М
О Т И В И :
Съдебното производство е образувано по
обвинителния акт на Окръжна прокуратура гр.Бургас срещу подсъдимия Д.Р.К. с ЕГН ********** с обвинения за извършено
престъпление по чл.115 НК.
Съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения от Р.Р.К. – син на починалата Р. Р.К.,
граждански иск против подсъдимия Д.К. за сумата от 10 000 лева като
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението.
По искане на назначения защитник адв.Генов
и подсъдимия К. съдът проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,
т.2 НПК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу
подсъдимия К.. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер,
близък до специалния минимум – около 12 години, който на основание чл.58а, ал.1 НК бъде намален с една трета. Предлага да бъде определен първоначален „строг“
режим за изтърпяване на наказанието.
Гражданският ищец и частен обвинител Р.К.
моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три
години и да уважи предявения граждански иск в пълен размер.
Защитникът намира предложеното от
прокурора наказание за съответно на вината на подсъдимия, а по отношение на
предявения граждански иск счита, че същият следва да бъде уважен в размер на
5000 лева.
Подсъдимият признава фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината си и изразява
съжаление за извършеното. В последната си дума моли съда да му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от три-четири години.
С оглед проведеното съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371, т.2 НПК, съдът прие за установени
фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
а именно:
Подсъдимият Д.К. и пострадалата Р. К.
живеели на съпружески начала от около 30 години. От съвместното си съжителство
нямали собствено дете. Заедно с тях живеел синът на К. – свидетелят Р.К., когото
подсъдимият приел като свой син и помагал в отглеждането му. Подсъдимият К. и Р.
К. се издържали като събирали отпадъци от контейнерите, които предавали на
пунктовете за вторични суровини.
В края на месец юни 2015 година
подсъдимият К. и Р. К. пристигнали от гр.С. в гр.Бургас. Настанили се на
палатка, изработена от подръчни материали в близост до ул.“Одрин“, до ж.п. гара
„Разпределителна“, срещу завод „Кроношпан“. Заедно с тях в съседни подобни
палатки се настанили още четири двойки, живеещи на съпружески начала –
свидетелите А.М. и Д.Г., В.К. и К.А., В.А. и Ж.К., Г.К. и М.П..
На 7.07.2015 г. около 15.00 часа
подсъдимият и Р. К. се прибрали в палатката след поредното обикаляне на
контейнерите за отпадъци. След около час двамата седнали на сянка пред
палатката си и започнали да консумират алкохол. Подсъдимият изпил три шишета
мастика по 250 мл и 4 бири, а К. изпила около 7-8 бири. Под въздействието на
алкохола двамата започнали да спорят за това, че К. ударила един шамар на
племенника на подсъдимия. Д.К. започнал да вика брат си, за да отиде да му купи
цигари. Свидетелката К.А., която пържела яйца за вечеря пред своята палатка,
извикала на подсъдимия, че брат му не е там. Тогава подсъдимият К. започнал да
ругае на висок глас и да обижда брат си. Р. К. се изправила и сложила ръката си
на устата на подсъдимия, за да го накара да спре с ругатните и да не се излага.
Подсъдимият също се изправил, взел кухненския нож от масата пред него и нанесъл
силен удар в гърдите на К., в областта на сърцето. Ножът проникнал в гръдната
кухина, като прорязал белия дроб, пробол сърдечната торбичка и предната стена на
аортата. От удара пострадалата паднала на земята и започнала да вика на
свидетелката А., че подсъдимият я намушкал и че умира. К.А. (наричана
„Панделка“) веднага се затичала към палатката на подсъдимия и пострадалата и
като видяла, че на гърдите на К. има кръв, започнала да крещи. Непосредствено
след нея на мястото пристигнали свидетелите В.К. и Д.Г.. Последната взела един
парцал и затиснала с него раната на К.. През това време подсъдимият избягал,
защото се уплашил, че хората от палатковия лагер ще го убият от бой заради
извършеното.
Свидетелят А. Ми. се обадил на телефон
112, за да повика медицинска помощ. Свидетелите Г. К., Ж. К. и М. П. пренесли
пострадалата в каруцата на В. А. и я закарали до ул.“Одрин“, където да изчакат
пристигането на автомобил на „Спешна помощ“. Докато чакали идването на
линейката, пострадалата починала.
На мястото пристигнали и полицаи при
Второ РУ-Бургас, които при огледа на
района намерили подсъдимия в храстите и го отвели в полицейското управление.
