Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр.
Велико Търново, 02.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на девети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Ст. М.разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 785/2020г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по 215 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/.
Същото е образувано след като с
Решение № 15724/17.12.2020г. на Върховен административен съд по адм.д. №
6836/2020г. е отменено Решение № 67/09.03.2020г. по адм.д. № 53/2020г. по описа
на Административен съд – Велико Търново, с което по жалба на В.Т.М. *** е
отменен Отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж
„Възстановяване и ремонт на покривната конструкция на жилищна сграда“ и
издаване на разрешение за строеж, обективиран в писмо с изх.
№94-ТСУ10-117/23.12.2019г. на главен архитект на Община Свищов и делото е
върнато като преписка на главния архитект на Община Свищов за произнасяне по
подаденото от В.Т.М. заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за
строеж: „Възстановяване и ремонт на покривната конструкция на жилищна сграда“,
находяща се в УПИ XXXIX-1538, кв.84 по плана на гр. Свищов и за издаване на
разрешение за строеж, заведено с вх. №
94-ТСУ10-117/13.12.2019г. по описа на Община Свищов, при спазване на
указанията, дадени в мотивите на решението. Делото е
върнато на настоящия съд за разглеждане от друг състав, съобразно указанията,
дадени от ВАС в мотивите на решението.
В първоначалната жалба до съда В.Т.М.,
чрез ***Цв. Д., излага съображения за
незаконосъобразност на оспорения акт, като сочи, че същият е постановен при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
нарушение на материалния закон. Посочва, че в случая главният архитект не се е
съобразил с влязлото в сила решение по АД №197/2019г. на Административен съд –
Велико Търново, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед №222
РД-01-03/01.03.2019г. за премахване на незаконен строеж. Направено е искане
оспореният отказ да бъде отменен.
В съдебно заседание по настоящото
дело, жалбоподателят не се явява, представлява се от ***Д., която поддържа
жалбата. Посочва, че следвайки принципите на съразмерност и на бързина и
процесуална икономия, залегнали в Административнопроцесуалния кодекс, е
следвало, дори в случай, че административно-решаващия орган, да счете, че има
основания за издаване на отказ, да определи срок, в който жалбоподателят да
може да отстрани тези нередности. Твърди, че строителните дейности са започнали
като аварийни и спешни такива, с оглед състоянието на сградата, като
собственикът е предприел действие за снабдяване с необходимите строителни
книжа. Счита, че Община Свищов, в случай че има незаконно строително, следва да
го спре като даде задължителни предписания, с които жалбоподателят да се води,
за да реализира правата си като собственик. Сочи, че молбата за издаване на
разрешително за строеж е изготвена от лица с необходимата квалификация за това
и ако има разминаване или неточности, или непълноти, е следвало те да бъдат
съобщени на жалбоподателя, за да може да предприеме в срок необходимите
действия. Изтъква, че повече от 2 години имотът стои без покрив и е въпрос на
кратко време той да се самосрути и собственикът да бъде лишен от
неприкосновената по Конституция негова собственост. Моли съда да се съобрази с
указанията на ВАС и ако счете, че
отказът е незаконосъобразен - да даде ясни указания за приложението на закона и
на двете страни. Представя писмено становище вх. №1191/19.03.2021г., в което
доразвива доводите си за незаконосъобразност на оспорения отказ. Оспорва
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, като изтъква, че същият е съобразен с чл. 8, ал. 2, т. 1 Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
Ответната
страна – главен архитект на Община Свищов заема становище за неоснователност на
жалбата. В писмена защита вх. № 1080/15.03.2021г., доразвива доводите си за
законосъобразност на постановения отказ. Моли на Община Свищов бъдат присъдени
направените разноски по делото, за които представя списък. Прави възражение за
прекомерност на хонорара, претендиран от жалбоподателя, в случай на такъв.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на оспорване е Отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за
строеж „Възстановяване и ремонт на покривната конструкция на жилищна сграда“ и
издаване на разрешение за строеж, обективиран в писмо с изх.
№94-ТСУ10-117/23.12.2019г. на главен архитект на Община Свищов.
Производството
по издаване на оспорения отказ е инициирано с подадено Заявление вх. №94-ТСУ10-117/13.12.2019г. от В.Т.М., с което е поисканл
да бъде съгласуван и одобрен проект за строеж „Възстановяване и ремонт на покривната конструкция на жилищна сграда“,
находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) XXXIX-1538,
кв. 84 по плана на гр. Свищов, като едновременно с това да бъде издадено и
разрешение за строеж.
За удостоверяване на правния интерес от тази
процедура от заявителя е представен Нотариален акт №122, том V, рег. №6205, дело №482/2017г., съставен от нотариус №295,
вписан в Службата по вписванията под Акт №114, том VII,
дело №1317/2017г., с който се легитимира като собственик на поземлен имот с
идентификатор 65766.702.1538 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-10/12.02.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на имота гр. Свищов, ул. „Трети Март“ №11, с площ 227 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.), номер по предходен план 5011538, квартал 84, съседи 65766.702.4545, 65766.702.9643,
65766.702.1537, 65766.702.1539, заедно с построената в него сграда с
идентификатор 65766.702.1538.1 по КК и КР на одобрени със Заповед
№РД-18-10/12.02.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата
гр. Свищов, ул. „Трети Март“ №11, със застроена площ 105 кв.м., етажи 1, с
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, заедно с всички подобрения и
трайни насаждения.
Към
заявлението е представен и инвестиционен проект за строеж „Възстановяване и
ремонт на покривната конструкция на жилищна сграда, находяща се в УПИ XXXIX-1538, кв. 84 по плана на гр. Свищов, ул. „Трети Март“ №11,
фаза ТП – част: архитектурна и част: конструкции, заедно с Комплексен доклад за
оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания
към строежите от ЕТ „Румен Деянов“ – Свищов и комбинирана скица.
С
писмо изх. №94-ТСУ10-117/23.12.2019г. от главен архитект на Община Свищов до В.Т.М.,
на основание чл. 146, чл. 149, ал. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗУТ е отказано
съгласуването и одобряването на внесения инвестиционен проект и издаването на
разрешение за строеж, по реда на чл. 148, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ, за обект
„Възстановяване и ремонт на покривната конструкция на жилищна сграда“, находяща
се в УПИ XXXIX-1538,
кв.84 по плана на гр. Свищов. Основанията за постановяване на отказа са
посочени в 12 точки, изразяващи се най – общо в следното: наличие на незаконен
строеж, разминаване между регулационните и кадастрални граници, липса на
съгласие от собственика на съседен имот за промяна на калканна стена във височина,
липса на представени документи (обследване по чл. 176В от ЗУТ, част
„Геодезична“ към инвестиционния проект, ситуация, количествена сметка по част
„Архитектурна“, документи с изходни данни и условия за присъединяване от
експлоатационните дружества към мрежите на техническата инфраструктура,
становище от РИОСВ за екологична съвместимост на инвестиционния проект, виза за
проектиране).
Отказът
е връчен лично на В.М. на 06.01.2020г. (л.64 – гръб). Недоволен от него, същият
го е оспорил с жалба пред Административен съд Велико Търново, като въз основа
на същата е образувано адм.д. № 53/2020г. по описа на съда.
С
Решение № 67/09.03.2020г. по адм. дело № 53/2020г. по описа на ВТАдмС по
жалбата на В.Т.М. *** е отменен отказът за съгласуване и одобряване на
инвестиционен проект за строеж „Възстановяване и ремонт на покривната
конструкция на жилищна сграда“ и издаване на разрешение за строеж, обективиран
в писмо с изх. №94-ТСУ10-117/23.12.2019г. на главен архитект на Община Свищов и
делото върнато като преписка на главния архитект на Община
Свищов за
произнасяне по подаденото от В.Т.М. заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за
строеж: „Възстановяване и ремонт на покривната конструкция на жилищна сграда“,
находяща се в УПИ XXXIX-1538, кв.84 по плана на гр. Свищов и за издаване на
разрешение за строеж, заведено с вх. №
94-ТСУ10-117/13.12.2019г. по описа на Община Свищов, при спазване на
указанията, дадени в мотивите на решението. Община Свищов е осъдена да заплати
на В.Т.М. *** разноски по делото в размер на 1010 лева.
