Р Е Ш Е Н И Е
№260436
Гр.Пловдив,
23.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 25.02. две хиляди и двадесет и
първа година в публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№74/2021
г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на М.П.Д. с ЕГН ********** ***
чрез
адв.Кр.Д. против Решение №260427 от 18.09.2020г. по гр.д.№12577/2019г., на ПРС, 19 гр.с., с
което е отхвърлен предявения от
Н.Н.П. с ЕГН ********** с адрес *** иск за
обявяване за окончателен сключеният между тях на 23.08.2016 г. предварителен
договор за прехвърляне на право на собственост върху части от по 70 кв. м. от
недвижими имоти- ПИ с идентификатор 56784.537.63 и ПИ с идентификатор
56784.537.62 по КККР на гр. Пловдив, находящи се в гр. Пловдив, местността „Терзиите“
и с което е осъден, да заплати на ответницата,
сумата от 500 лева разноски по делото.
Жалбоподателят обжалва решението на
първоинстанционния съд с оплакване за
незаконосъобразност, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли въззивният
съд да отмени първоинстанционния
акт, като
вместо това да уважи предявеният
иск по чл.19,ал.3 ЗЗД. Претендират се
разноски пред двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна Н.Н.П.,
чрез адв.Б.Д. оспорва жалбата
като неоснователна. Моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и
законосъобразен. Претендира разноски
пред настоящата инстанция.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на
събраните по делото
доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата
подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради
което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М.П.Д. против Н.Н.П. за обявяване за окончателен сключеният на 23.08.2016 г.
между страните предварителен договор, с който са се задължили взаимно да си
прехвърлят реални части с площ от 70 кв.м. от собствените се недвижими имоти ПИ с идентификатор 56784.537.63 и ПИ с идентификатор
56784.537.62 по КККР на гр. Пловдив, находящи се в гр. Пловдив, местността
„Терзиите“.
Твърди се, че заповед №170А2200 от 05.09.2017 г., с която е одобрено
изменението на ПУП и ПРЗ на процесните имоти, е влязла в законна сила на
09.11.2017 г.; ищецът поканил ответницата да сключат окончателен договор на
27.06.2019 г. при нотариус В.Захариева, но тя не се е явила, за което бил
съставен Констативен протокол. Горното пораждало правния интерес на ищцата от
предявяването на настоящия иск за обявяване за окончателен предварителен
договор.
Ответницата
е оспорила иска като твърди, че в предварителният договор липсва съгласие за изменение на начина на застрояване на
имотите, както и за одобряване и съгласие за свързано застрояване – в
скицата-предложение към предварителния договор са отбелязани съществуващите
сгради без да има изменение в застроителната част; с декларация за писмено
съгласие, нотариално заверена от 26.10.2016 г.
е дадено взаимно съгласие между съседите да бъде допуснато и да бъдат
изградени постройки с характер на свързано допълващо застрояване на един етаж
на общата вътрешна граница, а в одобрения проект е предвидено триетажно
свързано застрояване на границата между двата имота, за което П. не е давала
съгласие.Счита, че липсата на съгласие води до нищожност на договорките. Поради
изложеното тя е обжалвала заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ пред Аминистративен
съд-Пловдив – АХД №2347/2019 г.
За да
отхвърли иска ПРС е приел, че заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ за имоти е
обжалвана и не е приключило административно-съдебното производство, поради
което същата не е влязла в сила, от което следвало че не е настъпило
предвиденото условие за сключване на окончателен договор.
Във ВЖ са
изложени доводите, че заповед №170А2200 от 05.09.2017 г., с която е одобрено
изменението на ПУП и ПРЗ на процесните имоти, е влязла в законна сила на
09.11.2017 г.
В отговора
на ВЖ са изложени доводите, че ответницата не се е съгласявала да се промени
съществуващото застрояване; в скицата –предложение към предварителния договор е
отразено запазването на съществуващите сгради и застрояване; съгласие да е
дадено в последствие да бъдат изградени постройки с характер на свързано
допълващо застрояване на 1 етаж на общата вътрещна граница на имотите; че е
доказано по съдебен ред и потвърдено от ищеца, че изменението на ПУП-ПРЗ в
процесната заповед е различна от това, за което двете страни са се съгласили,
поради което счита, че условията, на които страните са се съгласили при
подписването на предварителния договор не са изпълнени.
След
преценка на събраните доказателства и доводите на страните настоящият съдебен
състав, направи следните правни изводи:
Предмет на
настоящето въззивно производство е иск с
правна квалификация по чл. 19, ал. 3 ЗЗД:
За да се
уважи иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, следва да
са налице всички предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен,
а именно: страните да са подписали
предварителен договор за замяна на реални части от съседни недвижими имоти,
собствени на страните по делото, в
изискуемата от закона форма; че в договора да се съдържат
уговорки относно съществените условия на окончателния договор – имотите,
предмет на замяната да са
индивидуализирани според документа за собственост. Спорът е дали се е сбъднало
условието за подписване на окончателен договор – вл. в сила на заповедта за
изменение на ПУП-ПРЗ досежно процесните имоти.
От
представените по делото доказателства се установява, че на 23.08.2016 г. между
страните е подписан предварителен договор по реда на чл.15,ал.3 от ЗУТ, с
нотариално заверени подписи и скица-предложение към него, нотариално заверена,
с който те са се задължили взаимно да си прехвърлят реални части с площ от 70
кв.м. от собствените се недвижими имоти ПИ
с идентификатор 56784.537.63 и ПИ с идентификатор 56784.537.62 по КККР на гр.
Пловдив, находящи се в гр. Пловдив, местността „Терзиите“ , посочено
е, че страните няма да си дължат доплащане; уговорено е, че окончателният
договор следва да сключи в 30-дневен срок от датата на влизане в сила на
заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ за имотите им.
От
приложената по делото заповед №17 ОА-2200/05.09.2017 г. на Кмета на
Община-Пловдив/л.19 от д.РС/ е видно, че същата е влязла в сила на 09.11.2017
г., тъй като не е обжалвана в законния 14-дневен срок от съобщението. Няма
спор, че в уговореният 30-дневен срок от
влизане в сила на заповед въззиваемата не е предприела действия за сключването
на окончателен договор.
Въззиваемата
е обжалвала влязлата в сила заповед за изменение на ПУП-ПРЗ пред Аминистративен
съд-Пловдив с искане да бъде прогласена за нищожна – от приложеното решение по
АХД №2347/2019 г. на Адм.съд-Пловдив е видно, че жалбата й против заповед №17
ОА-2200/05.09.2017 г. на Кмета на Община-Пловдив в частта относно одобреното
изменение на ПУП-ПЗ за ПИ 62 и в частта за нов ПУП – ПЗ за ПИ 63 по отношение на предвиденото основно ниско
свързано застрояване между ПИ 62 и ПИ 63 е отхвърлена. Решението на
Адм.съд-Пловдив е обжалвано пред Върховния административен съд по АХД
№3763/2020 г. Пред е ПОС е прието решение №13783/6.11.2020 г. по АХД №3763/20
г. на ВАС, 2 АО, с което е оставено в сила решението на Адм.съд-Пловдив.От
горното следва, че заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ окончателно се е
стабилизирала.
ПОС не
възприема довода на въззиваемата, че липсва нейно съгласие за сключване на
процесния договор – в т.2 от предварителния догово е записано, че Н.П. се
съгласява и задължава да прехвърли на М.Д. реална част с площ от 70 кв.м. от
своя имот срещу което да получи реална част с площ от 70 кв.м. от съседния
имот, както е посочено на скицата-предложение на л.4 от д.РС. Други условия за
извършване на замяната, свързани с бъдещото застояване на двата съседни имота
не са поставени и записани в процесния договор. ПОС намира за неоснователен и
довода, че в процесния договор е постигнато съгласие между страните относно
застрояването. Видно от чл.5 от договора,
страните са се задължили съвместно да подадат заявление „за одобрение на
изменението на ПУП-ПРЗ за имотите съобразно предвиждането с договора тяхно
урегулиране въз основа на скицата-предложение“, т.е. налице е съгласие на
страните за изменение на плана за регулация, а въпросът за бъдещото застрояване
не е предмет на предварителния договор и следователно не е част от ФС на този
договор, аргумент за което е също и че плана за застрояване подлежи на
самостоятелно обжалване, както и че липсата на съгласие по чл.21,ал.5 от ЗУТ е
основание за унищожаване на заповедта за изменение на ПУП – ПЗ по исков
ред.
ПОС намира,
че е изпълнен е фактическият състав на чл.19 ал.3 ЗЗД , тъй като
предварителният договор е сключен в изискуемата от закона форма, съдържа уговорки относно съществените
условия на окончателния договор, имотите, предмет на замяната са надлежно
индивидуализирани и са собствени на страните по замяната, видно от
представените по делото документи за собственост: М.Д. се легитимира като
собственик на имот с ид.№ 56784.537.63 с НА за покупко продажба №193,т.1,
рег.№2360,д.№159/15.12.2009 г. на нотариус Сотир Димов, рег.№616 по НК на РБ с р. на действие
РС-Пловдив и НА за покупко продажба №60,т.1, рег.№923, д.№56/ 27.02.2015 г. на нотариус
Иван Мингов, рег.№644 по НК на РБ с р.
на действие РС-Пловдив и НА за покупко продажба №73,т.3, рег.№4274,
д.№456/15.10.2015 г. на нотариус Ваня Захариева, рег.№640 по НК на РБ с р. на действие
РС-Пловдив .Прехвърлителката Н.П. се легитимира като собственик на имот с ид.№
56784.537.63 с НА за дарение №82,т.34,д.9937/15.07.1994 г. на нотариус
Д.Георгиева при ПРС.
ПОС намира,
че предварителния договор съдържа всички необходими клаузи на окончателния
договор – предмет – вещта, която е достатъчно индививуализирана с посочване на
площта, местоположението, граници и съседи на имота; заменителите са
собственици на имотите, предмет на замяната – налице са всички
изисквания на закона за обявяване на предварителния договор за окончателен– искът е основателен.
Не до същите
изводи е достигнал първостепенния съд. Ето защо решението на РС следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви предварителния
договор за окончателен.
Съгл.разпоредбата
на 78 ал.1 ГПК разноските по делото, когато искът се уважава, се поемат от
ответната страна.Пред ПРС М.Д. е заплатил 1550 лв./ДТ+ адв.хонорар/- л.20,21 от
д.РС, а пред ПОС- 725 лв./ДТ+ адв.хонорар/.Или, въззиваемата следва да заплати
на въззивника направените от него
разноски пред двете инстанции в размер на
2275 лв.
Данъчната оценка на 70/2377 ид.ч. от имот с
ид.№56784.537.62 е в размер на 1018,40
лв. - в. от уд. от №**********/04.04.2018 г. на
Община-Пловдив /л.30 от д.РС/, а Данъчната оценка на 70/960 ид.ч. от имот с
ид.№56784.537.63 е в размер на 994,84
лв. - в. от уд. от №**********/09.05.2019 г. на
Община-Пловдив /л.12 от д.РС/, поради което нотариалната такса и местната такса
ще се определят по-високата цена. Съгл.разпоредбата на чл.364 ГПК и т.8 от
тарифа за нот.такси към Закона за нотариусите и нот.дейност страните следва да
заплатят по 43,74 лв. ДТ по
сметка на ПОС и по 3% върху по-високата цена /1018,40 лв./ - местна такса по
сметка на Община-Пловдив – общината по местонахождението на имота, т.е. по
30,55 лв. От представените удостоверения цит.по-горе,във вр. с чл.264 ал.1 ДОПК е видно, че прехвърлителите нямат публични или общински задължения.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260427 от 18.09.2020г. по гр.д.№12577/2019г., на ПРС, 19 гр.с. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА
ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключеният между М.П.Д. с ЕГН **********
и Н.Н.П. с ЕГН ********** на 23.08.2016 г. предварителен договор за прехвърляне
на право на собственост върху части от по 70 кв. м. от недвижими имоти- ПИ с
идентификатор 56784.537.63 и ПИ с идентификатор 56784.537.62 по КККР на гр.
Пловдив, находящи се в гр. Пловдив, местността „Терзиите“ ОСЪЖДА Н.Н.П. с ЕГН ********** да заплати на М.П.Д. с ЕГН ********** сумата 2275лв.- съдебно-деловодни разноски за
двете инстанции.
ОСЪЖДА Н.Н.П. с ЕГН ********** да заплати сумата 43,74лв. ДТ по сметка на ПОС
и 30,55лв. местна такса
по сметка на Община- гр.Пловдив.
ОСЪЖДА М.П.Д. с ЕГН ********** да заплати сумата 43,74лв.
ДТ по сметка на ПОС и 30,55лв. местна
такса по сметка на Община- гр.Пловдив.
Да се впише
възбрана върху описания по-горе недвижим имот в размер на ДТ. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: