МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА
ПО
НОХД № 1362/20 г., ПО ОПИСА
НА КРС,
НО,
XII СЪСТАВ
Районна
прокуратура – гр. Кюстендил е повдигнала обвинение
срещу С.С. (***), роден на ***г. в Р. ****, живущ *** **, Р.*****,
гражданин на Р. ъс средно образование, безработен, женен, неосъждан, за виновен
в това, че на 06.09.2020г., около 12.00 часа, в района на ГКПП Гюешево, обл.
Кюстендилска (на около 12 000 метра южно от ГКПП Гюешево и на около 50
метра западно от 91-ва гранична пирамида), е влязъл през границата на страната
ни от Р. с разрешение на надлежните органи на властта (притежава валидна лична
карта № **** издадена на 16.02.2017г. от МВР ***, Р., но не през определените
за това места – престъпление по чл.279, ал.1, пр.1 НК и срещу Т.С. (***), роден
на ***г. в Р., живущ ***, ***, гражданин на Р., със средно образование,
безработен, неосъждан, за виновен в това, че на 06.09.2020г., около 12.00 часа,
в района на ГКПП Гюешево, обл.Кюстендилска (на около 12 000 метра южно от
ГКПП Гюешево и на около 50 метра западно от 91-ва гранична пирамида), е влязъл
през границата на страната ни от Р., без разрешение на надлежните органи на
властта и не през определените за това места – престъпление по чл.279, ал.1,
пр.1 НК.
В хода на
съдебните прения, представителят на КРП поддържа внесеното от Кюстендилска
районна прокуратура обвинение с фактическата обстановка и правната
квалификация, дадени в обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по
безспорен и категоричен начин. Пледира се за налагане на наказания по отношение
на всеки от подсъдимите „лишаване от свобода” и „глоба“ в минимален размер
предвиден в чл.279, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимите – адв. Е. сочи, че
деянието е малозначително, защото подсъдимите са навлезли не установения в закона
ред на територията на Република България да берат боровинки и не са настъпи
обществено последици от деянията им. При условията на алтернативност се моли да
бъде приложен чл.55, ал.1 т.2 от НК, ако бъдат признати подсъдимите за виновни
и им бъде наложено наказание „пробация“ или „глоба“.
Подсъдимите С.С. (***) и Т.С. (***) не се явяват.
Разглеждането на делото е протекло при условията на чл.269 ал.3
т.1 от НПК.
Съдът като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства съобразно разпоредбата на чл. 16 и чл. 17 от НПК, както и доводите на страните в процеса намира за установено следното:
Подсъдимите С.С.
и Т.С. на 06.09.2020г. заедно отишли берат боровинки в планина Осогово в
територия находяща се в Р. ****. За целта двамата се придвижили с мотори и
оставили моторите в планината в македонска територия и около 12:00 часа тръгнали
пеша в територията на Република България, като преминали за това не
необозначените за това места в района на около 12000 метра южно от ГКПП Гюешево
и на около 50 метра западно от 91 граничната пирамида. На 06.09.2020г.
служителите в „Мобилна гранично - полицейска група“ при РДГП – Кюстендил - П.П.,
М.В. и В.М. за времето от 08,00 часа до 20,00часа изпълнявали служебните си
задължение и водили наблюдение на държавната граница на Република България.
Около 15,30 часа забелязали двете лица, които се придвижвали по българска
територия на около 250 метра източно от 91 гранична пирамида и на около 100
метра северно от заслона на връх Руен. Лицата били установено на място за
извършване на проверка, при която С.С. представил лична карта издадено от
северно македонските власти, а Т.С. не представил такава. Двамата подсъдими
обяснили на служители на гранична полиция, че са навлезли на територията на
Република България да берат боровинки, защото на територията на Р. вече били
обрани плодовете.
Описаната по делото фактическа обстановка се
установява от събраните по делото и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства. Съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в досъдебното производство доказателства,
които не бяха оспорени от страните по делото: показания на свидетелите П.П., М.В.
