Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

№ 260039

 

гр.А., 12.10.2020 година

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д   А  

 

 

А.кият районен съд - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                                              Председател :  Мария Джанкова 

                                                                    Съдебни заседатели : …...………………

                                                                                     Членове : ….....……………..

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………….…, като разгледа докладваното от съдията Джанкова гр. дело № 127  по описа  за 2 018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Делото е за делба и е във фазата на допускането й.

Производството по делото е образувано по искова молба на Т.Г.Т., ЕГН **********,*** против Д.Г.Т., ЕГН **********,***.

С исковата молба от името на ищеца Т.Т. е предявен иск по реда на чл.341 и сл. от ГПК във вр. вр. с чл.34 от Закона за собствеността - за делба на съсобствени на страните недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, както следва:

1. ОВОЩНА ГРАДИНА, представляваща имот № 060006, находяща се в землището на с.П., община А., с ЕКАТТЕ 56438, местността „Д.к.”, с площ от 5454 кв.м., категория трета, начин на трайно ползване – овощна градина, при граници: имот№ 000078 – полски път на Община А., имот № 060008 – овощна градина на насл. на И. В. К. и др., имот № 060008 – овощна градина на Г. Ж. Я. и и мот № 060007 – овощна градина на Д.Г.Т.. 

2. АПАРТАМЕНТ **, на трети жилищен етаж в източната част на сградата построена в парцел ІІІ-333, в кв.137 по ЗРП на гр.А., ***, целият с площ от 590 кв.м., с неуредени регулац.сметки за 55 кв.м. при граници: от две страни – улици и парцели №№ ІV-331 и ІІ-328, състоящ се три стои, трапезария, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 99 кв.м., заедно с ГАРАЖ № 4, намиращ се в южната част на сградата с граници: изток – Х.Л., запад – К.М.З., юг – собствен втори гараж, север – коридор, заедно със СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ № 4, долепено до гаража, заедно с НОВОПОСТРОЕН  ГАРАЖ  до собствения гараж № 4, с граници: изток –Х.Л., запад – К.М.З., юг – улица и зид, север – собствен гараж № 4, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ  № 4 при граници: изток –Х.Л., запад – Д.З., юг – зид, север – коридор, заедно с 15,92 % ид.ч. от общита части на сградата, заедно с 1/6 ид.ч. от правото на строеж върху терена.

Ищецът моли делбата на имотите да бъде извършена при равни за страните квоти по ½ ид.част за всеки от двамата бивши съпрузи.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответницата.

В срока за отговор ответника Д.Г.Т., ЕГН **********,***, чрез адв.С.Г. - Т. ***, действаща в качеството на пълномощник, не спори по допустимостта на иска за делба.

Моли за включване в делбената маса на следните имоти и вещи: недвижим имот: 88/535 кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо цялото парцел V-333, в кв. № 112 по плана на гр.А. и два автомобила: ЛЕК АВТОМОБИЛ, тип-комби, марка „***”, модел „***” с рег.№ *** и ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, тип-фургон, марка „***”, модел „***” с рег. № ***.

Не възразява по претенцията на ищеца за делба при равни квоти на описания в исковата молба жилищен имот – АПАРТАМЕНТ **.

Оспорва иска за делба по отношение на зем.имот - ОВОЩНА ГРАДИНА, представляваща имот № 060006, находяща се в землището на с.П., община А., с ЕКАТТЕ 56438, като заявява, че не отговаря на истината, че имотът е придобит с общи на бившите съпрузи средства. Твърди, че на осн. чл.23, ал.1 от СК оспореният имот е придобит с средства от банков влог и съответно е лична собственост на отв. Д.Г.Т., поради което моли за изключването му от делбата.

Представя писмени доказателста и заявява доказателствени искания.

В съдебно заседание и като окончателна позиция по иска за делба не поддържа претенцията досежно 88/535 кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо цялото парцел V-333, в кв. № 112 по плана на гр.А.. Чрез адв.Г.-Т. моли за допускане делба при равни квоти на описания в исковата молба жилищен имот – АПАРТАМЕНТ ** и двата автомобила и изключване от делбената маса на зем.имот – овощна градина.

 

Ищецът Т.Т., първоначално чрез пълномощник адв.А., а впоследствие чрез адв.А.Т. - БАК  не оспорва  допустимостта и основателността на претенцията за включване в делбата на посочените в отговора два автомобила: ЛЕК АВТОМОБИЛ, тип-комби, марка „***”, модел „***” с рег.№ *** и ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, тип-фургон, марка „***”, модел „***” с рег. № ***.

Счита че делбата на движимите вещи също следва да се допусне при равни квоти, така както моли за допускане делбата и на описаните в исковата молба недвижими имоти:

1. ОВОЩНА ГРАДИНА, представляваща имот № 060006, находяща се в землището на с.П., община А., с ЕКАТТЕ 56438, местността „Д.к.”, с площ от 5454 кв.м., категория трета, начин на трайно ползване – овощна градина, при граници: имот№ 000078 – полски път на Община А., имот № 060008 – овощна градина на насл. на И. В. К. и др., имот № 060008 – овощна градина на Г. Ж. Я. и и мот № 060007 – овощна градина на Д.Г.Т.. 

2. АПАРТАМЕНТ **, на трети жилищен етаж в източната част на сградата построена в парцел ІІІ-333, в кв.137 по ЗРП на гр.А., ***, целият с площ от 590 кв.м., с неуредени регулац.сметки за 55 кв.м. при граници: от две страни – улици и парцели №№ ІV-331 и ІІ-328, състоящ се три стои, трапезария, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 99 кв.м., заедно с ГАРАЖ № 4, намиращ се в южната част на сградата с граници: изток – Х.Л., запад – К.М.З., юг – собствен втори гараж, север – коридор, заедно със СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ № 4, долепено до гаража, заедно с НОВОПОСТРОЕН  ГАРАЖ  до собствения гараж № 4, с граници: изток –Х.Л., запад – К.М.З., юг – улица и зид, север – собствен гараж № 4, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ  № 4 при граници: изток –Х.Л., запад – Д.З., юг – зид, север – коридор, заедно с 15,92 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 1/6 ид.ч. от правото на строеж върху терена.

 

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 

По делото няма спор, че страните Т.Г.Т. и Д.Г.Т. са сключили граждански брак на 28.05.1972 г., като с решение  по брачно дело № 894/ 2016 г. пo описа на PC-гр.А., бракът им е прекратен чрез развод считано от 09.11.2017 г. (датата на всизане в сила на съдебния акт).

Не е спорно също така, че по време нa брака си съпрузите са закупили с Нотариален акт № 61, том 6, дело № 1943 / 15.07.1975 г. пo регистър на АРС и придобили в режим на съпружеска имуинествена общност правото на собственост върху нeдвижим имот: 88/ 535 ид. части от дворно място, съставляващо цялото пapцел V-ти oт квартал 112 пo плана на град А. и 1/6 ид.част от намиращите се в същия имот постройки. B закупеното от съпрузите дворно място е извършено строителство на групов строеж, като след  извършена доброволна делба с Договор № 292 от 1997 г., Т. и Д. Тодорови придобили право на собственост върху самостоятелни обекти в сградата: АПАРТАМЕНТ ** на трети жилищен етаж в източната част на сградата, състоящ се от тpи стаи, трапезария,сервизни помещения, със застроена плoш 99 кв.м., ведно със складово помещение № 4, долепено до гараж № 4, таванско помещение № 4, както и 15.92 %  ид.части oт общите части на сградата и 1/ 6 ид.част от правото на строеж върху терена, както и гараж № 4, намиращ cе в южната част на сградата, заедно с пристройка към него.

Видно от приложени писмени доказателства, пo време на брака съпрузите са закупили моторни превозни средства, както следва: с договор за покупко-продажба нa MПC peг.№ 3558 от 28.09.2010 г. на нотариус peг.**57 в PC гp.A. - лек автомобил „*** ***” и с договор за покупко-продажба на МПС peг.№ 2945 от 05.04.2007г. на нотариус peг.№ 324 в PC гр.А. - товарен автомобил „*** ***“.

След прекратяването на брака с влязло на 09.11.2017 г. съдебно решение, семейната общносг върху гореописаните имущества се е трансформила в обикновена дялова съсобственост, при равни дялове на всеки от бившите съпрузи, като относно съсобствеността на описания жилищен имот и автомобили липса спор между страните както относно факта, че са съсобствени, така и относно равенството на дяловете на двамата съпрузи.

По иска за делба на овощната градина е направено възражение за придобИ.е в лична собственост от Д.Г.Т.. Ответницата е оспорила претенцията за делба по отношение на зем. имот, заявявайки че тя е едноличен собственик, тъй като макар и придобит пo време на брака,  цената на този имот е платена с лични средства от собствената й банкова сметка.

***.Т. представя Договор **40 от 01.04.2016 г. за продажба  на недвижим имот  № 060006, находяш се землишето на с.П., обш.А., м. „Д.к.” с площ 5454 кв.м., за сумата 5487 лв. достигната на публичен търг,  проведен на 08.03.2016 г. Не се спори, че цената за  закупуване на  имот от 5 487 лева е  била изплатена изцяло от банкова сметка ***.Д.Г.Т. с преводно нареждане от 30.03.2016 г.

При това положение и за разрешаване на спора съдът съобрази, че страните са сключили гр.брак през 1972 г., който е заварен (по смисъла на § 4 ал.2 ПЗР на СК от 2009г.), като към датата на придобИ.е на овощната градина - 01.04.2016 г. (все още по време на брака) е в действие СК от 2009г. Доколкото съпрузите не са заявили избор на режим на разделност, както и не са сключили брачен договор, имуществените им отношения се уреждат при законов режим на семейна имуществена общност. Възмездният характер на договора за покупко-продажба на овощната градина обосновава приложение на презумпцията по  чл. 21, aл. 3 СК - съвместният принос на съпрузите се предполага до доказване на противното. Ето защо и по отношение на спорния земеделски имoт съдът намира, че същият, както и гореописаните жилищен имот и движими вещи, е придобит от страните в режим на семейна имуществена общност, поради което след прекратяване на брака е съсобствен помежду им, a възражението на ответницата за трансформация на нейни лични средства в придобиване на  овощната градина е неоснователно и недоказано, пo следните събражения:

Липсва спор между страните, че паричните средства за покупката процесния земеделски имот са платени от банков влог на отв.Д.Т.. Спорният в случая въпрос е дали се касае са лични на ответницата средства, доколкото вземанията пo банкови влогове са изключени от предметния обхват на СИО пo сега действащия СК. Именно тази теза е възприета от отв.Д.Т. като основание за възражението й досежно съсобствения характер на процесната овощна градина. Ищецът Т.Г. от своя страна излага съображения, че в случая се касае за неясно изразена в СК воля на законодателя, като по този въпрос се позовава на актуалната практика нa BKC, обективирана в Решение № 126 от 31.01.2020 г. на BKC по гр.д. № 352/2019 г., II г. о., ГK, докладчик съдия В.М.. Със същото решение, според съдебния състава на ВКС създадената по-рано съдебна практика по действащия СК (напр. Решение № 86 от 14.07.2016 г. пo гр. д. № 914/2016 г. на II на Г.О., Решение № 168 от 30.11.2016 г. пo гр. д. № 2411/2016 г. на II Г.О. и Решение № 264 от 21.03.2017 г. пo гp. д. № 2060/2016 г. на IV Г.О.) нe съответства на волята на законодателя, вложена при уреждане на режима на съпружеската имуществена общност, поради което и същата следва да бъде променена. Доразвива се тезата, че режимът на съпружеска имуществена общност е най-често приложим на практика в имуществените отношения между съпрузите, защото съгласно чл. 18, aл.2 СК се прилага директно – по силата на закона, ако не е избран друг режим (брачен договор и режим на разделност). При разглеждането на имуществените спорове между съпрузите, следва да се изхожда от прогласените от Семейния кодекс принципи на семейните отношения (чл.2 СК и от социалните функции на брака и семейството  чл. 17.)

При направен сравнителноправен анализ на уредбата на имуществените отношения в предходните семейни кодекси - от 1968 г., от 1985 г. и сега  действащия от 2009 г. е видно, че и в трите закона са заложени едни и същи, непроменени принципи на семейните отношения - принципите на равенство на двамата съпрузи – мъж и жена, уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството  (чл. 1 СК от 1968 г., чл. 3 СК от 1985 г. и чл. 2 СК от 2009 г.). Досежно уредбата на имуществените отношения - и в трите кодекса е прогласено, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство, уважение, общи усилия, съобразени с възможностите си, имуществото и доходите на всеки от тях,  да осигуряват благополучието на семейството и грижата за децата  (чл. 12 СК от 1968 г., чл. 15 СК от 1985 г. и чл. 19 oт СК от 2009 г.).  Именно на тези принципи е основана идеята за съпружеската имуществена общност, уредена за първи  път в кодекса oт 1968 г., като според чл. 13 от този кодекс общността обхваща вещите и правата върху вещи, придобити пo време на брака. Семейният кодекс от 1985 г. разширява обхвата на СИО, включвайки не само вещите, нo и паричните влогове  (чл. 19), като поставя изискването да са придобити със съвместен принос, за съществуването на който е създадена оборима законова презумпция. В сега действащият кодекс, отчитайки несъвършеството на предходната уредба, доколкото съсобственост може да съществува върху вещи, нo не и върху вземания и пари, се прогласяват за СИО само вещните права, придобити пo време на брака, като отново се урежда презумпцията за съвместен принос при придобиването - чл. 21, aл. 3 СК. Следователно, настоящата уредба съответства на тази от първия Семеен кодекс, като от съществено значение е, че и при двата предходни режима трансформация на имущество, заплатено с паричен влог, натрупан пo време на брака, не е била признавана. При това положение и след като принципите на съществуващата правна уредба до днес са трайно последователни, то очевидно и волята на законодателя следва да се възприема за непроменена, макар да е несъвършено изразена.

Въз основа на изложеното и възприемайки именно актуалната съдебна практика, настоящият състав приема извода, че при действащата уредба на СК паричните влогове се отнасят към личното имущество на всеки от съпрузите, тъй като не са изрично посочени в чл. 21 CK, но нeможе автомативно да се приеме, че представляват лична собственост вещните права, придобити със средствата от паричен влог /банкова сметка ***, набран пo време на брака. Трансформацията на лично имущество пo чл. 23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК - придобито преди брака, пo дарение, пo наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. He настьпва преобразуване на лично имущество, когато с паричен влог на единия съпруг, формиран пo време на брака, се придобиват вещни права. B този случай следва да намира приложение презумпцията на чл. 21, aл. 3 СК за съвместен принос. Именно на придобитите пo време на брака вещни права законодателят създава статут на СИО, считайки презумптивно, че са резултат на съвместен принос.

Противната теза - да се приеме, че всяка вещ, заплатена със средства oт банкова сметка/***, е негова лична собственост, без оглед произхода на средствата, би означавала игнориране на презумпцията за съвместен принос. Нещо повече - ще води до изпразване от съдържание на възприетия  режим на съпружеската имуществена общност, тъй като на практика твърде малко биха били възможните хипотези, при които да се придобие вещно право пo време на брака чрез покупко-прадажба и тo да има статут на съпружеска имуществена общност, доколкото при действието на Закона за ограничаване на плащанията в брой, придобИ.ето на вещни права обикновено се извършва именно чрез заплащане пo банков път. Ето защо, прилагането на трансформацията спрямо придобИ.ия със суми oт влoг /спестявания/ на съпрузите, натрупани пo време на брака, е правно и житейски неприемливо. Такова тълкуване на закона би подменило волята на законодателя относно съпружеската имуществена общност. Именно съпругът, който твърди, че е осъществена трансформация на личното му имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, трябва да установи или че влогът е негово личнo имущество пo чл. 22 СК, или че средствата пo влога имат друг извънсемеен произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана. В допълнение  следва да се посочи, че пo делото не се установи извънсемеен произход на вложените в паричния влог на ответницата Т. средства, така че да се изключи наличието на твърдяната от ищеца семейна общност. Самата ответница признава, че доходите на семейството са от обработка на нейни наследствени земеделски имоти, в която дейност  е участвало  цялото семейство, както и че бившият й съпруг - ищец  по делото също е работил като имал собствени бизнес-идеи. В случая следва да се съобрази и обстоятелството, че брачната връзка на страните е била над 40 години, през който продължителен времеви период няма спор, а и е житейски обосновано, че всеки от двамата е участвал и вложил личен принос в придобИ.е на общото имущество, а  що се отнася до отделните регистрации на ищеца или нa ответницата като земеделски производители, същите не обосновават изключване на общ принос, респективно - CИO върху доходите, получени от всеки от бившите съпрузи, доколкото статута на „земеделски производител“ е свързан с по-скоро с квалифицирането на определен вид упражнявана дейност, нo няма общо с правосубектността на самото регистрирано като производител лице. Затова доходите на земеделския производител - съпруг по общо правило следва да се възприемат като доходи на семейството, за които е приложима презумпцията за съвместен принос.

