Р Е Ш Е Н И Е
№ 357
гр. Варна, 30.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари през
две хиляди и деветнадесета година , в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА сложи за разглеждане
докладваното от съдията гр. дело № 14509
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело
е образувано по искова молба от М.Т.Т. ЕГН **********,
адрес: ***, със съдебен адрес: Адвокатска кантора "*" Адвокатско
дружество "*" **, адв. Г. В. срещу И. у. -
Варна БУЛСТАТ * *, представляван от ректора си проф. д-р П. И.
С исковата молба са предявени
обективно съединени искове, с които ищецът
претендира от съда отмяна на уволнение, осъществено със заповед
№РД-17-2579/07.09.2018год. – чл.344, т.1 от КТ, възстановяване на
длъжността-асистент в катедра „Ф.” на И. у.-В., заемана преди уволнението –
чл.344, т.2 от КТ, присъждане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа, поради незаконно
уволнение за периода от 10.09.2018год. до 10.03.2019год. в размер на 10
229.58лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-26.09.2018год. до окончателното изплащане – чл. 344, т.3 от КТ,
която сума да бъде преведена по следната банкова сметка: *** "ОББ"
АД. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Със заповед № РД-17-2579 от
07.09.2018г. на Ректора на И.у. – В., връчена на 12.09.2018г., на основание
чл.58, ал.1, т. 6 от Закона за висшето образование - при две последователни
отрицателни атестации - е прекратено трудовото правоотношение на М.Т.Т. за длъжността асистент в катедра "Финанси" на
Икономически университет - Варна, считано от 10.09.2018г.
ЗАПОВЕДТА ЗА УВОЛНЕНИЕТО Е
НЕЗАКОННА ПОРАДИ СЛЕДНИТЕ ПРИЧИНИ: I.Заповедта е връчена на ищцата на
12.09.2018г. В нея изрично е посочено, че освобождаването е „считано от
10.09.2018г.“ Това означава, че освобождаването е с ретроактивно
действие, тоест че то се извършва от дата, преди датата на връчването на
заповедта. Такова обратно действие на заповедта е недопустимо и прави заповедта
незаконна. По дефиниция прекратяването на трудовото правоотношение е с действие
занапред. Не може със заповедта за уволнение времето, през което трудовото
правоотношение е съществувало, да се обяви, че то не е съществувало. (Вж. в
този смисъл Решение № 961 от 28 ноември 1991 г. на ВС, III г.о., и Решение №
573 от 30.10.2009 г. по гр.д. № 5163/2008 г. на ВКС, II г.о., както и К. Милованов, Трудов договор, трето издание, 2016,
стр.192-193). И тъй като съдът не може да поправя заповедта, не остава нищо
друго, освен да я отмени.
II.Уволнението е извършено на
основание чл.58, ал.1, т. 6 от Закона за висшето образование (ЗВО).
Според този текст членовете на
академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора „при две
последователни отрицателни атестации“.
В чл. 57, ал.1 на ЗВО се
определя, че висшите училища АТЕСТИРАТ ВЕДНЪЖ НА 3 ГОДИНИ НЕХАБИЛИТИРАНИТЕ И
ВЕДНЪЖ НА 5 ГОДИНИ ХАБИЛИТИРАНИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ.
Ищцата е получила две
последователни отрицателни атестации. Първата атестация е извършена за периода
от април 2013 г. до октомври 2016 година. Втората атестация е извършена за
периода от ноември 2016 г. до февруари 2018 година.
Втората атестация е извършена в
нарушение на чл.57, ал.1 ЗВО, тъй като е извършена преди да са изтекли три
години от първата атестация. Правната норма на чл.57, ал.1 ЗВО, с която се
установяват сроковете за атестиране, е императивна. Нарушаването й прави
заповедта за уволнение НЕЗАКОННА.
Академичният съвет на
Икономическия университет - Варна е приел ПРАВИЛА ЗА АТЕСТИРАНЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ
СЪСТАВ НА ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ВАРНА.
В чл.4 ал.1 на тези Правила се
определя,че атестирането на академичния състав се извършва в следните срокове:
1. На всеки три години за нехабилитираните преподаватели;
2. На всеки пет години за хабилитираните преподаватели.
В чл.4, ал.6 обаче се приема, че
„При ясно изявена положителна или отрицателна работа на член на академичния
състав, по предложение на ръководителя на катедра, декан или ректора и с
решение на факултетния съвет, може да се извърши предсрочно атестиране.“
А в чл.4, ал.7 се приема, че „Атестираният с отрицателна оценка подлежи на
извънредна атестация след една година."
