№ 496
гр. Пловдив, 12.12.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20235000600495 по описа за 2023 година
Производството е по глава Двадесет и втора от НПК.
С Присъда № 21/19.05.2023г. на Пазарджишкия окръжен съд
подсъдимият Н. А. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, като на основание чл.54 от НК е
осъден на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение по
чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 4 години, считано от
влизане на присъдата в сила, а на основание чл.343г от НК, чл. 37 ал. 1 т. 7
НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години.
Съдът се произнесъл за веществените доказателства и част от
разноските по делото.
Подсъдимият Д., чрез защитника си – адв. Б. от АК – П., е обжалвал
присъдата в законоустановения срок, с оплакване за явна несправедливост на
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС и моли за
неговото намаляване.
Впоследствие с Определение № 405/01.08.2023г. по НОХД №
471/2023г. на същия съд, на основание чл.306, ал.1, т.4, предл.2 от НПК
подсъдимият Н. А. Д. е осъден да заплати на адвокат Д. Т. от САК сумата от
4500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на частните обвинители И. С. Д., Р. С. Д. и С. С. Д..
1
Недоволен от така постановеното определение е останал отново
подсъдимият Н. Д., който чрез своя защитник – адв. Е. Б., е подал частна
жалба с вх. № 9297 от 23.10.2023г., в която се излагат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение, като
молят същото да се отмени или алтернативно да се измени и намалят
присъдените разноски. Твърди се, че не са представени доказателства за
затрудненото материално положение на частните обвинители, за да се налага
осъществяване на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.2
от ЗА и от тук да може да се прецени основателността на подобно искане.
От друга страна не е съобразено, че подсъдимият е бил признат за
виновен за едно по-леко наказуемо престъпление от първоначалното
обвинение по чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК с предвидено наказание лишаване от
свобода до 4 години, което според разпоредбата на чл. 13, ал.1, т.2 от Наредба
№1 за минималните адвокатски възнаграждения възлиза на сумата от по 1000
лева, а не преценената от съда по т.3 сума от по 1500 лева на всеки от тримата
частни обвинители.
От частните обвинители И. Д., Р. Д. и С. Д., чрез техния повереник адв.
Д. Т. от АК – С. е постъпил отговор на частната жалба. Счита се, че същата е
подадена извън срока на обжалване, което я прави недопустима и следва да се
остави без разглеждане. Ако бъде допусната до разглеждане, се обръща
внимание на обстоятелството, че постановената присъда касае
първоначалното обвинение по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, като според фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт са извършени от подсъдимия
няколко неправомерни и наказуеми деяния. Тъй като е предвидено за
престъплението кумулативно налагане на наказания, следва на основание чл.
13, ал.3 от Наредбата – за процесуално представителство, защита и
съдействие на частния обвинител, възнаграждението по ал.1 да се увеличи с
½. Позовава се също и на разпоредбата на чл. 13, ал.1, т.4 от Наредбата за
предвидено наказание до 15 г. лишаване от свобода и посоченото
възнаграждение от 2250 лева. Затова счита, че същото би следвало да се
увеличи с ½, което прави разноски от по 3375 лв. възнаграждение на всеки
един от частните обвинители или общо дължимата сума е 10 125 лева.
Евентуално, ако таза преценка се счете за неправилна, да им се присъдят
разноски за безплатна правна помощ от по 1500 лева, но увеличени с ½, т.е.
2
по 2250 лева за всеки или общо дължимо минимално възнаграждение от 6750
лева. Накрая се иска от въззивната инстанция да ревизира определението на
окръжния съд, като им бъдат присъдени минимални разноски за
възнаграждение за безплатна правна помощ в по-голям размер от 10 125 лева
или евентуално от 6750 лева.
С оглед на подадената преди това въззивна жалба от подсъдимия
срещу постановената присъда, довела до образуването на производство по
Глава 21 от НПК, настоящият състав прецени, че по повод на постъпилата
междувременно частната жалба следва да изслуша страните в открито
съдебно заседание, като след произнасяне на решението, постанови и
настоящото определение по Глава 22 от НПК.
Подсъдимият Д. и неговият защитник – адв. Б. заявяват, че поддържат
частната жалба по изложените в нея съображения.
Частните обвинители И. Д., Р. Д. и С. Д., както и техният повереник адв.
Т. от АК – С. намират, че частната жалба е неоснователна. Заявяват, че по
отношение на присъдените в тяхна полза разноски от окръжния съд нещата са
приключили, защото ако се потвърди присъдата се дължат разноски само за
явяване.
Представителят на АП - Пловдив не изразява становище по частната
жалба на защитата и отговора на повереника на частните обвинители.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с материалите по
делото и обсъди частната жалба, намира за установено следното:
Жалбата на защитника на подсъдимия срещу определението е подадена
в законоустановения седмодневен срок /съобщението им е връчено на
16.10.2023г. и е заведена в съда на 23.10.2023г./, което я прави допустима,
макар и разгледана по съществото си да е неоснователна.
От окръжния съд правилно е съобразено, че адв. Т. е представил
договори за предоставяне на правни услуги, в които изрично е записано, че
предоставя адвокатските си услуги безплатно, поради невъзможност на
клиента да заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА, като по време на първоинстанционното производство е осъществявал
процесуално представителство на частните обвинители И. Д., Р. Д. и С. Д..
Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА е изрична, че в случаите на безплатна
3
правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения и я осъжда да го заплати.
Настоящият състав, не възприема тезата на адв. Б. срещу преценката на
окръжния съд за приложимостта на нормата на чл.13, ал.1, т.3, вместо тази по
т.2 от Наредбата, с оглед на постановената присъда.
В случая подс. Д. е предаден на съд с внесения обвинителен акт за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, за което е предвидено наказание от
две до шест години лишаване от свобода, което попада в диапазона до десет
години по т.3. Обстоятелството, че впоследствие с присъдата престъплението
е преквалифицирано по привилегирования и по-леко наказуем състав на
чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК, предвиждащ наказание до 4 години лишаване от
свобода, не влияе на тази преценка, доколкото до постановяването й,
защитата на подсъдимия, а и на частните обвинители е реализирана по
първоначалния състав на престъпление.
Затова и процесуалното представителство на адв. Т., като повереник на
частните обвинители по НОХД № 471/23г. във воденото наказателно
производство изисква, с оглед признаването на подсъдимия за виновен,
определянето на съответното възнаграждение. Тъй като повереникът е
представлявал и защитавал интересите на тримата частни обвинители,
разпоредбата на чл. 13, ал.4 от Наредбата изисква присъждането по отделно
на адвокатско възнаграждение от по 1500 лева или общо 4500 лева, така както
и обосновано е сторил окръжният съд в атакуваното определение.
Обстоятелството, че по делото няма представени данни, от които да се
обуславя невъзможност да се заплати адвокатско възнаграждение, поради
материални затруднения, в конкретния случай не е определящо, предвид на
изявлението на частните обвинители пред настоящата инстанция, че двама от
тях работят, но получават невисоки възнаграждения по националните ни
стандарти, а третият изобщо не работи.
Не би могла обаче да се сподели и тезата на адв. Т. /още повече при
липса на съответна жалба срещу определението на съда/, че следва да се
коригира размера на определеното възнаграждение, тъй като въпреки
повдигнатото първоначално обвинение по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, според
4
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, са извършени от
подсъдимия няколко неправомерни и наказуеми деяния. И понеже е
предвидено за престъплението кумулативно налагане на наказания, да следва,
съобразно чл. 13, ал.3 от Наредбата – за процесуално представителство и
защита на частния обвинител, възнаграждението по ал.1 да се увеличи с ½.
Повдигнатото обвинение срещу подсъдимия пред окръжния съд касае
извършването на едно единствено престъпление, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода и кумулативно наказание лишаване от
правоуправление, но при определянето на адвокатското възнаграждение се
взима предвид по-тежкото по вид наказание, т.е. е неприложима нормата на
чл.13, ал.3 от Наредбата за неговото увеличаване с ½. Отделно, както вече се
упомена, очевидно към определянето размера на възнаграждението, с оглед
на предвиденото наказание по повдигнатото обвинение е относимо
посоченото такова по чл.13, ал.1, т.3, а не по т.4 от Наредбата, възлизащо на
сумата от по 1500 лева за всяко от представляваните лица или общо от 4500
лева, така както е сторил и окръжният съд в атакуваното определение.
Предвид на гореизложените съображения, следва да се остави без
уважение, подадената частна жалба от адв. Б., като защитник на подсъдимия
Д. и да се потвърди атакуваното определение, поради което Пловдивският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от адв. Е. Б. от АК – П., като
защитник на подсъдимия Н. Д. по ВНОХД № 495/2023г. на Пловдивския
апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 405/01.08.2023г. по НОХД №
471/2023г. на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5