Определение по дело №970/2023 на Административен съд - Варна

С молба вх.№ 8391/02.06.2023г., жалбоподателят, чрез представителя си по пълномощие адв.К.Д. е въвел искане за прекратяване на производството, поради липса на правен интерес, произхождащ от обстоятелството, че ответникът се е произнесъл с АПВ от 03.05.2023г. Към молбата е приложен Акт за прихващане и възстановяване № **********/03.05.2023г., от който се установява произнасяне на орган по приходите по две искания, направени от жалбоподателя. Приложена е и разписка, видно от която на 25.05.2023г. посоченият АПВ е връчен на адв.К.Д..

Съдът, като съобрази, че по искания № **********/13.03.2023г. и № **********/13.03.2023г., подадени от жалбоподателя, за произнасяне от орган по приходите с Акт за прихващане и възстановяване, е последвало такова и то удовлетворява в цялост исканията на жалбоподателя и целта на производството, приема, че за А. Е.А. не се констатира правен интерес от поддържане на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува. "Засягането" е условие за възникване на процесуалния правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава пряко и непосредствено техни права или законни интереси. Т.е. "засегнати" са онези лица, които са носители на материалноправни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такива от изпълнението на административния акт. Той трябва да е личен, т. е. защитата да е на усвоени от жалбоподателя субективни права, свободи и законни интереси. Трябва да е и непосредствен - административният акт трябва да засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващия като пряко отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения или създава права на трето лице, с което се уврежда оспорващия.

В този ред, съдът не констатира гореизложените положителни процесуални предпоставки, които обуславят допустимостта на жалбата след произнасянето на Акт за прихващане и възстановяване № **********/03.05.2023г.

На изложените доводи и по арг.чл.159 т.4 АПК съдът приема, че жалбата, подадена от А. Е.Аврамов,е недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т.4 от АПК, съдът:

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от А.Е.А. ЕГН ********** *** срещу Мълчалив отказ на Директор на дирекция "Местни данъци и такси" по подадено заявление № **********/13.03.2023г. относно искане за възстановяване/ прихващане на заплатени суми.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 970/2023г., по описа на Административен съд – гр.Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от връчването пред Върховен Административен съд.