 

Предвид гореизложените съображения съдът намира за установена съсобствеността на съделителите относно всички процесни имоти и движими вещи, поради което и счита, че следва да бъде допусната делбата им между ищеца и ответницата.

 

ДОСЕЖНО ДЕЛБЕНИТЕ КВОТИТЕ:

Съдът, при определяне на делбените квоти за всеки от съделителите, се съобрази с разпоредбите на ЗС (по арг. на чл.30 от ЗС) и предвид презумпцията на чл.28 от Семейния кодекс относно равенството в дяловете на съпрузите при прекратяване на имуществената общност. Ето защо  счита, че с оглед изложената фактическа обстановка досежто начина и момента на придобиване на процесното имущество, делбата му при липсата на спор между страните, следва да бъде допусната при равни квоти  за всеки от бившите съпрузи - по ½ (една втора) ид.част от съсобствените дв.вещи и недвижими имоти, придобити по време на брака.

 

Водим от изложеното по-горе съдът счита, че следва да бъдат допуснати до делба процесните вещи и недвижим имот при посочените квоти, поради което

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между страните:

ищеца Т.Г.Т., ЕГН **********,*** и ответницата Д.Г.Т., ЕГН **********,***, на недвижимите имоти, подробно описани в исковата молба, както следва:

1. ОВОЩНА ГРАДИНА, представляваща имот № 060006, находяща се в землището на с.П., община А., с ЕКАТТЕ 56438, местността „Д.к.”, с площ от 5454 кв.м., категория трета, начин на трайно ползване – овощна градина, при граници: имот№ 000078 – полски път на Община А., имот № 060008 – овощна градина на насл. на И. В. К. и др., имот № 060008 – овощна градина на Г. Ж. Я. и имот № 060007 – овощна градина на Д.Г.Т.. 

2. АПАРТАМЕНТ **, на трети жилищен етаж в източната част на сградата построена в парцел ІІІ-333, в кв.137 по ЗРП на гр.А., ***, целият с площ от 590 кв.м., с неуредени регулац.сметки за 55 кв.м. при граници: от две страни – улици и парцели №№ ІV-331 и ІІ-328, състоящ се три стои, трапезария, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 99 кв.м., заедно с ГАРАЖ № 4, намиращ се в южната част на сградата с граници: изток – Х.Л., запад – К.М.З., юг – собствен втори гараж, север – коридор, заедно със СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ № 4, долепено до гаража, заедно с НОВОПОСТРОЕН  ГАРАЖ  до собствения гараж № 4, с граници: изток –Х.Л., запад – К.М.З., юг – улица и зид, север – собствен гараж № 4, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ  № 4 при граници: изток –Х.Л., запад – Д.З., юг – зид, север – коридор, заедно с 15,92 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 1/6 ид.ч. от правото на строеж върху терена.

и движими вещи - два автомобила: ЛЕК АВТОМОБИЛ, тип-комби, марка „***”, модел „***” с рег.№ *** и ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, тип-фургон, марка „***”, модел „***” с рег. № ***,

 

при равни квоти за всеки от съделителите:

 

- ½ (една втора) ид.ч. - за ищеца  Т.Г.Т., ЕГН **********;

- ½  (една втора) ид.ч. - за ответницата Д.Г.Т., ЕГН **********.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :