Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на
четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 13070 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 20197618 от 14.09.2019
г., постановено по гр. д. № 72088/2014 г. по описа на СРС, II ГО, 75 състав, е
признато за установено, че Р.Л.Г.-Й. и И.Л.Т. дължат на „Т.С.“
ЕАД, на основание чл.415, ал.1 ГПК, по 1 741, 30 лв. всяка от тях,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.07.2011 г. - м.04.2013 г., както и сумата от по 319, 72 лв. - лихва за забава
върху стойността на топлинната енергия за периода 31.07.2011 г. до 04.06.2014
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.07.2014 г. до
окончателното плащане. Отхвърлени са предявените искове за главница за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от по 1 741, 30 лв. до пълния предявен
размер от по 2 084, 35 лв., като погасени по давност за
периода от м.02.2011 г. до м.07.2011 г., а за сумата от по 9, 18 лева, като
неоснователни. Исковете
за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия са отхвърлени за
разликата над уважения размер от по 319, 72 лв. до пълния предявен размер от по
422, 14 лв. за периода 31.03.2011 г. до 01.07.2011 г., като погасени
по давност. Отхвърлена е изцяло претенцията на ищеца за заплащане на 18, 36 лв.
за дялово разпределение. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, по 109, 58 лв. - разноски в исковото производство и
сумата от по 207, 96 лв. – разноски в заповедното производство, съобразно уважената
част от исковете. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„Т.С.“ ЕООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове,
е депозирана въззивна жалба от ответниците Р.Л.Г. - Й. и И.Л.Т.. Излагат
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.
Считат, че по делото не са ангажирани доказателства, че ответниците са
собственици или титуляри на друго вещно право върху процесния имот, поради
което и нямат качеството потребител на топлинна енергия по валидна облигационна
връзка между тях и „Т.С.“ ЕАД. Твърдят, че топлоподаването към процесния имот е
било прекъснато, считано от 20.03.2012 г., поради което не следва да отговарят
за задължения за доставена топлинна енергия. Поддържат, че клаузите на чл.33,
ал.1 и ал.2 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД са неравноправни и поради това са нищожни.
Молят съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените
искове. Претендират направените за производството разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 24.09.2021
г. оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му
присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
Третото лице –
помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба на ответника.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.516, ал.1 ГПК вр. с
чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот –
мезонет № 15, находящ се в гр. София, ул. „*********с абонатен № 345081 като всеки
един от тях му дължи сумата от по 2 084, 35 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.02.2011 г. –
м.04.2013 г., по 422, 14 лв. - законната лихва за забава върху главницата за
периода 31.03.2011 г. – 04.06.2014 г. Във връзка с подадено на 25.07.2014 г.
заявление, по ч. гр. д. № 41016/2014 г. на СРС, 75 състав, е постановена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която длъжниците
са подали възражение в срок. Ищецът претендира установяване на вземанията му,
предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и
сторените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците. С
депозирана след изтичане на посочения срок молба поддържат, че по делото не е
доказано, че са собственици или ползватели на процесния имот и нямат качеството
на потребител на топлинна енергия, тъй като не са изразявали съгласието си да
встъпят в договорни отношения с ищеца. Оспорили са клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2
от Общите условия на ищеца като неравноправни, поради което са нищожни, тъй
като с тях потребителят се задължавал да притежава специално техническо
устройство и да обезпечи достъпа си до интернет, за да може да изпълнява
задълженията си по договора с „Т.С.“ ЕАД. С последваща молбата поддържат
направеното в заповедното производство възражение за изтекла погасителна
давност на задълженията им. Молят съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск.
На
25.07.2014 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.Л.Г.-Й. и И.Л.Т. за сумата от 4 168,70
лв. – главница, както и 844, 27 лв. – мораторна лихва за периода 31.03.2011 г.
– 04.06.2014 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът през периода
м.02.2011 г. – м.04.2013 г. е ползвал топлинна енергия отразена, доставена в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*********с абонатен № 345081.
Същите не са заплатили дължимите от тях суми за топлинна енергия, както следва:
4150, 34 лв. - главница и 840 ,98 лв. - лихва, а за дялово разпределение: 18, 36
лв. - главница и 3, 29 лв. - лихва. Претендира сторените в производството
разноски в размер на 100, 26 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл.78, ал.8 ГПК.