и М.М., надлежно приобщените обяснения на подсъдимите дадени на досъдебното
производство, съдържащи самопризнание на деянието и подробно описване на
фактическата обстановка, която изцяло кореспондира с показанията на разпитаните
свидетели в съдебно заседание. Съдът намира, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно категорично установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава
на тях своите фактически изводи.
Показанията на свидетелите П.П., М.В. и М.М. са
ясни, последователни и кореспондиращи по между си и с заявеното от подсъдимите
на досъдебната фаза на процеса, което не се оспорва и от техния защитник в хода
на съдебното производство, а именно, че на процесната дата двамата подсъдими
съзнателно са навлезли на територията на Република България от територията Р.,
за да добиват бровинков плод. Около 15,30 часа на 06.09.2020г. подсъдимите са
установени от служители на МВР да се придвижвали по българска територия на
около 250 метра източно от 91 гранична пирамида и на около 100 метра северно от
заслона на връх Руен, като навлизането на територията на Република България не
е осъществено през законоустановените за това мета и подсъдимите умишлено
оставили моторите използвани за придвижване на територията на Р. в близост до
граничната памида в планинска местност находища се в планина Осогово.
Съдът намира, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно категорично установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава
на тях своите фактически изводи. Съдебният състав прие, че доказателствената
съвкупност по делото позволява да се докаже категорично, че подсъдимите са
осъществили изпълнителното деяние на престъпното посегателство, в което са
обвинени.
Съдът кредитира изцяло останалите събрани по
делото писмени и веществени доказателства, т.к. същите кореспондират както
помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и признаците от фактическия състав
на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че при така установената
фактическа обстановка с действията си подсъдимите
по делото са осъществили от обективна и
субективна страна състава на
чл.279, ал.1, пр.1 НК.
От
обективна страна е осъществено на 06.09.2020г., в района на ГКПП
Гюешево, обл. Кюстендилска (на около 12 000 метра южно от ГКПП Гюешево и
на около 50 метра западно от 91-ва гранична пирамида), наливане през границата
на страната ни от Р., но не през определените за това места на двамата
подсъдими, като подс. С.С. е притежава валидна лична карта № *** издадена на
16.02.2017г. от МВР ***, Р., а подс. Т.С. не е имал в себе си документ за
самоличност.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали, че
неправомерно навлизат на територията на
Република България и съзнавали общественоопасния характер на деянието
си, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали
тяхното настъпване.
За престъпление по чл.279, ал.1,
пр.1 НК, наказанието, което е предвидено в закона е „лишаване от свобода“ за
срок до пет години и „глоба“ от сто до триста лева.
При индивидуализация на наказанията съдът, преценявайки наличието на
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, определи като такива
необремененото съдебно минало на подсъдимите към момента на деянието, липсата
на нанесени щети, направеното самопризнание, съпроводено с даване на обяснения
по случая, който съдът цени като съдействие на разследващите органи за
разкриване на обективната истина. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се констатираха.
Съдът приема,
че изброените смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни или изключителни,
за да бъде приложена разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т. 2 от НК, но са достатъчни да мотивират съда да наложи наказания
на подсъдимите в предвидения от закона минимум, а именно 3 /три/ месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“
в размер на 100 /сто/ лева.
Съдът приема,
че по отношение и на двамата подсъдими са налице материалноправните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 66 от НК – подсъдимите към момента на извършване на
инкриминираното деяние не са осъждани за престъпление от общ характер.
Съвкупната преценка на степента на обществена опасност на деянието от една
страна и на подсъдимите лица, от друга страна обуславят извода, че условното
осъждане би осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на
наказанието.
Така
мотивиран, настоящият съдебен състав прецени, че за постигане целите по чл. 36
от НК и най-вече за поправянето на подс. С.С. (***) и подс. Т.С. (**), не е
наложителна социалната им изолация, чрез установяване в пенитенциарно заведение
за изтърпяване на наказанието. Ето защо, след като съществуват и другите
предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК /чисто съдебно минало и наказване с
„лишаване от свобода” под три години/, съдът на основание разпоредбата на чл.
66 от НК отложи изпълнението на наложените наказания “лишаване от свобода” за
срок от 3 /три/ месеца по отношение и на двата подсъдими, като им определи
тригодишен изпитателен срок.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: