Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………..
23.04.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
ІІІ-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Йорданова в. гр.дело № 12017 по описа за
2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ч.Е.Б.“АД, ЕИК: ******* срещу решение
без номер от 11.09.2018 г., постановено по гр.д. №1902/2016 г. по описа на СРС, 45 състав, с което „Ч.Е.Б.“АД е осъдено да заплати на „Л. –Е.-И.“
ООД, ЕИК: *******сумата от 3002,63 лв. /три хиляди и два лева и шестдесет и три
стотинки/, начислена въз основа на констативен протокол /КП/ № **********/05.05.2011г.,
представляваща стойност на потребена електрическа енергия за имот, находящ се в
гр. Троян, , ул. „*******– хотел „Шато Монтан – Троян“, като получена от
ответника без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 12.01.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.
Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД , за сумата от 916,06
лв./деветстотин и шестнадесет лева и шест стотинки/, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода 11.01.2013 г. до 11.01.2016 г., е отхвърлен,
като в тази част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Във въззивната жалба въззивникът –ответник излага доводи за неправилност
на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати
процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че районният съд направилно
е приел, че процесната сума е начислена на клиента, въз основа на констативен
протокол № **********/05.05.2011г. и на основание чл.25,
ал.2 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“АД / начисляване на суми при
констатирано неправомерно въздействие върху СТЕ/, която норма с решение на САС
е обявена за нищожна като неравноправна през 2014 г. Сочи се, че процесния
случай е различен, като се твърди, че спорното количество ел. енергия е част от реално потребено и отчетено от средство
за търговски измерване /СТИ/ количество ел. енергия от общо 40350 kWh за целия период по днева, върхва и нощна тарифа, начислени по данни от две
средства за търговско измерване – 17 776 kWh по СТИ № 30100439 за периода до
05.05.2011 г., които са установени с проверка/прочитане на електронните данни
за електромера за реалния товаров профил и 22574 kWh /чиято стойност е 4269,99 лв./ по СТИ № 62002966, който е монтиран на 05.05.2011 г., а не е начисление по
заместваща методика, поради липса на показания на СТИ. Твърди се, че основание
за начисляване на суми е било неправилно определено от СРС, като се сочи, че не
е спорно, че към 2011 г. дружеството не е имало основание да прави доначисления
за период до 90 дни по заместващо точното отчитане методи. Поддържа се и
направено възражение за погасяване на вземането по давност. Иска се отмяна на
решението в обжаваната част и отхвърляне на предявения иск. Претендират се
разноски.
Въззиваемият – ищец е депозирал писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Сочи се, че изложеното във въззивната жалба, че начислената
ел. енергия на процесната стойност представлява реално потребена такава не
отговаря на събраните по делото доказателства / приложение към фактура и КП/. Твърди
се, че ел. енергията на стойност 3002,63 лв. е начислена въз основа на
корекция, която дружеството ответник не е имало право да извършва. Поддържа, че
решението е правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди,
като му присъди и направените разноски.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани
изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността
на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд. Във връзка с доводите
във въззивната жалба следва да бъде допълнено следното.
Софийски районен съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на
недължимо платена сума в размер на 3002,63 лв., представляваща платена от ищеца цена за
консумирана ел. енергия, начислена въз основа на КП № **********/05.05.2011г.
По делото е безспорно установено, че страните са били обвързани от
облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия,
сключен при Общи условия (ОУ). Ето защо ищецът има правата и задълженията на
потребител на ел. енергия, а ответникът – на продавач.
По делото е установено, че „Ч.Е.Б.“ АД е издало фактура №**********/31.05.2011 г. за обща стойност от 7632,41 лв. с ДДС за ел.
енергия за м.05.2011 г. и клиенски номер 210001727636. От приложението към фактурата
/ л.7 от делото пред СРС/, че общата стойност по фактурата се формира по
следния начин: консумираната ел. енергия за периода от 01.05.2011 г. до
04.05.2011 г. за електромер № 30100439 е общо 17 776 кWh, като в нея се включват отбелязани корекции за дневна и нощна енергия 4860
кWh, 5920 кWh и 4465 кWh /колона 7 от таблицата/; консумираната ел. енергия за периода от
05.05.2011 г. до 31.05.2011 г. за електромер № 62002966 в размер на 22574 кWh, като не са правени корекции за този период. Количеството ел. енергия е
остойностено, като е получена крайна дължима сума в размер 7632,41 лв. с ДДС.
Представен е КП № **********/05.05.2011г., от който се установява, че на
05.05.2011 г. двама служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД / Х.Х.иА.А./,
присъствието на И.Т.– управител на „Л. Е-.И.“ ООД са извършили подмяна на СТИ
на обект „Шато Монтан Троян“. Посочено е, че новия електромер е с номер ***** и
началните му показатели са нулеви. Заключението в протокола е, че електромерът
е измервал с грешка /-27%/, поради прекъснат ток на фаза С, като е посочено, че
следва да се начисли служебно ел. енергия в размер на В-5920 кWh, Д- 4860 кWh и Н- 5465 кWh. Протоколът е подписа на служителите на дружеството извършили подмяната и
от управителя на дружеството ищец.
По делото е представено платежно нареждане с наредител „Л. Е-.И.“ ООД и
получател „Ч.Е.Б.“ АД, в което е посочено основание на превода „фактура
**********“ е наредена сума в размер на 7632,41 лв., чрез което се установява,
че процесната сума е заплатена от ищеца.
В първоинстанционното производство е изготвено и прието без възражения
заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на което след преценка по
чл. 202 от ГПК, съдът намира, че следва даде вяра. От заключението се
установява, че съгласно изчисленията на вещото лице /видни от приложение 1 към
заключението/, размерът на общо начислената сума за потребена енергия от ищеца
ел. енергия, отчетена посредством монтираното на адреса СТИ за м.05.2011 г.
възлиза на общо 7632,41 лв., като в нея е включен и размерът на начислената
сума, представляваща корекция, извършена на основание КП № **********/05.05.2011г.,
отразена във фактура №**********/31.05.2011 г., а именно 3002,63 лв.
Други относими за спора доказателства не са събрани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
По исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД хипотезите на “получаване без
основание” обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно
правоотношение. Съответно фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен
това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената
ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Разглежданата хипотеза е налице и при недължимо платено и получено, като
например: изпълнение на съществуващо задължение, но с превишаване на
действителния му размер, неправилно изпълнение на съществуващи задължения или
до изпълнение на несъществуващо задължение, платена цена за услуги, които в
действителност не са били осъществени, несъответствие между изискванията на
правно-релевантния факт /договора/ относно количеството на предметната
престация /с оглед на която е извършено плащането/ и действително полученото
количество стока или услуга и пр.
Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е било да
установи при условията на пълно и главно доказване, че фактически е предал на
ответника процесната сума. Ответникът, от своя страна, е следвало да докаже
наличието на основания за задържането на процесната сума, а при липсата на
такива – че е върнал процесната сума /в изготвения по делото доклад
разпределението на доказателствената тежест е извършено по сходен начин/.
Съдът намира, че ищецът е провел успешно доказване по делото, поради
следните съображения:
По делото е безспорно установено, че страните са били обвързани от
облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия,
сключен при Общи условия (ОУ). Ето защо ищецът има правата и задълженията на
потребител на ел. енергия, а ответникът – на продавач. Безспорно е между страните, а и от
доказателствата по делото се установява също, че ответникът е издал фактура №**********/31.05.2011 г. за обща стойност от 7632,41 лв. с ДДС за ел.
енергия потребена през м.05.2011 г., за обект „Шато Монтан Троян“, гр. Троян, стойността
на която е изцяло платена от клиента „Л. Е-.И.“ ООД.
Съдът намира, че ответникът не е доказал правното основание за начисляване
на процесната сума и нейното задържане.
Спорен е въпросът /с оглед доводите наведени във въззивната жалба/ за
характера на начислената сума от 3002,63 лв., представляваща част от общата
сума 7632,41 г. по горепосочената фактура – дали същата представлява стойност
на реално потребена от клиента ел. енергия или представлява стойност на служебно
начислена по КП № **********/05.05.2011г. ел. енергия.
По делото не са представени ОУ на „Ч.Е.Б.“ АД за процесния период, които
уреждат облигационните отношения между страните. В тежест на ответникът е било
да докаже правното основание за начисляване и изискване на плащане от страна на
ищеца, което той основава на действащите ОУ, въз основа на които той е имал право да съставя констативен протокол
за смяна на СТИ и да начислява количество енергия за отчетено от подмененото
СТИ количество енергия.
При
непредставяне на действащите за процесния период ОУ, настоящата инстанция
приема, че не е доказано КП №**********/05.05.2011г. да е съставен по реда,
регламентиран в ОУ на договорите за използване на електроразпределителните
мрежи и не представлява доказателство за това, че са били налице предпоставките
регламентирани в ОУ, които да дадат основание за подмяна на СТИ, т.е.