С
разпореждане от 28.08.2014 г. по ч. гр. д. № 41016/2014 г. на СРС, 75 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу длъжниците Р.Л.Г.-Й. и И.Л.Т.
в полза на „Т.С.“ ЕАД за сумата от 4 168, 70 лева - главница за доставена
от дружеството топлинна енергия за
периода м.02.2011 г. – м. 04.2013 г.; сумата от 844, 27 лв. –лихва за периода
31.03.2011 г. – 04.06.2014 г. и сумата
от 505, 71 лева разноски, от които: 100, 26 лв. - държавна такса и 405, 45 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК длъжниците са депозирали възражение срещу постановената
заповед, като са оспорили дължимостта на сумите, за които е постановена
заповедта, тъй като имотът не е топлоснабден, считано от 2012 г. Направили са и
възражение за изтекла погасителна давност.
В срока по
чл.415, ал.1 ГПК, в
действащата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил
искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно
от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот на 15.08.1996 г. Л.С.Г.и съпругата му А.Н.Г.
са дарили на И.Л.Т. и Р.Л.Г. – Й. мезонет № 15, находящ се в гр. София, ул. „********, вх.А на втори и трети мансарден
етаж.
От
приложеното удостоверение, издадено от „Г.И.С.– София“ ЕООД се установява, че
адресът на сградата е същият и по
настоящем.
Видно от представения протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „********,
вх.А и Б етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“
ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 27.09.2002 г. е сключен договор (между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост
с адрес: гр. София, ул. „********, вх.А и Б, по силата на който дружеството се
е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за
показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У313/11.07.2011 г., сключен между „Т.С.“
ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Във въззивното производство е представено писмо от „Т.С. „ ЕАД до
жалбоподателите, в което е посочено, че топлоподаването за отопление към
сградата е трайно прекъснато от 20.03.2012 г., като сградата, находяща се на
ул. **********, е останала потребител на битово горещо водоснабдяване.
От
заключението на вещото лице инж. М.А.Т. по изслушаната в
хода на настоящото производство съдебно - техническа експертиза, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че при сключването на
договора между етажната собственост и „Т.с.” ЕООД е избран дял на топлинна енергия за сградна инсталация от общото
количество топлинна енергия за отопление в размер на 15%. За периода 02.2011 г.
- 04.2011 г. абонатът не е ползвал топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване (БГВ), а само за отопление. Абонатът заплаща и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово
разпределение между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект. Топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване се
начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота. В процесната
сграда е монтиран общ топломер, който се отчита по електронен път в 0 часа на
първо число на месеца. Отчитането не е визуално, а чрез електронно устройство,
а отчетът се документира. От отчетеното количество топлинна енергия се
приспадат технологичните разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна
енергия. Чистото количество топлинна енергия, което отива при потребителите, се
разпределя между тях за отопление/имот, сградна инсталация и общи части/ и
битово горещо водоснабдяване. Технологичните разходи са извадени от общото
количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. Общият топломер 04021960 е монтиран на 19.05.2010 г.,
като преди това е проверен на 14.05.2010 г. Този топломер е демонтиран на
22.11.2012 г. поради повреда и е заменен с топломер № 60065066. От данните за
проверка на топломер № 04021960 се установява, че проверката е до 14.05.2012
г., а топломерът е демонтиран на 22.11.2012 г., т. е за периода 15.05.2012 г.-
22.11.2012 г. (178 дни) посоченият тополомер е с изтекъл срок на метрологичната
проверка и при демонтажа и попълване на протокола е със заключение „повреда“. Сумите
за топлинна енергия, разпределени на абоната за периода 15.05.2012 г.-
22.11.2012 г., възлизат на 338, 79 лв., но не може да ги потвърди. В
приложението към заключението на вещото лице са посочени по пера сумите за
сградна инсталация, за отопление на имот и за БГВ за съответните месеци от
процесния период. За периода, в който топломерът е бил с изтекъл срок на
проверка за имота, е ползвано единствено битово горещо водоснабдяване.
Топлинната енергия за това се начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла
вода в имота. От отчетеното от общият топломер количество топлинна енергия,
след приспадане на технологичните
разходи, се формира чистото количество топлинна енергия, което се подава към
потребителите и се разпределя между тях за отопление (имот, сградна инсталация
и общи части) и БГВ. Вещото лице е установило, че в сградата е ползвана
топлинна енергия за отопление до 19.03.2012 г. След това топлинната енергия е
ползвана единствено за водоснабдяване с гореща вода. Стойността на доставената
топлинна енергия за исковия период м.02.2011 г. – м.04.2013 г. възлиза на 3
775, 38 лв., от които: 368, 69 лева – сградна инсталация, 2 138, 10 лева - за
отопление за имот; 1 264, 86 – битово горещо водоснабдяване.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Искът е предявен в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция, след постъпило от
длъжника възражение. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Жалбоподателите релевират доводи, че по делото не е доказано, че са
собственици на топлоснабдения имот и съответно, че имат качеството на клиенти
на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът
свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия за битови
нужди с качеството им на собственици на топлоснабден имот. В хода на
първоинстанционното производство ответниците не са оспорили, че са собственици.
За
принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот ищецът
е ангажирал нотариален акт за дарение на недвижим имот, обсъден по – горе, от който
се установи, че ответниците са придобили процесния недвижим имот – мезонет №15,
находящ се в гр. София, ул. „********, вх.А, по силата на договор за дарение,
сключен на 15.08.1996 г.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи по делото, че ответниците са
собственици на процесния имот през исковия период и в това си качество са
клиенти на топлинна енергия през исковия период.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г.
Разпоредбата
на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не
са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането
им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В дадената хипотеза ответниците не твърдят и не установява да са
упражнили това право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г., поради
което настоящият съдебен състав намира, че същите са ги е приели.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно
предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират
спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага
изводът, че за исковия период между главните страни в процеса е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия
за битови нужди относно процесния имот. За съществуването на облигационно
правоотношение между страните няма значение дали клиентът реално е ползвал
топлоснабдения имот или не. Ето защо не е необходимо ангажирането на
доказателства от ищца в тази насока.
С въззивната си жалба ответниците поддържат,
че не са ползвали топлинна енергия след 20.03.2012 г., когато топлоподаването
към имота е прекъснато, което е своевременно заявено с депозираното в срока по
чл4.14, ал.2 ГПК възражение.
Обстоятелството,
че топлоподаването за отопление е било прекъснато от 20.03.2012 г., е
установено по делото заключението на вещото лице по изслушаната в настоящото
производство съдебно – техническа експертиза. В тази насока е и извънсъдебното
признание от страна на „Т.С.“ ЕАД, съдържащо се в представеното във въззивното
производство писмо до жалбоподателите. Правно релевантно е обстоятелството, че
ищецът не претендира топлинна енергия за отопление след посочената дата, а
единствено битово горещо водоснабдяване, което е ползвано и след м.03.2012 г.
Ето защо възражението на И.Т. и Р.Г. - Й., че не дължат стойност на топлинна
енергия след прекъсване на топлоподаването, при ползване на битово горещо
водоснабдяване, е неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД
с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото
лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От
заключението на вещото лице инж. М.Т. по изслушаната във въззивното
производство съдебно - техническа експертиза се установи, че за процесния
топлоснабден имот с абонатен № 345081, е начислявана топлинна енергия за
отопление, за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация, като последната
стойност е определена съобразно нормативните изисквания. Същата възлиза на 3 775, 38 лв. за исковия период: м.02.2011 г. - м. 04.2013 г. С
решението в необжалваната част съдът е приел, че вземанията на ищеца за периода
м.02.2011 г. - м.06.2011 г. са погасени по давност. Съгласно
изготвеното приложението към заключението на вещото лице се установява, че за остатъка
от периода, за който давността не е изтекла: м.07.2011 г. – м. 04.2013 г., стойността
на доставената топлинна енергия възлиза на 3 060, 30 лева. За част от този
период: м.07.2011 г. – м. 04.2013 г., през който давността не е
изтекла, общият топломер не е преминал задължителна проверка. За периода 15.05.2012 г. - 22.11.2012 г. в процесиня имот е ползвано единствено битово горещо водоснабдяване,
отчетено по показанията на един водомер за топла вода в имота. Същевременно количеството топлинна енергия, което се разпределя между потребителите за
БГВ, се формира от отчетеното от общият топломер количество топлинна енергия,
след приспадане на технологичните
разходи. При преценка реалното количество топлинна енергия за периода 01.07.2012
г. – 22.11.2012 г., през който общият топломер не е преминал метрологична проверка
и не е покрит от изтекла погасителна давност, следва да се съобразят данните,
съдържащи се в изготвената от вещото лице таблица. Вещото лице е установило, че
за периода 15.05.2012 г. - 22.11.2012 г. начислената стойност за БГВ възлиза на 338,
79 лева., при средна на месец консумация на топлинна енергия за подгряване на
топла вода в процесния имот са начислявани 49, 38 лв. В такъв размер е и
консумираната топлинна енергия за предишния период: м.05.2011 г. – м. 05.2012
г., при поставен изправен топломер в абонатната станция. След подмяната на същата
средната консумация до края на исковия период е в размер на средно по 62, 22
лева. Ето защо съдът приема, че повредата на топломера не е довела до
начисляване на топлинна енергия, която не е консумирана от потребителя, поради
което не следва да се коригира начислената от ищеца сума за разглеждания период.
С оглед на това стойността на топлинната енергия за периода м.07.2011 г. –
м.04.2013 г. възлиза възлиза на 3 060, 30
лева, или по 1 530, 15 лева за всеки жалбоподател.
Задължението
на същите е парично и за периода на своята забава дължат обезщетение в размер на законната
лихва, на основание чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателите поддържат
възраженията си, че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия на „Т.С.“
ЕАД са неравноправни. Макар, че това възражение не е своевременно релевирано от
ответниците в срока за писмен отговор на исковата молба, то може да бъде
наведено за първи път и във въззивното производство, като ограниченията на
чл.266 ГПК не се прилагат (решение № 232 от 05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО). Ето защо същото следва да се обсъди по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно
клаузата на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия на ищеца от 2008 г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата
сума от изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок след датата на
издаване на съобщението за дължимата сума. Ето защо и доколкото денят за
изпълнение е определен, на основание чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. С оглед на това оплакванията на жалбоподателите, че обвързването на срока за изпълнение на
задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата на публикуването
им на интернет страницата на търговеца поставя потребителя в неравностойно
икономическо положение и го задължава да се снабдява с техническо средство за
достъп до интернет, се явяват неотносими към разглежданите за исковия период
общи условия на ищеца. Ето защо възражението на жалбоподателите в тази насока
се явяват неоснователни.
Доколкото
във въззивното производство се установи по – нисък размер на реално доставената
топлинна енергия за периода, който не е покрит по давност, това рефлектира и
върху размера на лихвата за забава, с оглед акцесорния характер на иска. С
обжалваното решение съдът е приел, че лихвата за забава за непогасения по давност период от 31.07.2011 г. до 04.06.2014 г. възлиза
общо на 639, 44 лв. На основание чл.162 ГПК съдът приема, че лихвата за забава
за посочения период върху сумата от 3 060, 29 лв. възлиза общо на 561, 88
лв.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение
следва да се отмени за сумата над 3 060, 30 до пълния уважен размер от
3 482, 60 лв., дължими по равно от ответниците, като искът следва да се
отхвърли в тази му част, както и следва да се отмени за сумата над 561, 88 лв.
до 639, 44 лв., дължими по равно от ответниците,
като искът следва да се отхвърли в тази му част. В останалата обжалвана част
решението следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателите
следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски по
съразмерност. Техният размер възлиза на 41, 38 лв.
Доколкото
ответникът по жалбата не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба и не е
представляван в проведеното открито съдебно заседание, следва да се приеме, че
същият не е защитаван в настоящото производство от юрисконсулт, не са налице
предпоставките на чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК и не следва да се ангажира
отговорността на жалбоподателите за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят сторените в
настоящото производство разноски по съразмерност. Техният размер възлиза на 219,
68 лева.
С оглед
изхода на спора обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в
тежест на ответниците в първоинстанционното производство е възложена сумата над
96, 29 лв. до 109, 58 лв. за всяка от
тях, както и в частта, с която в тяхна тежест е възложена сумата над 182, 74
лв. до пълния присъден размер от 207, 96 лв. за всяка една от тях - сторени в
заповедното производство разноски по съразмерност.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 20197618 от 14.09.2019 г., постановено по гр. д.
