№ 3165
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря М.Т.С.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110126760 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На трети декември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар М.С.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 26760 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „.................” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”............” № 23 Б, с ЕИК ............., представлявано от
изпълнителния директор И.Е., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против „..............“ ООД, с ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „...................“ № ......, представлявано от управителите
В.С.Г. и С.К.Г.. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 22.11.2023 г.
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника
за сумата от общо 853,53 лв., от която: сумата от 695,71 лв. – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април
2022 г., сумата от 157,82 лв. - лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 15.11.2023 г.,
както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото
разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова
претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за
топлоснабден имот – магазин, находящ се в гр. София, ул. „.................“ № 8, с абонатен №
261889 за периода от месец май 2021 г. до месец април 2022 г., но е останал задължен за
дължимата цена за посочения период за сумата от 853,53 лв. Позовава се на сключен между
страните договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди. Излага твърдения, че
етажната собственост е сключила договор с „...............” ЕООД за извършване услугата
топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на
формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се,
че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на „..............“ ООД, че ответникът
дължи на „.................” ЕАД – гр. София сумата от общо 853,53 лв., от която: сумата от 695,71
лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2021 г. до месец април 2022 г., сумата от 157,82 лв. - лихва за забава за периода от
01.07.2021 г. до 15.11.2023 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „..............“ ООД, с който оспорва претендираните суми. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща
2
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
С определение от 07.10.2024 г. „...............” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „...............” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 64214/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
17.12.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която „..............“ ООД е осъденf да заплати на „.................” ЕАД сумата от
695,71 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „.................“ № 8, магазин, абонатен
№ 261889 за периода от месец май 2021 г. до месец април 2022 г., сумата от 157,82 лв. -
лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 15.11.2023 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв. –
направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата
от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от
съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “.................” ЕАД, ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “.................” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение
по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „.................” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „...............” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “.................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз
основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 128 от 02.11.2000
г., сключен между „...............” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
София, ул. „.................“ № 8, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши
доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване
на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата
етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите
за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо
3
събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „...............”
ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда,
в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от Нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 54, том I, рег. № 1756, дело № 49 от 16.03.2005 г. на нотариус с рег. № 340, действащ в
района на СРС, се установява, че Н.А.Й. е призната за собственик на магазин, находящ се в
гр. София, ул. „.................“ № 8, в източното крило на партерния етаж на жилищна сграда, а
от представения заверен препис от договор за наем от 20.04.2017 г. се установява, че Н.А.Й.
е предоставила за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот,
представляващ магазин, находящ се на адрес: София, ул. „.................“ № 8, на „..............“
ООД, като договорът е сключен за срок от три години. Видно от представения заверен
препис от заявление от 23.06.2017 г., подадено от ответното дружество до ищеца, „..............“
ООД, чрез представителя си, е изразило желание за сключване на договор за доставяне на
топлинна енергия до наетия имот.
От представения заверен препис от Договор № 34379/1059652 от 28.06.2017 г. се
установяав, че между страните е сключен договор за общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „.................“ ЕАД на потребители в гр. София по чл. 149, ал.
1, т. 3 от ЗЕ.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „...............” ЕООД са били
изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за
сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 677,44 лв., от които начислената сума по
фактури е в размер на 857,16 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 179,72 лв.
Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с
изискванията на Закона за измерванията.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 261889, за периода от месец май 2021 г. до месец април 2022 г. са в размер на
695,71 лв. – за главница с влючени изравнителни сметки и 157,82 лв. – лихва за забава.
Вещото лице също така установява, че няма данни за извършени плащания на сумите,
предмет на настоящото производство.
4
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “.................” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – магазин, находящ се на адрес: гр. София, ул.
„.................“ № 8, на който адрес е открита партида на абонатен № 261889. По делото не се
спори, че ответникът е ползвател на процесния недвижим имот за процесния период. Спори
се за размера на доставената топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съобразно с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закон за енергетиката продажбата
на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за стопански нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
5
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 677,44 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 857,16 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 179,72 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 677,44 лв., за която сума исковата претенция като основателна и
доказана следва да бъде уважена. За разликата над сумата от 677,44 лв. до първоначално
претендирания размер от 695,71 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответникът е направил възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза дължимата лихва за забава върху главницата възлиза на 157,82 лв. Претенцията
като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението е
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
73,39 лв. от общо направените разноски в размер на 75 лв., от които: сумата от 25 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 954,13 лв. от общо направените
разноски в размер на 975 лв., от които: сумата от 75 лв. – платена държавна такса, сумата от
800 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „.................” ЕАД,
6
с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „.............”, ул.”............”
№ 23Б, представлявано от изпълнителния директор И.Е., против „..............“ ООД, с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „...................“ № ......,
представлявано от управителите В.С.Г. и С.К.Г., с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „..............“
ООД дължи на „.................” ЕАД сумата от 677,44 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и
четиридесет и четири стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2022 г., сумата от 157,82
лв. /сто петдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки/ - лихва за забава за периода от
01.07.2021 г. до 15.11.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
22.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
главница за сумата над 677,44 лв. до първоначално претендирания размер от 695,71 лв.
/шестстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА „..............“ ООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „...................“ № ......, представлявано от управителите В.С.Г. и С.К.Г., ДА
ЗАПЛАТИ на „.................” ЕАД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „.............”, ул.”............” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор
И.Е., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 954,13 лв. /деветстотин петдесет и
четири лева и тринадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „..............“ ООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „...................“ № ......, представлявано от управителите В.С.Г. и С.К.Г., ДА
ЗАПЛАТИ на „.................” ЕАД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „.............”, ул.”............” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор
И.Е., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 73,39 лв.
/седемдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 37542 от 17.12.2023 г. по гр.д. № 64214/2023 г. по описа на СРС, 155
състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...............” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „..............”, ул. ”...............” № 3, с ЕИК *********,
представлявано от управителя М.П.С., в качеството му на трето лице помагач на страната на
„.................” ЕАД, с ЕИК ..............
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8