Съдът
при първото разглеждане на делото е приел, че процесният изричен отказ е
издаден на основание чл. 146 във вр. с чл. 149, ал. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗУТ ,
като основанията са посочени в 12 точки и в обобщен вид се отнасят до 1.
наличие на незаконен строеж, 2. разминаване между регулационните и кадастрални
граници, 3. липса на съгласие от собственика на съседен имот за промяна на
калканна стена във височина, 4. липса на представени документи -обследване по
чл. 176В от ЗУТ, част „Геодезична“ към инвестиционния проект, ситуация,
количествена сметка по част „Архитектурна“, документи с изходни данни и условия
за присъединяване от експлоатационните дружества към мрежите на техническата
инфраструктура, становище от РИОСВ за екологична съвместимост на инвестиционния
проект, виза за проектиране. Тези основания за постановяване на процесния отказ
са възприети като недостатъчни, тъй като не е обсъден от административния орган
Комплексен доклад №46-19/12.12.2019г., изготвен и приложен към заявлението,
сочещ на съответствие на проекта с действащия ПУП, неправилно е приложена
нормата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, тъй като е относима към издаване на разрешение
за строеж, а не към одобряването на инвестиционен проект, още повече, че с
влязло в сила решение №283/19.06.2019г. по адм.д. №197/2019г. по описа на
Административен съд – Велико Търново е отменена предходно издадената заповед за
премахване на незаконния строеж /Заповед №222 РД-01-03/01.03.2019 г. на кмета
на Община Свищов/. По останалите, визирани в отказа несъответствия на проекта, съдът
е приел, че са в нарушение изискванията на чл. 30, ал. 2 от АПК, тъй като на
заявителя не е предоставена изрична възможност да отстрани нередовностите в
законовия срок.
С
Решение № 15724/17.12.2020г. на Върховен административен съд по адм. дело №
6836/2020г. е отменено Решение № 67/09.03.2020г. по адм. дело № 53/2020г. по
описа на ВТАдмС и делото е върнато на друг състав от същия съд за ново
разглеждане. Мотивите на ВАС, за да достигне до този правен резултат са, че
решението е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално
нарушение по чл.172а, ал. 2 от АПК и при неизяснена в цялост фактическа
обстановка. Посочено е, че процесният отказ е мотивиран подробно, като
несъответствията с изискванията на ЗУТ са групирани в 12 точки, като всички те
съставляват мотиви на отказа, поради което следва да бъдат разгледани
поотделно, с оглед тежестта на несъответствието с конкретно посочените
изисквания на закона. В тази връзка е отбелязано, че в обжалваното решение са
изложени мотиви само по част от посочените от административния орган основания
за отказа, касаещи налично незаконно строителство и необходимостта от
доработване на проекта, с оглед фактическото състояние на сградата, като
неправилно са приложени нормите на чл.148, ал. 7 от ЗУТ и чл.30 АПК. Не е взето
предвид от съда, безспорното по делото обстоятелство, че след отмяна на
заповедта за премахване на незаконния строеж /заповед №222 РД-01-03/01.03.2019
г. на кмета на общината с влязло в сила решение №283/19.06.2019г. по адм.д.
