Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА- ІV
касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Веселка Крумова и в присъствието на
прокурора от ВОП Александър Александров
, като разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело № 26 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл.348 от
Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/.
Образувано
е по касационна жалба на Т.С.М. *** , ЕГН ********** , срещу решение №
260470/26.11.2020 г. , постановено по анд. № 1580/ 2020 г. по описа на Районен
съд-Варна.
Релевира се допуснато нарушение на закона -
касационно основание по чл. 348, ал.1 ,т. 1 от НПК във вр.с чл. 63 от ЗАНН. В
жалбата са развити доводи за неспазване на чл. 40, ал.1 и 3 и чл. 42 , т. 4 и 5
от ЗАНН. Твърди се отсъствие на данни в
АУАН за втори свидетел, за вписано ЕГН на първия свидетел , на месторабота на
нарушителя. Като съществен пропуск се назовава липсата на дадена правна
квалификация на деянието от страна на наказващия орган. Отправеното към съда
искане е за отмяна на обжалваното решение на РС – Варна .
В съдебно заседание касаторът се явява лично и
поддържа жалбата на изложените в нея
аргументи.
Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР –
Варна, не се представлява в съд. заседание , но депозира писмено становище за
неоснователност на жалбата , претендирайки присъждане на юриск.
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за основателност на касационната жалба поради преценка за маловажен
случай.
Настоящият касационен състав на Административен
съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е неоснователна предвид следното:
Предмет на обжалване
пред Районен съд – Варна е било НП № 20 – 0433 – 000065 от 13.03.2020 г.,
издадено от началника на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на Т.С.М.,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лева (тридесет лева)на
основание чл. 180 , ал.1 т.1 във вр. с
чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП/.
Районният съд е приел от фактическа страна ,
че на 12.02.2020г. Т.С.М. е паркирал личния си автомобил „Ауди А4“ с рег. № *******на
пътното платно за движение в гр. Варна, на ул. *******, в посока бул.
„Владислав Варненчик“ по начин, по който
създава пречки за останалите участници в движението, тъй като автомобилът бил
спрян около пешеходна пътека, препятствайки движението на пешеходците и
затруднявайки видимостта на останалите участници в движението към случващото се
на пешеходната пътека На същата тази дата 14.09.2019 г. е бил съставен фиш на М. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1
от Закона за движение по пътищата. Впоследствие поради оспорване от страна на нарушителя
на фиша на 14.02.2020 г. Д. Г. С. – мл.
автоконтрольор в Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна, е съставил акт за
установяване на административно нарушение за извършено нарушение на
разпоредбата на 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, последван от
издаване на нак. постановление .
От правна страна
предходната съдебна инстанция е приела отсъствие на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, спазване на правилата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В мотивите на обжалвания съдебен акт се обективира правна теза за
съставомерност на вмененото адм. нарушение предвид събраните гласни доказателства с данни, че автомобилът
е бил паркиран, с изгасен двигател на място, където е създавал обективни пречки
за движението както на пешеходци, така и на водачи на МПС, участващи в
движението, да възприемат навлизащ на пешеходна пътека гражданин. Установената
от съда трайно намалена работоспособност на нарушителя според ВРС не го
освобождава от задължението, като правоспособен водач на МПС, да спазва
задължителните предписания на пътните знаци, поставени в тази зона.
Разпоредбата на чл. 50, ал.2, т.3 от Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата посочва, че забраните въведени с пътни знаци В2, В3, В14,
В27 по отношение на престоя и В 28 – не се отнасят за ППС, обслужващи лица,
притежаващи документ за инвалидност, но тази предвидена с подзаконов нормативен
акт възможност в никакъв случай не следва да освобождава водачите от задължението
им да спазват общите правила за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП.
Касационната съдебна инстанция
счита обжалваното съдебно решение на ВРС за правилно като при неговото
постановяване са спазени относимите материалноправни разпоредби.
Оплакването на жалбоподателя за липсата на вписана
информация в АУАН за втори свидетел по акта не предполага незаконосъобразност
на издадено наказателно постановление ,
тъй като подобен пропуск не рефлектира
върху правото на защита на наказаното лице , а само ограничава възможностите на
наказващия орган да докаже съществуването на възприетите от него юридически
факти в хода на съдебното обжалване на НП.
На следващо място, дори и с разпит на един
свидетел районният съд е проконтролирал съществуването на описаните в АУАН и НП
фактически данни , което е пореден довод за неоснователност на заявеното
оплакване.
Отсъствието на информация в акта за ЕГН на
свидетеля не е правно основание за отмяна на издаденото НП, защото не влияе
върху съществуването на възприетите от органа факти , съставомерни признаци на
описаното правонарушение . Посочването на ЕГН на свидетеля в акта цели
възможност за получаване на данни за постоянен и настоящ адрес от НБД „Население“
по ЕГН , за да се осигури неговото призоваване при евентуално съдебно обжалване
на НН, а в настоящия случай свидетелят , дори и без вписано ЕГН в акта , е бил
призован и разпитан от районния съд.
Отсъствието на данни в АУАН за месторабота на
нарушителя също не води до съждение за незаконосъобразност на постановеното
НП, тъй като това е само един от нормативно въведените реквизити в чл. 42, т. 6 от ЗАНН за индивидуализиране
на нарушителя и за осигуряване неговото
уведомяване по повод издаването на НП , а данните по преписката сочат, че дори
и без информация в акта за месторабота
на М. наказващият орган е могъл да съобщи за издаването на НП по постоянен адрес на нарушителя.
По повод оплакването на касатора за неприлагане към преписката на направена от
актосъставителя снимка на нарушението при разпита на актосъставителя Д.С. пред
ВРС , на който е присъствал и М. , не е установено заснемане на място на
нарушението , поради което и няма как да се изисква прилагане към преписката на
снимков материал.
Лишено от основание е възражението на касатора за отсъствие на дадена правна квалификация на правонарушението от
административнонаказващия орган, тъй като в НП възприетите юридически факти са
съотнесени към чл. 180 , ал.1 т.1 пр.2 във вр. с чл. 98, ал.1 , т.1 от ЗДвП .
Според правилото на чл. 180, ал.1 т.1 от цитирания
нормативен акт се наказва с глоба от 20 до 150 лв.
водач, който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно
средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно, когато
в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението.
Новелата на чл. 98 , ал.1 т.1 от същия
закон гласи, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал.
Установените факти от предходната
съдебна инстанция , от които касационният съд е обвързан предвид чл. 220 от АПК, дават сведение , М. е паркирал
лекия си автомобил по еднопосочната улица „Дрин“ в гр. Варна, непосредствено след кръстовището с ул.
„Христо Попович „ и след пешеходна
пътека . По този начин навлизащите в улица „Дрин“ автомобили са били принудени
да спират върху пешеходната пътека, за да заобиколят неговия автомобил . Така
не само е била създадена пречка за движението в този пътен участък, но и
опасност за останалите водачи и
пешеходци. Подобно поведение нарушава забраната по чл. 98, ал.1 т.1 от ЗДвП
и законосъобразно е предприето неговото административнонаказателно
санкциониране.
В обобщение при извършения инстанционен
съдебен контрол се констатира валидността, допустимостта и правилността на
обжалваното съдебно решение.
При този изход на правния спор съдът трябва да
удовлетвори искането на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение , което следва да бъде в размер на 80 лв. на основание чл. 27е
от НЗЗПП във вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
и чл. 37 от ЗПП.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, ІV-ти касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260470/26.11.2020 г.
година на Районен съд – Варна, постановено по канд. № 1580/2020 година.
ОСЪЖДА Т.С.М. *** с ЕГН ********** да заплати на
Областна дирекция на МВР гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/ осемдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.