№ 16412
гр. София, 05.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110117871 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. А. Р. срещу ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД
за установяване недължимост на сумата от 75 лв. – представляваща част от общо начислена
сума в размер на 2 828,37 лева за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот с аб. № 291393, находящ се на адрес гр. София, ж. к. Люлин 9, бл. 984,
ет. 4, ап. 197.
Съдът, при извършена служебна проверка на допустимостта на исковата молба,
намира производството за недопустимо на следните самостоятелни основания:
- липса на правен интерес;
- на основание чл. 126, ал. 1 ГПК;
- на основание недопустимост на частичен отрицателен установителен иск;
- на основание злоупотреба с права;
От справка по ч. гр. д. № 9080/2023 г. на СРС и гр. д. № 23308/2023 г. на 157 състав
на СРС се установява, че между същите страни е образувано производство по чл. 422 ГПК.
По посоченото дело ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД иска да се признае за установено, че
М. А. Р. дължи следните суми - 2 828,37 лева - представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 291393 за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г ., ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 336,94 лева - представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 06.02.2023 г., 38,42 лева - представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,60 лева -
представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2020 г. до 06.02.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9080/2023 г.
Относно липсата на правен интерес:
Предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване
недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо,
поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за
защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК - виж определение
№ 278 от 19.05.2022 г. по т. д. № 1811/2021 г., I т. о. на ВКС, определение № 15 от
10.01.2012 г. по ч. т. д. № 764/2011 г. на II т. о. на ВКС, определение № 23 от 17.01.2012 г.
по ч. т. д. № 867/2011 г. на I т. о. на ВКС, определение № 274 от 12.04.2012 г. по ч. т. д. №
131/2012 г. на II т. о. на ВКС, определение № 335/27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 311/2012 г. I г. о.
1
на ВКС, определение № 643/02.11.2009 г. по ч. т. д. № 680/2009 г. на II т. о. на ВКС,
определение № 258/18.03.2010 г. по ч. т. д. № 68/2010 г. на I т. о. на ВКС, определение №
824/30.12.2011 г. по т. д. № 181/2011 г. на II т. о. на ВКС, определение № 117/11.02.2013 г.
по ч. т. д. № 1004/2013 г. на II т. о. на ВКС и др. В тази насока е и изложеното особено
мнение в цитираното от ищеца определение № 154/27.02.2014 г. по ч. гр. д. № 769/2014 г. на
IV г. о. по описа на ВКС „производството по отрицателния установителен иск става
безпредметно доколкото предмета на делата е един и същ: спорното материално право, за
което е поискано издаване на заповед за изпълнение“. Извод за недопустимост на
настоящото производство може да бъде изведен и от определение № 222/13.05.2019 г. по ч.
гр. д. № 222/13.05.2019г. по ч. гр. д. № 335/2019 г., IV г. о. на ВКС, съгласно което
„изричното законодателно решение по чл. 424 ГПК, предвиждащо възможност на длъжника
да предяви отрицателен установителен иск за вземането по заповедта за изпълнение
единствено при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, не би било
необходимо, ако длъжникът разполагаше с възможност да предяви отрицателен
установителен иск срещу заявителя във всеки един момент“.
В рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно
посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита.
Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ
от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права
/съответно задължения/, относими само към страните по вече инициирано производство по
издаване на заповед за изпълнение. Предвиденият специален ред е по-благоприятен за
длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото
законът изисква само депозирането на възражение от негова страна /дори без да е
необходимо мотивирането му/, за да бъде заявителят задължен да установява вземането си
по исков ред, в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. За длъжника не е налице правен
интерес от иск за установява на недължимост на вземанията по издадена заповед за
изпълнение, доколкото законът е предвидил друг ред за защита, чрез който интересът му е
гарантиран. Тази защита е с напълно достатъчен интензитет, за да осигури на длъжника
успешно противопоставяне на възраженията му спрямо кредитора относно съществуването
на спорните парични вземания. Щом защитата на накърненото материално право може да се
осъществи по друг ред, недопустимо е да се предявява иск, с който няма да се получи
адекватна и достатъчно ефективна защита на твърдяното право. Относно липсата на правен
интерес от предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване
недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение – виж и определение
№ 1059 от 09.02.2022 г. по ч. гр. д. № 950/2022 г. по описа на СГС, определение № 4153 от
10.05.2022 г. по ч. гр. д. № 4527/2022 г. по описа на СГС, определение № 3442 от 19.10.2021
г. по в. ч. гр. д. № 10973/2021 г. по описа на СГС, определение № 174 от 02.03.2022 г. по в. ч.
гр. д. № 12771/2021 г. по описа на СГС, определение от 30.09.2021 г. по в. ч. гр. д. №
10674/2021 г. по описа на СГС, определение № 854/06.12.2018 г. по ч. гр. д. № 577/2018 г. по
описа на ОС – Перник, определение № 2143 от 19.06.2018 г. по в. ч. т. д. № 179/2018 г. по
описа на ОС – Варна.
Относно приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК;
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по – късно заведеното дело, се прекратява служебно от съда.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2
Разпореждането по ч. гр. д. № 9080/2023 г. на СРС, с което са дадени на заявителя
указания за предявяване на иска по чл. 422 ГПК, е от 12.04.2023 г. Исковата молба по гр. д.
№ 23308/2023 г. на 157 състав на СРС е с вх. № 121755/03.05.2023 г. по описа на СРС, т. е.
спазен е срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, следователно искът по чл. 422 ГПК се смята за
предявен от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9080/2023 г. на
СРС, а именно, считано от 21.02.2023 г.
Налице са едновременно висящи пред СРС две производства по положителен
установителен и отрицателен установителен иск за едни и същи претенции. Висящността на
производството по положителния установителен иск съставлява абсолютна процесуална
пречка по чл.126, ал.1 ГПК за започване и за провеждане на производството по
отрицателния установителен иск.
В разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК е установена забрана за едновременно
разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в
рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се
предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно
произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне
обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът,
пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след
като констатира недопустимостта на предявения иск. Забраната по чл. 126 ГПК важи и,
когато страните имат различно процесуално качество в двата процеса – виж решение № 119
от 17.04.2015 г. по гр. д. № 3368/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
Независимо, че кредиторът и длъжникът участват в различно процесуално
положение по всяко от делата и, че предявеният от кредитора установителен иск е
положителен, а предявеният от длъжника иск е отрицателен, с исковете се цели идентичен
резултат - установяване със сила на пресъдено нещо дали ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД
има възникнало вземане към М. А. Р. за сумата 2 828,37 лева - представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022
г. за топлоснабден имот с аб. № 291393, находящ се на адрес гр. София, ж. к. Люлин 9, бл.
984, ет. 4, ап. 197.
Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за
отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за
съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно
на отхвърляне на положителен такъв – това обяснява защо и по двата иска разпределението
на доказателствената тежест е едно и също. Съществуването на вземането и по двете
производства ще се установява към момента на приключване на устните състезания, поради
което е налице тъждество между паралелно водените от страните дела. Разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК намира изцяло приложение и в производството по чл. 422 ГПК – напр.
решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. на II т. о., решение № 10 от
25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на II т. о. на ВКС и решение № 193 от 10.04.2020 г. по т.
д. № 3092/2018 г. на II т. о. и др.
Следва да се посочи, че преобладаващата практика на ВКС намира за недопустим
предявен от длъжника отрицателен установителен иск при заведен успореден такъв по чл.
422 ГПК от заявителя, когато заявлението по чл. 410 ГПК е подадено преди подаване на
исковата молба по ОУИ – по сходни казуси виж решение № 46 от 08.04.2013 г. по т. д. №
96/2012 г. на II т. о. на ВКС, определение № 182 от 18.04.2018 г. по ч. т. д. № 216/2018 г. на
I т. о. на ВКС, определение № 15 от 10.01.2012 г. по ч. т. д. № 764/2011 г. на II т. о. на
ВКС, определение № 23 от 17.01.2012 г. по ч. т. д. № 867/2011 г. на I т. о. на ВКС,
определение № 274 от 12.04.2012 г. по ч. т. д. № 131/2012 г. на II т. о. на ВКС.
Само за пълнота следва да се посочи и, че настоящият съдебен състав счита, че чл.
126 ГПК намира приложение и при наличие на заповедно производство, дори и преди
3
образуване на исковото производство по чл. 422 ГПК:
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч.
гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. №
1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г.
на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на
ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.
Разпоредбата на чл. 126 ГПК касае общия исков процес, но доколкото в глава
ХХХVІІ от ГПК относно заповедното производство липсват специални правила, то същата
намира приложение по аналогия. Така, ако са подадени две идентични заявление за издаване
на заповед за изпълнение от един и същи заявител срещу един и същи длъжник, то второто
би следвало да се прекрати на основание чл. 126 ГПК.
Действително заповедното производство започва като едностранно, но с връчването
на препис от заповедта на длъжника, същият вече има качеството на страна и процесуалната
възможност да участва в производството /същото се превръща в двустранно/.
Производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство. Двете
производство са свързани и взаимозависими – необходимо е между същите да е налице
идентитет, държавната такса по двете производства е в размер равен на дължимата
държавната такса, ако се заведе директно исково производство, производството по чл. 422
ГПК се счита за заведено от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, крайният
съдебен акт в производството по чл. 422 ГПК рефлектира върху заповедта за изпълнение -
съобразно признатите за дължими вземания се издава ИЛ. Идеята на законодателя е
заповедното производство да се развие в бърз порядък и при оспорване на вземанията да се
стигне до исково производство по чл. 422 ГПК. След като съдът е сезиран и е образувано
производство, което формира СПН и, чийто финализиращ акт при влизането му в сила
подлежи на принудително изпълнение, то не би следвало след подаването на заявлението
длъжникът да разполага с правото да отложи за неизвестен период от време евентуалното
влизане в сила на заповедта за изпълнение, чрез завеждане на отрицателен установителен
иск за несъществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Оттук и разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК подлежи на тълкуване, което да дава
възможност на съда – при заведени две дела между същите страни, на същото основание и
за същото искане /установяване безспорността/дължимостта на парични вземания/, дори
когато първото от тях е заповедно производство, да може да прекрати по-късно заведеното
дело за установяване недължимост на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Горното касае хипотеза на предявен ОУИ и образувано заповедно по-рано заповедно
производство за същото вземане, но все още непредявен иск по чл. 422 ГПК.
В случая обаче имаме предявен иск за установяване на вземането, поради което
при всички положения на общо основание приложение намира чл. 126 ГПК. Гр. д. №
23308/2023 г. се счита за образувано от дата на подаване на заявлението по ч. гр. д. №
9080/2023 г. на СРС от 21.02.2023 г., поради което е образувано по-рано от настоящото
производство, същото не е прекратено към настоящия момент и представлява абсолютна
отрицателна предпоставка за допустимост на по–късно заведеното производство, чийто
предмет изцяло поглъща. Оттук и следва да се приложи разпоредбата на чл. 126 ГПК и да се
прекрати по-късно заведеното дело.
Относно недопустимостта на частичния отрицателен установителен иск:
4
Всяка страна следва да установи фактите, от които извлича за себе си благоприятни
последици. Ако с исковата молба ищецът твърди един отрицателен факт и това негово
твърдение в отговора бъде посрещнато с отричане, то ответникът следва да проведе
доказване на положителния факт, съдържащ се в отричането му. При отрицателен
установителен иск доказателствената тежест е идентична с тази, каквато би била, ако
ответникът по отрицателния иск беше предявил положителен установителен иск за същото
вземане. В този смисъл от правилата на доказването следва, че уважаване на отрицателен
установителен иск е равнозначно на отхвърлен положителен установителен иск за
идентично вземане между същите страни при разменено процесуално качество
ищец/ответник /респ. отхвърлянето на отрицателен иск е равнозначно на уважаването на
положителен установителен иск/ – виж определение №67/18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 17/2011
г. на II г. о. на ВКС, определение № 288/16.06.2010 г. по ч. гр. д. № 108/2010 г. на I г. о. на
ВКС, решение № 156/24.06.2014 г. по гр. д. № 7805/2013 г. на I г. о. на ВКС.
За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква
процесуална роля заема страната в процеса. Предявяването на претенцията изцяло или
частично не променя правилата, касаещи доказателствената тежест и формирането на СПН
по отношение спорното право. Следователно уважаването на частичния отрицателен
установителен иск е равнозначно на отхвърлянето на частично или изцяло предявен
положителен установителен или осъдителен иск – т. е. уважаването на частичния
отрицателен установителен иск би означавало, че вземането не съществува ИЗЦЯЛО в
пълния претендиран размер, а не само досежно предявената част, предмет на съответното
дело. Силата на пресъдено нещо в случая разпростира действието си и за непредявената част
/доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на
правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е
равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем - съобразно мотивите
на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС,
ОСГТК/.
За разлика от частичния положителен или осъдителен иск, в който случай инициатор
на процеса е кредиторът, който винаги има интерес да установи дължимостта дори на част
от вземането, т. е. търсената защита при благоприятен изход на спора не би формирала СПН
за разликата над предявената част – именно оттук следва безусловния интерес на кредитора
от защита, то при отрицателния установителен иск ищецът следва при всички положения да
обоснове наличие на правен интерес. Когато инициатор на процеса е длъжникът, който
твърди, че част от вземането е недължимо, то този длъжник следва да мотивира интерес да
предявява частичен отрицателен установителен иск, който при благоприятен изход на спора
би формирал абсолютната същата СПН, ако предмет на делото е цялото вземане, а не
само неговата част.
След като СПН на уважения частичния отрицателен установителен иск е равнозначна
на СПН на уважения отрицателен установителен иск за цялото вземане, то при изначални
твърдения на ищеца, че не дължи цялото вземане, той няма правен интерес да предявява
частичен отрицателен установителен иск. Това е така, тъй като в действителност с
предявяването на частичен отрицателен установителен иск ищецът цели да получи защита за
цялото оспорено от него вземане, т. е. с тази частична претенция той би ограничил не
собствената си защита в рамките на образуваното производство, а защитата, която
ответникът би могъл да получи при отхвърлянето на частичния иск, тъй като в този случай
ще се формира СПН за съществуване в полза на ответника на вземане само до частичния
размер на иска.
Относно недопустимостта на частичния отрицателен установителен иск – виж
Цолова, К. Частичният иск. Сиби, С., 2012, с. 54-56, също и рецензия на монографията
Частичният иск от Мингова, А., в която рецензия, т. 6 е посочено „ недопустим е и
5
частичен отрицателен установителен иск, доколкото ищецът по него търси защита
като отрича съществуването не само на част, но на целия размер на спорното право“,
както и решение по в. гр. д. № 3076 по описа за 2022 г. на СГС, решение по в. гр. д. № 7382 по
описа за 2021 г. на СГС, определение № 4784 от 03.12.2021 г. по в. ч. гр. д. № 13976/2021 г.
по описа на СГС и определение № 4625 от 19.05.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1512/2022 г. по описа
на СГС.
Относно злоупотребата с права:
Не на последно място, настоящият съдебен състав намира, че разрешение противно
на изложените по-горе съображения, би довело до злоупотреба с права. Съдът не следва да
дава защита на злоупотреба с право и не може да бъде подкрепено тълкуване на закона,
влизащо в разрез с този принцип. С предявяването на отрицателен установителен иск /още
повече частичен ОУИ/ длъжникът винаги би могъл да препятства упражняването на
правата на кредитора по установяване предявеното вземане, респ. би се поставил под
сериозен риск сигурността на гражданския оборот предвид реалната възможност да изтече
погасителната давност за вече съдебно предявено вземане. Допускането на самостоятелна
защита от длъжника чрез предявяване на отрицателен установителен иск, в подобен етап на
развитие заповедното производство, би довело до съществено засягане интересите на
кредитора, защото би се ограничила възможността му да проведе установява на вземанията
си в процеса по чл. 422 ГПК, който процес е предвидената от законодателя форма за
разрешаване на спора между страните, тогава когато длъжникът оспорва вземането по
издадената заповед за изпълнение. Това тълкуване би било в противоречие с принципа за
добросъвестно упражняване на процесуални права /чл. 3 ГПК/, защото получилият препис
от заповедта за изпълнение длъжник ще може едностранно да лиши кредитора от
възможност за защита. Разбирането, че предявен от длъжника иск за установяване, че
вземането по заповедта за изпълнение е недължимо е всякога допустим, би довело до
образуване на множество дела с идентичен предмет и страни, и оставя отворен въпросът по
какъв ред кредиторът ще се снабди с изпълнителен титул за вземането си срещу длъжника.
Още повече, ако да би се приела допустимост на частичен отрицателен иск, то това
би дало възможност на длъжника да предяви стотици подобни производства за по няколко
лева, което освен че би засегнало интересите на кредитора, със сигурност ще затрудни съда
с оглед очертаване предмета на спора по всеки един от частичните отрицателни искове – кои
няколко лева от общото вземане са предмет на всяко отделно производство. С
предявяването на частичния ОУИ длъжникът по същество търси защита не по част, а по
целия размер на отричаното вземане, което от своя страна създава възможности за
злоупотреба с право и заобикаляне на закона, вкл. на разпоредбите за родова подсъдност.
Подобно поведение не отговаря на духа и принципите на ГПК и не следва да бъде
поощрявано от съда.
Законът не допуска да се създадат две или повече процесуални правоотношение,
когато спорът може да бъде разрешен само в един процес, като именно процесуалните
норми като чл. 126 ГПК, препятстващи воденето на успоредни /паралелни/ производства, са
израз на волята на законодателя за противопоставянето на злоупотребата с права.
С оглед на изложеното, предявените искове се явяват недопустими и подадената
искова молба следва да се върне на основание чл.130 ГПК, а производството по делото да се
прекрати.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 93140/04.04.2023 г. подадена от М. А. Р. срещу
6
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. №
17871/2023 г. по описа на СРС, 88 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7