№ 3540
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512427 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 10359/04.11.2022 г., подадена от „С.В.“ АД, ЕИК
*******, срещу постановление от 21.10.2022 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) А.П.,
рег. № 849 на КЧСИ, постановено по изп.д. № 20228490401578, с което не е уважено
възражението на дружеството за намаляване поради прекомерност на размера на
присъединеното за събиране като разноски на взискателя адвокатско възнаграждение по
изпълнението за разликата над 200 лева до определение с атакуваното постановление 350
лева, не е уважено възражението му за недължимост на такса по раздел I, т.9 от Тарифа за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР към ЗЧСИ/ и за
намаляване на размера на начислената по т.26 ТТР към ЗЧСИ такса.
Жалбоподателят излага твърдения, че след получаване на покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 20228490401578 на 19.10.2022 г. уведомил съдебния изпълнител, че
посочените в тази покана вземания на взискателя ще бъдат заплатени в указания там срок за
доброволно изпълнение и възразил, че приетите за събиране разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева са прекомерни. Навежда съображения, че извършените
от процесуалния представител на взискателя действия в изпълнителното производство се
свеждат единствено до изготвяне на молба за неговото образуване, поради което дължимо е
единствено адвокатското възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева. С атакуваното
постановление съдебният изпълнител приел, че разноските на взискателя за адвокатско
1
възнаграждение са в размер на 500 лева и намалил същите до сумата от 350 лева. Допълва,
че в получената покана, в разрез с изискването на чл.428, ал.1 ГПК, не било упоменато
налагане на запор върху вземания на дружеството по банкови сметки, поради което този
изпълнителен способ не бил приложен, респективно не дължал разноски за такса по раздел
I, т.9 ТТР към ЗЧСИ. Сочи, че е заплатил доброволно посочените в поканата суми на
20.10.2022 г., поради което на взискателя не се следват разноски за адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради това сочи, че и в намаления с атакуването
разпореждане размер възнаграждението оставало прекомерно и несъответстващо на
действителната фактическа и правна сложност на делото, неоснователно са присъдени
разноски по раздел I, т.9 ТТР към ЗЧСИ и следва да се редуцира размерът на начислената по
т.26 ТТР към ЗЧСИ такса.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателят по изпълнителното дело А. А.В. е изразила
становище за неоснователност на частната жалба. Излага твърдения, че адвокатското
възнаграждение е съобразено с разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото е поискан и наложен
запор на вземания по банкови сметки на длъжника, в резултат на който са събрани сумите
по изпълнителното дело.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ А.П., с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Изпълнително дело № 20228490401578 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, е
образувано по молба вх. № 9545/18.10.2022 г. на А. А.В., депозирана чрез адв. С. Г. от САК,
въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу „С.В.“ АД на 12.10.2022 г. по гр.д. №
9244/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 34-ти състав за сумата от 400 лева,
представляваща разноски в производството по гр.д. № 67264/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 34-ти състав. В молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е поискал връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника, налагане
на запор на банковите сметки на длъжника и предприемане на всички допустими от закона
изпълнителни действия за събиране на вземането. Към молбата е представено пълномощно
от 18.10.2022 г. от взискателя в полза на адв. Г. за образуване на изпълнително дело и
процесуално представителство в същото. С молбата е представен и договор за правна
зашита и съдействие № 021455/18.10.2022 г., в който е вписано уговореното между страните
възнаграждение в размер на 400 лева с отбелязване, че е платено в брой.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 12612/18.10.2022 г. на длъжника е
предоставен двуседмичен срок от уведомяването за заплащане на задълженията по
изпълнителното дело, възлизащи на 400 лева присъдени разноски, 5 лева такса за издаване
на изпълнителен лист, 400 лева адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 66 лева
2
разноски по изпълнението и 96,60 лева такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ. С поканата
дружеството е уведомено за наложен запор върху вземанията му по банкови сметки,
открити при „ОБ.Б.“ АД до размера на вписаното в поканата задължение.