опровергана е неговата доказателствена стойност и с него не се доказва от
ответника дължимостта на процесната сума, нейното законосъобразно определяне и
начисляване.
На следващо
място, необходимо да е да се отбележи, че твърденията, че сумата от 3002,63 лв.
е начислена за измерено реално потребено от клиента количество енергия за
периода до 05.05.2011 г., а не служебно начислено такова, е наведено за пръв път във въззивната жалба. В
отговора на исковата молба ответникът е поддържал, че поради установена
манипулация на СТИ № 30100439 и проверката на 05.05.2011 г., той е сменен със
СТИ 62002966, като със съставения КП са установени и начислени количествата
потребена ел. енергия / включващи неизмерена дотогава ел. енергия – по следните
тарифи: върхова- 5920 кWh, дневна – 4860 кWh и нощна - 5465 кWh. / общо 16245 кWh/.
Твърденията
на ответника наведени във въззивната жалба за отчитане на реално потребено
количество ел. енергия не се подкрепят от доказателствата по делото. От приложение
към фактура №**********/31.05.2011 г. и от съдържанието на КП №**********/05.05.2011г. се установява, че
количеството ел. енергия 16245 кWh е начислено служебно от ответника въз основа
на посочения КП, до какъвто извод е достигнал и СРС. От вписванията в протокола
е видно, че ел. енергията е измервана с грешка, като след направени от
служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД измервания е запивано количество
ел. енергия, което следва да се начисли служебно. Въпреки твърденията на
ответника, че това допълнително количество ел. енергия представлява реално
доставено и преминало през СТИ количество, съдът намира, че с констатациите на
КП напрактика се предписва служебното начисляване /корекция/ на ел. енергия за
минал период, поради установено нарушение в СТИ, водещо до неотчитане на цялата
преминала през него ел. енергия. Тези изводи на съда се основават и на приетата
по делото експертиза.
Съдът
намира, че не е доказано за процесния период за ответника да е било налице договорно
или нормативно основание за извършване на корекции на сметката на потребителя
за ползвана електроенергия за изминал период. В този смисъл се е произнесъл ВКС
с решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г., II т. о., Решение № 44
от 23.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 513/2010 г., II т. о., ТК и Решение № 104 от
05.07.2010 г. по т.дело № 885/2009 г. на ВКС и др. Действащата към процесния период нормативна
уредба / Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи/ не предвижда възможност на доставчика на електрическа
енергия едностранно да извършва корекция на сметката на потребителя за ползвана
електрическа енергия за изминал период, поради което не съществува законова
регламентация, въз основа на каквато такава възможност да се уговаря в приетите
от самия доставчик ОУ. За доставчика на електрическа енергия е налице основание
да начисляване суми за електрическа енергия за минал период, поради неточно
отчитане на измервателното средство, само когато то се дължи на неправомерно
действие на потребителя, доколкото задължението за осигуряване на нормалното и
точно функциониране на измервателното средство, чийто собственик е, съгласно
чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, доставчика, като той следва да установи действителния
период на грешно измерване вследствие на това неправомерно въздействие, както и
реално потребената за него електрическа енергия, тъй като определянето на
периода по други критерии, както и количеството на потребена ел.енергия по
методика, приети от доставчика, би позволило той да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. По делото от страна
на ответното електроснабдително дружество не е установена нито една от
предпоставките, даващи основание за начисляване на процесната сума като
стойност на потребена от ищеца електроенергия за претендирания минал период.
С оглед неоснователността на наведените с въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение, съдът намира, че последното следва
да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на спора в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски. От него е направено искане за
присъждане на разноски и са представени доказателства за реалното заплащане на
адвокатско възнаграждение в полза на адв. С. в размер на 750,00 лв. /видно от
представения на л.16 от делото пред СГС договор за правна защита и съдействие,
който служи за разписка съобразно указанията дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/. Въззивникът е направил
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК, което с оглед фактическата и правна
сложност на делото съдът намира за основателно, като възнаграждението следва да
се определи в минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на
440,18 лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото
решение е окончателно
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение без номер от 11.09.2018 г., постановено по гр.д. №1902/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Л.“ ООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление,*** и представлявано от В.Т.и Д.Т./поотделно/
сумата от 440,18 (четири стотин и
четиридесет лева и 18 ст.) лева - адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.