РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Белоградчик, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20231310200145 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по Жалба на К. М. К. от гр. Л., чрез адв. С. С. от ВАК,
против Наказателно постановление № 420/ 02.05.2023 г. на Директора на РДГ
Берковица, с което на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2, предл. 3 – то от Закона за горите
/ЗГ/, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл. 257,
ал. 1, т. 2, предл. 3 – то от Закона за горите, във вр. с чл. 50, ал. 7, във вр. с чл.
50, ал. 11 и чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
предвид изложените в жалбата съображения. Твърди се, че в хода на
производството са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Сочи се, че
констатациите в АУАН и издаденото Наказателно постановление не
отговарят на действителната фактическа обстановка.
В съдебно заседание, жалбоподателя или негов процесуален
представител не се явяват. Депозирано е писмено становище.
1
Въззиваемата страна не изпращат представител в съдебно заседание.
Представена са Писмени бележки, в които се моли съда да потвърди
Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, предвид
подробно изложените съображения.
По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – Г.
Б. Б. – „горски инспектор” в РДГ – Берковица – актосъставител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице –
наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.
Съображенията на съда са следните :
Разпитаният в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – Г. Б. Б.
– горски инспектор в РДГ – Берковица, установи следната фактическа
обстановка: На посочената в Констативен протокол дата – 09.03.2023 г., била
извършена теренна проверка в землището на с. Вещица, общ. Белоградчик,
обл. Видин, в отдел 165, подотдел я1, имот № 10937.103.13. Св. Б. бил с още
двама свои колеги. В хода на проверката установили, че в имота, за който има
издадено позволително за сеч, не е извършено маркиране в основите на
стеблата на крайните дървета определени за сеч, каквото изискване има
съгласно Наредбата за сечите в горите. Свидетелят заяви, че това е било
задължение на лицето, което е подписало карнет описа, а именно: К. М. К.,
който е частен лесовъд. Негово е било задължението и отговорността да
следи за маркирането на крайните дървета определени за сеч в основите на
стеблата, след като той е подписал карнет – описа.
Поради това, за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2, предл. 3 – то от Закона
за горите, във вр. с чл. 50, ал. 7, във вр. с чл. 50, ал. 11 и чл. 52, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, св. Г. Б. съставил на жалб. К.
М. К., АУАН № 420 от 16.03.2023 г.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно
постановление № 420 от 02.05.2023 г. на Директора на РДГ – Берковица, с
което на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2, предл 3 – то от Закона за горите /ЗГ/, му е
наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв.
2
От правна страна, съдът намира следното :
В този вид производства съдът осъществява цялостен служебен контрол
за законосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство и е длъжен да отмени Наказателното постановление, в случай,
че констатира пропуски, които са съществени по своя характер, дори и
същите да не са инвокирани с жалбата.
Именно при извършване на този контрол за законосъобразност, съдът
констатира, че са допуснати процесуални нарушения, които са съществени по
своя характер и опорочават проведеното производство като цяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г.
за сечите в горите, ограничаването на площта в случаите по ал. 6, т. 1 се
извършва чрез маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на
крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височина 130
см с видим знак върху оставащите крайни дървета.
Свидетелят на въззиваемата страна – актосъставителя Г. Б., установи, че
това задължение не е изпълнено от жалбоподателя, в качеството му частен
лесовъд, упражняващ частна лесовъдска практика. Същият не е упражнил
контрол и не е извършено маркиране в основите на стеблата на крайните
дървета определени за сеч, каквото изискване има съгласно Наредбата за
сечите в горите. Т.е., обвинението повдигнато на жалбоподателя се изразява в
неупражнен контрол и бездействие.
Същевременно, от същия е ангажирана административнонаказателна
отговорност на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2, предл 3 – то от Закона за горите,
съгласно която е предвидено наказание за длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което издаде документ в нарушение на
този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените
горскостопански планове и програми.
Съдът намира, че санкционната разпоредба не съответства на
нарушението, за което е наказан жалбоподателя К.. Както бе посочено по –
горе, инкриминирано според обвинението, е бездействието на жалбоподателя
– немаркиране на крайните дървета, определени за сеч. Не се установява нито
от фактическата обстановка, нито от обвинението, същия да е издал документ
в нарушение на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
каквото е съдържанието на санкционната норма на чл. 257, ал. 1, т. 2, предл. 3
3
– то ЗГ, на основание на която е наказан нарушителя.
Налице е пълно противоречие между обвинение, нарушените законови
разпоредби от една страна и от друга страна – административнонаказателната
разпоредба, на основание на която на жалбоподателя е наложено
административно наказание.
Липсва корелация между действителна фактическа обстановка и
санкционна разпоредба. На практика, жалбоподателя е обвинен за едно, а е
наказан за друго нарушение.
Санкционната разпоредба, съответстваща на обвинението, повдигнато
на нарушителя, е тази на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ, предвиждаща наказание за
длъжностно лице или лице, упражняващо частна лесовъдска практика, което
не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по този
закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях. Именно за такова нарушение са налице данни
– че жалбоподателя не е изпълнил свои задължения вменени му с подзаконов
нормативен акт – Наредбата за сечите в горите.
В случая обаче на същия е наложено наказание на друго основание – чл.
257, ал. 1, т. 2, предл. 3 – то ЗГ, че е издал документ в нарушение на Закона,
което по никакъв начин не съответства на нарушението.
И въпреки, че предвиденото административно наказание е едно също по
вид и размер, съдът намира, че са налице основания за отмяна на
Наказателното постановление. С неправилното определяне на санкционната
разпоредба е нарушен основен принцип в административнонаказателния
процес – санкционната разпоредба да съответства на нарушението. Липсата
на корелация между извършено нарушение и съответстващо му наказание, е
основание за отмяна на крайния акт, тъй като представлява съществен
процесуален пропуск.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
4
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното
постановление, то въззиваемата страна по принцип е страната в процеса,
която следва да понесе в своя тежест направените от жалбоподателя разноски
по делото за адвокат, представлявал го по делото. В случая обаче такива не са
претендирани, поради което съдът не присъжда разноски в полза на
жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 420/ 02.05.2023 г. на
Директора на РДГ – Берковица, с което на К. М. К. от гр. Л., обл. М., ул.
„...........................“ № ..., с ЕГН **********, на осн. чл. 270, ал. 1, т. 2, предл.
3 – то от Закона за горите, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв.
(триста лева) – за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2, предл 3 – то от Закона за
горите, във вр. с чл. 50, ал. 7, във вр. с чл. 50, ал. 11 и чл. 52, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5