На 18.10.2022 г. съдебният изпълнител изпратил до „ОБ.Б.“ АД съобщение изх. №
12613 за налагане на запор върху вземания на „С.В.“ АД до размера на посочените в
поканата за доброволно изпълнение суми.
Видно от приложената на л.8 от изпълнителното дело разписка поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 19.10.2022 г.
Със заявление вх.№ 998/21.10.2022 г. длъжникът уведомил съдебния изпълнител, че
ще погаси в срока за доброволно изпълнение претендираните вземания, посочил, че не
дължи разноски по изпълнението в размер на приетите 66 лева, ако в същите са включени
суми, различни от дължимите за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение,
оспорил като прекомерно присъденото адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство и поискал преизчисляване на пропорционалната такса. В отговор на
заявлението взискателят взел становище, че справедлив е размер на адвокатското
възнаграждение от 350 лева.
С постановление от 21.10.2022 г.съдебният изпълнител изменил размера на приетите
разноски по изпълнението в частта за адвокатското възнаграждение за водене на делото,
отказал да измени постановлението за приемане на разноски по изпълнението в частта за
разноските за принудителното изпълнение и намалил размерът на пропорционалната такса
по т.26 ТТР към ЗЧСИ от 96,60 лева до сумата от 90,60 лева с включен ДДС.
Постановлението е съобщено на длъжника на електронен адрес на 27.10.2022 г.
С писмо вх.№10226/31.10.2022 г. „ОБ.Б.“ АД, в качеството си на трето задължено
лице, уведомила съдебния изпълнител, че признава вземането, за събиране на което е
наложен запор за основателно, сметките на длъжника са блокирани и дължимите по запора
суми са преведени изцяло на 26.10.2022 г.
Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения
срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно новелата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на
тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си по
изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на
ВКС).
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното
производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка
на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите
по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Нормата на чл.78, ал.5
ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната
3
възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Доколкото цитираните две разпоредби се намират в Част I "Общи правила", Глава VIII на
ГПК, то те намират приложение и в изпълнителното производство.
Според т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 ГПК,
съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права на страната.
Не се установява фактическа или правна сложност на изпълнителното дело, тъй като
предмет на принудително събиране е парично вземане по един изпълнителен титул срещу
едно юридическо лице, събиране на суми срещу което не се констатира да представлява
трудност.
При преценка на действителния обем и сложност на оказаната по делото правна
помощ се установява, че освен първоначалната молба по чл.426 ГПК, процесуалният
представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени
към удовлетворяване на паричното вземане, не се е наложила и друга негова активност.
Посочване от взискателя в сезиралата съдебния изпълнител молба на изпълнителни способи
е свързано с изискването за редовност по чл.426, ал.2 ГПК, поради което за това действие не
се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на
изпълнителното дело. В случая до изтичане на посочения в покана изх. № 12612/18.10.2022
г. срок за доброволно изпълнение не е било необходимо извършване на допълнителни
действия по принудително събиране на дълга. Запорно съобщение до „ОБ.Б.“ АД е
изпратено едновременно с поканата за доброволно изпълнение съгласно разпоредбата на
чл.507, ал.1 ГПК и преди изтичане на срока за доброволно изпълнение третото задължено
лице е изпълнило запора. Последното е лишило „С.В.“ АД от възможността, заявена и с
изявление вх.№ 998/21.10.2022 г., да изпълни доброволно в предоставения с поканата срок.
Действията на третото задължено лице по изпълнение на запора в срока за доброволно
изпълнение на длъжника не могат да обусловят възникване в полза на взискателя на вземане
за разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване
на вземанията, доколкото хипотезата се приравнява на доброволно изпълнение от длъжника
в предоставения му за това срок от съдебния изпълнител. Предприемане на изпълнителни
действия за принудително събиране на вземането по искане на взискателя след изтичане на
срока за доброволно изпълнение при липса на доброволно плащане би се явило необходимо
и би породило вземане за разноски за представителството във връзка с извършване на
изпълнителни действия. По конкретното изпълнително дело такива действия не са
извършвани, освен изпращането на запорно съобщение едновременно с поканата за
доброволно изпълнение, което действие е довело до събиране на сумата, но доколкото това
е станало в срока за доброволно изпълнение, плащането се явява равнозначно на доброволно
такова.
Поради това взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено по
4
чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на 200 лева за образуване на
изпълнителното дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане по чл.10, т.2 от същата наредба.Този извод съдът прави на база ограничения обем
на извършените действия от процесуалния представител на взискателя и липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключило с плащане на задължението в срока за
доброволно изпълнение. Изпълнението на запора от третото задължено лице в
предоставения на длъжника срок за доброволно изпълнение е лишило „С.В.“ АД от
възможността да изпълни и плащането е освободило дружеството от отговорността за
разноските по чл.10, ал.2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Не са представени доказателства
процесуалният представител на взискателя да е регистриран по ДДС и да е начислил такова.
По тези съображения жалбата срещу постановлението на съдебния изпълнител от 21.10.2022
г. в частта за разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение за разликата над 200
лева до определените 350 лева се явява основателна.
Неоснователна е жалбата в частта за недължимост на разноски за налагане на запор
върху вземания по банкови сметки на длъжника. Запорно съобщение изх. №
12613/18.10.2022 г., както бе вече посочено, е изпратено в срока по чл.507, ал.1 ГПК заедно с
поканата за доброволно изпълнение. Противно на твърденията в жалбата запорът
действително е бил наложен, а налагането му е посочено в поканата за доброволно
изпълнение изх. № 12612/18.10.2022 г. в съответствие с изискванията на чл.428, ал.2, изр.2
ГПК. Поради това съгласно т. 9 от ТТР към ЗЧСИ за налагане на запора без извършване на
опис се събира такса от 15 лева /18 лева с ДДС/ и не е налице твърдяната хипотеза на чл.79,
ал.1, т.3 ГПК.
Пропорционална такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ се събира и при плащане в срока за доброволно изпълнение (Решение №
640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. IV ГО на ВКС, Решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр.
д. № 1891/2010 г., IV ГО на ВКС, Определение № 676 от 27.11.2015 г. на ВКС по т. д. №
393/2015 г., II т. о., ТК). В случая пропорционалната такса следва да се определи по реда на
т.26, б. „б“ от ТТР към ЗЧСИ и на база сумите по изпълнителния лист без таксите и
разноските по самото изпълнително дело. Това следва от забележка по т.4 към чл. 26 от ТТР
към ЗЧСИ, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите
такси. Авансовите такси, платими от взискателя и направените от него разноски за адвокат
имат един и същ характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които
той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка
на длъжника. Макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното
производство, те не се включват в паричното вземане, съобразно което се изчислява
пропорционалната такса. Поради изложеното пропорционалната такса възлиза на сумата от
48 лева с включен ДДС.
Съгласно чл.437, ал.4 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
5
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба вх. № 10359/04.11.2022 г., подадена от „С.В.“ АД, ЕИК
*******, постановление от 21.10.2022 г. на частен съдебен изпълнител А.П., рег. № 849 на
КЧСИ, постановено по изп.д. № 20228490401578, в частта за разликата над 200 лева до
определения размер на присъединените разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение от 350 лева и в частта за разликата над 48 лева до определения размер на
пропорционалната такса по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените разноски на взискателя А. А.В. за адвокатско
възнаграждение по изп.д. № 20228490401578 по описа на частен съдебен изпълнител А.П.,
рег. № 849 на КЧСИ, до размера от 200 лева.
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители по изп.д. № 20228490401578 по
описа на частен съдебен изпълнител А.П., рег. № 849 на КЧСИ до размера от 48 лева с
включен ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6