Р Е
Ш Е Н
И Е
град Добрич, 04.03.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав,
в публично заседание, проведено на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Христина Христова......... ………………………………………
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 04234 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище
и адрес на управление: град София, район „Люлин”, ж.к. „Люлин-
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е сключил договор за
кредит на 28.10.2016г. с „Уни кредит кънсюмър файненсинг”ЕАД, вземането по който е прехвърлено с Договор
за цесия от 19.09.2018г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Ответникът е
направил плащания в размер на 1 249,44 лева, впоследствие вноските са
преустановени. Цесията изявлението за предсрочна изискуемост на кредита е съобщена
на длъжника. По подаденото заявление по чл.410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба чрез назначения особен представител. Счита се, че исковете –
както установителния, така и осъдителния евентуален,
са допустими, но неоснователни. Възразява се за настъпила предсрочна
изискуемост на вземането по договора, уведомяване на длъжника за извършената
цесия, включително и чрез исковата молба, както и заплащане на възнаградителна лихва.
От събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 1471 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.08.2019г. по ч.гр.дело № 02782/2018г. по описа на ДРС длъжникът П.И.П.,
ЕГН ********** с постоянен/настоящ адрес ***, е осъден да заплати на кредитора
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: град
София, район „Люлин”, ж.к. „Люлин-10”, бул. „Професор д-р П. Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, офис 4, ЕИК
*********, представлявано от изп. директор ***, ищец
в настоящото производство, следните суми: 4
795,34 лева /четири хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за потребителски
паричен кредит № 2475987 от 28.10.2016г., сключен между ответника и „Уни кредит кънсюмър файненсинг”ЕАД, вземането по който е прехвърлено с Договор
за цесия от 19.09.2018г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по сто и
шест броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.01.2018г. до
21.10.2026г.; 452,35 лева /четиристотин
петдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.01.2018г. до
19.09.2018г.; 613,58 лева
/шестстотин и тринадесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща лихва
за забава за периода от 21.01.2018г. до 31.07.2018г.; 117,23 лева /сто и седемнадесет лева и двадесет и три стотинки/
платена държавна такса и 100 лева
/сто/ юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за незабавно изпълнение
е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, а с искова молба с вх.№ 23764 от 21.11.2019г.,
по която е образувано гр.дело № 04234/2019г. по описа на ДРС, кредиторът е
предявил иск за съществуване на вземането си, а при условия на евентуалност –
осъдителен иск за същите суми.
По делото е приложен Договор за потребителски паричен кредит № 2475987 от 28.10.2016г.,
сключен между ответника и „Уни кредит кънсюмър файненсинг”ЕАД с
погасителен план, декларация за приемане на застраховане на кредита с ОУ,
искане за рефинансиране на потребителски кредит и съгласие за директен дебит;
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
19.09.2018г. между „Уни кредит кънсюмър
файненсинг”ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД; Приложение № 1 с посочване
на вземането към ответника – ред 388; Потвърждение за извършена цесия с
пълномощно на ищцовото дружество да уведомява длъжниците за сключената цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД – 2 бр.; Уведомително
писмо от 28.09.2018г. с уведомление за извършената цесия и изявление за
предсрочна изискуемост на кредита – непотърсено от получателя; Уведомително
писмо от 14.05.2019г. с уведомление за извършената цесия и изявление за
предсрочна изискуемост на кредита – неоткрит получател, залепено уведомление от
ЧСИ и съпроводително писмо от 13.06.2019г., с изявление за неоткриване на
длъжника по месторабота.
По делото е допусната ССчЕ, заключението по която
не е оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално изготвено и
обективно. Според вещото лице, размерът на предоставения кредит по сметка на
кредитополучателя е в размер на 5 150 лева на 31.10.2016г. Извършени са
плащания в размер на общо 1 230,88 лева за периода 21.11.2016г. до
21.01.2018г., с които са погасени: главница 354,66 лева, възнаградителна
лихва 806,10 лева , застрахователна премия 64,96 лева и лихва за просрочие 5,16 лева. Дължимата главница към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.08.2019г., и датата на изготвяне на
заключението – 18.12.2020г., е в размер на 4 895,34 лева. Размерът на възнаградителната лихва за периода 21.01.2018г. до
19.09.2018г. е 455,86 лева, а след приспадане на платени 3,51 лева, е в размер
на 452,35 лева. Обезщетението за забава за периода 21.01.2018г. до 01.08.2019г.
е в размер на 743,28 лева.