№ 72088/2014 г. по описа на СРС, II ГО, 75 състав., В ЧАСТТА, с която е признато за
установено, по предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***,
срещу Р.Л.Г. - Й., ЕГН **********, с адрес ***, мезонет 15, че Р.Л.Г. - Й., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, *******, на основание
чл.415, ал.1, ГПК, сумата над 1 530, 15 (хиляда петстотин и тридесет
лева и петнадесет стотинки ) лв. до 1
741, 30 (хиляда седемстотин
четиридесет и един лева и тридесет стотинки) лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия до топлоснабден имот - мезонет № 15, находящ се в
гр. София, ул. „*********с абонатен № 345081, за периода от м.07.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от 25.07.2014 г. до окончателното изплащане, сумата над 280, 94 (двеста и осемдесет лева и
деветдесет и четири стотинки) лв. до 319,
72 (триста и деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки) лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
31.07.2011 г. – 04.06.2014 г., В ЧАСТТА,
с която е признато за установено, на основание чл.415, ал.1 ГПК, че И.Л.Т., ЕГН
**********, с адрес ***, мезонет 15, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, сумата над
1 530, 15 ( хиляда петстотин и тридесет
лева и петнадесет стотинки ) лв. до 1
741, 30 (хиляда седемстотин четиридесет и един лева и тридесет стотинки)
лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот
- мезонет № 15, находящ се в гр. София, ул. „********, вх.А, с абонатен №
345081, за периода от м.07.2011 г. до м.04.2013
г., сумата над 280, 94 (двеста и
осемдесет лева и деветдесет и четири стотинки) лв. до 319, 72 (триста и деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки)
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 31.07.2011 г. – 04.06.2014 г., В ЧАСТТА, с която Р.Л.Г. - Й., ЕГН ********** и И.Л.Т., ЕГН **********, са осъдени всяка от тях да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата над 96, 29 (деветдесет и шест лева и двадесет и девет
стотинки) лв. до 109, 58 (сто и
девет лева и петдесет и осем стотинки) лв., представляваща разноски в исковото
производство съразмено с уважената част от иска, както и всяка една от тях да
заплати сумата над 182, 74 (сто
осемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки) лв. до 207, 96 (двеста и
седем лева и деветдесет и шест стотинки) лв., представляваща разноските по гр. д. № 41016/2014
год. по описа на СРС, 75 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес ***, срещу Р.Л.Г. - Й., ЕГН ********** и И.Л.Т., ЕГН ********** и двете
с адрес ***, партер - адв. К. С., искове съответно с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД -
за признаване на установено, че Р.Л.Г. - Й., ЕГН ********** и И.Л.Т., ЕГН **********,
дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, всяка една от тях, сумата от над 1 530, 15 лв. (шестстотин и
деветдесет лева и седемдесет и пет стотинки) до 1 741, 30 (хиляда
седемстотин четиридесет и един лева и тридесет стотинки) лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот - мезонет № 15,
находящ се в гр. София, ул. „********, вх.А, с абонатен № 345081, за периода м.07.2011 г. до м.04.2013 г., както всяка една от тях - сумата
над 280, 94 (двеста и осемдесет лева
и деветдесет и четири стотинки) лв. до
319, 72 (триста и деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки) лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 31.07.2011 г. – 04.06.2014 г., за които вземания е постановена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41016/2014 г. по описа на СРС, 75 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20197618 от 14.09.2019 г., постановено по гр. д.
№ 72088/2014 г. по описа на СРС, II ГО, 75 състав г., В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***,
да заплати на Р.Л.Г. - Й., ЕГН ********** и И.Л.Т., ЕГН **********,***, партер
- адв. К. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 41, 38 (четиридесет и един лева и тридесет и осем стотинки) лв.,
представляваща сторени разноски във въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА Р.Л.Г.-Й., ЕГН ********** и И.Л.Т.,
ЕГН **********,***, партер - адв. К. С., да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 219, 68 (двеста и деветнадесет лева и шестдесет и осем стотинки)
лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство по
съразмерност.
Решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.