Така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на
подсъдимия, които се потвърждават от събраните на досъдебното производство
доказателства, а именно фактическите данни, съдържащи се в обясненията на
обви-няемия, показанията на свидетелите А.М., К.А., В.К., Д.Г., Д.М., Г.К., Ж.К.,
М.П., протоколите за оглед на местопроизшествие и оглед на труп и изготвените
към тях фотоалбуми (л.2-21), заключенията на съдебномедицински експертизи №№
182/2015 г. и 628/2015 г. (л.59-61 и л.145-146), химически експертизи (л.90 и
л.92), съдебно-психиатрична експертиза (л.104-111), удостоверение за наследници
( л.113).
От заключението на съдебномедицинска експертиза на труп №
182/2015 г. се установява, че при огледа и аутопсията на Р. К. била констатирана
прободна рана в областта на гръдната кост, напречно разположена, с проникване в
гръдната кухина, лезия на вътрешния ръб на горния белодробен лоб. Сърдечната
торбичка под прорязването била напречно пробита с дължина 1,2 см, като по
предната стена на аортата имало напречна цепковидна рана с дължина 1 см над
основата й. Според вещото лице непосредствената причина за смъртта на Р. К.
била сърдечната тампонада, причинена от излятата кръв в сърдечната торбичка от
раната на аортата. Раната била причинена от предмет с остър връх и режещ ръб, с
ширина на острието около 2 см.
Авторството на извършеното деяние се
установява от показанията на свидетелите А.М., К.А., В.К. и Д.Г.. М. и А. лично
възприели как подсъдимият К. нанесъл на пострадалата удар с нож в областта на
гърдите (спр.показания, дадени на досъдебното производство пред съдия – л.39 и
л.42). К. и Г. чули виковете на Р. К. и когато погледнали към нея, видели
подсъдимия да държи нож в ръката си (л.43 и л.46).
Самият подсъдим в обясненията си, дадени
на досъдебното производство, не е оспорвал обстоятелството, че той нанесъл на
пострадалата удара с нож. Първоначално твърдял, че К. посегнала да го удари с
бутилка и тогава той взел нож от масата и я „мушнал“ (спр. обяснения от
8.07.2015 г. - л.30). По-късно подсъдимият К. променил обясненията си, като
заявил, че насочил ножа срещу пострадалата, за да се предпази, но тя „залитна и
падна на ножа“ (спр.обяснения от 2.11.2015 г. – л.139 гърба). По
делото обаче липсват доказателства за проявена агресивност от пострадалата
спрямо подсъдимия, а и в заключението на съдебномедицинска експертиза №
628/2015 г. изрично е посочено, че когато искаш да сплашиш някого с нож и той
залитне към теб, се включва безусловният рефлекс да си отдръпнеш ръката (л.146).
Видно от заключенията на химическите
експертизи, концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалата К. била 1,91
промила, а на подсъдимия - 1,46 промила (л.90 и л.92). В тази насока следва да
бъде отбелязано, че кръвната проба била взета от подсъдимия на 8.07.2015 г. в 01:50 часа, тоест няколко часа
след извършване на инкриминираното деяние (спр.протокол за медицинско
изследване - л.93).
На 7.07.2015 г. в 23:30 часа в сградата
на Второ РУ-Бургас бил извършен обиск на подсъдимия, при който от задния десен
джоб на дънковия панталон на Д.К. бил иззет нож с обща дължина 27 см, дължина
на дръжката - 10,5 см и дължина на острието - 16,5 см, с едно-странно заточено
острие с широчина 2,1 см. (Това действие по разследването било проведено два часа
след задържането на К. и извършването на обиск от полицейски орган по реда на
ЗМВР, като видно от съставения протокол, сред намерените тогава вещи не
фигурира нож – л.76 и л.79). За иззетия нож подсъдимият заявил: „С този нож
мушнах жена ми Р.“ (л.22). Цитираното изявление не е доказателствено средство
по смисъла на чл.115 НПК и в случая то не би могло да бъде проверено чрез
разпит на поемните лица. По-важното обаче е, че според заключението на
извършената ДНК експертиза, ДНК профилът на клетъчния материал по острието на
ножа произхождал от лице от мъжки пол (спр.протокол № 15/ДНК-95 от 21.07.2015
г. - л.96-97). При наличието на посоченото обстоятелство не би могъл да се
направи категоричен извод, че инкриминираното с обвинителния акт деяние е било
извършено с ножа, приложен към делото като веществено доказателство. Независимо
от това, останалият събран на досъдебното производство доказателствен материал
е достатъчен, за да се приеме, че обвинението срещу подсъдимия К. е безспорно
доказано от фактическа страна.
От заключението на
съдебно-психиатричната експертиза се установява, че към момента на извършване
на деянието подсъдимият К. е бил психично здрав (л.104-111). Той е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване, което не изключва вменяемостта, за
разлика от патологичното алкохолно опиване, при което се наблюдава разстройство
на съзнанието. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си, поради което същият е наказателноотговорно
лице.
Деянието на Д. К. е съставомерно по
чл.115 НК. На 7.07.2015 г. в гр.Бургас той умъртвил Ру. Р. Ка. с ЕГН
**********. Същият нанесъл на пострадалата удар с нож в областта на гръдната
кост, при който била срязана сърдечната торбичка и предната стена на аортата.
Излятата кръв в сърдечната торбичка от раната на аортата довела до сърдечна
тампонада, която била непосредствената причина за смъртта на К..
Убийството е извършено с пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
обществено-опасните последици и е искал настъпването им. Умисълът се извежда от
обективните данни за поведението на К. – използвал нож (с дължина на острието
16,5 см), с който нанесъл силен удар срещу жизнено важен орган на пострадалата
(сърцето) и в резултат на това смъртта последвала неизбежно.
При определяне
вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази следното: Степента на
обществена опасност на деянието е висока. Подсъдимият е умъртвил пострадалата,
без обективно да е бил провокиран от нейното поведение. Действията му са били
резултат единствено от състоянието на алкохолно опиване, в което той се е
намирал. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете обремененото с три присъди
съдебно минало на дееца, включващо ефективно изтърпяване на наказание лишаване
от свобода за престъпление против собствеността. От друга страна, подсъдимият
признава вината си и се разкайва за извършеното. Съдът няма основание да се съмнява,
че изразеното от К. съжаление е искрено и дълбоко, предвид безспорно
установеното обстоятелство, че подсъдимият и пострадалата са живели дълги
години заедно в разбирателство и обич. Наред с това, подсъдимият полагал грижи
за сина на пострадалата като за свое дете и именно на неговата помощ Р.К. ще
разчита и в бъдеще.
Преценявайки всички посочени по-горе
обстоятелства, съдът прие, че справедливо и съответно на извършеното
престъпление и на дееца се явява наказание лишаване от свобода за срок от
дванадесет години. С оглед реда на проведеното съдебно следствие и разпоредбата
на чл.373, ал.2 НПК, съдът на основание чл.58а, ал.1 НК намали определеното
наказание с една трета, а именно от дванадесет години на осем години лишаване
от свобода.
Предвид предишното осъждане на
подсъдимия на лишаване от свобода, на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС
съдът постанови той да изтърпи наложеното му наказание в затвор, при
първоначален „строг“ режим. На основание чл.59, ал.1 НК съдът приспадна
времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 7.07.2015 г. до
привеждане на присъдата в изпълнение, като един ден задържане да се зачита за
един ден лишаване от свобода.
Съдът прие, че гражданският иск срещу
подсъдимия е доказан по своето основание. В резултат на виновното поведение на
подсъдимия К. ищецът Р.К. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка
последица от извършеното престъпление по чл.115 НК. Относно размера на
гражданската претенция съдът съобрази, че ищецът е бил единствено дете на
починалата и между двамата е имало силна духовна връзка, която непрестанно се е
проявявала във взаимоотношенията им (спр.показания на свидетелката Ж.К., дадени
в съд. производство). Твърде показателна за болката, която Р.К. изпитва от
загубата на неговата майка е спонтанната му реакция в съдебно заседание при
предявяването на веществените доказателства – при вида на потника на
починалата, той се разплака, опитвайки се да прикрие сълзите си. Предявеният от
него иск е в твърде нисък размер, поради което съдът прие, че гражданската
претенция следва да бъде изцяло уважена, а именно в размер на 10 000 лева.
Искане за лихви не е направено и затова съдът не присъди такива.
Накрая, съдът
се произнесе по въпросите относно веществените доказателства, както и относно
направените по делото разноски, които на основание чл.189, ал.3 НПК следва да
бъдат заплатени от подсъдимия.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
Съдия: