РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 19 януари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 4 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на А.С.М.
***, депозирана чрез адв.-пълномощник А. Е., против Решение № 572 от 23.11.2021
г., постановено по АНД № 1722/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърден Електронен фиш, Серия К № 4412382, издаден от Областна дирекция (ОД)
на МВР – Русе, с който на М. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 400 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон. В жалбата
са наведени касационни оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение
на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира
се отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество чрез отмяната
на електронния фиш.
Касационният ответник, чрез
процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Г. Димитрова, в депозирано по
делото писмено възражение на касационната жалба вх. № 27014 от 22.12.2021 г. по
описа на РС – Русе, счита касационната жалба за неоснователна и моли въззивното
решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение
за правилно, поради което то следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният
електронен фиш е съставен съгласно изискванията на ЗДвП като съдържа всички
посочени в чл. 189, ал. 4 от същия закон реквизити. Съдът е приел още, че
административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е
безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при
което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
дееца чрез издаване на електронен фиш за налагане на административно наказание,
определено в предвидения по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП размер. Първата
съдебна инстанция е обсъдила и приела за неоснователно основното възражение на
жалбоподателя за изтекла давност.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на материалния закон. Релевираните касационни оплаквания
са неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са доказани по делото. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е обсъдил
събраните доказателства подробно, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като
въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивната
инстанция е анализирала приложимите правни норми, обсъдила е и възражението на
жалбоподателя за изтекла давност.
Процесният електронен фиш съдържа
всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
касатора за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ, изцяло се подкрепя от събраните
по делото доказателства. Към момента на заснемането на нарушението, за което
впоследствие е съставен електронният фиш, е използвано автоматизирано
техническо средство – дигитална стационарна радарна установка Sitraffic ERS 400, като е направена разпечатка от това техническо средство, като е
установено, че засечената скорост е на посочения в ел. фиш автомобил, което
техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните
проверки, видно от събраните доказателства по делото. Скоростта на движение е
установена след приспадане на допустима техническа грешка от 3%.
В случая нарушението се установява по несъмнен начин, като съгласно чл.
189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес. По делото
безспорно са установени мястото, датата, часът на нарушението; скоростта и
посоката на движение на ППС-то; мястото на нарушението, респективно и
обстоятелството, че допустимата максимална скорост на движение за този пътен
участък е 50 км/ч.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят
под съмнение изложените факти и обстоятелства. Относимите законови разпоредби
са правилно
приложени към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно
предвиденото от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
Настоящият
състав на съда напълно споделя извода на първата съдебна инстанция, че в
конкретния казус относимата обикновенa 3-годишна
давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, не е изтекла,
не е изтекла и абсолютната такава по чл. 81, ал. 3 от НК.
Деянието, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя е извършено на 25.02.2018 г. Оспореният пред РС
– Русе ЕФ е издаден на 26.01.2021 г., а е връчен на М. на 09.08.2021 г. С
обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“.
В случая процесният ЕФ е издаден на
26.01.2021 г. срещу М., след като първоначално е бил издаден ел. фиш, който
впоследствие е анулиран, срещу друго лице, което е заявило, че не е собственик
на въпросното превозно средство. След извършена справка в АИС-Регистрация на
МВР е установено, че от 09.02.2016 г. собственик на лекия автомобил е именно
жалбоподателя. След връчване на фиша М. не е посочил на основание чл. 189, ал.
5, във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП друго лице, което да е управлявало
автомобила на процесната дата.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН, във връзка с
обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК.
Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и
прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, то
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, която урежда
абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното
за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.
С оглед спецификата на електронните
фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи
сроковете, предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП.
Изрично в Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 от ЗАНН на разпоредба,
аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната
давност, тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във
връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
Освен това следва да се има предвид и
текста на разпоредбата на чл. 81, ал. 2, изр. първо от НК, съгласно който
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване, и то само спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването.
Отново в същото Тълкувателно
постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо
наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до
осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина (чл. 81,
ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК).
Видно от датата на извършване на
нарушението - 25.02.2018 г. и датата на издаване на ЕФ – 26.01.2021 г., нито един от двата срока не е изтекъл.
По изложените съображения следва да
се приеме, че районният съд е приложил правилно материалния закон и е
постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН основателно е искането на
ответника по касационната жалба - ОД на МВР – Русе, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 5, вр. с чл. 37 от ЗПП,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, чийто размер, с
оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 80
лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 572
от 23.11.2021 г., постановено по АНД № 1722/2021 г. по описа на Районен съд -
Русе.
ОСЪЖДА А.С.М., ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, сумата от 80 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.