№ 2995
гр. С., 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110129733 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на „****” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление-гр.С., ул.“****“, №29, ет.3 против ЛЮБ. Л. Б..
В исковата молба се твърди, че между "****" ООД заемодател, и ответната страна-
заемополучател, е сключен процесният договор за паричен заем съгласно Закона за
потребителския кредит. С договора заемодателят се е задължил да предаде в собственост на
заемателя заемната сума, а заемателят се е задължил да я върне с договорна лихва и да
заплаща погасителните вноски с уговорен в договора брой и размер, в срок до 25.08.2017 г.,
когато е падежът на последната месечна погасителна вноска. Ответната страна е заплатила
общо 1573,50 лв. по договора, като не е платила останалите погасителни вноски и след
изтичане на срока на договора и падежа на последната вноска. Ответната страна дължи и
мораторна лихва за допуснатата забава върху непогасената главница.
По силата на Договор за продажба на вземания от 01.07.2017г. сключен между
„****“ООД с ново име „Файненшъл България“ ЕООД - цедент и цесионер „****“АД
процесното вземане е прехвърлено на цесионера, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
С Рамков договор за цесия от 30.01.2017г. процесното вземане е прехвърлено на
заявителя. Със заявление вх.№23062988/03.11.2020г. ищецът е поискал издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, която не е влязла в сила поради подадено възражение срещу
нея. Претендират се разноски по делото.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения му от съда особен
представител дава становище за недопустимост на предявения иск. При условията на
1
евентуалност дава становище за неоснователността му. Оспорва наличие на облигационно
правоотношение между страните по повод сключен договор за кредит. Релевирано е
възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:
От приложеното ЧГД № 53706/2020 г., по описа на СРС, се установява, че по реда на
чл. 410 ГПК, въз основа на Заявление рег. № 23062988/03.11.2020г., в полза на ищеца е
издадена Заповед № 154/17.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение, с която
ответникът е осъден да плати парични задължения произтичащи от Договор за
потребителски кредит от 29.06.2016г. с "****" ООД, както следва: 1844,89 лв. - главница;
251,91 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 08.07.2016 г. до 25.08.2017 г.;
64.01 лв. - обезщетение за забава за периода от 26.08.2017г.-27.10.2020г., ведно със законната
лихва за забава върху вземането от 03.11.2020 г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното плащане, както и сумата от 135,97лв. - разноски по делото. Депозираното
заявление е отхвърлено за сумата от 1508,27лв.- такса за оценка на досие и такса „Кредит у
дома“.
От приетия по делото Договор 29.06.2016 г., , се установява, че въз основа на
"Формуляр за кандидатстване за кредит" , "****" ООД предоставил на ответника
потребителски кредит в размер на 2500 лв., при договорена фиксирана лихва в размер на
493,14лева, равняваща се на 31,82 % годишно. С чл. 3 от Договора заемателят се задължил
да плати такса за "Оценка на досие" в размер на 125лв лв., както и такса за услуга "Кредит у
дома" в общ размер 2132,43 лева, която съгласно чл. 25 от договора, е съставена, както
следва: 30 % лева - за предоставяна на кредита в брой по местоживеене, а останалата част -
за събиране на седмичните вноски в дома на заемателя. Така дължимата сума за връщане по
договора при отпускане на кредита била в общ размер 5250,57 лв., която Заемателят се
задължил да върне на 60 седмични погасителни вноски, при договорен ден за плащания -
вторник, всяка в размер на 87,51 лева, като падежът на първата бил 28.04.2017 г.. С
подписването на Договора, Заемателят удостоверил, че е получил от Заемодателя пълния
размер на кредита - чл. 27 от Договора. Съгласно чл. 22 от Договора за заем Заемодателят си
запазил право да прехвърля, изцяло или частично, правата си без съгласието на Заемателя,
като се задължил в последствие да го информира.
Представен е по делото е Рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. сключен между
"****" АД и „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД.
Представено по делото е потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3
ЗЗД съгласно което "****" ООД прехвърлил на "****" АД вземането срещу ответника с
Договор за цесия от 01.07.2017г. по процесния Договор за потребителски кредит в общ
размер към 01.07.2017 г. от 3727,07лв.
