Решение по дело №75/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 284 и сл., във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба от Ч.Г.А., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ – Враца, гр. Бойчиновци против администрацията на Затвора – Враца, за установяване на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Враца, изразяващи се в незаконосъобразни условия на пребиваване в ЗООТ – Враца, гр. Бойчиновци, в нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Твърди се липса на достатъчно жилищна площ в килията, липса на вода през лятото, липса на климатични условия през зимата /без достатъчно изкуствено осветление, отопление и проветрение/, несъобразяване със здравния му статус на лице с ТЕЛК и третирането му като здравите мъже в общежитието, съединен за съвместно разглеждане с иск по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, вр. с чл. 3 ЗИНЗС, за обезщетение в размер на 20 000 лв. от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация гр. Враца за времето от 09.08.2021 г. до настоящия момент, ведно със законна лихва от датата на увреждането – 09.08.2021 г. до настоящия момент.

С Разпореждане на съда № 197/09.02.2024 г. , са дадени указания на ищеца да посочи ответник по иска за обезщетение, съгласно чл. 284 ЗИНЗС, вр. с чл. 205 АПК - юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, както и какви вреди претендира – само материални или и нематериални, и какъв е техния размер. С уточнение вх. № 476/20.02.2024 г. ищецът е конкретизирал, че ответник по иска му е ГДИН – София и претендира само нематериални вреди в размер на 20 000 лв., считано от датата на увреждането 09.08.2021 г. до настоящия момент.

С определение № 272/21.02.2024 г. са конституирани страните по делото, като ответник е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Разпределена е също и доказателствената тежест при специалния процесуален ред на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, при който тежестта на доказване е изцяло обърната и поставена като последица за ответника.

От ответникът с вх. № 502/22.02.2024 г. е постъпила справка относно л.св. Ч.А., съгласно която същият изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 20 г. за извършено деяние по чл. 116, ал. 1, т. 12 от НK с начало 04.12.2007 г. От 26.03.2014 г. присъдата си изтърпява в условията на общ режим. Със Заповед № Л-1682/16.07.2021 г. на Началника на Затвора, влязла в сила от 06.08.2021 г. е прекатегоризиран в открит тип и на 09.08.2021 г. е преместен в ЗООТ „Враца“,гр.Бойчиновци. За съществуващите здравословни проблеми л.св. А. приема предписаните поддържащи състоянието му медикаменти, които получава от медицинското лице, а със собствени средства закупува други, извън назначената терапия, които не са обвързани със здравословното му състояние, а имат козметичен характер. Има подновено ТЕЛК решение, влязло в сила от 10.05.2023 г., като оценката за работоспособността му е 100 процента ТРН без чужда помощ. Л. св. се придвижва самостоятелно, без помощни средства, което не отговаря на изложеното твърдение в жалбата, а именно че му е необходима чужда помощ и ползва помощни средства за придвижване/патерици,бастун/. Във връзка със здравословното му състояние, по негови молби многократно е извеждан до външни лечебни заведения за налагащи се консултации със специалисти. Освен това са предоставяни възможности за лечение в СБАЛЛС към затвора гр. София, където последно е бил за периода от 21.08.2023 г. до 26.01.2024 г., за който период медицинските специалисти не са отчели необходимост oт стационарно лечение след връщането му в ЗООТ „Враца“, където не е обособен и не функционира стационар. Ответникът излага, че при настаняване на лишените от свобода по спални помещения се спазва изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за минимална жилищна площ от 4 кв. м. за всеки лишен от свобода. Площта в спалните помещения в ЗООТ е измервана по разпореждане на АС – Монтана по различни административни дела. Л. св. А. е настанен в 10-то спално помещение на трети етаж в корпуса на ЗООТ-Враца ,гр.Бойчиновци, където са разположени всички помещения на л. св. от открит тип. Битуването му там е с постоянен характер. За дългия период на престой в помещението е съжителствал с най-много още 6 лишени от свобода. Във всяко спално помещение се твърди, че има обособен санитарен възел с достъп до постоянно течаща вода. При определени обективни причини, като ремонти, аварии или други, за известен период от време и в определени часове на денонощието в спалните помещения е възможно водата да е спирана, но това не означава, че достъп до такава не е осигурен през голям период от време. На лишените от свобода е подсигурена топла вода за къпане в обособените за целта помещения, съобразно утвърден от началника на общежитието график с peг. № 2577/10.02.2023 г., от който прилага копие. Лишените от свобода ползват престой на открито съобразно утвърден график с peг. № 15422/16.11.2023 г. и при изявено от тях желание.