Предвиденото в чл.4, ал.6 и ал.7
на тези Правила предсрочно атестиране противоречи на чл.57, ал.1 от Закона за
висшето образование и като установено в акт от по-нисш ранг не може да се
прилага.
Сроковете за атестиране са
установени с императивни правни норми в Закона за висшето образование. В
Правила или правилници не може да се установяват други срокове, не може да се
установяват възможности за предсрочно атестиране.
Сроковете за атестиране на
асистентите са три години и са установени така, за да може да се следи
развитието на тези лица по-често, отколкото за доцентите и професорите. Но тези
срокове са установени и в интерес на асистентите. Те трябва да имат възможност
в течение на три години от последната атестация да постигнат необходимите
резултати, за да получат положителна оценка. Неспазването на този срок,
извършването на предсрочно атестиране, ги лишава от тази възможност и ги обрича
на отрицателна атестация, както е в случая.
Икономическият университет -
Варна не е имал право да установява възможности за предсрочно атестиране.
Поради това, като е установил и приложил такова атестиране е нарушил закона.
Поради това заповедта за уволнението на ищцата следва да бъде отменена.
В срока за отговор по реда на
чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор. С писмения отговор ответникът, чрез проц.пердставител и съдебен
адресат адв.Д.,*** „Д.“ Адвокатска кантора, изразява
становище за допустимост, редовност и неоснователност на исковете.
Не оспорва следните факти: че
между ищцата и ответникът е бил сключен трудов договор и последващите
към него допълнителни споразумения за заеманата академична длъжност –
асистент;че спрямо ищцата са налице две отрицателни атестации съгласно издадени
атестационни листове, получени от нея; че втората отрицателна атестация е
извънредна и извършена една година след предишна отрицателна атестация;че на
ищцата е връчена уволнителна заповед, която е приложена към исковата молба; че
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния отработен
месец е 1704.93 лв.
Оспорва следните факти: Не е
вярно, че уволнението на ищцата е извършено от 10.09.2018г. Отрича, че
университетът няма право да установява правило, че може да извършва извънредна
атестация - в срок от една година след първа отрицателна атестация при наличие
на първа отрицателна атестация и при посочените в Правилата за атестиране на
Икономически университет - Варна условия. Оспорва, че уволнението е извършено
незаконосъобразно. Оспорва, че ищцата
е останала без работа
за времето след уволнението й и за шест месеца след това. Възразява
срещу претендирания размер на обезщетението за
оставане без работа и претенцията за законна лихва.
Излага следните възражения срещу
исковете и обстоятелства, на които те се основават.
Относно искът за признаване на уволнението за
незаконно:
Възражение против началния момент на
уволнението.
Действително, в уволнителната
заповед е записано, че трудовото правоотношение се прекратява считано от
10.09.2018г., доколкото това е бил денят, в който предварително е било
уговорено, че ищцата ще се яви и ще получи по-рано изготвената заповед. Въпреки
това, ищцата не се е явила (умишлено или не) на съгласуваната първоначално
дата, а на по-късна дата - 12.09.2018г. - когато е получила вече изготвената
уволнителна заповед.
В тази връзка, доколкото в нормата
на чл.335, ал.2, т.3 от Кодекса на труда изрично е записано, че уволнението
настъпва от момента на получаване на писменото изявление за това, то следва, че
прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило на дата 12.09.2018г., не
и по-рано, въпреки изписването в самата заповед, което изписване не оказва
никакво влияние върху началния момент на уволнението.
Ето защо, възражението на ищцата
за незаконосъобразност на уволнението на това основание намира за неправилно.
Възражение против извършената извънредна
втора атестация.
Доколкото ищцата е заемала
академична длъжност „асистент" (за което не е налице спор по делото) по
смисъла на ЗРАСРБ,
то относно правилата за атестиране
следва да се
приложат разпоредбите на ЗРАСРБ, които се явяват специални спрямо разпоредбите
на ЗВО.
Горният извод се налага от
изричната разпоредба на чл. 16 от ЗРАСРБ (в редакция действала към момента на
извършване както на първата, така и на втората атестационни процедури) според
която, лицата, заемащи академична длъжност следва да се атестират не по-рядко
от един път на пет години. Това означава, че има изискване за минимум брой
атестации за определен период от време, но няма ограничения за тяхната
периодичност, честота.
Нещо много важно. В цитираната
вече норма на чл.16 от ЗРАСРБ е
записано, че освен
реда посочен в
ЗВО, самите висши училища определят правила за атестиране. Следва, че за
неуредени въпроси в ЗРАСРБ и ЗВО относно процедурата по атестация, се прилагат
правилата приети от висшите училища относно
атестирането на лица от
академичния състав.
