№ 67
гр. Пловдив, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500085 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „В.“ ЕООД против Решение № 179/
01.12.2023 г. по гр. д. № 110/ 2023 г. на ОС – Кърджали, с което са
отхвърлени предявените против сдружение „Т.“ искове с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3030 лв., получена на отпаднало основание
поради развален договор за наем от 16.10.2014 г., и по чл. 92 ЗЗД за сумата от
26 000 лв. – неустойка по договора за наем.
Жалбоподателят оспорва приетото от съда, че е неизправна страна по
договора за наем, тъй като не е заплатил дължимия наем, както и че не е
установил по надлежния начин, че е искал от ответника да му предаде
ползването на отдадените под наем обекти. Счита, че събраните
доказателства доказват предявените искове, поради което иска да се отмени
обжалваното решение и се постанови ново, с което да се уважат.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемият
сдружение „Т.“, който чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
„В.“ ЕООД е предявил против сдружение „Т.“ два обективно съединени
иска: 1) иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3030 лв., платена на отпаднало
основание поради разваляне на сключения между страните договор за наем;
2) иск по чл. 92 ЗЗД за сумата от 26 000 лв., частичен от 70 000 лв. –
неустойка по чл. 33 от договора за наем.
По делото не е спорно, че на 16.10.2014 г. между страните е сключен
договор за наем, по силата на който сдружение „Т.“ се задължило да
предостави за срок от 10 години срещу месечен наем от 150 лв. ползването на
три недвижима имота:
1.СОС с идентификатор ***, находящ се в гр. К. по КККР на гр. К.;
адрес на имота: гр. К., ул. „О.П.” № 10, ет. 0; обект - к.;
2. СОС с идентификатор **, находящ се в гр. К. по КККР на гр. К.;
адрес на имота: гр. К., ул. „О.П.” № 10, ет. 0; обект – за офис;
3. СОС с идентификатор ***, находящ се в гр. К. по КККР на гр. К.;
адрес на имота: гр. К., ул. „О.П.” № 10, ет. 0; обект – за офис.
Според чл. 4, ал. 1 от договора наемателят прихваща уговорената
месечна наемна цена от 150 лв. с вземането си към наемодателя на стойност
3030 лв.
В чл. 33 е предвидено, че в случай на разваляне на договора
неизправната страна дължи неустойка в размер на 70 000 лв.
Не е спорно също така между страните, че ответникът в качеството си
на наемодател не е предал на ищеца имотите, предмет на договора за наем,
както и че ищецът не е заплащал уговорената наемна цена от 150 лв.
Предявените искове се основават на упражнено от ищеца право на
разваляне на договора за наем по вина на ответника поради неизпълнение на
задължението му да предаде наетите имоти. От своя страна ответникът прави
правоизключващо възражение за разваляне на договора по вина ищеца поради
неплащане на уговорената наемна цена.
2
Правото да се развали договора е обусловено от виновно неизпълнение
от длъжника, като в случая и двете страни се позовават на неизправност на
насрещната страна.
Становището на ищеца, че ответникът е неизправна страна по договора,
тъй като не е изпълнил задължението си да предаде отдадените под наем
имоти, настоящата инстанция намира за неосноватено. Задължението на
наемодателя за предаване на вещта може да е без срок (чл. 69, ал. 1 ЗЗД) и в
този случай изпада в забава след поканата на наемателя (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), но
е възможно в договора изрично да е уговорен точен момент на изпълнение,
пропускането на който поставя наемодателя в забава. В разглеждания случай
в чл. 5 от договора изрично е предвидено, че наемодателят е длъжен да
предостави на наемателя ползването на имотите веднага след неговото
сключване, от което следва, че е уговорен конкретен момент, в който
наемодателят следва да престира – сключването на договора, но от това не
следва автоматично, че е изпаднал в забава. Задължението за предаването на
вещта е търсимо (чл. 68, б. „б“ ЗЗД) и се осъществява с активните действия и
на двете страни: на наемодателя - да предаде фактическата власт на вещта и
на наемателя – да я приеме. При направено от наемодателя възражение, че
наемателят не е изявил готовност да получи вещта, каквото възражение е
релевирал ответника, в тежест на наемателят е да докаже, че е оказал
необходимото съдействие за изпълнение задължението на наемодателя. В
тази насока ищецът ангажира гласни доказателства чрез разпита на св. Т.Ш.,
която сочи, че е присъствала на телефонни разговори по повод предаване на
обектите, но според съда те не установяват по категоричен и несъмнен начин
посочените обстоятелства. В тази връзка следва да се отчете тяхната
изолираност по делото, тъй като не се подкрепят дори и косвено от други,
събрани по инициатива на ищеца доказателства, следва да се съобрази
нейната предубеденост и заинтересованост предвид обстоятелството, че е
работила в едно от търговските дружества на управителя на ищеца – Н.Г., а
така също, че от показанията й не става ясно, кога са водени подобни
разговори – преди или след получаване на 21.09.2021 г. на уведомителното
писмо на наемодателя сдружение „Т.“ (л. 40) за разваляне на договора, което
обстоятелство е от значение по делото. По делото се установи, че ищецът е
поискал от ответника предаване на наетите имоти, но това е станало едва на
15.12.2021 г., на която дата наемодателят е получил изпратената му от
3
наемателя покана (л. 12). От изложеното следва, че непредаване на наетите
обекти се дължи на забавата на ищеца поради неоказване на необходимото
съдействие (чл. 95 ЗЗД), което освобождава ответника от отговорност за
своето неизпълнение.
Що се отнася до ищеца, настоящата инстанция споделя становището
на ответната страна за неговата неизправност поради неизпълнение на
задължението за плащане на наемната цена. Съобразно обективираната в чл.
4, ал. 1 уговорка, според която наемателят прихваща задължението си за наем
с вземането си, което има към наемодателя за сумата от 3030 лв., следва да се
приеме, че е изпълнил задължението си за плащане на наемната цена за 20
месеца напред, т. е. за периода 02.10.2014 г. – 02.07.2016 г., след която дата,
обаче, не е платил нито един месечен наем. Както се отбеляза, непредаването
на имотите не се дължи на отказ на ответника, а на липсата на съдействие и
готовност на ищеца да ги получи, което не го освобождава от задължението
за плащане на наемната цена. Предвид изложеното следва да се приеме, че
след 02.07.2016 г. ищецът е изпаднал в забава по отношение на задължението
си за плащане на уговорената наемна цена, което е породило правото на
ответника да развали договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, което е
упражнил с изпратеното и получено от ищеца на 21.09.2021 г. уведомително
писмо от 25.08.2021 г. (л. 40). Развалянето на договорите за продължително
изпълнение, какъвто е договорът за наем, има действие занапред съгласно чл.
88 ЗЗД, което принципно означава, че платената наемна цена не е получена на
отпаднало основание, а освен това в настоящия случай такава не е реално
платена поради извършеното прихващане съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за
наем, което налага извод за неоснователност на предявения иск по чл. 55 ЗЗД.
Предвид липсата на виновно неизпълнение на договора от страна на
ответника неоснователен се явява и предявеният иск за неустойка по чл. 33 от
договора. Като е достигнал до този извод, окръжният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на въззивната жалба въззивникът „В.“
ЕООД следва да заплати на въззиваемия сдружение „Т.“ направените във
въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 3500 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 179/ 01.12.2023 г. по гр. д. № 110/ 2023 г.
на ОС – Кърджали.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД да заплати на сдружение „Т.“ разноски за
въззивната инстанция в размер на 3500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5