Ответникът – ГДИН София, чрез ст. юрк Х*** , в писмен отговор ,вх.№626/08.03.2024г.oспорва по основание и размер исковата молба като неоснователна и недоказана. Твърди, че от изложеното не се установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение, което да ангажира отговорността, съгласно разпоредбата на чл. 284, an. 1 от ЗИНЗС. Сочи че към жалбата си ищецът не е приложил доказателства за обстоятелствата, на които основава иска си. Счита, че не се доказва от фактите по делото твърдяното от ищеца неблагоприятно въздействие върху физическото и психическото състояние на ищеца като пряка последица от твърдените неблагоприятни обстоятелства. Същият не е представил никакви доказателства за реално претърпени и установими вреди, в резултат на посочените бездействия. Заявява, че ищецът не е бил поставен в неблагоприятни условия, което да доведе до страдание и унижаване на човешкото му достойнство, с оглед на което счита че е неприложима и презумпцията за настъпили вреди съгласно чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Моли съда да отхвърли предявения иск от л.св. Ч.Г.А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София.

С оглед постъпило писмено искане от ищеца с писмо вх. № 700/14.03.2024 г., както и направено искане от прокурора в о.с.з. от 11.03.2024 г. за събиране на още доказателства, с протоколно определение на съда от същата дата, от органите на ОД на МВР – Монтана, е изискано да извършат проверка в ЗООТ- Враца, гр. Бойчиновци, която да установи следните обстоятелства: 1. Какви са условията на пребиваване на лишени от свобода в ЗООТ Враца, гр. Бойчиновци, а именно има ли мухъл и влага по стените, достъп и ползване на течаща вода - студена и топла и колко от душовете работят; 2. Каква е общата квадратура на спално помещение № 10, в което е настанен л. св. Ч.Г.А. без санитарния възел, както и квадратурата на всяка една от находящите се там мебели, легла, бюра и др., с оглед определяне на допустимите европейски стандарти; 3. Да извършат проверка има ли прозорци в спалното помещение, техните размери и отваряеми ли са.

С постъпил отговор вх. № 763/21.03.2024 г. от ОД на МВР, РУ – Монтана е представена докладна от извършената проверка по поставените въпроси, която е установила следното: 1.Условията за живот в общежитието са нормални. Общата квадратура на стая № 10 е 32 м2, от които санитарният възел заема 3 м2. В последният има постоянно течаща студена вода. На лишените от свобода има на разположение 2 бани с течаща топла и студена вода, като същите се ползват по график. Тези от лишените от свобода, които излизат и работят всекидневно ползват банята всекидневно, тези които не излизат да работят я използват три пъти в седмицата по график – вторник, четвъртък и събота. Топлата вода се захранва от 2 броя 400 литрови електрически бойлера. Всички душове работят. Установено е, че в стаята има мухъл на места от таванското помещение, тъй като стаята не е санирана, а дограмата е тип ПВС; 2. В стаята има пет броя легла тип русенски, с размери 1.90x0.90 м., пет броя шкафчета с размер 0.60x0.60 м; 3. В стаята има два прозореца с югоизточно изложение с размери 2x1.20 м., като долната част е отваряема с размер 1x1 м„ от което се отваря крило с половината размер 0.5x1 м.

По делото с вх. № 798/26.03.2024 г. е постъпило писмо от ГДИН – София, в което е получена информация, че от 20.01.2021 г. има сключен договор № 650/20.01.2021 г. с фирма ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ гр. Варна. Дератизация се извършва два пъти годишно, а дезинсекция осем пъти годишно. При възникнала необходимост се извършват допълнителни услуги, а именно извършване на извънредни дейности по дезинсекция и дератизация.,като са посочени 15 случая на извършена дезинсекция и дератизация. През м. август 2023 г. се организира курс на извършители и ръководител по ДЛД услуги, за което са обучени служители. През м. ноември 2023 г. ГДИН е получила регистрация за извършване на ДДД услуги. Извършени ДД обработки по график в Затвора гр. Враца са на 15.12.2023 г., 21.12.2023 г. и на 05.01.2024 г.

С същото писмо е приложена и втора справка относно л.св. Ч.А.. В нея е изложено в допълнение на предходната справка, че съгласно Заповед № Л-239/24.01.2023 г. на началника на ЗООТ, с цел подобряване и усъвършенстване на работата, л. св. са разпределени на затворнически групи в ЗООТ „Враца“, считано oт 01.02.2023 г. От тогава до момента не са постъпвали молби от л. св. А. за преместване в друга група, което е свързано и с представянето му на разпределителна комисия. За периода преди издаването на горепосочената заповед, лишените от свобода не са били разпределени в затворнически групи, за който не разполагат с информация да е изявявал желание за преместване. До настоящия момент не е изразявал претенции и недоволство за придвижването си до библиотеката, където е работил като библиотекар, намираща се на първия етаж, където е и изходът за престоя на открито, както и че здравословното му състояние не е предполагало придвижването му да е ограничено до степен невъзможност за ползване на престой на открито. Не са постъпвали от негова страна оплаквания или жалби до институции с такъв характер. Ако това е било някакъв проблем за него, предвид личностните особености, то л. св. А. да е сигнализирал своевременно, включително и ГДИН. Твърди се, че загрижеността му е преекспопирана, предвид това, че същият при всяко посещение от служители е с цигара и тютюнопушенето най-вероятно, не е рисков фактор, усложняващ здравните му проблеми. Лишените от свобода ползват престой на открито съобразно утвърден график с peг. № 15422/16.11.2023 г. и при изявено от тях желание, за което л. св. не е възпрепятстван и ползва редовно. Във връзка с гореизложените обстоятелства в справката се твърди, че се касае за лишен от свобода със силно изразени враждебни нагласи по отношение на администрацията на затвора като цяло, формирани следствие на негативни емоции при неудовлетворяване на множеството му необосновани претенции, които изразява в писмен вид до различни институции чрез оклеветяване и злепоставяне на конкретни служители. Получените поредица от определения на ОС – Враца, съдържащи откази за условно-предсрочно освобождаване, от които л. св. се запознава с оценката на риска от рецидив и вреди, предизвикват явно негодувание и са повод л. св. А. да реагира, използвайки опозиционни действия. Сочи се, че комуникацията с него е изключително затруднена, враждебните му нагласи ескалират и възпрепятстват по-нататъшната възпитателна и корекционна дейност. Във връзка с това е изготвена и заявка за психологическо консултиране, придвижена по надлежния ред. JI. св. А. се характеризира с нисък праг на чувствителност и нагласи за отмъстителност. Във всяка една ситуация, независимо от характера и естеството й спекулира с „тежкото“ си здравословно състояние. Личностните му особености са констатирани и доказани във времето за продължителния период на наблюдение в условията на МЛС /корпус на затвора и ЗООТ „Враца“/ - завишена самооценка, предубеденост, висок егоцентризъм и болезнено честолюбие. Твърди, че администрацията на затвора гр. Враца е положила изискуемите грижи по отношение на лишения от свобода А., с което е изпълнила административните си задължения предвидени в законовите нормативни актове.

Приложено е и медицинска справка на л.св. Ч.Г.А., изготвена от медицинската сестра в ЗООТ Враца, гр. Бойчиновци, съгласно която л.св. А. е многократно настаняван за лечения по различни видове заболявания. С добре дозирана и редовна терапия, която подържа л.св. в сравнително добро здравословно състояние. През време на престоя му в ЗООТ Враца, гр. Бойчиновци, л. св. А. не е бил в тежко здравословно състояние, не е бил на легло, не е използвал помощни средства. Работил е до скоро като библиотекар на първият етаж и не е имал претенции относно някакви затруднения в придвижването и изпълняване на служебните му задължения.

От л.св. А. е постъпила по делото молба вх. № 890/05.04.2024 г., в която излага съображения за налагаща му се операция по лекарска препоръка, с оглед на което моли съдът да се произнесе с решението си същият да постъпи в болница съобразно здравния му статус и това, че е прекатегоризиран на открит тип, като желае разноските за операцията да бъдат за сметка на бюджета на Затвора -Враца.

В отговор на Определение № 521 по делото е постъпила справка с вх. № 976/15.04.2024 г., издадена от началник секторЗООТ- Враца, с която уведомява съда, че л. св. Ч.Г.А. е настанен в 10-то спално помещение, 2-ра група, на трети етаж в корпуса на ЗООТ. За периода на престой в помещението е съжителствал с най-много още шест лишени от свобода, които не може да бъдат конкретизирани с имена, поради голямото текучество на л. св. в общежитието.

Окръжна прокуратура - Монтана, чрез прокурор Галя Александрова, дава мотивирано заключение, че исковата молба на Ч.Г.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Враца“, с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, е частично основателна, а именно само по отношение на бездействие от страна на ГДИН за неосигуряване на необходимата жилищна площ за целия процесен период, когато ищецът е бил настанен в спално помещение № 10. За останалите претенции, исковата молба намира за неоснователна по подробно изложени съображения.Прилага писмено заключение в определения от съда срок.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Искът за обезщетение е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни действия или бездействия се претендират вредите, което в случая е ГД „ИН“, гр. София, съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК.

По делото са разпитани свидетелите В.П.М. и С.Б.К..

Свидетелката В.П.М., заемаща длъжност Медицинска сестра към ЗООТ -Враца, установява, че ищецът има затруднено придвижване, но не е ползвал помощни средства. До момента от нея не е искано медицинско становище относно необходимостта на ищецът да ползва помощни средства. Заявява, че знае за претърпени оперативни интервенции от ищецът, като не знае кой ги е заплащал, като смята, че се заплащат по „Здравна каса“.

Свидетелят С.Б.К., л.св. изтърпяващ наказание в ЗООТ Враца, дава показания, че е помагал на ищецът да слиза от ІІІ на І етаж ,да ходи на работа, като не знае същият да е подавал заявление за преместване от третия на първия етаж. Свидетелства, че е виждал в стаите мухъл, но в неговата нямало, защото той бил на първия етаж. Той не се оплаква от наличие на дървеници, но чул други хора да се оплакват. Свидетелства, че л.св. се хранят в стаите, където след това държат храната си. Заявява, че л.св. сами се грижат за хигиената в стаите си. Казва, че за времето, в което е бил там е виждал веднъж да е правена дезинфекция. Твърди, че течащата студена вода е спирана за летния сезон всяка сутрин и вечер отново е пускана, а в същото време заявява, че банята с душовете се е ползвала. Заявява, че на въпросите му към администрацията, защо няма вода, отговорът е бил, че има авария. В баните имало топла вода в дните за къпане. Сочи, че в спалното помещение има прозорец, който е отваряем. В спалното помещение на ищеца имало 2-3 лампи.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд-Монтана, ІІІ състав, намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 284, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората алинея от чл. 3 гласи, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл. 285, ал. 1, изр. първо и ал. 3 от ЗИНЗС искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. За исковете по тази част се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 73, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително. Съгласно чл.28,ал.2 ЗИНЗС Искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения.

Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Съгласно чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Съгласно член 3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Забрана на изтезанията - Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за: т. 2. хигиена на ръцете и краката; т. 3. къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира.

Съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съгласно чл. 43, ал. 4 и 5 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

Видно от действащата правна уредба, основната цел на закона е да не се допуска лишените от свобода да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отнасяне, както и да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Наличието на такова отнасяне следва да се преценява за всеки отделен случай съобразно всички относими факти и обстоятелства, ведно с тяхното кумулативно въздействие върху физическото и психическото състояние на л. св., което по своята същност надхвърля целите на ограничителния режим по изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

По отношение на претенцията, че няма необходимата квадратура в спалното помещение, съдът намира следното: Минималната жилищна площ, която следва да бъде осигурена на един л. св. е законодателно установена в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно не по-малко от 4 кв.м. Текстът на тази норма не пояснява дали тази минимална площ включва или изключва мебелите, в това число и кои, от съответното помещение. Според Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ желателният стандарт е 4 кв.м. жилищна площ на човек - в този смисъл Решение от 27.01.2015 г. по делото на Н*** и други срещу България. В тази връзка заетото от мебели пространство в помещението би могло да представлява нарушение по чл. 3 от закона и Конвенцията, но не само по себе си, а при определени условия като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна хигиена, което да води до ниво на страдание, което надвишава присъщото на задържането. Само по себе си и независимо от други фактори, пренаселеността в спалното помещение на л.св. води до нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тогава, когато липсват по-малко от три квадратни метра жилищна площ за всеки л.св., като в оценката на това пространство трябва да се вземе предвид обзавеждането в килията. Безспорно, от констатациите по възложена и извършена проверка от служители на ОД на МВР Монтана, е установено, че в спално помещение № 10, в което е настанен ищецът за процесния период, същото е с обособен санитарен възел, има мивка с постоянно течаща вода, налични са мебели за лични вещи и всеки един л. св. разполага със самостоятелно легло, като по този начин на настанените там лица е осигурена възможността всеки да разполага със собствено лично пространство и нужното уединение. С оглед общата квадратура на мебелите и площта на санитарния възел в това помещение, които следва да се изключат, се получава за всеки един от лишените от свобода, обитавали го в посочения периоди под 3,00 кв. м. свободната жилищна площ, а именно - 2,66 кв.м. С оглед на установеното съдът приема, че с това се създават по-големи затруднения и неудобства от обикновено необходимото, свързани с ограничителния режим, при който са поставени л.св., като е налице твърдяното бездействие. Неосигуряване от страна на администрацията на минимална жилищна площ за всеки л/св., в посочените периоди от време, която да им осигурява нужното пространство за свободно движение, представлява незаконосъобразно бездействие, нарушаващо чл. 3 от ЗИНЗС, респ. чл. 3 от КЗПЧОС, т.е. за посочените периоди, органите на ГДИН са допуснали съществуването на условия, които са предпоставка за пораждането на емоционални травми у ищеца, превишаващи целите на изтърпяване на наказанието. Безспорното установяване на нарушаване на забраната за нечовешко или унизително отношение, респ. допускането на отношения или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност, или малоценност, сами по себе си водят до причиняване на неимуществени вреди, които по силата на закона се предполагат, без да е необходимо да бъдат доказвани от претърпелите ги, а това е основание за присъждане на съответно справедливо обезщетение.

По отношение на твърдението в иска за наличието на вредители - дървеници и хлебарки, от доказателствата по делото се установява, че до месец май 2023 г. се е извършвала дезинфекция на помещенията към затвора гр. Враца в частност Затворническите общежития „Бойчиновци“, извършвани в изпълнение на сключен между Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“ - гр. Варна договор за извършване на дезинфекция и дератизация в сградите на ГДИН и териториалните служби. От 08.06.2023 г. договорът с фирмата е прекратен, като са предприети действия за извършване на дезинфекция в затворническото общежитие. През месец август е проведен курс за извършители и ръководител на ДДД услуги. Обучени са двама служители за извършване на дейността. През месец ноември 2023 година ГДИН е получила регистрация за извършване на ДДД услуги и обезпаразитяването е продължило по график. Следва да се отбележи, че за наличието на вредители са допринесли и самите лишени от свобода, които съхраняват хранителни продукти в спалните помещения. С оглед това, настоящият съдебен състав намира, че липсва бездействие от страна на органа по изпълнение на наказанията, който е предприел всички необходими действия за осигуряване на хигиената в затворническото общежитие.

По отношение на претенцията за липса на течаща вода, съдът намира следното: Въз основа на възложена и извършена проверка от служители на ОД на МВР Монтана, се установява, че в ЗООТ гр. Бойчиновци има работещи две помещения за къпане с течаща топла и студена вода. Създадена е организация за посещение на тези помещения - по график, каквито са законовите изисквания, а именно не по-малко от два пъти седмично. Отделно в самото спално помещение има санитарен възел и осигурен постоянен достъп до течаща вода, необходима за ежедневната хигиена. Липсват твърдения от страна на ищеца, че не се спазва изготвеният график, от което следва, че студена и топла вода са били налични и през деня след като графикът предвижда ползване на банята от лишените от свобода и през деня. Евентуалното спиране на водата не се установява да е било периодично, подари което съда приема, че се е случвало вследствие на аварии, което е по независещи от администрацията на ЗООТ-Враца причини. С оглед изложеното съдът приема, че липсва бездействие от страна на ответника във връзка със заявената от ищеца претенция, че не е осигурена постоянно течаща вода.