На въпросите на съда е даден следния отговор: Размерът на договорната лихва
от датата на предоставяне на кредита до обявяването му за предсрочно
изискуем на 27.05.2019г. е 1 607,59
лева, а до подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 1 703,36 лева. Платени
са 15 месечни погасителни вноски в размер на общо 1 230,88 лева за периода
21.11.2016г. до 21.01.2018г. Съгласно погасителния план от погасителна вноска
16 до 120 е дължимата главница е в размер на 4 795,34 лева. Мораторната лихва за периода 27.05.2019г. до 01.08.2019г. е
в размер на 89,25 лева. В съдебно заседание на допълнителни въпроси отговаря
така: Платена е такса за разглеждане на кредита в размер на 150 лева и тя е
включена в общия размер от 5 150 лева.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От данните по делото и становищата на страните
съдът приема за безспорно сключване на процесния
договор за кредит. Спорно е процесуалната легитимация на ищеца вр. договора за цесия, наличието на действителен договор за
кредит, формиране на вземането.
С оглед доказателствената
тежест в процеса съдът намира, че ищецът следва да докаже действията по
предоставения потребителски кредит вр. разпоредбите
на чл.9 и сл. ЗПК, а именно: сключване и форма на договора, съдържание,
информация за придобитата стока или услуга както и нейната цена, условия за
придобиването й, изпълнение по договора, изискуемост, размер на претендираното вземане. Ответникът носи доказателствената
тежест да докаже, че не дължи претендираните суми. По наличие на неравноправни клаузи в договора съдът е
длъжен да се произнесе служебно, както и по наведените възражения в тази връзка
от страна на назначения особен представител на ответника.
Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания
на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК /в актуалната
редакция към датата на сключването му/. Посочени са индивидуализиращи данни за
страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва
да върне, годишният процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита,
представен е погасителен план, в който са отразени размерът, броят,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. С оглед изложеното,
съдът приема, че процесният договор за потребителски
кредит е действителен, като съобразно приетото в съдебната практика следва да
се изследват отделните клаузи на този договор предвид възможната им нищожност и
неравноправност във връзка с нормите на ЗЗП.
Основни принципи на договорното право при условията на пазарна икономика са
свободата на договаряне и равноправното третиране на страните по договорното
правоотношение. Спазването на тези принципи е от съществено значение за
потребителските договори. Защитата на правата на потребителите е въздигната в
конституционен принцип в разпоредбата на чл.19, ал.2 от Конституцията на РБ и е
една от основните защити в политиките на Европейския съюз. В това отношение
Законът за защита на потребителите реципира редица
норми от европейското законодателство и в частност от Директива 93/13 за
неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 98/27/ЕО на
Европейския парламент и Съвета за исковете за защита на интересите на
потребителите.
Клаузите на общите условия са неравноправни, ако предвиждат обективна
отговорност и санкциониране на потребителя без вина. За да бъде нищожна една
клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде
неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите условия не са неравноправни
сами по себе си, извън основанията по чл.143 ЗЗП. В тази връзка съдът е указал
на страните, че е длъжен служебно да се
произнесе по този въпрос.
При изследване на клаузите на договора съдът установява, че към общия
размер на кредита е добавена сумата от 150 лева, представляваща такса за
разглеждане на кредита. Съгласно клаузата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК вр. чл.19, ал.1 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Те представляват разходите на кредитора
заради това, че отпуска един
потребителски кредит, те са част
от самата дейност по кредитиране
и които разходи следва да са
включени в цената на самия кредитен
продукт. Преди сключване на договора
за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка
на кредитоспособността на потребителя, но това не
може да бъде
за сметка на цената на
кредита. Клаузата на договора е в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като
по същество се оскъпява кредита
и това води до неоснователно обогатяване. Поради това, че са
свързани със самата дейност по кредитиране, същите бяха забранени
с промените в ЗПК, влезли в
сила от 23.07.2014г., каквито са и мотивите
към закона за изменение и допълнение на ЗПК. От изложеното следва, че клаузата за заплащане на
такса за разглеждане на кредита е нищожна и искането за присъждането й подлежи
на отхвърляне.
Съдът намира възражението на особения представител на ответника, че
уведомлението за цесия не е връчено на длъжника съобразно чл.99, ал.3 ЗЗД, за
неоснователно. От представените доказателства се установява, че цесията между „Уни кредит кънсюмър файненсинг”ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД има
действие спрямо ответника от деня на получаване на уведомлението по чл. 99, ал.
