№ 261
гр. Шумен, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря Ф.Д.А.
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20213630201556 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0869-001912/08.07.2021год. на
Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183 ал.4 т.6
и чл.185 от ЗДвП на Г. ЕВГ. Т. ЕГН ********** от гр. Шумен,
******************************** e наложено административно наказание “глоба”, в
размер на 50 /петдесет/ лева за първото и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за второто
нарушение.
Жалбоподателя в жалбата си моли съда да постанови решение, с което да отмени НП,
тъй като го намира за необосновано и постановено при непълното и субективна преценка на
доказателствата. В съдебно заседание, редовно призован не се явява.
За въззиваемата страна, редовно призовани, се явява процесуален представител,
който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира за юристконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
1
12.06.2021 г., в 10.40 ч. в гр. Шумен по ул. „Университетска“ в посока ул. „Ал. Пушкин“
жалбоподателя управлявал, лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с Д.К. № В 3962 РМ,
собственост на Р.Г. с ЕГН **********. По същото време срещу него със служебен
автомобил се движели свидетелите П. СЛ. П. и ИВ. ПЛ. СТ., служители на РУ – Шумен.
Същите забелязали, че водача на процесния автомобил по време на движението си говори
по мобилен телефон, без да използва устройство позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му. Същите обърнали движението на автомобила с който се движели,
настигнали процесния автомобил, спрели го и предприели проверка на документите на
жалбоподателя. При извършената проверка било установено, че жалбоподателя управлява
автомобила с наказателно постановление № 20-0889-002363, връчено на 01.10.2020г., влязло
в законна сила на 09.10.2020г. с изтекъл едномесечен срок и незаплатена глоба по него.
За така констатираните нарушения от жалбоподателя, на същият му бил съставен
АУАН № сер. GA № 445423/12.06.2021г., като актосътавителя счел, че с действията си
жалбоподателя е нарушил чл. 104а и чл. 157 ал.8 от ЗДвП. Жалбоподателя подписал акта без
възражения. Не се е възползвал от законното си право по чл. 44 ал.1 от ЗАНН и не е
депозирал писмено възражение в законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа на така съставения акт и материалите по делото е издадено Наказателно
постановление № 21-0869-001912/08.07.2021год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр.
Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, чл.183 ал.4 т.6 и чл.185 от ЗДвП на Г. ЕВГ. Т. ЕГН ********** от
гр. Шумен, ******************************** e наложено административно наказание
“глоба”, в размер на 50 /петдесет/ лева за първото и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева
за второто нарушение.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по
делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели
– П. СЛ. П. и ИВ. ПЛ. СТ..
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на горепосочените свидетели съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на
проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и
обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират
помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още
повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с
жалбоподателя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат
за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не
кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателя
действително е извършил визираните в акта нарушения по следните правни съображения:
Установи се по безспорен начин, че той е извършил визираните в наказателното
постановление нарушения, тъй като при управление на МПС, той е ползвал мобилен
2
телефон, без устройство, позволяващо му да управлява автомобила с две ръце, като едната
му ръка е била заета с държането на мобилния телефон. Другото нарушение, че управлява
автомобил с НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок на плащане също се е установено и
доказано.
Съгласно наказателната разпоредба на чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП се предвижда
наказание “глоба” от 50 лева, за водач на МПС, който използва мобилен телефон по време
на управление на превозното средство , освен чрез устройство, позволяващо използването
на телефона без участието на ръцете му. Действията на жалбоподателя са били точно в тази
насока. Съгласно наказателната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП се наказва с „глоба“ в размер
на 20 лева за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове, за което не е предвидено друго наказание. И за двете извършени нарушения от
страна на АНО са наложени наказания в константен размер, който не подлежи на промяна.
Административно наказващият орган правилно да е квалифицирал нарушенията и
правилно му е наложил наказанията. Нарушенията за които е бил санкциониран са
осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложена
съответната административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата,
като е съобразена разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е взето предвид, че
осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по
безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат
неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия
орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е
определил размера на наказанието в предвидения размер съобразно изискванията на Закона
за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС
№10/28.09.1973г.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по
обжалване на наказателно постановление, респ. наказателно постановление страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в
тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото в
3
съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско
възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 100
/сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя, която сума следва да се
заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0869-001912/08.07.2021год. на
Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183 ал.4 т.6
и чл.185 от ЗДвП на Г. ЕВГ. Т. ЕГН ********** от гр. Шумен,
******************************** e наложено административно наказание “глоба”, в
размер на 50 /петдесет/ лева за първото и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за второто
нарушение.
ОСЪЖДА Г. ЕВГ. Т. ЕГН ********** от гр. Шумен,
******************************** да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен
сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4