По отношение на претенцията за лошите битови условия - липса на достатъчно осветление, мухъл по стените, липса на осигурено отопление през зимните месеци и невъзможност за проветряване, Съдът намира, че тези твърдения бяха оборени от събраните доказателства в настоящето производство. Видно от докладната записка на органите на ОД на МВР в спално помещение № 10 има прозорец с размери 2x1,2 м., като долната част с размери 0,5х1,0 метра е отваряема. В спалното помещение има осветителни лампи, три броя от които са работещи видно от показанията на св. К.. В помещението има и един радиатор, който също се е ползвал през зимните месеци. От страна на затворническата администрация е осигурено осветление, отопление и възможност за проветряване. Дали осветлението е достатъчно или отоплението е достатъчно е въпрос на субективна преценка. По отношение на наличието на мухъл по стените, видно от същата докладна записка на места по тавана има мухъл, каквито твърдения има в исковата молба и в показанията на свидетеля К.. От събраните гласни доказателства се установява, че нито ищецът, нито останалите л. св. от спално помещение № 10 са правили опити да почистят. Почистването и поддържането на хигиена в спалните помещения е ангажимент на лишените от свобода настанени в тях. Липсата на проветряване при осигурена възможност за такова и наличието на мухъл в помещенията, е резултат от бездействието на самите лишени от свобода и не е в резултат на бездействие от страна на администрацията на затвора.

По отношение на претенцията на ищеца, че затворническата администрация не се съобразява със здравния му статус на лице с ТЕЛК и го третира като здравите мъже в общежитието, съдът приема следното: л.св. А. твърди, че е налице унизително отношение към него от страна на затворническата администрация, тъй като е настанен в спално помещение, разположено на третия етаж, и за него е трудно да слиза по стълбите и да ползва мястото за престой на открито. В материалите по делото липсват доказателства от страна на ищеца да е поискано преместването му на първия етаж, както се твърди в исковата молба. От представените по производството доказателства се установява, че на основание чл. 80 от ЗИНЗС лишеният от свобода А. е работел като библиотекар от 08.11.2021 г. до 31.01.2023 г. Разпоредбата на чл. 80 от ЗИНЗС изисква изрично писмено съгласие на лишените от свобода, за да им се възлага от администрацията на затвора доброволен неплатен труд, какъвто е полагал ищецът на назначената длъжност библиотекар. Видно от горното, ако за ищеца е било невъзможно ползването на престой на открито, поради това, че следва да слезе от третия етаж на затворническото общежитие, където е разположено спалното му помещение, до двора, където се осъществява престоят на открито, то следва всекидневно ищецът поне два пъти да е ползвал стълбите, за стигне до работното си място. Нещо повече, за да бъде назначен на тази длъжност ищецът е дал изричното си съгласие, знаейки, че библиотеката е разположена на първия етаж и съзнавайки, че ежедневно трябва да ползва стълбите. В хода на производството е разпитана в качеството си на свидетел В.М., медицинска сестра в затворническото общежитие. Същата заявява, че познава л. св. А., лекувала го е, знае за диагнозата му и, че по-трудно се придвижва. Отрича А. или някой друг да я е търсил по повод желание на лишения от свобода да ползва чужда помощ или други помощни средство при придвижването си. Заявява, че пред нея лишеният от свобода не се е оплаквал от слизането си по стълбите и не е споделял желание да бъде преместен на първия етаж, също така и не е търсена за становище от администрацията по такива молби от лишения от свобода. С оглед изложеното, съдът приема, че не е налице бездействие от страна на затворническата администрация по отношение претенцията на ищеца, че не се съобразява със здравния му статус на лице с ТЕЛК.

С оглед на установената по-горе частична основателност на исковата претенция, съдът следва да определи размера на дължимото обезщетение. Въпросът за това е комплексен от самото установяване на незаконосъобразното бездействие, тъй като към този въпрос правно значение имат различни обстоятелства, за които няма точно измерими параметри. Същевременно следва да се има предвид и допуснатото от законодателя изключение, касаещо общото правило по разпределяне тежестта на доказване (чл. 170 от АПК) и презумирането, по силата на закона, настъпването на неимуществени вреди за лицето, спрямо което е допуснато нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Самият факт на презумиране на вредите, което освобождава ищецът от задължението да обосновава какво точно е търпял като характер, тежест и интензитет, навежда на извода, че самото нарушение изначално от закона е прието за достатъчно съществено и правно укоримо, което е в съответствие с високо цененият и защитаван обществен интерес на това право. При определяне конкретният размер на обезщетение съдът следва да намери справедливият баланс между характера на нарушението и естеството/степента/времето на причиняваните вреди, респ. съответните на нарушението други последици. Значение за размера има и установената икономическа конюнктура в страната.

При изчисляване на общия размер на дължимото обезщетение следва да се изключат периоди, в които л.св. е ползвал прекъсване на наказанието, тъй като за това време не е понасял неблагоприятните условия на пренаселеност в спалното помещение. Съгласно Справка за л.св. А. /л. 36/ се установява отсъствие от мястото за изтърпяване на наказанието за периодите от 02.05.2023 г. до 16.05.2023 г. – 14 дни и от 21.08.2023 г. до 26.01.2024 г. – 159 дни или общо 173 дни, които следа да бъдат изключени.

С оглед причинените в резултат на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, изразяващи се в поставянето на ищецът в условията, в които е пребивавал и с оглед частичната ѝ основателност предвид доказаното по делото обстоятелство единствено относно престоя на ищеца в спално помещение, което е с по – малка от 3 кв. м. на лишен от свобода разполагаема площ, при изключени площи на санитарен възел в килията и находящите се вътре мебели, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението, съответстващ на претърпяното страдание е 2 лева на ден. Периодът за който се дължи обезщетение, а именно исковият период 09.08.2021 г. до момента на подадената искова молба 09.02.2024 г. – 915 дни, след приспадане на дните, в които л.св. е бил с прекъсване на наказанието и не е търпял незаконосъобразното бездействие – 173 дни, се изчислява на 742 дни. Така изчислено дължимо обезщетение се равнява на 1484 /хиляда четиристотин осемдесет и четири/ лева, което съда приема за справедливо.

Съобразно задължителните указания, дадени в т.ІІ от ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Справедливият размер на обезвредата следва да почива на обективни критерии и да бъде адекватен на претърпените вреди. Обезщетението трябва дае съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси. Това обезщетение съответства на степента и интензитета на създаденото на ищцата неудобство. Обезщетението отговоря на изискването според практиката по чл. 3 от ЕСПЧ, според която държавите следва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането.

Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума. Още с постановеното по тълкуването и прилагането на ЗОДВПГ (загл.изм. ДВ бр.30 от 2006 г. на ЗОДОВ) Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. дело № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е възприело за правилно становището, че вземането на пострадалото лице за обезщетяване на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването. С оглед т. 4 от цитираното тълкувателно решение, законната лихва е дължима от датата на предявяване на настоящата искова молба и следва да бъде присъдена от тази дата. От момента на преустановяване на незаконни фактически действия на администрацията, се дължи мораторна лихва, каквато в случая не е претендирана.

Относно постъпилата с вх. № 890/05.04.2024 г. молба от ищеца съдът с решението си да задължи ответника да поеме разходите по предстоящата му операция, съдебният състав счита за неотносимо към настоящото производство. Това са бъдещи, нереализирани разходи за ищеца, които не са във връзка с разглеждането на предявения иск за незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Враца.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на Административен съд – Монтана дължимата държавна такса от 10 лева за разглеждане на делото, съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 73, ал. 3 от ГПК.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Г*** . Н. С*** ” № * ДА ЗАПЛАТИ на л/св Ч.Г.А., пребивавал в ЗООТ „Враца”, гр. Бойчиновци, обезщетение за причинени неимуществени вреди за общия период 09.08.2021 г. - 09.02.2024 г., в размер на 1484 /хиляда четиристотин осемдесет и четири/ лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 09.02.2024 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на л/св Ч.Г.А., понастоящем в ЗООТ „Враца”, гр. Бойчиновци против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Г*** . Н. С*** ” № * , В ЧАСТТА, с която се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 1484 лева, до предявения такъв от 20 000 лева.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Г*** . Н. С*** ” № * ДА ЗАПЛАТИ на Административен съд – Монтана сумата от 10 лева държавна такса за разглеждане на делото, за което след влизане на решението в сила се издаде Изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Монтана, в 14-дневен срок от съобщението му до страните.

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.