№ 377
гр. Разград, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20233330100387 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание чл.439 във вр. с чл.124 ал.1 ГПК.
К. Х. Х. е предявил иск против ЕОС Матрикс ЕООД, като твърди,че с
решение№428/16.12.2015г., по гр.д.№1066/2015г. на РРС е прието за установено по
отношение на него, че дължи на“ОТП Факторинг България" ЕАД сумата 4230,94лв.
представляваща главница, ведно със законната лихва от 20.12.20 Юг. до окончателното и
изплащане, сумата 1358,81лв. /хиляда триста петдесет и осем лева и осемдесет и една
стотинки/договорна лихва за периода от 18.10.2009г. до 17.12.2010г., сумата
392,51лв./триста деветдесет и два лева и петдесет и една стотинки/ такса закъснение за
периода 18.10.2009г. до 17.12.2010г. като отхвърля исковете до първоначално предявените
размери.
По това решение съдът е осъдил ищеца да заплати на “ОТП Факторинг България” ЕАД
сумата 7948,07лв. главница, ведно със законната лихва от 17.03.2015г. до окончателното
плащане, както е отхвърлил иска до първоначално предявения размер както и за сумата
2049лв. договорна лихва за периода от 18.10.2019г. до 17.12.2010г., като неоснователни.
С горецитираното решение съдът е осъдил ищеца да заплати на “ОТП Факторинг България”
ЕАД сумата 1352,68лв. за направените по делото разноски, както и сумата 779лв. за
разноски по ч.гр.д. №20223/2010г. на ВРС.
На 18.11.2005г. между Банка ДСК ЕАД и ищеца, като кредитополучател е сключен договор
за кредит за текущо потребление в размер на 20000лв., с постигнати уговорки с падежна
дата - 18-то число на месеца, лихвен процент общо 7,95%, със срок на издължаване на
кредита 96 месеца, крайният падеж - 18.11.2013г. Кредитът е усвоен на 18.11.2005г., като на
осн. чл.18-б от договора поради забава в плащанията над 90 дни, кредитът е станал
1
автоматично предсрочно изискуем от 20.01.2010г. По подадено от банката заявление в PC-
Варна е образувано ч.г.д. №20223/2010г. и е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу ищеца за претендираните суми.
На 16.08.2012г. банката е прехвърлила на “ОТП Факторинг България” ЕАД, вземането си, за
което К. Х. Х. е бил уведомен. Образувано е изпълнително дело №794/2014г. по описа на
ЧСИ Румяна Тодорова.
На 15.09.2022 г. „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД е сключило договор за прехвърляне
на вземането на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
По изпълнителното дело е извършено последно валидно изпълнително действие е налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в ЕТ „Ивелина Х.а - Стиви“ ЕИК
********* на 05.04.2016г., като запорното съобщение е връчено на третото задължено лице
на 08.04.2016 г. Към момента изпълнително дело № 794/2014 г. на ЧСИ Румяна Тодорова е
прекратено на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
По изп.д.№794/2014г. за периода след 08.04.2016г. няма извършвани изпълнителни
действия. Исковата молба по настоящето дело е заведена след изтичане на повече от 5
години от датата на последното изпълнително действие. Не са налице доказателства за
прекъсване на давността било чрез признание на задължението, било чрез завеждане на иск
за събиране на вземането, като моля да приемете, че вземането и за главницата и за лихвата
и такса закъснение е погасено по давност поради което и исковете следва да бъдат изцяло
уважени.
Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което приеме за установено спрямо
ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, че К. Х. Х., не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД
следните суми:
-4230,94лв. главница, ведно със законната лихва от 20.12.2010г. до окончателното и
изплащане,
-1358,81лв. договорна лихва за периода от 18.10.2009г. до 17.12.2010г.
-392,51лв. такса закъснение за периода 18.10.2009г. до 17.12.2010г.,
присъдени с решение № 428/16.12.2015г. по гр.д.№1066/2015г. на РРС;
-7948,07лв. главница, ведно със законната лихва от 17.03.2015г. до окончателното плащане,
-2049лв. договорна лихва за периода от 18.10.2019г. до 17.12.2010г.
-1352,68лв.разноски по гр.д. №1066/2015г. на РРС
-779лв. разноски по ч.гр.д. №20223/2010г. на ВРС
постановени с решение № 428/16.12.2015г.,по гр.д.№1066/2015г. на РРС поради изтекла
погасителна давност за принудителното им събиране. Претендира и за разноски.
Представя: изпълнителен лист, издаден по ч.г.д. №20223/2010г на ВРС . Има искане за
прилагане на копие от изп.д.№791/2014г. на ЧСИ Румяна Тодорова.