3 от ЗЗД. Същото е изготвено и изпратено на длъжника от цесионера,
който черпи права за извършване на уведомяването от приложената упълномощителна сделка. Със същото уведомление ищцовото дружество е обявило процесния
договор за кредит за предсрочно изискуем, предвид неплащане на определен брой
вноски. Както е посочено в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по
тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС „предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.“ В конкретния случай и
първата, и втората предпоставка е налице. Волеизявлението на ищеца, обективирано в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е ясно и
недвусмислено. До знанието на длъжника се довежда както факта на извършената
цесия, така и се обявява предсрочната изискуемост на кредита. Това е така, тъй
като липсва изискване към формата на
уведомлението за предсрочна изискуемост, както и че няма пречка да бъде инкорпорирано
в писмото по чл. 99, ал.3 ЗЗД. Поради тази причина може да бъде направен извод,
че цесионерът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Дори и да се приеме, че липсва надлежно
уведомяване за цесията и предсрочната изискуемост, същите са доведени до
знанието на ответника с исковата молба, което се приема в съдебната практика и
при наличие на назначен особен представител на ответника.
Предвид изложеното и заключението по допуснатата ССчЕ
съдът счита, че вземането за неплатената главница от 4 645,34 лева е
станало изискуемо на 04.10.2018г., в деня, в който е било залепено
уведомлението, на адреса, посочен в договора за кредит респективно към
24.10.2018г., когато уведомлението е било върнато с уточнението, че не е било
потърсено от получателя. Доколкото заявлението по чл.410 ГПК е подадено на
01.08.2019г., то възражението на ответника в тази връзка е неоснователно. За
горницата до претендираните 4 795,34 лева
искането следва да се отхвърли като неоснователно. Следва да се уважи и искът
за дължимата и незаплатена договорна лихва в размер на 452,35 лева, както и
този за обезщетението за забава в размер на 613,58 лева /според вещото лице
сумата е 743,28 лева/. С оглед уважаване на главния иск, следва да се уважи акцесорният за законната лихва върху уважената част от
главницата от датата на подаване на заявление по реда на чл.410 ГПК пред ДРС –
01.08.2019г., до окончателното изплащане.
Предвид уважаване на главния иск, съдът не се произнася по предявения
евентуален осъдителен иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 вр.
ал.8 ГПК на ищеца са дължими разноските съобразно уважената част от иска в
размер на общо 1 544,59 лева във връзка с представения списък по чл.80 ГПК
/142,68 лева държавна такса, 617,48 лева адвокатско възнаграждение, 625 лева за
особен представител на ответника и 200 лева депозит за вещо лице/. На основание
чл.78, ал.3 ГПК на ответника са дължими разноските съобразно отхвърлената част
от иска, но с оглед липсата на такива, съдът не дължи произнасяне по въпроса.
Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът
определя разноски в заповедното производство в размер на 221,41 лева.
Водим от горното, съдът :
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на
основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, че П.И.П., ЕГН ********** с постоянен/настоящ
адрес ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес
на управление: град София, район „Люлин”, ж.к. „Люлин-10”, бул. „Професор д-р П.
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, офис 4, ЕИК
*********, по заповед № 1471 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.08.2019г. по ч.гр.дело № 02782/2018г. по
описа на ДРС, сумите:
-4 645,34 лева /четири хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и тридесет
и четири стотинки/, представляваща
дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2475987
от 28.10.2016г., сключен между ответника и „Уни
кредит кънсюмър файненсинг”ЕАД,
вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия от 19.09.2018г. на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, заедно със законната лихва върху нея от 01.08.2019 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата от присъдените
4 645,34 лева до претендираните 4 795,34
лева;
-452,35 лева /четиристотин петдесет и два лева и тридесет
и пет стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.01.2018г. до 19.09.2018г.;
-613,58 лева /шестстотин и тринадесет лева и тридесет и
пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху неплатената част от
главницата за периода 21.01.2018г. до 31.07.2018г;
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН ********** с
постоянен/настоящ адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, район „Люлин”, ж.к.
„Люлин-10”, бул. „Професор д-р П. Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, офис 4, ЕИК *********, сумата от 1 544,59 лева /хиляда петстотин четиридесет и четири лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща разноските по гр.дело № 04234/2019г.
по описа на ДРС съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН ********** с
постоянен/настоящ адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, район „Люлин”, ж.к.
„Люлин-10”, бул. „Професор д-р П. Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, офис 4, ЕИК *********, сумата от 221,41 лева /двеста двадесет и един лева и четиридесет и една
стотинки/, представляваща разноските по
ч.гр.дело № 02782/2019г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :