде фактурирана чрез фактурата за
ползвани мобилни и/или фиксирани услуги. В чл. 1, ал. 3 от договора, е посочено,
че ако лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2 устройството подлежи
на връщане в срок от 1 месец след изтичане срока на договора, като в същия срок
лизингополучателят може да заяви изрично и в писмена форма, че желае да върне
устройството. В чл. 2, е посочено, че договорът се сключва за срок от 23 месеца
и влиза в сила от датата по подписването му от страните. В чл. 3, ал. 1 от
договора, е посочено, че лизингополучателят се задължава да заплати цената,
както следва: първоначална лизингова вноска в размер на 52,62 лв. с ДДС,
платима към датата на сключване на договора и 23 броя месечни лизингови вноски,
всяка една в размер на 8,81 лв. с вкл. 20% ДДС. В чл. 4, е посочено, че с
подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, функционира
изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е
компелктован с цялата документация, включително гаранционна карта.
Ето защо и възраженията на особения представител на ответника, досежно
липсата на доказателства относно закупуване на мобилно устройство, марка – ***, модел – ***, както и
относно предаване на същото са неоснователни, като напротив предоставянето на
мобилното устройство е удостоверено с подписа на ответника, положен както върху
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер *** от 13.09.2017 г., така и върху Договор за лизинг от
13.09.2017 г. Във връзка с изложеното, съдът приема, че между страните са
възникнали валидни облигационни правоотношения по договор за лизинг от
13.09.2017 г., по силата на който на ответника е предоставено мобилно
устройство марка – ***, модел – ***, за сумата от 255,25 лв. с ДДС,
като договорът е сключен за срок от 23 месеца, с уговорен
начин на плащане: първоначална лизингова вноска в размер на 52,62 лв. с ДДС,
платима към датата на сключване на договора и 23 броя месечни лизингови вноски,
всяка една в размер на 8,81 лв. с вкл. 20% ДДС. С оглед изпълнение на
задължението за предоставяне на лизинговата вещ, то ответникът –
лизингополучател е следвало да изпълни своите задължения по договора за
заплащане на цената на лизинговата вещ, разпределена чрез 23 лизингови вноски.
Не се установява вноските за периода м. 01.2018 г. – м. 08.2019 г. да са
платени, като падежът на последната вноска е настъпил на 13.08.2019 г. От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че след м. 01.2018 г., когато е издадена крайната фактура №
**********, съгласно погасителния план по договора за лизинг от 13.09.2017 г.,
дължимите лизингови вноски за цената на устройство ***, модел – ***, взето
във връзка с абонамента за мобилен номер ***, са в размер на сумата от 176,20
лв. – 20 вноски по 8,81 лв. Ответникът, при разпределената доказателствена
тежест за това, не установи да е заплатил претендираната сума. Не се твърди,
нито се установява да е върната лизинговата вещ, в който случай ищецът би могъл
да се удовлетвори от продажната цена в случай, че е избрал да упражни това свое
право.
Следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно и възражението на
особения представител, по отношение представената декларация – съгласие от
13.09.2017 г., подписана от ответника, с посочване, че същият е получил
екземпляр от Общите условия към договора за лизинг. По делото са представени в
оригинал ОУ /л. 88/, като „за лизингополучател“ е посочено името на ответника.
В процесната Декларация – съгласие от 13.09.2017 г., подписана от ответника, е
посочено, че същият е получил екземпляр от ОУ.
На основание гореизложеното, съдът счита предявения иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 176,20 лв. – лизингови вноски за
периода м. 01.2018 г. – м. 08.2019 г., дължими по договор за лизинг от
13.09.2017 г. за основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в
полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът
претендира и е представил доказателства за направени разноски в заповедното
производство в общ размер от 205 лв. – от които 25 лв. – държавна такса и 180
лева – адвокатско възнаграждение. В исковото производство ищецът претендира
разноски в общ размер от 755 лв., от които 75лв. – държавна такса /25 лв. – ДТ
по установителния иск и 50 лв. – ДТ по осъдителния иск/, 300 лева – депозит за
вещи лица, 200 лева – депозит за особен представител и 180 лева – адвокатско
възнаграждение. Ето защо и с оглед уважаване на предявените установителен и осъдителен
иск, на ищеца следва да се присъди сумата от общо 205 лева – разноски сторени в
заповедното производство, както и сумата от 755 лева – разноски сторени в
исковото производство.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Б.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, СУМАТА в размер от 103,91 лева /сто и три лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща неплатени месечни абонаментни такси
за потребление и мобилни услуги за периода 15.08.2017 г. – 14.01.2018 г.,
дължими по Договор за мобилни услуги от 03.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 22.10.2019 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17095/2019 г. на ПдРС, ІІІ гр. с.
ОСЪЖДА Г.Б.И., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6 СУМАТА от 176,20 лева /сто
седемдесет и шест лева и двадесет стотинки/ – представляваща незаплатени
лизингови вноски за периода м. 01.2018 г. – м. 08.2019 г., дължими по договор
за лизинг от 13.09.2017 г. за мобилно устройство ***, модел – ***.
ОСЪЖДА Г.Б.И., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 СУМАТА от общо 205 лева /двеста и пет лева/ – разноски за производството по ч. гр.
д. № 17095/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с.
ОСЪЖДА Г.Б.И., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 СУМАТА от общо 755 лева /седемстотин петдесет и пет лева/ – разноски за
производството по гр. д. № 737/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.
с.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