№197/2019г. по описа на Административен съд – Велико Търново, е изготвен нов
Констативен акт от 19.12.2019г., установяващ актуалното фактическо състояние на
сградата, за която се иска издаване на строителни книжа за „възстановяване и
ремонт на покривната конструкция“. В тази връзка не е отчетено от съда и
обстоятелството, че със заявлението вх. № 94-ТСУ10-117/13.12.2019г. е поискано
едновременно издаване на строителните книжа /одобряване на проекта и издаване
на разрешение за строеж/. Следователно е налице хипотезата на чл. 148, ал. 4 ЗУТ и изводът на съда, че неправилно е приложена нормата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ,
която касае забрана за издаване само на разрешение на строеж, се явява
неправилен. Посочено е, че липсва произнасяне в обжалваното решение по всички
останали основания, визирани в процесния отказ по т.2 /разминаване между
кадастрални и регулационни граници/, т.3 /промяна във височината на калканния
зид/, т.4 /параметри на строежа по визата/, т.5 и т.6 /носещата конструкция/ и
т. 7 /разминаване при архитектурното заснемане/, което съставлява съществено
процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Изтъкнато е, че произнасянето
по законосъобразността на процесния отказ в тази част е невъзможно без
изясняване на делото от фактическа страна с допускане на съдебно-техническа
експертиза. Установяванията за наличие, респ. липса на описаните в т. 2, т. 3,
т. 5, т. 6 и т. 7 на процесния отказ фактически констатации, са от съществено
значение освен за преценка на законосъобразността на оспорения административен
акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК и за
задължителните указания на съда до административния орган при евентуална отмяна
и връщане на преписката за ново произнасяне. Във връзка с
отменителното решение на ВАС е образувано настоящото производство.
В
хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на спора е
представена и приобщена по делото преписката по съставяне на оспорения акт,
както и Констативен протокол от 19.12.2019г. – част от преписката по Отказ за
съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, издаден от главния архитект
на Oбщина Свищов, както и представените от жалбоподателя Комплексен
доклад №46-19/12.12.2019г., изготвен и приложен към заявление за съгласуване и
одобрение на проекти за строеж и издаване на разрешително за строеж вх.
№94ТСУ10-117/13.12.2019г. на Община Свищов.
В
хода на настоящото производство по искане на процесуалния представител на
ответника и с оглед указанията на ВАС е
допусната и приета без оспорване от страните съдебно – техническа експертиза. Съгласно
заключението на същата сградата представлява частично разрушена полумасивна
жилищна сграда. Вследствие липса на поддръжка покривната конструкция е била
увредена до степен, налагащ демонтажа й. Ограждащите конструкции от каменни
зидове и непечени тухли са относително запазени, но предвид състоянието на
покрива, са подложени на груби атмосферни влияния, което в къс срок ще ги
доведе до негодност. Предвид това, че са отстранени връзките от таванския
гредоред и покривната конструкция, стените са застрашени от самосрутване. В
сградата са изпълнени стоманобетонови колони в просичания на стените, както и
свободно стоящи колони, предназначени за стъпване на нова покривна и таванска
конструкция. Цокълната част е от каменна зидария с допълнителни стоманобетонови
доливания, а подовата настилка от стоманобетон е изпълнена върху цокъла.
Северната част от сградата е в приблизително същото състояние, като между две
от колоните там е изпълнен стоманобетонов пояс. За тези строителни работи не са
налични строителни книжа. Според вещото лице голяма част от строителните
работи, извършени на процесния обект попадат в хипотезата на § 5, т.42 от ПР
ЗУТ „основен ремонт“. В случая поради значителните увреждания в покривната
конструкция, довели до нейното пропадане, следва да се изпълни нова
конструкция, т.е. да се реконструира старата. Това според вещото лице обаче няма
характер на основен ремонт, а представлява реконструкция. Предвид това вещото
лице заключва, че заложеното в представения за одобрение проект значително
променя обема на сградата като увеличава надзидите, обръща и прави едноскатен
наклона на покрива, поради което представлява проект за реконструкция.
Според
вещото лице укрепванията с нови елементи на конструкцията, както и изцяло
новата покривна конструкция са в противоречие с разпоредбата на чл. 53 от ЗУТ.
Изтъква, че тази разпоредба се отнася за ремонти от текущ тип и преустройства,
които се изпълняват без одобряване на проекти и издаване на РС като при
издаване на съответните строителни книжа могат да се изпълняват всички видове
строителни работи. Именно такъв опит е направен от жалбоподателя с
представените за одобрение и издаване на РС проекти.
