РЕШЕНИЕ
Номер 1074 07.10.2022 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XXVI АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на
петнадесети септември, две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕЛИ СТОЯНОВА
2. ЯНА
КОЛЕВА
Секретар: Д. Д.
Прокурор: Соня Петрова
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 1360 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
Касаторът - Министър на културата, чрез процесуалния
си представител ю.к. А., обжалва Решение № 487/ 11.05.2022 г., постановено по
АНД № 735/2022 г. по описа на Районен съд (РС) – Бургас, с което изцяло е
отменено Наказателно постановление № 56-00-21/ 01.02.2022 г. , издадено от Министъра
на културата, с доводи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - отменителни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и във вр. с чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва
се изводът на БРС за недоказаност авторството на нарушението в лицето на
санкционираното държавно предприятие. По отношение на непредставените изискани
от ДППИ документи, в нарушение на нормата на чл.193, т.3 ЗКН се оспорва изводът
на въззивната инстанция, че подобни документи липсват в правния мир, поради което,
по отношение на констатираното нарушение липсвал предмет.
Ответникът Държавно Преприятие Пристанищна
инфраструктура с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Шипченски проход №69, чрез
процесуалния си представител, адв. И. оспорва касационната жалба като
неоснователна и моли касационната инстанция да се произнесе с решение, с което
да остави решението на районния съд в сила като правилно и законосъобразно.
Намира, че въззивният съд подробно е изследвал въпроса относно авторството на
деянието и съставомерността на бездействията, за които е бил санкциониран.
Представя отговор на касационната жалба с подробно изложени аргументи против
доводите на касатора за отмяна на решението на въззивната инстанция. Претендира
присъждане на разноски.
В заключение, ответникът иска от съда, след като
обсъди в цялост всички представени по делото доказателства да постанови съдебен
акт, с който да остави в сила решението, постановено от районния съд като правилно,
законосъобразно и обосновано.
Прокуратурата на Република България, представлявана от
прокурор при БОП, взема
мотивирано становище неоснователност на подадената касационна жалба и предлага
да бъде постановен съдебен акт, с който решението на Бургаския районен съд да
бъде оставено в сила като правилно, а обжалваното наказателно постановление да остане
отменено -като законосъобразно.
Настоящият касационен състав на Административен съд -
Бургас, като взе предвид събраните по делото доказателства от БРС, обсъди
развитите от касатора доводи за неправилност на решението, постановено от районния
съд, съобрази възраженията на ответника и доводите, съдържащи се в касационната
жалба, намира за установено следното:
Предмет на обжалване е Решение № 487/11.05.2022г.,
постановено но НАХД№ 735/2022 г. по описа на Районен съд-Бургас, с което решаващият
съд е отменил изцяло като незаконосъобразно наказателно постановление №
56-00-21/01.02.2022г., издадено от зам. министър на културата, с което на Държавно
Предприятие Пристанищна инфраструктура с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Шипченски проход
№69, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 20000 лв. на основание чл. 200д от Закона за културното наследство
/ЗКН/ за нарушение по 14, ал. 1, т. 13, б. "в" от Закона за
културното наследство, както и „имуществена санкция" в размер на 500 лв.
на основание чл. 228в от Закона за културното наследство /ЗКН/ за нарушение по
193, т.3 от Закона за културното наследство. Със същото решение въззивният съд
е осъдил Министерство на културата да заплати по сметка на РС-Бургас, сумата от
2000, 00 лв., представляваща разноски по производството.
За да постанови решението си, Районен съд-Бургас,
анализирайки събраните доказателства, е приел, че акт за установяване на
административно нарушение № 25 от 27.08.2021 г. отговаря на изискванията на чл.
42 от ЗАНН., тъй като в него е посочено, че жалбодателят е нарушил чл. 14, ал. 1, т. 13, б. "в" ЗКН,
според който "инвестиционните проекти за изграждане и поставяне на
паметници, монументално-декоративни структури и елементи в публични
пространства в урбанизирани и извънселищни територии, както и тяхното
преместване или премахване подлежат на съгласуване от Министърът на културата
или определено от него длъжностно лице от състава на министерството",
както и това, че като лице, спрямо което се извършва проверка по чл.192, ал.1
ЗКН е било длъжно да представи исканите от длъжностното лице документи и
доказателства, което не е било сторено в нарушение на разпоредбата на чл.193,
т.3 ЗКН. Намерил е, че издаденото въз основа на този акт за установяване на
административно нарушение наказателно постановление отговаря на законовите
изисквания досежно задължително изискуеми реквизити, посочени в чл. 57, ал. 1
от ЗАНН, както и че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на правомощията ми и в сроковете, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, Районен съд – Бургас е
намерил за установен по безспорен начин фактът, че на територията на имот,
стопанисван и ползван от жалбоподателя, а именно пристанищен комплекс Бургас е
изграден постамент, без да е налице изпълнена съгласувателна процедура с
министъра на културата, съгласно изискването на ЗКН, както и това, че
реализираният проект попада в публично пространство в урбанизираната територия,
т. е. подлежи на контрол по Закона за културното наследство.
Анализирайки събраните по делото писмени и гласни
доказателства, решаващият съд е счел, че наказващият орган е приложил неправилно
закона, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства неустановено
е останало авторството на нарушението в лицето на ответника по касация. Приел
е, че доколкото се касае за действие по реализиране на монумента, простото
обстоятелство, че същият е поставен на територия, управлявана от поделението на
нарушителя, не е достатъчно да обоснове, че същото е допуснато именно от него,
което го е довело до извод, че процесното нарушение не е доказано да е
извършено от санкционираното лице, чрез негови служители или по негово
разпореждане, като посочените обстоятелства в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление не сочат на осъществяване
състава на административно нарушение по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 13, б. "в" ЗКН от
това лице. Съдът се е мотивирал, че наказващият орган незаконосъобразно е
санкционирал нарушителя за процесното нарушение по чл. 200д от ЗКН.
По отношение на нарушението по чл.193, т.3 ЗКН съдът е
счел, че спрямо сочения за нарушител действително е била инициирана проверка по
смисъла на чл.192, ал.1 ЗКН, но чисто обективно, както е установено по делото
санкционираният не е разполагал с каквито и да е доказателства и документи, за
да представи същите на проверявалите дл. лица. Поради липсата на предмет на
нарушението, съдът е счел бездействието за несъставомерно, поради което е приел
НП и в тази му част за незаконосъобразно.
Настоящият съдебен състав на Административен съд –
Бургас при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата,
с която е сезиран, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. С оглед на изложеното съдът счита, че
подадената жалба е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава
12 от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
В изпълнение на задължението си за цялостна проверка
на постановеното решение, настоящият касационен състав на Административен съд –
Бургас констатира, че същото е правилно и законосъобразно.
Правилно според настоящата съдебна инстанция, при
нарушение по чл. 14, ал.1, т.13 се касае за действие, по реализиране на
монументално-декоративна структура, чийто автор следва да бъде изрично
установен, като осъществяващ деянието. Доколкото юридическото лице действа опосредено,
чрез свои служители или изпълнители физически лица, същите е следвало да бъдат
изрично посочени и установени като действащи от името и за сметка на ответника
по касация като възложител. Административнонаказателната отговорност за разлика
от административния процес не позволява АНО и актосъставителя при установяване
на това авторство да боравят с презумптивните норми на ЗУТ касателно фигурата
на инвеститора в лицето на собственика на земята. Но дори и това да не бе вярно,
то следва, че като собственик на терена би следвало да бъде санкционирана
Българската държава, а не държавното предприятие под чието стопанисване или
управление се намира терена.
По натам, що се отнася до второто санкционирано като
установено адм. нарушение, съдебният състав възприема изцяло доводите на въззивната
инстанция, че при липса на каквито и да било документи и писмени доказателства,
няма как бездействието на проверявания да бъде възприето за нарушение на
разпоредбата на чл.193, т.3, вр. чл.228в ЗКН. За да бе подобно нарушение
допуснато следваше документите да бъдат конкретизирани и установени, респ.
получени по друг ред, за да бъде доказано съществуването им. Общата претенция
за представяне на документи и неизпълнението й без внасяне на конкретика и
индивидуализация на същите и без доказателства за съществуването им правилно е
преценена като липса на доказаност на соченото като допуснато административно
нарушение.
При този изход на делото присъдени следва да бъдат и
сторенитве пред касационната съдебна инстанция разноски в размер на 2400,00
лева с ДДС, доказателства за заплащането по банков път, на които са представени
в о.с.з.
Воден от изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 3 от АПК, настоящият касационен състав на Административен съд Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 487/11.05.2022г., постановено
но НАХД№ 735/2022 г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Министерството
на културата на Република България да заплати в полза на Държавно Предприятие
Пристанищна инфраструктура с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Шипченски проход
№69 съдебноделоводни разноски в размер на 2400,00 лева с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ 1.
2.