Ответникът ЕОС Матрикс ЕООД счита иска за недопустим, поради липса на правен интерес.
2
По отношение на К. Х. Х. не са предприемани съдебни действия за удовлетворяване на
вземанията на доверителя ми.
Алтернативно, ако съда приеме, че искът е допустим, счита същият за неоснователен.
Изпълнително дело при ЧСИ Румяна Тодорова под номер 794/2014г. е прекратено, като по
отношение на ищеца не са предприемани никакви други действия за съдебно
удовлетворяване на кредитора.
Въпреки това, задължението продължава да съществува и може да бъде изпълнено
доброволно. Настъпилата погасителна давност води до погасяване на възможността за
предприемане на мерки по принудително изпълнение по отношение на вземането. Няма
пречка обаче, същото да бъде изпълнено доброволно от длъжника.
Ответникът счита,че не е дал повод със свои действия за образуване на настоящото
производство. В исковата молба също не се твърди да са предприемани действия по
принудително изпълнение от страна на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Претендира за разноски, като счита че не дължи такива, тъй като с поведението си не е
станал причина за завеждането на иска.
В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи претенцията на ищеца за разноски,
прави възражение за прекомерност на същите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Банка ДСК ЕАД и ищеца са сключили договор за заем на 18.11.2005г. за сумата от 20000лв.
Поради забава в плащането от страна на ищеца,банката е депозирала заявление по чл.417
ГПК. Образувано е ч.гр.д.№20223/2010г. По делото са издадени заповед за незабавно
изпълнение №11846/22.12.2010г. и изпълнителен лист за сумите: 12179.01лв. главница,
ведно със зак.лихва от 20.10.2010г.;2040.54лв. договорна лихва;1170.66лв. такса закъснение;
865.60лв.разноски.
Междувременно банката е цедирала вземането си на ОТП Факторинг България ЕАД.
На 15.12.2014г. цесионера е депозирал молба за образуване на изп.д. с искане за извършване
на справки и налагане на възбрани. Образувано е изп.д.№794/2014г. по описа на ЧСИ
Румяна Тодорова. ЧСИ е извършил справки. На 24.04.2015г. ЧСИ е наложил запор на МПС
на ищеца.
Междувременно ответникът е ОТП Факторинг България ЕАД е предявил установителни
искове по чл.422 ГПК за присъдените със заповедта за незабавно изпълнение суми и в
условията на евентуалност осъдителни искове. С Решение №428/16.12.15г. по гр.д.
№1066/2015г. на РРС, влязло в сила на 07.01.2016г. установителните искове са частично
уважени за 4230.94лв. главница, като искът е отхвърлен за разликата до 12179.01лв.; за
1358.81лв. договорна лихва,като искът е отхвърлен за разликата до 2040.54лв.; за 392.51лв.
такса закъснение,като искът е отхвърлен за разликата до 1170.66лв. С решението ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата 7948.07лв. главница,ведно със законната лихва от
3
17.03.2015г., сумата 1352.68лв. съдебни разноски и сумата 779лв. разноски по заповедното
производство. Претенцията за главница над размера на 7948.07лв. е отхвърлена, както и
осъдителния иск за сумата от 2049лв. договорна лихва.
С молба от 01.04.2016г. взискателя е поискал налагане на запор върху трудово
възнаграждение на длъжника. На 05.04.2016г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото
възнаграждение. Това запорно съобщение е получено от работодателя на 08.04.2016г. С
постановление от 21.02.2020г. изп.д. е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. На
12.03.2020г. изп.лист е върнат на ОТП Факторинг България ЕАД. На 12.03.2020г. е вдигнат
запора на МПС. На 10.11.2022г. е депозирана молба от ответника ЕОС Матрикс ЕООД за
конституиране като взискател по отношение на задължените лица, като се позовава на
извършена цесия с ОТП Факторинг България ЕАД. На 10.11.2022г. ЧСИ е отговорил ,че
делото е прекратено.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Предявеният иск е частично допустим. Длъжникът в изпълнителното производство има
интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително
решение по отрицателния установителен иск ще постигне препятстване възможността за
принудително с събиране на задълженията му.
Искът се явява недопустим по отношение на дължимостта на сумата 2049лв. договорна
лихва за периода 18.10.2019г.-17.12.10г. Видно както от мотивите на съдебно решение
№428/16.12.156г., така и от диспозитива му осъдителният иск за сумата 2049лв. е отхвърлен.
Задължението на ищеца е установено със съдебно решение №428/16.12.15г. по гр.д.
№1066/2015г. на РРС, влязло в сила на 07.01.2016г.. Съгласно разпоредбата на чл.117 ал.2
ЗЗД, след удостоверяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност и
срокът й е пет години, т.е. 07.01.2021г.
Изпълнителното производство е образувано в края на 2014г. и по него има извършени два
запора на МПС и на трудово възнаграждение, последният от които е наложен на
05.04.2016г.
Давностният срок се прекъсва, с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, било в изпълнение на молба на взискателя или
предприето по инициатива на съдебния изпълнител, на основание овластяването по чл.18
ЗЧСИ. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността- постановление за образуване
на изп.д., изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имуществото на длъжника,
справки и пр.,назначаването на експертиза, извършването на разпределение, плащането.
Прекъсва давността всяка редовна молба за изпълнение, както и тази с която взискателят
възлага по чл.18 ЗЧСИ, като всяко ново искане прекъсва давността.
Съгласно решение №37/24.02.21г. на ВКС давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, което същинско изпълнение може да предприеме
само съдебният изпълнител и то прекъсва давността. Тъй като в случая ЧСИ е действал
служебно, при възлагане по чл.18 ЗЧСИ давността е прекъсната от момента на налагането
4
на запора.
На база гореизложеното погасителна давност е започнала да тече на 07.01.2016г. след
влизане на съдебното решение в сила и е прекъсната на 05.04.2016г. когато е наложен запор
на трудовото възнаграждение на ищеца, длъжник по изп.дело №794/2014г. по описа на ЧСИ
Р.Тодорова. След това давността не е прекъсвана, тъй като липсва извършване на други
действия, които да я прекъсват.
Следователно погасителната давност е изтекла 05.04.2021г. по отношение на установените и
присъдени суми в исковото производство.
Претенцията на ищеца за разноски от 2499.12лв. е основателна. Действително ответникът с
поведението си не е дал повод за образуването на настоящото дело, тъй като не е
предприемал действия за принудително събиране на вземането си, но същият не е признал
иска. За да се освободи ответника от разноски по делото съгласно чл.78 ал.2 ГПК е
необходимо кумулативното наличие на две предпоставки:недаване повод за делото и
признаване на иска.
Неоснователна е претенцията на ответника за прекомерност на изплатеното
адв.възнаграждение от 1850лв. Уваженият материален интерес е за 16062.01лв. Съгласно
чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адв.възнаграждения дължимото
минимално адв.възнаграждение е в размер на 1845лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕОС Матрикс ООД, ЕИК *********
гр.София, представлявано по пълномощие от адв.Д. К., че задължението на К. Х. Х. от
гр.Разград, ЕГН **********, установено с влязло в сила съдебно решение №428/16.12.15г.
по гр.д.№1066/2015г. на РРС, при оспорена заповед за незабавно изпълнение
№11846/22.12.2010г. по ч.гр.д.№20223/2010г. на ВРС за заплащане на сумите: 4230,94лв.
/четири хиляди двеста и тридесет лева и деветдесет и четири стотинки/ главница, ведно със
законната лихва от 20.12.2010г. до окончателното и изплащане, 1358,81лв./хиляда триста
петдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/ договорна лихва за периода от
18.10.2009г. до 17.12.2010г.; 392,51лв./триста деветдесет и два лева и петдесет и една
стотинки/ такса закъснение за периода 18.10.2009г. до 17.12.2010г.е погасено по давност.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕОС Матрикс ООД, ЕИК *********
гр.София, представлявано по пълномощие от адв.Д. К., че задължението на К. Х. Х. от
гр.Разград, ЕГН **********, по влязло в сила съдебно решение №428/16.12.15г. по гр.д.
№1066/2015г. на РРС, с което е осъден да заплати сумата 7948,07лв./седем хиляди
деветстотин четиридесет и осем лева и седем стотинки/ главница, ведно със законната лихва
от 17.03.2015г. до окончателното плащане; 1352,68лв./хиляда триста петдесет и два лева и
шестдесет и осем стотинки/ разноски по гр.д. №1066/2015г. на РРС; 779лв. /седемстотин
5
седемдесет и девет лева/ разноски по ч.гр.д. №20223/2010г. на ВРС е погасено по давност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията за установяване на изтекла погасителна давност
по отношение на задължението за договорна лихва в размер на 2049лв./две хиляди
четиридесет и девет лева/и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.№387/2023г. на РРС В тази
ЧАСТ.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ООД, ЕИК ********* гр.София, представлявано по пълномощие от
адв.Д. К. да заплати на К. Х. Х. от гр.Разград, ЕГН ********** сумата от 2499.12лв. /две
хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и дванадесет стотинки/съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6