№ 2987
гр. С., 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря П.Д.Ш.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110216806 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на „С.” ЕООД чрез представляващия
го Н.Р. против Наказателно постановление № РД-05-0410/10.04.2020г. на Директора на
Столичната РЗИ, с което за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗдр. на основание чл.
218, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗдр.) е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3 000, 00 (три хиляди) лева.
Жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение, като ангажира доказателства, че
неправилно е прието, че се касае за закрито помещение, Твърди, че заведението било от
открит тип и акцентира върху статута на зимната градина като законно поставен
преместваем обект с модерно иновативно решение за отваряне на монтираните стъклени
витрини в депо по начин да се осигури сто процентова отваряемост на стената, приток на
естествена циркулация на въздуха. Помещението било отваряемо към паркинга и лятната
градина, а отварянето се извършвало при добри атмосферни условия целогодишно. Поради
това зимната градина не представлявала закрито обществено място. Посочва, че в АУАН и
НП липсва индивидуализация и посочване на вида на тютюневите изделия, които били
употребявани. Липсвали и иззети веществени доказателства под формата на фасове и
угарки. Релевира доводи, че и в двата акта не са посочени дата и място на извършване на
нарушението.
В съдебно заседание, дружеството – жалбоподател, редовно призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна, редовно призовани се представляват от адв. Г., която оспорва жалбата
1
и пледира атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно
и законосъобразно. Поддържа представените при предходното разглеждане на делото
писмени бележки и моли за съдебен акт в тази насока.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 11.12.2019г. в обект ресторант – пицария „Б.” на адрес гр.С., ул. „Т.К.” №45 била
извършена проверка от служители в СРЗИ измежду които и св. А.Г.А. – на длъжност
държавен здравен инспектор, при която било установено, че клиенти на заведението пушат
тютюневи изделия в търговската зала на заведението – закрито обществено място. По
същото време било констатирано и идентично нарушение извършено от управителя на
заведението – А.К..
Св. А. намерила, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 1от ЗЗдр. и на място
съставила покана за явяване в СРЗИ на представител на дружеството за съставяне на АУАН
на 18.12.2019г.
На 19.12.2019г. в отсъствие на нарушителя св. А. съставила АУАН №
**********/19.12.2019г. против „ С.“ ЕООД за извършено нарушение на чл. 56. Ал. 1 от
Закона за здравето.
Така съставения АУАН бил връчен на упълномощен представител на дружеството на
13.01.2020г.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили възражения.
В кръга на своите правомощия на 10.04.2020г. директора на СРЗИ издал атакуваното
наказателно постановление № РД-05-0410/10.04.2020г. на Директора на Столичната РЗИ, с
което за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗдр. на основание чл. 218, ал. 2 от Закона
за здравето (ЗЗдр.) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 3 000, 00 (три хиляди) лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелката А. А., както и останалите писмени доказателства, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК. При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът
не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на
свидетелката А. са вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без
резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на
доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на
обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са
2
надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа
своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с
депозираните от А. свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая,
като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност
доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
Актосъставителката А. е съставила акта за установяване на административно нарушение в
кръга на материалната си и териториална компетентност като държавен здравен инспектор
в СРЗИ, съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 231, ал. 2 от ЗЗдр. видно от
представената по делото длъжностна харектеристика. Обжалваното наказателно
постановление е издадено в кръга на компетенциите на директора на столичната РЗИ,
съгласно изискването на същата разпоредба.
Актът за установяване на административно нарушение от 19.12.2019г. е съставен при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, след отправена покана до
нарушителя за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение
на 18.12.2019г. Същият е връчен на представител на нарушителя, който не е депозирал
възражения. Доколкото касационната инстанция е посочила, че не е изяснено дали и на кого
е била връчена покана за явяване за съставяне на АУАН, то видно от съставения на датата
на извършване на проверката констативен протокол, връчен на представител на дружеството
/ л. 17 от НАХД № 15283/2020г/ е отбелязано, че е връчена покана. Респ. следва да се
приеме, че същата е била връчена ведно със съставения констативен протокол.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
3
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя в тази
насока, доколкото и в АУАН и в НП ясно са посочени както датата на извършване на
нарушението, така и мястото на неговото извършване.
И двата акта са издадени в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
С оглед изложеното в хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати нарушения, които да обуславят отмяна на санкционния акт на формално
основание.
По приложението на материалния закон.
Отговорността на въззивника е ангажирана на основание чл. 218, ал. 2 от ЗЗдр. В
санкционната разпоредба е предвидена административнонаказателна отговорност за
допустителство към извършване на нарушение по чл. 54, чл. 56 или чл. 56а от ЗЗдр.
Разпоредбата на член 56, ал. 1 от ЗЗдр. въвежда абсолютна забрана за тютюнопушене в
закрити обществени места. Отговорността е на юридическо лице, която е законово
предвидена с чл. 218, ал. 2 от ЗЗдр. и съгласно чл. 83, ал. 1 ЗАНН е за неизпълнение на
задължение, визирано в императивната разпоредба на чл. 56, ал. 1 от ЗЗдр. Тази отговорност
е обективна и зависи от това дали отношението на нарушителя е било активно -
позволително или пасивно - търпимо към това тютюнопушене.
В конкретния случай, с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът
намира, че нарушението е доказано от обективна страна, дори и само въз основа на
обстоятелството, че на същата дата е лицето А.К. е бил заварен да пуши на територията на
заведението, за което е бил и санкциониран с влязло в законна сила наказателно
постановление.
За настоящия съдебен състав няма спор, че търговския обект стопанисван от дружеството –
въззивник е обществено място, по смисъла на §1а от ДР на ЗЗдр. , както и че същото е от
закрит тип, независимо, че според жалбоподателя е преместваем обект с монтирано
остъкление. Житейски нелогично е да се твърди, че същите са били изцяло отворени към
датата на извършване на проверката през месец декември 2019г. и са позволявали
циркулация на въздух.
Нарушението не се отличава от типичните случаи на нарушения от този вид, поради което
не е налице маловажност на нарушението.
По наказанието:
4
По отношение на наложеното административно наказание „Имуществена санкция” в размер
на 3000 лева, то тя е определена съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН в минимално
предвидения от закона размер, поради което съдът не разполага с възможност да ревизира
същия.
По изложените мотиви съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
По делото не са претендирани разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-0410/10.04.2020г. на Директора
на Столичната РЗИ, с което за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗдр. на основание
чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗдр.) е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3 000, 00 (три хиляди) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С. – град
на в 14 дневен срок от получаване на съобщението до страните, че Решението е
изготвено .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5