Ето защо,
следва да приеме,
че Икономически университет - Варна е имал законово основание да
приеме в своите
Правила за атестиране, правило за провеждането на извънредна атестация
една година след първа отрицателна атестация.
В този ред на мисли, след като в
Правилата за атестиране на Икономически университет - Варна съществува правило
за извършване на извънредна атестация една година след първа отрицателна
атестация при посочените в правилата предпоставки, то тази процедура е законна
и съобразена с нормативните актове от по-висша степен.
Оттук и възражението на ищцата
относно правомощието на Икономически университет - Варна да утвърди правило за
извънредна атестация след първа отрицателна атестация, е неоснователно, поради
което прекратяването на трудовото й правоотношение по начина, по който е извършено, се явява законосъобразно.
На следващо място, видно от
приложените към исковата молба копия на две уведомителни писма за предстояща
атестационна процедура, че периодите за атестиране са съобразно изискванията на
Правилата за атестиране на Икономически университет - Варна и не се дублират.
Така първото атестиране на ищцата е било за 2016г., а второто извънредно
атестиране на ищцата като преподавател в катедра „Финанси" видно от
приложеното към исковата молба второ писмо е било планирано за месец март
2018г., което е съобразно предложен график от факултетния съвет на „Ф. – с."
Ф. при И. у. - Ва.
Прочее видно от приложените към
исковата молба - два атестационни листа относно извършени през 2016г. и
съответно през 2018г. атестации и
два отчета изготвени от ищцата
за съответните атестационни
периоди, че М.Т. не е изпълнила препоръките дадени в
първата атестация - до ноември 2017г. да завърши дисертационен труд и да й бъде
открита процедура по защита. Нещо повече. Дори към момента на получаване от
ищцата на втория й атестационен лист – 07.06.2018г., (в който лист е записано,
че оценката е приета по описания в атестационния лист протокол от 01.06.2018г
на Факултетния съвет), включително и към момента на връчване на
уволнителната й заповед
- 12.09.2018г. М.Т. не е завършила дисертационен труд и не
е открита в И. у. – В. процедура по защита.
От друга страна, според чл.11,
ал.5 от Правилата за атестиране на И. у. – В. при атестиране се поставят
две оценки -
за преподавателска дейност
и за научноизследователска дейност. Оценката
при атестиране е
„незадоволителна" за научноизследователска дейност, ако: 1) атестираният е
асистент на договор
за неопределено време; 2) не притежава научна степен
„доктор"; 3) не е открита процедура за защита на дисертацията.
Видно е от разпоредбата на чл. 12
ал.2 от Правилата за атестиране на И. у. – В., че когато по една от групите
критерии е налице „незадоволителна оценка", то се дава отрицателна
атестация.
Следователно, доколкото спрямо
ищцата са били налице всички предпоставки, предвидени в хипотезата на чл. 11
ал.5 от Правилата за атестиране на И. у. – В., то е налице основание за
атестирането й в посочения извънреден период, както и даване на отрицателна
оценка, съответно атестация с оглед неизпълнение на препоръки по първата
атестация.
Ето защо, втората отрицателна
атестация на ищцата е била условието, за да реализира Ректорът на И. у. –В.
правото по чл. 58 ал.1 т.6 от ЗВО - да прекрати трудовият договор на ищцата -
за което той не е имал право на избор, а е трябвало да приложи закона в
най-голямата му строгост. И това с цел изпълнение функциите на ЗРАСРБ спрямо
качеството на академичния състав - да бъдат преподаватели такива лица, които
притежават съответната научна степен, професионализъм и практически умения, за
да могат да обучат по най-добрия начин студенти и докторанти.
Неоснователно е и възражението на
ищцата (въпреки принципната му неотносимост), че
срокът от една година след първоначалната отрицателна атестация не бил
достатъчен за подготовка и М.Т. „била обречена".
Предвид влизането в сила на
ЗРАСРБ още преди повече от 8 години - 2010г. и изискването му лицата на
длъжност „асистент" да имат научна степен „доктор", то ищцата е
разполагала от 2010г. както със субективна така и с обективна възможност да се
подготви,за да съобрази законовите изменения и да има такова активно поведение,
за да изпълни необходимите изисквания на Правилата за атестиране на И. у. - В.
Нещо повече. Получавайки
резултатите от първата си атестация ищцата е била запозната с дадените
препоръки и указания и със срока, в който е трябвало тя да предприеме действия,
за да изпълни дадените указания - до ноември месец 2017г. Въпреки това, ищцата
не е предприела активно действие в тази насока,
а е бездействала. Ищцата не е възразила срещу двете й отрицателни
атестации по предвидения ред в Правилата за атестиране на И. у. - В. Това е
пряка, а не косвена индиция, че М.Т. е била съгласна
с тях, вероятно, доколкото не е била изпълнила препоръките в първия
атестационен лист изготвен по повод първата отрицателна атестация.
Относно искът за обезщетение за
оставане без работа.
Ищцата не твърди, че се е
регистрирала като безработна в Бюро по труда, с цел да има активно поведение за
„търсене на работа". Това от своя страна навежда на мисълта, че ищцата
вероятно умишлено бездейства и не предприема действия за намиране на работа.
Подобно поведение в случай, че се окаже истина би било проява на
недобросъвестност, доколкото ищцата е в трудоспособна възраст, без здравословни
проблеми, които не й дават възможност да работи.
Поради горното, дори главният иск
- този за признаване на уволнението за незаконно да бъде уважен, то искът за
присъждане на обезщетение за оставане без работа следва да се отхвърли, в
случай, че ищцата не се е регистрирала като безработна в „Бюро по труда“ или се е регистрирала, но не
се е явила според графика за посещения с цел намиране на работа.
В случай, че въпреки липсата на
твърдения в исковата молба, ищцата се е регистрирала като безработна в „Бюро по
труда" към Агенция по заетостта, то това е с цел тя да получава от ТП на
НОИ полагащото й се обезщетение за безработица
в предвидения размер и за конкретен срок - 8 месеца, съобразявайки продължителността на
трудовия стаж на ищцата, за което следва да се издаде разпореждане от
съответния орган.
Ето защо, в случай, че на ищцата
е отпуснато за изплащане обезщетение за безработица, то този размер би могъл да се приспадне (в
случай на уважаване на главиш иск) при определяне на размера на дължимото
обезщетение за оставане без работа.
Отделно от всичко казано по-горе,
от момента на уволнението на ищцата - 12.09.2018г. и до датата на депозиране на
настоящия отговор, съответно до датата, за която ще се насрочи съдебно
заседание за разглеждане на настоящото съдебно дело, няма да е изтекъл периода
от 6 месеца, за който се иска присъждане на обезщетение за оставане без работа
(в случай, че главният иск - този за признаване на уволнението за
незаконосъобразно бъде уважен).
Следователно, ако в хипотеза се
приеме, че искът за признаване на уволнението за незаконно бъде уважен, то
осъдителният иск за присъждане на обезщетение следва да се отхвърли частично -
за периода извън 6 месечния срок, през който ищцата е останала без работа.
Според
чл.2 4 ал.1 във връзка с ал.2 т.8 от Закона за данъците върху доходите на
физически лица, обезщетението за оставане без работа - като вид трудово плащане
е облагаем доход.
Според чл. 42 от ЗДДФЛ,
работодателят авансово удържа данъка върху облагаемия доход.
Съгласно нормата на чл. 272 от КТ, работодателят може да прави удръжки от трудовото възнаграждение, които по
закон такива са определени.
Ето защо, дори да бъде приет
главния иск - за признаване на уволнението - за основателен, поради което и
искът за обезщетение би следвало да се уважи в определена част, то доколкото
ответникът има задължение за авансово внасяне на данъка по смисъла на чл. 42 от ЗДДФЛ, то това трябва да бъде отчетено при формиране на крайния размер на
обезщетение, което евентуално следва да се изплати на ищцата.
Ищцата е представила некоректно
фиш за трудово възнаграждение за месец май 2018г., който не е за последно
отработения месец - юни 2018г., вероятно защото има по-малко отработени дни.
Относно акцесорния
иск за законна лихва върху обезщетението за оставане без работа.Съдът не приема
направените в тази насока възражения, тъй като заявеното от ищеца искане за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за оставане без работа, считано
от датата на подаване на исковата молба, по същество, представлява ЗАКОННА
ПОСЛЕДИЦА ОТ УВАЖАВАНЕ на иска, а не акцесорен иск за
лихва, представляващ обезщетение за забавено плащане.
Моли съда да отхвърли предявените искове изцяло или
евентуално частично съобразно възраженията по-горе.
В условията на евентуалност и в
случай, че главният иск бъде приет за
основателен, моли съда да
отхвърли искът за
присъждане на обезщетение за оставане
без работа или да
го уважи частично по аргументи
изложени по-горе в този отговор.
Моли за присъждане на сторените
разноски, съобразно опис, който ще бъде
представен в съдебно заседание.
В съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощник адв. Л., поддържа исковете. В хода по
същество на делото моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез пълномощник адв. Д., поддържа отговора на исковата молба. В хода по
същество на делото моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът като съобрази събраните
по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото трудов договор №РД-17-2495/30.09.2009год. се
установява, че ищцата и ответникът са обвързани с трудов договор, по силата на
който ищцата заема длъжността „Асистент“. Договорът е сключен на 11.09.2009год.
с правно основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ във вр. с
чл.91,т.1 от Правилника на ИУ-В. и протокол №1/11.09.2009год.
Към трудовия договор е подписано допълнително
споразумение от 11.09.2017год. , с което , считано от 01.09.2017год. ищцата е с
основна заплата от 1 476лв. на
длъжността „Асистент , висше училище“.
Със заповед №РД-17-2579/07.09.2018год. е прекратено
трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл.58,ал.1,т.6 от Закона за
висшето образование във вр. с чл.95,ал.1,т.6 от Правилника
на И. у.-В . В заповедта е вписано , че същата е издадена по повод протокол
№6/27.06.2018год. и докладна записка от доц. Д-р С. Г.-декан на „Ф.-с. ф.“.
Съгласно заповедта трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от
10.09.2018год. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена
на ищцата срещу подпис и изявления „Не съм съгласен“ на 12.09.2018год.
Прието по делото е писмо, което е адресирано до ищцата. В
писмото е посочено, че съгласно графика за атестиране на академичния състав на
Ф.-с. ф. , ищцата ще бъде атестирана през месец ноември на учебната
2016/2017год.
Прието по делото е
писмо, което е адресирано до ищцата. В писмото е посочено, че съгласно графика
за атестиране на академичния състав на Ф.-с.
ф., ищцата ще бъде атестирана през месец март на учебната 2017/2018год.
Приети към доказателствата по делото са отчет на ас. М.Т.Т. за периода април
2013год.-октомври 2016год. , съгласно критериите и показателите за
атестиране/чл.9 от Правила за атестиране на Академичния състав на И. у. – В./ и
отчет на ас. М.Т.Т. за периода ноември 2016год.-февруари 2018год. , съгласно критериите и показателите
за атестиране/чл.9 от Правила за атестиране на Академичния състав на И. у. – В./.
Приобщени към доказателствата по делото са два
атестационни листа.
Съгласно атестационния лист , приет на л.23 от делото,на
ищцата е дадена отрицателна атестация. Дадени й са препоръки в следния смисъл:
Ас. М.Т. да положи усилия и ускори работата по завършване на дисертационния си
труд с оглед до ноември 2017год. да и бъде открита процедура по защита.
Посочено е , че оценките, предложенията и препоръките са приети с решение на
комисията по атестирането с протокол №2 от 07.12.2016год.
Съгласно атестационния лист, приет на л.24 от делото,на
ищцата е дадена отрицателна атестация. Няма вписани препоръка. Посочено е, че
оценките, предложенията и препоръките са приети с решение на комисията по
атестирането с протокол №2 от 23.04.2018год. В атестационния лист е посочено,
че оценките, предложенията и препоръките са приети на Факултетен съвет с
протокол №5 от 01.065.2018год.
Към доказателствата по делото са приети правила за
атестиране на Академичния състав на И. у.-В.
Приети по делото са протокол №5/01.06.2018год. на И. у.
–В., факултет „Ф.-с.“ и протокол №8/25.10.2017год. на И. у. –В., факултет „Ф.-с.“.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните е прието, че между ищцата и ответника е бил сключен трудов
договор и последващите към него допълнителни
споразумения за заеманата академична длъжност асистент, че спрямо ищцата са
налице две отрицателни атестации, съгласно издадени атестационни листове,
получени от нея, че втората отрицателна атестация е извънредна извършена една
година след предишна отрицателна атестация, че на ищцата е връчена уволнителна
заповед, която е приложена към исковата молба, че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата за последния отработен месец е 1704,93 лв.
От заключението на ВЛ по ССч.Е,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява следното:Размерът
на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за периода от датата на уволнението
-10.09.2018год. до датата на съдебното заседание-16.01.2019год. , възлиза в
размер на 7 215.82лв. За шестмесечен период , считано от датата на
уволнението-10.09.2018год. до 10.03.2019год. в размер на 10 229.58лв. Считано
от 12.09.2018год. до датата на съдебното заседание -16.01.2019год. в размер на
6 966.56лв. Считано от 12.09.2018год. в шестмесечен период до
12.03.2019год. в размер на 10 229.58лв. Нетния размер на евентуално
дължимото обезщетение от работодателя към работника за оставане без работа е
както следва: За периода от 10.09.2018год. до 16.01.2019год. в размер на
6 494.24лв.; За периода от 10.09.2018год. до 10.03.2019год. в размер на
9 206.62лв. ; За периода от 12.09.2018год. до 16.01.2019год. в размер на
6 269.90лв. и за периода от 12.09.2018год. до 10.03.2019год. в размер на
9 206.62лв.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
За да бъде уважен главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението, на формално или материалноправно основание,съобразно критериите за
посоченото прекратително основание.
След анализ на представените по делото доказателства
съдът намира, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със
заповед №РД-17-2579/07.09.2018год., считано от 10.09.2018год., която заповед е връчена на ищцата на 12.09.2018год.
Съгласно разпоредбата на чл.335,ал.1 от КТ, формата,
която се изисква за прекратяване на трудовия договор е писмена. Писмената форма
за прекратяване на трудовия договор е форма за действителността на прекратяване
на трудовия договор. В настоящия случай тази форма е спазена. Спорният между
страните въпрос, касаещ формалната законосъобразност
на заповедта за прекратяване на трудовия договор е относно моментът на
прекратяване на трудовия договор. В разпоредбите на чл.335,ал.2 от КТ се
уреждат въпросите , относно момента на прекратяване на трудовия договор, като
общото в случаите по т.1-3 е, че трудовият договор може да се прекратява най-рано
в деня на връчване на заповедта за
уволнение или на получаване на предизвестието-ако неговият срок не се спази, а
се приложи чл.220 от КТ. В настоящия случай трудовият договор е прекратен без
предизвестие и съгласно разпоредбите на чл.335,ал.2,т.3 от КТ,прекратяването на
договора настъпва от момента на получаване на писменото изявление за
прекратяване на договора. На тази разпоредба се позовава и ответникът, като
твърди, че независимо от вписания момент на прекратяване на договора -
10.09.2018год., следва да се счита ,че договорът е прекратен на
12.09.2018год.,когато заповедта за прекратяване на договора е връчена на
ищцата. Така наведените от ответника доводи настоящият съдебен състав не
споделя. Несъгласието на съда с тези доводи е изведено от следните съображения.
Атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не е спорно
между страните, че е връчена на 12.09.2018год. Това е моментът в който,
съгласно разпоредбите на чл.335,ал.2,т.3 от КТ следва да се счита трудовото
правоотношение за прекратено. В заповедта за прекратяване на договора обаче,
работодателят е вписал, че договорът се прекратява,считано от 10.09.2018год. ,
който момент е различен от момента,
установен в разпоредбите на чл.335,ал.2,т.3 от КТ. Т.е. работодателят е
постановил, че уволнението е с дата, която предхожда датата на връчване на
заповедта на ищцата. Този момент ответникът аргументира с уговорка между страните за
дадено от страна на ищцата обещание да се яви за получаване на заповедта на
дата 10.09.2018год. Наличието на неосъществени уговорки между страните, не е
довод, с който може да бъде променен вписания от работодателя момент на
прекратяване на трудовия договор. Тъй като този момент е предхождащ момента на
уведомяването се извежда извод, че прекратяването на трудовия договор е с „ретроактивно действие“ за минало време, което е недопустимо.
Такова прекратяване на трудов договор не може да има , тъй като това
противоречи на самата същност на прекратяването , което по дефиниция има
действие за в бъдеще от определен момент насетне, а не за минало време. /р.№961
по гр.дело №789 от 1991год.на ВС-IIIг.о./. Това формално опорочаване на извършеното уволнение води до неговата незаконосъобразност. Тази
незаконосъобразност не може да бъде санирана към
настоящия момент и представлява
основание за отмяна на уволнението, като незаконно.
По отношение на
материално-правната законосъобразност на извършеното уволнение: Уволнението на ищцата е извършено на основание
чл.58,ал.1,т.6 от ЗВО-освобождаване от длъжност при две последователни
отрицателни атестации във вр. с чл.95,ал.1,т.6 от
Правилника на И. у.-В., по повод решение на Факултетен съвет с протокол
№6/27.06.2018год. и докладна записка от
доц. Д-р С. Г.-декан на „Ф.-с. ф.“.
Фактическият състав на прекратяване на трудовото
правоотношение в хипотезата на чл.58,ал.1,т.6 от ЗВО включва следните
кумулативно дадени елементи: Ищецът да е член на академичния състав при
ответника; Заповед на ректора за освобождаване на ищеца от заеманата длъжност;Наличие
на две последователни отрицателни атестации на ищеца; Процедурите при
изготвянето на двете последователни отрицателни атестации да са в съответствие
със закона и определените критерии, съгласно правилата на преподавателите в И. у. –В.
Не е спорно между страните в настоящото производство , че
същите са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала при ответника длъжността „асистент“. Това обстоятелство се
установява и от приетия по делото трудов договор №РД-17-2495/30.09.2009год.,
който впоследствие е бил изменян с допълнително споразумение и е прието за
безспорно в отношенията между страните.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните са приети и следните обстоятелства: че спрямо ищцата са налице
две отрицателни атестации, съгласно издадени атестационни листове получени от
нея, че втората отрицателна атестация е извънредна, извършена една година след
предишна отрицателна атестация.
В настоящия случай съдът приема , че е осъществен
фактическият състав на специалното основание по чл.58,ал.1,т.6 от ЗВО.Трудовият
договор на ищцата е прекратен след приключване на атестационна процедура, при
която ищцата за втори породен път е получила отрицателна оценка . Двете
отрицателни оценки са необжалвани от ищцата, към момента на постановяване на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са влезли в сила, т.е. са
породили обвързващото си действие спрямо нея към момента на връчване на заповедта за прекратяване
на трудовото й правоотношение. Негативните резултати от оценяването в два
последователни атестационни периода са материално-правна предпоставка и
основание за прекратяване на трудовоправната връзка в
хипотезата на чл.58,ал.1,т.6 ЗВО. Съдебният контрол в трудов спор с предмет
законността на уволнението по чл.58,ал.1, т.6 от ЗВО не обхваща съдържанието на
получената от лицето оценка и нейната обективност, респ.правилност, която е
изцяло в правомощията на органите на висшето училище, а обхваща проверка на
процедурата за атестиране , установена в чл.57 ЗВО и в Правилника за атестиране
на учебното заведение. / В тази насока са Решение №103 от 18.07.2018год. на ВКС
по гр.дело №2119/2017год. на IV г.о. ;
Определение №902 от 21.11.2018год. на ВКС по гр.дело 01622/2018год. , IV
г.о.Решение №8749 от 14.11.2016год. на РС
Благоевград по гр.дело №1320/2016год.
Няма наведени от ищцата възражения, относно самото
атестиране. Самото атестиране , като преценка на работата на член от
академичния състав на ответника е изцяло в компетентността на Комисията по
атестирането и Факултетния съвет и не подлежи на контрол за законосъобразност.
Ищцата оспорва законосъобразността на извършеното
уволнението, като твърди, че не са спазени процесуалните правила за провеждане
на атестационните процедури. Втората атестация на ищцата е извършена в
нарушение на чл.57,ал.1 от ЗВО, тъй като е извършена преди да са изтекли три
години от първата атестация. Правната норма на чл.57,ал.1 от ЗВО е императивна
и нарушаването й прави заповедта незаконна.
Предвиденото в чл.4,ал.6 и ал.7 на тези Правила предсрочно атестиране
противоречи на чл.57, ал.1 от Закона за висшето образование и като установено в
акт от по-нисш ранг не може да се прилага. Съгласно чл.4,ал.7 от Правилата за
атестиране „Атестираният с отрицателна оценка подлежи на извънредна атестация
след една година“. Съгласно чл.16 ЗРАСРБ и чл.57 ЗВО приносът на всеки чл. на
академичния състав се оценява , като висшето училище атестира веднъж на 3
години нехабилитираните и веднъж на 5 години хабилитираните
преподаватели. Т.е. законодателят е установил изискване за минимум брой
атестации за определен период от време , но няма ограничения на тяхната
периодичност и честота. Оценяването и атестацията се извършват по процедура,
показатели и критерии, определени в ЗВО и в правилника на висшето училище.
Висшето училище има задължение да утвърди система за оценяване и поддържане
качеството на обучението на академичния си състав/чл.30,ал.1 ,т.8 и т.15 ЗВО,
чл.1, ал.2,т.3 ЗРАСРБ/ с цел гарантиране на обществения интерес, свързан с
качеството на образователния процес и
научните изследвания.Предвид на това съдът приема, че ответникът е имал
законово основание да приеме в своите Правила за атестиране, правило за
провеждане на извънредна атестация една година след първа отрицателна
атестация.Ето защо и възражението на ищцата, относно правомощието на
Икономически университет-Варна да
утвърди правило за извънредна атестация след първа отрицателна атестация е
неоснователно. Ищцата не оспорва наличието на предпоставките в ч.4, ал.7 от
правилата за извънредна атестация. Същите са и установени в хода на
производството по настоящото дело с проведената първа влязла в сила отрицателна
атестация. С влизане в сила на втората отрицателна
атестация на ищцата за работодателя е възникнало потестативното
право да прекрати трудовия договор в хипотезата на чл.58,ал.1 ,т.6 от ЗВО.
