Р Е Ш Е Н И Е № 3094
22.07.2019 г., гр. Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на единадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 16895 по описа на същия съд за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искова
молба на едноличен търговец ЕТ ***, със седалище и адрес на управление ***,
против К.Г.К., ЕГН **********,***
Според изложеното в исковата молба, между страните имало договор от дата 10.01.2015г.,
по силата на който ищецът следвало да снабди ответника със документи за отпускане на паричен заем и да попълни
и депозира в небанкова финансова институция такива, с цел банката да
отпусне на К. паричен кредит. Това било направено, като на дата 20.01.2015г, „
Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
отпусната на К. заем, за което бил съставен друг нарочен писмен договор .
От
своя страна ответникът се задължил да заплати на ищеца възнаграждение по
договора в размер от 1000 лева. Това не било направено в договорения срок –
една седмица от датата на отпускането на заема, при което , ищецът се снабдил за
вземането си със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
, издадена под № *** по частното гражданско дело № 13585 по описа на ПРС за
2018г. Освен главницата, в заповедта било заповядано плащане и на
неустойка в размер от 71.28 лева за периода от 28.01.2015г до
21.08.2018г, и законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението в съда – 21.08.2018г до окончателното изплащане на вземането.
Против така издадената заповед , ответникът
възразил в срока по чл. 414 от ГПК,
затова ищецът иска установяване на
вземането си по реда на чл. 422 от същия кодекс и присъждане на разноските по спора в негова
полза .
Ответникът оспорва иска , възразява , че договор между страните не е сключван.
Договорът бил и нищожен – поради липса
на съгласие между страните. Моли се
исковете да бъдат отхвърлени , и до се присъдят сторените от ответника по
делото разноски.
Вещото
лице по проведената графологична експертиза дава заключение , че подписа в
графа в графа „възложител“ в договора от
дата 10.01.2015г, е положен от ответника.
При
тези факти :
Водят се съединени между същите страни
искове с правно основание в чл. 286 и чл. 92 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 422 от ГПК.
Исковете са допустими . Има пълна идентичност
между заповяданото за плащане вземане и това, посочено в исковата молба
, и са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
Договорът от дата 10.01.2015г, от който
ищецът черпи права, е приложен по делото в оригинал. Според същия, възложителят
възлага, а изпълнителят приема „да
извърши дейност по снабдяване , попълване и депозиране на всички необходими
документи свързани с отпускането на паричен заем на възложителя“. По силата на
чл.ІІІ.1 от същия договор, К., наричан в договора „възложител“, се е задължил да плати
възнаграждение в размер на 1000 лева,
платими в едноседмичен срок от подписването на договора за кредит. Уговорен е
срок на действие на договора от два месеца. При неизпълнение е договорена и неустойка за забава в размер от два процента
от дължимото на изпълнителя възнаграждение , за всеки ден забава в плащането от
дните след изтичането на едноседмичния срок
по чл. ІІІ.1 от договора. Сключването на този договор е спорно , но
според заключението на вещото лице по
проведената графологична експертиза, автор на подписа , положен в графа
„възложител“ договора , е ответника К.. Съдът кредитира това заключение, тъй
като по делото няма данни , които да му противоречат , при което приема, че
ответникът е изразил воля да се задължи договорно.
Няма как при това положение да се сподели възражението на ответната страна за
липса на съгласие. Дори да са достоверни
показанията на свид. ***, племенница на
ответника, според които, действителната уговорка между страните не е била да се
заплати в полза на *** възнаграждение по
договора за поръчка, като вместо това , ***
следвало да получи от небанкова финансова институция комисионно „възнаграждение
за доведен клиент“, тези показания не могат да бъдат кредитирани поради
забраната на чл. 165 ал. 2 от ГПК, защото отсъстват по делото изходящи от ищеца
доказателства за привидност на волеизявлението по смисъла на тази разпоредба. На
следващо място, твърденията на свид . ***
всъщност сочат не на липса на съгласие , а на привидност в договорките между
страните, каквато обаче също отсъства, тъй като няма прикрито друго правоотношение
между същите страни. Обратно, няма пречка да се кредитират показанията на свид.
***, тъй като неговите показания се подкрепят от представеното копие от договора.
Не се спори по делото, че на дата 20.01.2015г, между ответника и трето на спора
лице „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК
*********, е сключен договор
за потребителски паричен кредит, което
съставлява пълно изпълнение от страна на изпълнителя ; възражение за неизпълнен
договор не е правено .
Процесният договор е разновидност на
договора за поръчка, по смисъла на чл. 280
от Закона за задълженията и договорите, и след като то между страните изрично е
уговорено възнаграждение по смисъла на чл. 286 от същия закон, то същото се дължи .
ІІ . Неустойката :
Договорена е такава в чл. V изр. последно,
за забава в изпълнението, като предвид представения договор за кредит между
ответника и „Уникредит кънсюмър файненсинг „ ЕАД с дата 20.01.2015г, срокът
тече от 28.01.2015г, а с оглед изложеното в исковата молба , крайната дата е деня
преди подаването на заявлението в съда , 20.08.2018г.Задължението по пункт ІІІ
от процесния договор за поръчка не е изпълнено, ответникът не ангажира
доказателства за плащане , при което и този иск е основателен, включително с
оглед размера си, който надхвърля търсената сума.
Исковете следва да бъдат уважени .
Разноските се присъждат в тежест на
ответника; по делото има доказателства за направени от ищеца разноски по двете
производства в общ размер от 400 лева – договори за правна помощ и държавни
такси , а хонорарът на вещото лице по проведената графологична експертиза е
внесен от ответника .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава
за установено по отношение на К.Г.К.,
ЕГН **********,*** , че в отношенията между страните, дължи на
ЕТ ***, със седалище и адрес на управление в ***, плащане на следните
суми , за които е издадена заповед за изпълнение № *** по частното гражданско
дело № 13585 по описа на ПРС за 2018г.: 1000 лева – главница , възнаграждение
по договор за поръчка от дата 10.01.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаването на заявлението в съда – 21.08.2018г до
окончателното изплащане на вземането, и неустойка за неизпълнение в размер от 71.28 лева за периода от 28.01.2015г
до 20 ..08.2018г.
Осъжда К.Г.К., ЕГН **********,*** , да
заплати на ЕТ ***, със седалище и адрес на управление в ***, сумата от 400 лева разноски по двете производства , вкл.
частното дело № 13585/18 , ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