Р Е Ш Е Н И Е
№
17.12.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на десети декември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 5114/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.
92, ал.1 от ЗЗД.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от ”А.З.К.Н.П.З.” ООД ***, чрез юрк. Н.С.,
против С.И.К., с която се твърди, че между ответника- като кредитополучател и „***”
ООД- като кредитодател, е сключен договор за кредит ”Бяла карта”
№493287/24.01.2017г., въз основа на който, ответника, е предоставен револвиращ
кредит с максимален размер от 600лв., който се усвоява чрез международна
кредитна карта. Твърди се, че при
подписване на договора за кредит, ответникът е запознат предварително с всички
условия по него, както и с ОУ и е подписал стандартен европейски формуляр.
Твърди се, че заедно с подписване на
договора, кредитополучател е получил платежен инструмент- кредитна карта, като
е подписано и Приложение №2 към договора за кредит- условия за ползване на
международната кредитна карта, които съдържат и тарифа за дължимите такси.
Твърди се, че отв. Ст. К. е усвоила
сумата от 600лв., като към датата на ИМ, дължимия размер на главницата е 587,94лв. Твърди се, че върху усвоеният
размер от кредита, кредитополучателят дължи дневен лихвен процент, в размер
на 80,15лв., за периода 31.01.2017-датата на първата
транзакция по кредитната карта, до 06.07.2017- датата на настъпване на
предсрочната изискуемост. Твърди се, че
страните са уговорили, че при неплащане на текущото задължение на
падежа-2-ро число на следващия месеца, кредитополучателя се задължава да представи на кредитора, в срок от 3 дни от падежа,
обезпечение чрез поръчителство, като това задължение възниква при всеки отделен
случай на забава. Твърди се, че при неизпълнение на задължението за представяне
на обезпечение, кредитополучателя дължи неустойка в размер на 10% от усвоената
и непогасена главница, и се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението, от 6-то число на месеца, в който задължението не е платено, до
5-то число на следващия месец. Твърди се, че в случая, е начислена неустойка в
общ размер от 200,16лв. Твърди се също, че
ответникът дължи също и разходи за действия за събиране на задължението, в размер на 2,50лв,
за всеки ден, до заплащане на сумите и 120лв- разходи на кредитора за дейност
на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебното събиране
на задължението. Твърди се, че в случая
са начислени разходи и такси в размер от
общо 149,58лв. твърди се, че тези
разходи и такси са начислени по реда на чл. 10а от ЗПК и нямат характер
на неустойка. Твърди се, че поради виновно неизпълнение на задълженията по кредита, цялото задължение е
обявено за предсрочно изискуемо, на 06.07.2017г. Твърди се, че считано от тази
дата, отв. К. дължи и лихва за забава, върху главницата, в размер на 42,18лв.,
за периода 07.07.2017-19.04.2018г. Твърди се също, че въз основа на договор за
цесия от 11.11.2016г и Приложение №1 от 14.02.2018г, вземането на кредитора по договор за кредит, е прехвърлено
на ищеца в настоящето производство. Моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника С.К.,
че дължи сумата от 587,84лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, сумата
от 80,15лв.- договорна лихва, за периода 31.01.2017г.- 06.07.2017г., сумата от
200,16лв.- неустойка за неизпълнение, сумата от 149,58лв.- разходи и такси по
извънсъдебно събиране на кредита и сумата от
42,18лв.- лихва за забава, върху главницата, за периода
07.07.2017-19.04.2018г. Претендират се разноски. Моли също уведомлението за
станалата цесия да бъде връчена на ответника с препис от ИМ.
Ответникът
С.И.К., ред. ув., в срока на чл.131 от ГПК, не изразява становище по
предявеният иск.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно е по делото, че въз основа на
заявление по чл. 410 от ГПк, е издадена заповед за изпълнение № 1933/11.05.2018г
по ч. гр.д.№ 3214/2018г. на ПлРС, против която в срок е постъпило възражение от
длъжника С.К..
По делото, от страна на ищеца, с
допълнителна молба е посочено, че
претендираната неустойка от 200,16лв., е нсачислена върху месечни
вноски, с падежи м. март- м.юли- 2017г. вкл.
В първото по делото о.с.з. на 10.12.2018г.,
ответникът С.К., редовно призована, не се явява, не изпраща представител, и не
прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за
последиците от своето бездействие, с разпореждане №9193/29.08.2018г. редовно връчено
на страната., но по делото няма депозиран отговор на ИМ, в даденият за това
срок. Изрично в цитираното разпореждане, съдът е указал на ответника,
възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение и
предпоставките за това. По делото, от страна на ответника няма заявено
становище и по изготвеният с определение № 4351/13.11.2018г.., проекто-доклад
по делото, в който е разпределена доказателствената тежест между страните.
По делото, от страна на ищеца, с
наромна писмена молба, е поискано постановяване на неприсъствено решение против
ответника.
Като взе
предвид гореизложеного, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238,
ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решението против ответника. Предявените
искове с правно основание искове
с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл. 240,
ал.1, вр чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, предмет на делото са вероятно
основателни, с оглед твърденията в ИМ и представените по делото писмени
доказателства. Съобразно посочената разпоредба- чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при
кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно
заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното, следва
да постанови неприсъствено решение, с което бъде да признато за установено спрямо отв. С.К., че дължи сумата от 587,84лв.-
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.
410 от ГПК, до окончателното й изплащане, сумата от 80,15лв.- договорна лихва,
за периода 31.01.2017г.- 06.07.2017г., сумата от 200,16лв.- неустойка за
неизпълнение, сумата от 149,58лв.- разходи и такси по извънсъдебно събиране на
кредита и сумата от 42,18лв.- лихва за
забава, върху главницата, за периода 07.07.2017-19.04.2018г., за които суми има издадена
заповед за изпълнение № 1933/11.05.2018г по ч. гр.д.№ 3214/2018г. на ПлРС.
При този изход на производството и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски, в размер на обшо 125лв.- вкл. 100лв. -юрк.- възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 75, ал.8 от ГПК, в минимален размер и 25лв.-
държавна такса. Ответникът следва да понесе и направените разноски в
заповедното производство, в размер на 75лв., от които 25лв.- държавна такса и
75лв.- юрк.- възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 75, ал.8 от ГПК,
в минимален размер.
Водим от
горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С. И.К.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ Н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, п.к.1527, представлявано от управителите ***, сумата от 587,84лв.-
главница, сумата от 80,15лв.- договорна лихва, за периода
31.01.2017г.- 06.07.2017г., сумата от 200,16лв.-
неустойка за неизпълнение, сумата от 149,58лв.-
разходи и такси по извънсъдебно събиране на кредита и сумата от 42,18лв.-
лихва за забава, върху главницата, за периода 07.07.2017-19.04.2018г., по договор за кредит ”Бяла карта” №493287/24.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от
датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-08.05.2018г., до окончателното й изплащане за които суми има издадена заповед за изпълнение №
1933/11.05.2018г по ч. гр.д.№ 3214/2018г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, С. И.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ Н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, п.к.1527, представлявано от управителите ***, сумата от 125ЛВ. -направени разноски по настоящето дело и сумата от 75ЛВ .-разноски по ч. гр.д.№ 3214/2018г
на ПлРС.
Решението
се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ
НА ОБЖАЛВАНЕ.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