Независимо от наличието на материално-правните
предпоставки за постановяване на процесната заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед приетата от съда формална
незаконосъобразност на същата , искът за отмяна на уволнението , осъществено
със заповед №РД-17-2579/07.09.2018год., следва да се уважи.
Предвид уважаване на
главния иск , основан на
чл.344,ал.1 ,т.1 от КТ, следва да се уважи и акцесорния
иск за възстановяване ищцата на
длъжността и местоработата, преди уволнението – „Асистент,висше училище” в
Икономически университет-Варна, катедра „Финанси“, основан на чл.344,ал.1,т.2
от КТ.
Досежно осъдителния акцесорен иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за присъждане на обезщетение по реда
на чл. 225, ал.1 от КТ, освен наличието на успешно проведен главен иск, в
тежест на ищцата е да докаже оставането
си без работа, поради уволнението и размера
на претърпените от това вреди през процесния период.
От констатацията по трудова книжка се установява, че към датата на последното
съдебно заседание, ищцата няма встъпване в
последващо уволнението трудово правоотношение.
В резултат
от оставането си без работа, поради уволнението, ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в неполученото трудово
възнаграждение. По закон ищцата
има право на обезщетение за шест месеца, считано от датата на уволнението –
т.е. от 10.09.2018год. От тази дата до датата на приключване на устните състезания
по делото – 16.01.2019год. искът се явява основателен, като за разликата до претендираните шест месеца -10.03.2019год. е неоснователен,
тъй като фактът – период от време не е настъпил. Съгласно заключението на ВЛ размерът на
обезщетението за оставане без работа в периода от 10.09.2018год. до
16.01.2019год. е в размер от
7 215.82лв. До този размер искът следва да се уважи, като за разликата до претендираните 10 229.58лв., за времето до
10.03.2019год. следва да се отхвърли. Съдът присъжда обезщетението в брутен
размер, така, както повелява КТ. Позовавайки се на решение №166 по гр.дело
№220/2009год. на ВКС, III г.о. ,
настоящият съдебен състав не споделя доводи на ответника, че обезщетението
следва да се присъди като нетна сума.
Върху
уважения размер от иска , като законна последица от неговото уважаване, съдът
присъжда лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -26.09.2018год.
до окончателното изплащане.
При това
развитие на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна
такса върху уважените искове в размер на 388.63лв. , от която по 50 лева за
исковете с правно основание чл.344, т.1 и 2
от КТ и 288.63лв. за иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3 във
вр. чл.225,ал.1 от КТ. Следва ответникът да заплати и
сторените от бюджетната сметка на съда разходи за депозит за ВЛ в размер
от 50лв.
Следва да се
уважи искането на ищцовата страна за присъждане на
разноски и на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото
разноски в размер от 1800лв. за адв.възнаграждение.
Мотивиран от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
уволнението на М.Т.Т. ЕГН **********
с адрес: *** за незаконосъобразно
и ОТМЕНЯ Заповед №РД-17-2579/07.09.2018год. на работодателя И. у. – В. БУЛСТАТ * *, представляван от
ректора си проф. д-р П. И., с която трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл.58,ал.1,т.6 от Закона за висшето образование във вр. с чл.95,ал.1,т.6 от
Правилника на Икономически университет-Варна, считано от 10.09.2018год.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.Т.Т. ЕГН ********** с адрес: *** на заеманата преди уволнението
длъжност „Асистент,висше училище” в И. у.-В., катедра „Ф.“, БУЛСТАТ *, на
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА И. у. - Варна БУЛСТАТ * *, представляван от ректора си
проф. д-р П. И. да заплати на М.Т.Т. ЕГН **********
с адрес: *** , сумата от 7 215.82лв.
, представляваща обезщетение за оставането й без работа, поради уволнението
за период от 10.09.2018год. до
16.01.2019год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 26.09.2018год. до окончателното изплащане, на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до претендираните
10 229.58лв., за времето от 17.01.2019год. до
10.03.2019год
ОСЪЖДА И. у. – В. БУЛСТАТ *, представляван от ректора си проф.
д-р П. И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, сумата от 388.63лв. , от която по 50 лева за
исковете с правно основание чл.344, т.1 и 2
от КТ и 288.63лв. за иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3
във вр. чл.225,ал.1
от КТ, както и 50лв. представляваща
депозит за ВЛ , на основание чл.78, ал.6 от ГПК
ОСЪЖДА И. у. – В. БУЛСТАТ * *, представляван от ректора си проф.
д-р П. И. да заплати
на М.Т.Т. ЕГН **********
с адрес: ***,сумата от 1800лв.,
представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски за заплатен
адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването-30.01.2019год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/