Вещото
лице посочва също, че представените от жалбоподателя инвестиционни проекти –
част „Архитектура“ и част „Конструкции“ не съответстват на изискванията на
Наредба № 4. По отношение на част „Архитектура“ посочва, че липсва чертеж ситуация,
който е от съществена важност за установяване на съответствието на
преустройваната сграда с предвижданията на действащия ПУП. Това е критично,
защото източния фронт на сградата се засяга на 58 см от уличната регулация,
което поставя много въпроси, налагащи специално внимание и решение. По
отношение на част „Конструкции“ посочва, че тя обхваща само покривната
конструкция и таванския гредоред като игнорира опорните стоманобетонови
конструкции – колони. За колоните няма конструктивни проекти, което е
съществена непълнота в проекта. Липсва и конструктивно обследване, което е
задължително при реконструкция и основни ремонти на съществуващи сгради
съгласно Наредба РД02-20-2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни
райони.
Вещото
лице посочва също, че източната регулационна граница по улица о.к.921 – о. к.
922 реже имота, респективно сградата с 58 см (мерено от цифровия модел на
комбинираната скица). Счита, че е вероятно да се касае за техническа грешка на
плана, защото това установяване на регулацията не се базира на никакви
технически причини и нормативни изисквания, а е съществено нарушение на
принципи за икономично приложение за устройствения план – чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Намира, че регулацията не е приложена и следва да бъде коригирана в съответствие
с даденостите на място, желанието на собственика и кадастралната карта на
основание чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ.
Що
се отнася до промяната във височината на калканния зид, посочва, че това е
крайно неудачно от строително-техническа и архитектурна гледна точка решение,
тъй като увеличава габарита на сградата във височина, с което вариантът основен
ремонт на сградата отпада.
Посочва
също, че по проекта габаритите на сградата се увеличават спрямо съществуващите,
което противоречи на наименованието му - „Възстановяване и ремонт на покривната
конструкция“. Изтъква, че в издадената виза от 04.09.2018г. габаритът на
сградата е изрично посочен с ограничителна линия по съществуващия контур и е налице отклонение от дадената виза.
В
заключение, вещото лице посочва, че елементите на носещата конструкция са
изпълнени без строителни книжа, а в конструктивния проект някои от тях не са
отразени. В архитектурното заснемане сградата е посочена в габарит,
несъответстващ на габарита в кадастралната карта. Посочва, че съответствието
със съществуващата сграда неможе да бъде проверено на място, тъй като някои от
ограждащите конструкции са съборени.
Материалите,
съдържащи се в адм.дело № 53/2020 г. по описа на ВТАдмС, както и тези по повод
развилото се касационно обжалване пред ВАС по адм. дело № 6836/2020г., са
приобщени към доказателствения материал при новото разглеждане на спора, чрез
прилагане на гореописаните дела в цялост.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна по следните съображения:
Съобразно
задължението на съда по чл.168, ал.1 от АПК, настоящият състав счита, че следва
да провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният отказ е издаден от
компетентен орган – главният архитект на Община
Свищов, с оглед
предвидените в ЗУТ правомощия на главния архитект на общината - чл. 144, ал. 3, вр. с чл. 145, ал. 1 от ЗУТ досежно неодобряването
на процесните инвестиционни проекти и чл. 148,
във вр. с чл.
149 от ЗУТ за неиздаване на разрешение за строеж,
и в съответната писмена форма. Същият съдържа фактически и правни основания за
издаването му. При издаване на отказа не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Обективираното в писмото властническо волеизявление е съответно и на материалния закон.
Както
вече беше посочено, отказът на главния архитект за съгласуване и одобряване на
инвестиционен проект за обект „Възстановяване и ремонт на покривната
конструкция на жилищна сграда“, находяща се в
УПИ XXXIX-1538, кв. 84 по плана на гр. Свищов и за издаване на
разрешение за строеж е мотивиран в 12 точки, изразяващи се най – общо в
наличието на незаконен строеж, разминаване между регулационните и кадастрални
граници, липса на съгласие от собственика на съседен имот за промяна на
калканна стена във височина, липса на представени документи (обследване по чл. 176В
от ЗУТ, част „Геодезична“ към инвестиционния проект, ситуация, количествена
сметка по част „Архитектурна“, документи с изходни данни и условия за
присъединяване от експлоатационните дружества към мрежите на техническата
инфраструктура, становище от РИОСВ за екологична съвместимост на инвестиционния
проект, виза за проектиране).
Изискванията за одобряване на
инвестиционни проекти са посочени в чл. 141 - чл. 145 от ЗУТ и Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието
на инвестиционните проекти. Проектът е
една от предпоставките за издаване на разрешението, поради което евентуални
пречки за одобряване на инвестиционните проекти са пречка и за издаване на
разрешение за строеж.
Съгласно разпоредбата на чл. 144,
ал. 1 от ЗУТ инвестиционните проекти, по
които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено
заявление на възложителя и след представяне на:
1. документи за собственост, а за сгради на жилищностроителни кооперации - и
влязло в сила решение на общото събрание за приемане на проекта; 2. виза за
проектиране в случаите по чл. 140, ал. 3 ЗУТ;
3. две копия от инвестиционния проект в обхват и съдържание, определени
с наредбата по чл. 139, ал. 5 на хартиен и електронен носител, като форматът на
записа на цифровите копия на инвестиционните проекти и на документите и данните
към тях се определят с наредбата по чл. 139, ал. 5 ЗУТ; 4. влезли в сила
административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са
необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на
околната среда, Закона за биологичното разнообрази, Закона за културното
наследство или друг специален закон, и съответствие на инвестиционния проект с
условията в тези актове; 5. оценка за съответствието, изготвена по реда на чл.
142, ал. 6; 6. разрешително за изграждане на водовземно съоръжение за подземни
води и/или разрешително за водовземане, и/или разрешително за заустване на
отпадъчни води, издадени по реда и в случаите, предвидени в Закона за водите. Съгласуването
на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието им с
предвижданията на подробния устройствен план и правилата
и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели (чл. 145,
ал. 2 от ЗУТ). По аргумент от нормата на чл.
146 от ЗУТ, отказ
за одобряване на инвестиционен проект може да бъде постановен само в два
случая: 1.) при несъответствието му с предвижданията на ПУП и 2.) при
несъответствието му с правилата и нормативите за
разполагане на застрояването и устройствените показатели. А по
аргумент от чл. 148, ал. 4 ЗУТ липсата на одобрен инвестиционен проект е
основание за отказ за издаване и на разрешение за строеж.
Предвид горното на преценка следва
да бъде подложен въпросът: установените от главния архитект несъответствия
представляват ли факти, сочещи на несъответствие на инвестиционния проект с
предвижданията на ПУП или с правилата и нормативите
за разполагане на застрояването и устройствените показатели. Следва да
бъде посочено, че редакцията на нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ дава основание да се счита, че дори само едно
несъответствие на инвестиционния проект с предвижданията на ПУП или с правилата
и нормативите за разполагане на
застрояването и устройствените показатели може да бъде прието за основание
за отказ за съгласуване на инвестиционния проект.
В
случая, за да постанови процесния отказ, главният архитект се е позовал на
първо място на наличието на незаконен строеж в имота, с оглед на което на
основание чл. 148, ал. 7 ЗУТ е отказал одобряването на
инвестиционния проект. Съгласно посочената разпоредба разрешение за нов строеж
в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето,
извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Наличието на незаконен строеж в имота се оспорва от
жалбоподателя с твърдения, че главният архитект не се съобразил с влязлото
в сила решение по адм. д. № 197/2019г. на Административен съд – Велико Търново,
с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 222 РД-01-03/01.03.2019г.