По делото не се доказа, обаче твърдението на ищеца, че на 01.07.2017 г. бил сключен
2
Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) на основание чл. 99 ЗЗД между
„****" ООД и " ****" АД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от
процесния договор за потребителски кредит е прехвърлено в полза на „****“АД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви. Този
договор не е представен като доказателство по делото, като съдът не приема с оглед
изричното оспорване на процесуалния представител на ответника, че представеното
потвърждение за извършена цесия е доказателство установящо действителното и
осъществяване, предвид едностранния му характер.
По делото не беше представено уведомление за първата извършена цесия изходящо от
цедента на процесното вземане „****" ООД или от изрично упълномощения от него
цесионер „****“АД, което да е било връчено на длъжника. Такова уведомление не беше
приложено и към исковата молба. С оглед на изложеното съдът счита, че не се доказва
прехвърлянето на вземането между първоначалния кредитор „****" ООД и цесионера
„****“АД по първата цесия от 01.07.2017 г. Такъв договор дори и да е бил сключен между
страните, не е представен по делото, поради което остава недоказано, че именно дългът на
ответника е прехвърлен с цесията. Представен е единствено договорът за втората цесия,
който е бил сключен между ищцовото дружество и "„****“АД и извлечение от приложение
1, към този договора за цесия от 30.01.2017 г., в което е записано, че вземането спрямо
ответника е прехвърлено с този договор. Това приложение обаче не доказва въобще, че
вземането е прехвърлено с първата цесия, тъй като няма данни в тази насока. След като
вземането не е прехвърлено от „****" ООД на "„****“АД с първата цесия, нямало е как след
това то валидно да бъде продадено по втората цесия и съответно да се закупи от ищеца. По
тази причина следва извод, че вземането не е прехвърлено надлежно на ищеца. Длъжникът
следва да се счита за уведомен за извършената цесия, ако в получените книжа по делото е
имало и уведомление от предишния му кредитор (в случая, от двамата му предишни
кредитори), който факт съдът е длъжен да вземе предвид при постановяване на решението
си, на основание чл.235, ал.3 ГПК. В този смисъл е и постоянната актуална практика на
ВКС, която не е необходимо да се коментира.
В случая, по делото е представено едно уведомление до ответника за извършена цесия
на вземане - от „****“АД на ищцовото дружество. Не е приложено уведомление за
извършената цесия на вземане от „****" ООД на „****“АД до ответника. Съдът намира, че
доколкото липсват доказателства по делото цесионерът „****" ООД да е уведомил
длъжника за прехвърлянето на неговото вземане на „****“АД, такова уведомяване съгласно
изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД, не е извършено. Съответно, при това положение, по арг. за
противното от чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето, осъществено с договора за цесия от
01.07.2017 г., няма действие спрямо длъжника, тъй като не му е съобщено от предишния
кредитор. Поради това, независимо че второто уведомление до ответника за извършената
цесия от „****“АД на ищцовото дружество, приложено към исковата молба, респ. получено
от ответника, изхожда от цесионера изрично упълномощен от цедента, в съоответствие
с чл.99, ал.3 ЗЗД, с това не може да се санира неуведомяването на длъжника за предходната
3
цесия от предишния му кредитор „****" ООД. Ето защо, след като първата цесия, която е
легитимирала праводателя на ищеца като кредитор на ответника не е противопоставима на
последния, такава се явява и последващата цесия между „****“АД и ищцовото дружество.
Следователно, налага се извод, че ищецът не е материалноправно легитимиран по
предявените искове, по арг. за противното от чл.99, ал.4 ЗЗД, поради което и исковете му се
явяват неоснователни.При това положение претенцията, предявена по реда на чл.422 ГПК не
може да бъде уважена. Следва да се постанови решение, с което искът се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора ищцовата страна няма право на разноски.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има принципно
право на разноски, но такива не са направени.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на
ответника ЛЮБ. Л. Б., ЕГН **********, с адрес ГР.С., ЖК И., №**** че дължи на "****"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "****" № 29, ет. 3
следните суми: 1844,89 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
от 29.06.2016 г. ведно със законна лихва от 3.11.2020 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 251,91 лв. за периода от 8.7.2016 г. до 25.8.2017 г., мораторна
лихва в размер на 621,25 лв. за периода от 26.8.2017 г. до 27.10.2020 г., , ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 03.11.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело
№53706/2020г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4