за премахване на незаконен строеж. Видно от приложената по делото Заповед № 222 РД-01-03/01.03.2019 г. на кмета на
Община Свищов е, че със
същата е разпоредено премахването на
незаконен строеж „Укрепване на съществуващата жилищна сграда“, изградена в УПИ XXXIX-1538,
кв.84 по плана на гр. Свищов, като строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - без
издадено разрешение за строеж. Действително,
тази заповед е обжалвана
и е отменена с влязло в сила съдебно решение № 283/19.06.2019г., постановено по адм.д. №
197/2019г. по описа на Административен съд – Велико Търново. След отмяната й
обаче е изготвен нов Констативен протокол от
19.12.2019г., установяващ актуалното фактическо състояние на сградата, за която
се иска издаване на строителни книжа. Видно от същия е, че във връзка с подаденото от
жалбоподателя заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и
за издаване на разрешение за строеж „Възстановяване и ремонт на покривната
конструкция на жилищна сграда“ и по повод на подадена жалба от Петър Каменов
Личев, е извършена проверка на място, при която е установено, че сградата е
полусъборена, като са премахнати изцяло покривната и таванската конструкции на
съществуващата жилищна сграда, както и носещите зидове в североизточната част
на сградата. От протокола се установява също, че над част от съществуващия под
е отлята стоманобетонна плоча, върху която са изградени 10 броя стоманобетонни
колони и че върху съществуващите стени на северната част от сградата е изграден
стоманобетонов пояс, като за извършените строителни дейности липсват одобрени
строителни книжа и/или издадено разрешение за строеж.
Липсата
на строителни книжа за извършените строителни дейности се потвърждава и от
заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице посочва, че в сградата са изпълнени стоманобетонови колони в
просичания на стените, както и свободно стоящи колони, предназначени за
стъпване на нова покривна и таванска конструкция. Цокълната част е от каменна
зидария с допълнителни стоманобетонови доливания, а подовата настилка от
стоманобетон е изпълнена върху цокъла. Северната част от сградата е в
приблизително същото състояние, като между две от колоните там е изпълнен
стоманобетонов пояс. Вещото лице е категорично, че за тези строителни работи не
са налични строителни книжа.
Съгласно
§5, т.36 от ДР на ЗУТ "строителни книжа" са всички необходими
одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа,
разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за
определяне на строителна линия и ниво. При липсата на такива, правилно е прието
от административния орган, че в имота е налице незаконен строеж. Съгласно разпоредбата
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строежът е незаконен, когато е извършен без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Освен това, според чл.
148, ал. 7 от ЗУТ разрешение за нов строеж в недвижим
имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило
незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Това изискване
важи и за строежите, които първо са изградени и после за тях е поискано
одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Това е така,
защото наличието на тези две предпоставки трябва да предхожда започването на
строителството.
Твърденията
на
жалбоподателя, че е започнал строителните
дейности без
одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж предвид състоянието на сградата и нуждата от неотложен и спешен ремонт са
ирелевантни за случая и законодателят не ги е въвел в Закона за устройство на
територията като основания за освобождаване от тези две строителни изисквания. Предвид
изложеното, след като в процесния имот има непремахнат и неузаконен
строеж, това на основание чл. 148 ал. 7 от ЗУТ е пречка да бъде одобрен
инвестиционен проект и да бъде издадено разрешение за строеж.
Налице
е и следващото основание за постановяване на процесния отказ, а именно наличие
на разминаване между регулационните и кадастрални граници. В тази връзка от
изслушаната и неоспорена експертиза, която съдът приема за обективна,
всестранна и компетентна, безспорно се установява, че от източната страна е
налице несъответствие между регулационната
граница на имота и границата по действащата кадастрална карта. Вещото лице
посочва в този смисъл, че източната регулационна граница по улица о.к.921 – о.
к. 922 реже имота, респективно сградата с 58 см (мерено от цифровия модел на
комбинираната скица). Според него е възможно да се касае за техническа грешка
на плана, защото това установяване на регулацията не се базира на никакви
технически причини и нормативни изисквания, а е съществено нарушение на
принципи за икономично приложение за устройствения план – чл.108, ал.5 от ЗУТ. Въпреки
това обаче, вещото лице посочва, че в случая регулацията не е приложена и
следва да бъде коригирана в съответствие с даденостите на място, желанието на
собственика и кадастралната карта на основание чл.134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ.
Налице
са и основанията, посочени в т.3 и т.4 на процесния отказ, доколкото от приетата
СТЕ се установява нарушение
на предвижданията на ПУП и правилата и нормите за застрояване по отношение на
предвидения строеж. Видно от издадената от
главния архитект виза от 04.09.2019г. (л.41 от делото) е, че на основание
чл.140 от ЗУТ във вр. с чл.53 от ЗУТ, е допуснато проучване и проектиране за
ремонт на покрив на съществуваща сграда, обръщане на наклона (водата да се
оттича в УПИ ХХХIХ), без да се изменя външното му
очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да
се укрепват съществено носещи конструкции. Внесения за одобрения инвестиционен
проект за възстановяване и ремонт на покривната конструкция на сградата
предвижда увеличаване на надзидите и обръщане наклона на покрива. Това
обстоятелство се установява от приетата по делото СТЕ, вещото лице по която
изрично посочва, че във внесения за съгласуване и одобряване проект габаритите
на сградата се увеличават спрямо съществуващите и е налице отклонение от
дадената виза.
Нещо
повече, с издадената виза от 04.09.2019г. е допуснато проучване и проектиране за
ремонт на покрив при условията на чл.53 от ЗУТ. Според посочената разпоредба заварени
сгради в поземлени имоти по чл. 49 от ЗУТ могат при спазване на
изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя
предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание,
в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепят
съществено носещите конструкции. В случая обаче, в противоречие с
разпоредбта на чл.53 от ЗУТ, от
жалбоподателя са изпълнени строително-монтажни работи, а именно изграждане на
стоманобетонови колони в просичания на стените, както и свободно стоящи колони (за
които се установи, че липсват строителни книжа). Укрепванията с нови елементи
на конструкцията, както и изцяло новата покривна конструкция съставляват
промяна на изградения обект, защото вместо да се извърши ремонт на покрива, са
изпълнени нови колони над съществуващия под, което е съществено отклонение от
издадената виза.
Съществено нарушение е и фактът, че в представения инвестиционен проект - част
„Архитектурна“ и част „Конструктивна“ не съответстват на изискванията на Наредба
№4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. В тази
връзка от заключението на СТЕ по категоричен начин се установява, че по
отношение на част „Архитектура“ липсва чертеж - ситуация, който е от съществена
важност за установяване на съответствието на преустройваната сграда с
предвижданията на действащия ПУП. Това според вещото лице е критично, защото
източния фронт на сградата се засяга на 58 см от уличната регулация, което
поставя много въпроси, налагащи специално внимание и решение. От друга страна част
„Конструкции“ обхваща само покривната конструкция и таванския гредоред като
игнорира опорните стоманобетонови конструкции – колони, за които няма
конструктивни проекти, което е съществена непълнота в проекта. Не е представено
и конструктивно обследване, което е задължително при реконструкция и основни
ремонти на съществуващи сгради съгласно Наредба РД02-20-2 за проектиране на
сгради и съоръжения в земетръсни райони.
Предвид
изложеното, съдът намира, че са налице посочените от административния орган
основания за постановяване на процесния отказ, поради което обжалваният акт се
явява законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода на спора и направеното искане от ответната страна за разноски, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 226, ал. 3 от АПК,
следва да му бъдат присъдени направените такива пред настоящата инстанция,
както и пред ВАС, в размер общо на 2 580, 00 лева, от които 70,00 лева –
държавна такса за образуване на касационното производство пред ВАС, 1 080,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение по адм.д. № 6836/2020г. по описа на
ВАС, 1 080,00 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение по настоящото дело и 350,00 лева – възнаграждение за
вещо лице по съдебно – техническа
експертиза, които се установяват от представените разходооправдателни
документи.
Водим от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административният съд – В.
Търново, пети състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Т.М. *** против Отказ
за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж „Възстановяване и
ремонт на покривната конструкция на жилищна сграда“ и издаване на разрешение за
строеж, обективиран в писмо с изх. №94-ТСУ10-117/23.12.2019г. на главен
архитект на Община Свищов.
ОСЪЖДА В.Т.М., ЕГН: ********** *** да заплати на Община Свищов
направените разноски в размер общо на 2 580,00 лв. /две хиляди петстотин и
осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: